БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Гювеч по културоложки

Кирил Евгениев Кирилов (Киарт)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

 Сценарий за театрален спектакъл

 

                                                             Автор: Кирил Кирилов

                                                             Консултант: Николай Недялков

 

 

На сцената има четирима българи, седнали на пейка в чакалнята на Централна гара в София. Единият държи малко радио. Слушат музика, чакат влака за Париж и си представят какво ги очаква в чужбина. Представят си живота във Франция и си мислят как французите, на които отиват на гости, си представят живота в България.

 

Първа картина: Как българите си представят любов по френски?

Две изискани френски любовни двойки танцуват на ренесансова музика. Случва се така, че една от дамите и един от кавалерите приблизително по едно и също време за кратко напускат залата. Остават непознатите един на друг кавалер и дама. Кавалерът тръгва решително към нея и започва да й се обяснява в любов. Първоначално тя го отхвърля, но после двамата се приближават за целувка. Точно в този момент липсващите половинки се връщат и “сгафилият” кавалер започва да отстъпва назад и да се извинява на другия. Кавлерът “с рога” заявява, че няма никакъв проблем и подканва “колегата” си да продължи да ухажва дамата му. След кратък, но настоятелен диалог между двамата, ненапускалият залата любовник блъсва нелепо с гръб своята дама, страстно пада на колене и започва да й говори същите думи, които преди малко е повтарял на непознатата. Всичко продължава така, все едно че нищо не се е случило. Двете влюбени двойки танцуват както в началото и всички са доволни и щастливи.

 

Втора картина: “Как българите си мислят, че французите си представят любов по български?”

Действието се развива в България. Звучи солен кючек. На сцената излизат мъж и жена. Той е “тежкар от класа”, тя танцува около него – гледа го единствено в очите, страхливо и виновно. Той е “господарят”, тя е “робинята”. От единия ъгъл се подават главите на двама мъже, които заглеждат жената. Мъжът ги усеща и се обръща. Те мигновено се скриват. Той проверява дали пистолетът му е в него. Щом разбира, че е останал в колата, решава да отиде да си го вземе, като предупреждава жена си да внимава. В момента, в който излиза, двамата “мераклии” нахлуват на сцената и започват да танцуват около жената. Тя се опитва да избяга от тях и им дава знаци да изчезват, защото мъжът й скоро ще се върне и “ще хвърчат глави”. Те обаче само се смеят и й се заканват. Влиза мъжът с пистолет в ръка. Щом го виждат, и двамата посягат да извадят своите, но той ги изпреварва. Те вдигат ръце. Внезапно мъжът насочва пистолета към жена си и я застрелва. Другите двама се споглеждат и не знаят какво трябва да направят. Единият от тях вади от задния си джоб шише с ракия. Тримата пият, смеят се и се майтапят за сметка на мъртвата съпруга. “Вдовецът” им махва за сбогом и си тръгва. Малко преди да излезе, вади пистолета и ги гръмва. Кючека продължава да звучи. Единственият жив отива, взема шишето, изтяга се между труповете и продължва да пие.


Трета картина: “Как българите си представят, че французите се молят?”

Звучи френска проповед. На сцената виждаме французин, който е седнал на стол и разсеяно слуша. Личи му, че е отегчен. Оглежда се, прозява се, почесва се. Постепенно се унася и почти заспива. Стряска се от аплодисментите след края на проповедта. В този момент влиза красива французойка с доста голям бюст, която сяда на стол близо до него. Мъжът я забелязва. Присъствието й най-после е нещото, което слага край на скуката му. Вече цялото му внимание е обзето от нея и по-точно от гърдите й. Съществото му излъчва обожание. Постепенно се приближава към нея заедно със своя стол. Двамата се кръстят едновременно в завиден синхрон. Мъжът вече се намира съвсем близо до религиозната дама. Тя се моли искрено и съсредоточено. Той, гледайки ту в деколтето й, ту пред себе си, пламенно казва: “Бог да пази Франция! Бог да пази Франция! Бог да пази Франция!!!”.

 

Четвърта картина: “Как българите си мислят, че французите си представят една българска молитва?”

На сцената влизат трима българи – двама мъже с чалми и една жена с фередже. Водачът им носи куфарче с експлозив. Той го поставя внимателно на земята и тримата ритуално сядат до него. Водачът вади дистанционно и задейства детонационното устройство – часовниковият механизъм започва да тиктака. Тримата се споглеждат и в смирена отдаденост започват тиха молитва. Изведнъж часовникът спира. Тримата се споглеждат притеснени. Единият се сеща за дистанционното. Водачът го включва и часовникът отново тръгва. Тримата се успокояват и продължават молитвата си. Часовникът отново спира. Водачът опитва с дистанционното, но не успява. Опитват и другите двама, но също претърпяват несполука. Получава се борба кой да вземе дистанционното и да задейства бомбата. Накрая тримата спират да се борят, поглеждат към небето и започват горещо да се молят на Аллах да им помогне. Изведнъж часовникът започва да работи сам. Тримата през сълзи благодарят на Аллах и се връщат към тихата си молитва. Устройството пак спира. Тримата отново започват да се молят на Аллах, още по-горещо. Той не им помага. Когато вече са се отчаяли напълно, жената се сеща да включи дистанционното и часовникът заработва двойно по-бързо и по-силно. Темпото му постепенно се увеличава, куфарът всеки момент ще се взриви. Тримата поглеждат към него с богоговение и енергично вдигат ръце към небето.

 

Пета картина: “Как българите си представят бизнеса във Франция?”

На сцената виждаме трима французи, седнали на столове в своя офис. В единия ъгъл на офиса има голяма машина, която прилича на нещо средно между огромна тонколона, банкомат, машина за кафе и покер-машина. От говорителя на банкомата периодично през около двадесет секунди се съобщава за покачването на акциите на “Пежо”, “Рено” и “Ситроен”. На фона на бърза и игрива класическа музика тримата французи се влачат от столовете до машината. Тя “бълва” пачки с евро, които французите събират в найлонови торбички. Със същото отегчение сядат обратно на столовете си. Акциите на трите фирми се покачват все повече и повече. Единият от французите се сеща да си премести стола до банкомата. Другите двама го последват. Банкоматът започва да “бълва” все по-големи и по-големи банкноти, т.е. с една и съща стойност, но с увеличен размер. Двама от французите се изхитряват да си подадат торбичките на този, който стои най-близо до машината. Той само протяга ръка и пачките падат в торбите. В един момент така го домързява да си протяга ръката, че се отказва. Другите двама също се отказват да си взимат парите. Пачките започват да падат по земята. От машината се подава ръка, която с красноречив жест настоява парите да бъдат взети. Тримата не й обръщат внимание и постепенно се унасят в дрямка. Накрая банкоматът започва да хвърля банкноти по французите, да ги замеря и удря по главите с големи, “тлъсти” пачки. Французите се стряскат, а над главите им летят огромни банкноти, които се спускат към пода като големи бяло-зелени пера.

 

Шеста картина: “Как българите си мислят, че французите си представят бизнеса в България?”

На сцената виждаме българин, който е качен на стълба и бере банани в миниатюрна кошничка. Кошничката побира най-много три-четири банана, а на дървото има много повече. Берачът понечва да сложи още банани в кошничката, но те падат на земята. Чудейки се какво да прави, той слиза на земята. Гледа ту кошничката, ту бананите, ту дървото. В този момент зад кулисите се чува “Големи кошници продавам!”. Берачът се втурва в посоката на гласа и се сблъсква с търговец, който носи още по-малки от неговата кошнички. Берачът махва с ръка и ядосан го отпраща. В този момент от същото място се задава  друг мъж, който носи голям пластмасов леген, пълен с пране. Берачът го забелязва и щастлив, че е открил съд, в който да си събира бананите, му предлага да откупи легена. Перачът се подвоумява, но все пак решава да продаде легена за пет банана. Берачът веднага се съгласява. Перачът обаче започва да се пазари и всеки следващ път иска все повече и повече банани. В този момент се появява тъговецът, за да надуши каква е почвата. Вижда от какво има нужда берачът и доволен излиза. Берачът започва да се ядосва на наглостта на перача. Постоянно го отпраща и постоянно го връща, а перачът постоянно иска все повече и повече банани. Накрая перачът поисква всичките банани за легена. Берачът го изгонва, но веднага след това му хрумва нещо и се съгласява. Дава му всичките банани, перачът му подава легена, берачът взема легена и удря перача по главата. Перачът се строполява мъртъв. Берачът не е на себе си. Започва да го оплаква. Влиза търговецът, носи дузина легени и вика “Големи легени продавам!” Като вижда мъртвия перач, изпуска легените на земята. Дочува как берачът постоянно повтаря “Исусе Христе, Исусе Христе…”, сеща се нещо и излиза. Берачът не издържа, взема легена-убиец и обзет от непреодолимо отчаяние си нанася смъртоносен удар по главата. Секунди по-късно влиза търговецът, който вика “Надгробни кръстове продавам!”. Като вижда двата трупа, зяпва и изпуска кръстовете на земята.

 

Седма картина: “Как българите си представят френското ядене и пиене?”

Във френски ресторант са седнали трима французи. Те говорят високопарни философски думи и коментират модерните литературно-философски течения. Сервитьорът им поднася вечеря. Те дотолкова са впечатлени от своите мисли и мислите на партньорите си, че не успяват да хапнат и хапка от онова, което е в чиниите им. Сервитьорът отсервира. Тримата внимателно избърсват ъгълчетата на устните си. Разговорът се задълбочава. Сервитьорът поднася вино. Понечват да пият, но блестящите мисли, които раждат главите им и главите на техните партньори, не им позволяват да дори да опитат от виното. Сервитьорът изнася чашите. Те отново фино избърсват ъгълчетата на устните си. Разговорът и мислите се понасят към рядкообитавани висини. Сервитьорът започва да изнася покривки, маси, столове, самите французи, но те продължават да философстват. Накрая останал сам на сцената, сервитьорът се усеща как е прихванал от техния език, плясва се с ужас през устата и избягва.

 

Осма картина: “Как българите си мислят, че французите си представят българското ядене и пиене?”

На сцената са седнали трима българи върху шарено чердже. Влиза българка и носи огромен кош, пълен с хлябове. Оставя го, подканва ги с “да ви е сладко” и излиза. Тримата се нахвърлят като зверове върху хлябовете. “Две минути по-късно” виждаме коша празен и на дъното му само една голяма троха. Тримата виждат трохата и се нахвърлят ожесточено кой пръв ще се докопа до нея. Единият успява, лапва я и се присмива на другите двама. Влиза жената и носи три огромни дамаджани с вино. Подканва ги и излиза. Тримата се нахвърлят върху дамаджаните. “След още една минута” дамаджаните се търкалят празни по пода. Единият забелязва, че на дъното на дамаджаната му има глътка. Надига я и я изпива. Другите двама поглеждат своите дамаджани и установяват, че са празни. “Щастливецът” им се присмива. Влиза жената, поглежда ги игриво и единият българин извиква “Музика!”. Започва сръбска музика. Четиримата танцуват, но единият махва и музиката спира. Започва кратък диалог, в който четиримата актьори през недоволство заявяват на публиката, че това е сръбска музика, а не българска. Отново някой вика “Музика!”. Започва турска музика, те танцуват. Отново прекъсване, отново недоволство: “Това е турска музика, а ние сме бъл-га-ри!” Отново се провикват “Музика!” и започна румънска песен. За пореден път се танцува и за пореден път актьорите се възмущават от публиката, че това е румънско, “а ние сме българи, бъл-га-ри! Румъния – Букурещ, Бъл-га-рия – Со-фи-я!!!”. Накрая някой казва “Абе DJ, я пусни нещо българско да чуят тези хора!”

 

Смяна на картината. Зазвучава родопска народна песен. Четиримата българи са седнали както в началото и чакат влака за Париж. В един момент се чува свирка и приближаване на влак. Четиримата скачат и застават един зад друг. Хващат се на “влакче” и с “пуф-паф, пуф-паф, ту-туууу!” поемат към далечна Франция.

Пристигат на гара Париж. Оглеждат се, но не откриват четиримата французи, които трябва да ги чакат. Започват да ги търсят. В момента, в който излязат от сцената, влизат французите. Те също търсят гостите си от България, но напразно. Търсенето продължава. Зад сцената се чуват викове: “Французи!”, “Българи!”. Двете групи са облечени в дънки и якета. Няколко пъти се разминават на сцената, докато тичат и се търсят. Нито едната, нито другата група не предполага, че онова, което търсят, е под носа им. Осемте момичета и момчета се изморяват и хвърлят якетата. Отдолу са облечени с бели тениски. На гърбовете на едните пише BG, а на другите – FR. Грохнали от умора, на последното разминаване единият французин се блъсва в една от българките. Тя пада на земята. Той й подава ръка и й се извинява, но тя се изправя сама и му зашлевява шамар. Той възкликва “Българка?”, а тя сопнато му отговаря “Българка!”. Той я прегръща силно. Тя усеща, че физическото присъствие на младежа върху тялото й е по-осезателно от обикновено и на свой ред възкликва “Французин?”, а той усмихнат й отговаря “Французин!”. Двамата се прегръщат и групата не може да ги раздели. Постепенно двете групи се опознават, оглеждат, забелязват надписите на гърбовете си. Единият българин вади радиото и го включва. Всички започват да танцуват. Момчетата гонят момичетата, момичетата им бягат, флиртуват помежду си, но по всичко личи, че сблъскалата се преди малко двойка е направила най-здравата “заварка”. След като парчето свърши, започва емисия за току-що започнал Световен форум за глобализацията, за нейния позитивен принос. Французите и българите не искат да слушат политически новини и сменят станцията. От тук нататък на всяка станция, след като свърши песента, започва изказване за форума и глобализацията. Групата започва да се изнервя, защото всяко следващо парче е все по-кратко и след края му започва досадно включване на политик. Всички имат чувството, че радиото им прави номера, че се е настроило срещу тях. Накрая сякаш нарочно то започва да се кара и крещи колко глобализацията е велика, как само тя може да спаси света. Някой не издържа и го удря. Радиото млъква. Друг понечва да го счупи, но едно от момичетата го спира, взема радиото и пуска някакъв нежен френски блус. Двойките започват да танцуват. Те вече са в ресторант “McDonald’s” и имат бигмакове и коли в макдоналдски чашки. Сблъскалата се двойка танцува най-страстно. Момчето си пуска ръцете и обхваща задника на момичето. Тя го отблъсва и се усамотява. Останалите се опитват да се ориентират какво се е случило. Постепенно се разделят на два лагера – българи и французи. Неловка ситуация, в която никой не знае как да действа. Започват да ядат сандвичи и да пият кола. Не смеят да се погледнат. Неочаквано блусът е прекъснат от извънредна информационна емисия. В нея се съобщава за безпрецедентен по мащаба си световен терористичен акт, който е довел до смъртта на хиляди невинни хора. Пет световни столици са пострадали и не се знае коя е следващата мишена във вълната терористични удари. Цялата група е замръзнала. Някой сменя станцията, защото не издържа на зазвучалата след края на новината траурна музика. На следващата станция тече същата новина, но на друг език. Неколкократна смяна на станцията, чува се все същата новина на различни езици – френски, английски, български, руски, индийски, японски и т.н. Накрая се връщат на първата станция и чуват как водещият призовава гражданите на света да запазят едноминутно мълчание в памет на загиналите.

В тежко надвисналата тишина френското момче, получило шамар от българското момиче, казва “обичам те”. Момичето се сепва, но не го поглежда. Момчето го повтаря. Момичето го поглежда. Когато за трети път чува “обичам те”, момичето скача и побягва. Французинът вика след нея “обичам те”, за да я върне, но тя не се връща. Той започва да крещи след нея, че я обича, на други езици. Постепенно и другите момчета започват да казват “обичам те” на момичетата, а момичетата – на момчетата. Зазвучава хор от “обичам те” на различни езици. Хорът нараства, постепенно актьорите се обръщат към публиката, тръгват напред и започват да казват “обичам те” на зрителите. Когато гласовете започнат да отглъхват, момчето, чието момиче го няма, поглежда нагоре и започва да казва прочутия монолог на Лоренцо от “Венецианският търговец” на Уилям Шекспир*:

 

Вижте! Вижте как куполът небесен

обсипан е със късчета от злато!

Дори най-дребното от тях, когато

се движи, чуйте, има собствен звук

в съзвучие със хора многореден

от ангели с усмихнати очи.

Не чувствате ли, този хор и в нас звучи!

Ала душите ни, докато са

във глината на тленното, гласа

не могат да си чуят и ний само

в минути съвършенни като тази,

по нещо подозираме, че пеят.

 

Монологът е зов за помощ. Неистов вик към Космоса. Момчето изстрелва своята енергия, своята отчаяна молба, за да догони и върне избягалото момиче. Към звездите, през Божествения поток, и обратно към Земята - към мястото, където е онази, която обича.

По време на монолога момичето се връща. То се приближава до момчето, целува го леко по бузата и го прегръща. Звучи музика. След края на монолога всички остават на рампата, отправили поглед към небето.

 

 

 

 

 

 

 

Кратък послеслов:

С няколко възклицателни изречения: какво се случва в душите и умовете на четиримата българи:

“Господи, колко сме различни!” (непосредствено след осма картина)

“Господи, колко сме били еднакви!” (при срещата между двете групи, малко след сблъсъка между българката и французина)

“Господи, отново колко сме различни!” (при отчуждението и разделянето на два лагера, след като французинът хваща българката за задника)

“Господи, колко сме различно-еднакви!”, “Господи, колко сме еднакво-различни!” (когато всички казват “обичам те” на публиката)

 

Любопитният страх от непознатото на тези млади хора се трансформира в отегчение от до болка познатото. Ужасът им метаморфозира в любов. Любовта към другите е единственият начин да се преживее разтърсващото бедствие.

Каква е траекторията на техните погледи? От себе си към другия, от другия към другите, от другите към Космоса.  

     

 

 

 

 

* Монологът е променен в зависимост от различните обстоятелства, при които се изпълнява.

 

 


2004-06-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)