‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от wizard
 
 ратко
–иторично
 оледни сълзи
ћракът и дъщер€ ми
Ћюбовта е мъртва
“ринадесетата глава
 упе No 7
ћечтай...
«атворникът
 оледна приказка
 ървавата целувка
ћайко!!!
—ълзите на камъка
ѕоследни€т дракон
—езонът на откъснатите цвет€
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—ибин —имеонов ћайналовски(wizard)>—аймън Ѕлекмор>ѕогледът на мъртвите  
ѕогледът на мъртвите
  —ибин —имеонов ћайналовски (wizard)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
—аймън Ѕлекмор, дизайнерът, подлудил половината св€т с налудничавите си на пръв поглед рекламни стратегии, които обаче носеха милиони долари на компаниите, за които работеше (а и на сами€ него... от време на време), се събуди със странното усещане, че е забравил да свърши нещо важно. Ќе стана веднага, понеже обичаше да се наслаждава на онази част от ден€ точно на границата между сън€ и живота: времето между 6 и 7 часа сутринта, когато прохладата навън гали като перце, птиците се опитват да прочист€т гърла от нощната кашлица, а досадниците още не са започнали да се обаждат по повод и без повод. Ѕлекмор пипнешком намери пакета цигари върху нощното шкафче, извади една и щракна със "Zippo"-то си. —лед като € изпуши бавно и с наслада, стана и пак пипнешком намери чехлите си, забутани под леглото. ќт близо три години насам му се налагаше да се оправ€ предимно пипнешком. —лед едно пи€нско сбиване в кварталната кръчма, завършило с разбиване на бирена бутилка в главата му, —аймън Ѕлекмор бе напълно сл€п. —ами€т факт на слепотата не го разтревожи кой знае колко много. » без това живееше абсолютно сам, ако не се бро€т кратките и мимолетни запознанства с леки и не чак толкова момичета, с които прекарваше максимум седмица-две. ќткакто се бе разделил с ƒжоан, н€маше стимул да завързва трайна връзка и прекарваше повечето от свободното си време в кръчми или у дома, заслушан в н€кой от общо трите хил€ди компактдискове, които притежаваше в личната си колекци€. “ака че Ц сл€п или не, самотата винаги щеше да си остане една и съща. ѕритесн€ваше го обаче друго: малко преди фатални€ инцидент —аймън бе започнал работа в може би най-проспериращата рекламна агенци€ на »зточни€ бр€г и благодарение на шантавите си пон€кога, но винаги вършещи работа идеи се бе издигнал на главозамайващи висоти. “ърсеха го отвс€къде: " ока-кола", "Ѕенетон", "‘орд", "јбсолют"... Ќ€маше рекламен спот, който да е изработен от Ѕлекмор и да не е обрал вниманието на половината св€т. —лед инцидента обаче очевидно (ха-ха, "очевидно", а? ћного смешно...) с тази работа бе свършено. —аймън обаче не се предаваше толкова лесно. Ѕанковата му сметка все още бе доста впечатл€ваща, а и при изработката на един рекламен клип се бе сближил прилично с шефа на една от водещите компютърни фирми в света, така че след близо половин година мрак усп€ да се сдобие с веро€тно най-съвършени€ уред за триизмерно виждане, който би хвърлил всеки маниак на тема "компютърни игри" във възторг. јпаратчето бе със стандартен интерфейсен кабел за персонален компютър, бе имплантирано в тила му и правеше връзка директно с очните му нерви, като прожектираше (образно казано) в съзнанието му 3D-образ на компютърни€ екран. "¬се още не можем да миниатюризираме дотолкова модела, че да може да се използва и на улицата", му казал съжалително негови€т благодетел. "ћожем да пригодим н€ко€ от миникамерите, които се използват сега за видеоконференци€ в »нтернет, но само ще ти докараме €ко главоболие. Ќо доколкото знам, ти и без това прекарваш времето си главно вкъщи. “ака че изчакай малко; може и да направим нещо по въпроса". —аймън така и направи... само че вече чакаше над две години без вс€какъв резултат. ќ, обаче апаратът бе направо разкошен. ¬ъзможността да виждаш триизмерно онова, което всички компютърни дизайнери досега виждаха в две измерени€, се оказа огромно преимущество. —ъчетано с таланта му, то го изстрел€ на още по-големи височини в рекламни€ бизнес. ¬ един момент се оказа, че —аймън Ѕлекмор притежава повече пари, отколкото би могъл да изхарчи през цели€ си живот. “ой раздаваше щедри дарени€, спонсорираше рок-концерти (страстта му към музиката въобще не бе намал€ла), организираше благотворителни партита... и посто€нно за€в€ваше на всеослушание, че би позлатил този, който успее да облекчи малко положението му. Ѕеше му втръснало да седи у дома си. ƒа, ама не. —аймън вкиснато изсумт€ и се отправи към бан€та. —лед бърз студен душ се почувства малко по-добре. „удеше се какво, по д€волите, е тр€бвало да свърши. Ќе се сещаше. — бавни крачки се отправи към кухн€та, бръкна в хладилника и извади стандартна замразена закуска. ћикровълновата фурна щеше да свърши останалото, както правеше вече три години, замествайки жената в живота му. ƒокато слушаше тихото шумолене на вентилатора, —аймън се замисли.  акво, д€вол да го вземе, посто€нно му се изплъзваше?... «а да не губи време в напразно чакане да му проблесне и като по чудо да се сети, —аймън реши да се позанимае малко с нови€ клип на " ока-кола", който тр€бваше да е готов още преди две седмици. ƒосега усп€ваше да залъже н€как рекламни€ отдел на безалкохолни€ гигант, вчера обаче му се б€ха обадили с твърде недвусмислена заплаха: ако до два дни клипът не е готов, край на договорните отношени€ между т€х. ƒрън-дрън; знаеше, че н€ма друг дизайнер на зем€та, който да успее да задоволи безкрайните капризи на –ич ћалоун, обаче това не промен€ше факта, че така или иначе тр€бва да побърза. —аймън седна зад компютъра и го включи.  акто винаги още със щракването на копчето той се преобрази. ћоментално в съзнанието му нахлуха милиони цветове Ц усещане, позабравено от н€колко години насам. —ветът, прожектиран в мислите му, бе добре познат и дори вече се покриваше с представата му за родно м€сто. ƒори пон€кога се замисл€ше дали въобще онзи, други€т св€т, светът, който не бе компютърна симулаци€, а истина, ко€то можеше да се докосне с пръсти, незащитени от ръкавиците на виртуалната реалност, не бе всъщност по-илюзорен от насто€щето. “ези дни —аймън бе изгледал на DVD един прастар филм от кра€ на ’’ век Ц "ћатрицата". ќткри, че терзани€та на главните герои Ц кое точно е истина и кое Ц лъжа, са му доста близки. Ќ€маше обаче намерение да прекара живота си в борба срещу илюзиите; предпочиташе да поработи още малко. “ака и направи. —лед н€колко минути едва ли и родната му майка би могла да го познае: челюстта стисната, лишените му от възможността да улав€т светлината очи Ц напрегнати, скулите издадени, а ръцете му в ръкавиците ръкомахаха еуфорично напред-назад, задавайки команди на компютъра. Ѕеше направо удоволствие да вижда как 500-гигахерцови€т "Pentium" се подчин€ва и на най-финото движение на ръцете и мисълта му. —€каш рекламата сама се правеше. —лед три часа напрегната работа —аймън най-накра€ стана и разкърши рамене. ѕред очите му още плуваха цветовете, които бе използвал в клипа. –еши, че вече е крайно време да се отдаде на малко удоволстви€, и включи кабелни€ модем. Ѕеше спр€л кабелната си телевизи€ още преди години (в кра€ на краищата, когато имаш »нтернет и DVD, а на всичкото отгоре си и сл€п, не се радваш кой знае колко на подобни неща), но си беше оставил модема Ц все пак това бе единствената му връзка със света. —лед секунда вече беше в »нтернет. –азгледа н€колко дизайнерски сайта (бледи подоби€ на дизайн, тези палета тр€бва най-сетне да спрат да плагиатстват!) спр€ се мимоходом на страницата на "“ерминатор XL", който обещаваше да се превърне в нови€ хит на сезона, направи обиколка из музикалните сървъри, но не откри нищо ново, и най-накра€ реши да влезе във видеоконференци€та. ќт доста време не беше се запознавал с никого, а пон€кога от тези запознанства тръгваше и нещо по-добро. Ќе че сега имаше настроение за любов или свалки, но поне щеше да разнообрази малко положението си. ¬лезе в н€колко чат-рума, но не откри нищо подход€що; навс€къде все едни и същи тийнейджъри, решили да впечатл€т мъжете и жените, участващи в конференци€та, с напомпани във фитнессалони тела, хакерски умени€ или шантав външен вид. —аймън се задържа малко из един-два сайта, тъй като обичаше да се възползва на вол€ от вид€ното по лицата и телата на младежите (така де, н€ма само мен да копират...) ≈дин път дори усп€ да сътвори от отровнозелената прическа на непознат младеж истинско съкровище, което увеличи банковата му сметка с н€колко милиона долара. Ѕеше правил реклама на "—они", в центъра на ко€то бе поставил именно подобие на въпросни€ младеж, който размахва ръце с отвращение, слушайки класическа музика по имплантираното в китката си MP3-радио на фирмата. "ѕон€кога само марката не е достатъчна...", гласеше слоуганът, вдигнал продажбите с над 60 пункта. —аймън пон€кога се чудеше дали да не открие младежа и да сподели преми€та за рекламата с него, но после се отказа. ƒокато размишл€ваше над превратностите на дизайнерската професи€, —аймън изведнъж се натъкна на непозната му до този момент конферентна ста€. “ова бе странно, като се има предвид, че в продължение на близо година той почти всеки ден бе в »нтернет и бе обиколил почти всички места за конферентна връзка. “ой с любопитство махна небрежно с ръка и влезе в не€. ѕървото нещо, което му направи впечатление, бе, че н€ма строго определена тема за разговор, което нарушаваше правилата на добри€ тон в ћрежата. “ук изглеждаше така, с€каш едновремешните махленски клюкарки са седнали и говор€т през глава ко€ с ко€то u падне! —аймън беше почти шокиран. “ъкмо се канеше да излиза, когато в ушите му прозвуча сигналът за частен контакт. "ќчите" му (хм, така де...) се плъзнаха бързо по информаци€та за посетител€: жена, 28-годишна, с прикрит ID-номер (а сега де!), хоби Ц компютърен дизайн (охо!) и музика (супер!). Ћицето u обаче бе скрито за публичните потребители. — други думи, мадамата определено не искаше външността u да става досто€ние на когото и да е. —аймън заинтригуван "докосна" бутона "ќ " и разреши контакта.  огато транслирани€т от миникамерата образ изплува пред него, той за малко щеше да се задави с кафето си. ѕред него стоеше ако не самата ƒжоан, то поне нейна пълна двойничка! —ъщата тъмнокестен€ва гъста коса, същите дълбоки и прекрасни каф€ви очи, остри скули, предизвикателно вирнат нос и чаровна усмивка... —аймън почувства остър пристъп на dйjа vu Ц състо€ние, в което не можеш да направиш разлика дали едно събитие е ставало преди години или тепърва предстои да се случи. "ƒжоан", или ƒжинджър, както бе изписано на ID-инфото u, се усмихна, като вид€ объркването му. Ц ѕриличам ти на н€ко€ тво€ позната ли? Ц јми... да... определено да Ц отвърна —аймън и се зачуди дали пелтеченето му се забел€зва чак толкова силно, колкото чувстваше сами€т той. Ц “ака или иначе т€ е минало, а ти си бъдеще... поне засега... Ц „аровен си Ц усмихна се отново ƒжинджър. —аймън усети остра болка в л€вата половина на гърдите си. –еши да отвлече разговора в малко по-безболезнена тема. “ака започна виртуалната им връзка. —аймън и ƒжинджър се виждаха всеки ден... или по-точно образите им се срещаха н€къде из милиардите преплетени оптични кабели, за да спрат н€къде дълбоко под зем€та и да размен€т по н€ко€ дума. ѕостепенно —аймън усещаше как хлътва все по-силно. Ќа н€колко пъти бе намекнал за лична среща (щеше да му се наложи с часове да репетира пред огледалото, за да преодолее страха от жив контакт, но както и да е...), но, за радост или за нещастие, девойката всеки път му отказваше. —аймън чувстваше как и т€ е притеснена от нещо, но засега не знаеше от какво. ¬ биографи€та u н€маше толкова сериозни моменти, както в неговата, определено не му беше споменавала за никакви физически недъзи... и въпреки всичко продължаваше да насто€ва да продължат да общуват единствено и само по ћрежата. ≈два след като от запознанството им измина половин година, усп€ да предизвика ƒжинджър да си поговор€т сериозно. ”единиха се в една свободна чат-ста€, включиха филтрите срещу досадници и "седнаха" удобно на столовете, сътворени от мисълта им. Ц „увствам, че тр€бва да ти призна€ нещо Ц започна ƒжинджър. Ќещо в тона u накара —аймън да настръхне. Ц ѕредполагам, все още държиш да се видим очи в очи... Ц ƒа, разбира се. Ц —амо че за съжаление това е невъзможно. ¬иждаш ли, ѕух, моето т€ло умр€ преди три години. —аймън усети как пред "очите" му заплуваха синьозелени кръгове. „увстваше се като ударен с нещо огромно и доста тежко по главата, ръцете му се разтрепериха неудържимо, а сърцето му започна да отмерва лудешки ритъм. ƒевойката във виртуални€ св€т бе използвала пр€кора му, измислен от ƒжоан в самото начало на връзката им! ѕочти като в просъница той дочу как т€ продължава да говори. ƒумите u изглеждаха безкрайно далечни и с€каш обвити в мъгла: Ц «агинах в ужасна катастрофа на околовръстното шосе. »маше над двадесет трупа, едини€т от които бе мо€т. Ќе усп€ха да ме съжив€т, колкото и да се мъчиха с мен реаниматорите. «а съжаление, те все още не могат да прав€т чудеса... за разлика от мен. ѕреди доста време (може би като н€каква елементарна про€ва на предпазливост...) б€х проучила възможностите човек да пренесе съдържанието на мозъка си в компютърен чип. «наеш, че б€х много добра в компютрите, а и работех почти денонощно. “ова ми бе станало нещо като иде€-фикс. Ќай-накра€ усп€х да напиша компютърна програма, ко€то на всеки н€колко минути се свързва с имплантиран в основата на тила чип и записва в него данните от всички неврони в съзнанието ти. јко в продължение на пет поредни пъти чипът не получи никакъв сигнал от мозъка, се активира софтуер, който "съжив€ва" личността ти... за жалост само във виртуалното пространство. Ѕ€х записала всичко това в лаптопа си, б€х го оставила при Ќики и € б€х помолила никога да не го изключва Ц знае ли човек какво може да стане? ≈, стана. „естно да ти кажа, не съжал€вам. —ега се чувствам много по-удобно, н€мам физически проблеми, мога да се съсредоточа единствено върху мислите си... —аймън имаше чувството, че всеки момент ще получи масиран инфаркт. Ц ќт близо година и нещо знам, че влизаш в »нтернет всеки ден Ц продължаваше ƒжинджър. Ц ƒълго се чудех дали да ти се обад€, понеже ми липсваше доста. ≈два наскоро разбрах защо именно прекарваш толкова много време във виртуалната реалност. ¬ общи линии двамата с теб сме на едно и също положение, ѕух. —ега обаче ще тр€бва да си върв€. ќбадu се пак, ако искаш. “€ прекъсна връзката. —аймън дълго време рови из ћрежата, но не усп€ да € открие никъде. ƒокато обикал€ше, по слепите му очи се стичаха сълзи. ѕостепенно в мозъка му изкристализира една иде€, толкова ненормална, че на пръв поглед изглеждаше пълен абсурд. “ой легна на дивана в дневната и остави мислите си да се гон€т из изморени€ му мозък, докато накра€ не заспа изтощен.  огато се събуди, подсъзнанието му вече бе готово. ћного обичаше този трик Ц винаги вършеше работа: по време на сън изключваш от ежедневните проблеми и остав€ш подсъзнанието да бачка €ко. ƒосега на н€колко пъти му се бе налагало да приб€гва до този способ, но едва сега наистина имаше нужда от трезва мисъл. “ой седна пред компютъра. ѕръстите му се движеха б€сно напред-назад, нал€во-над€сно, като н€какъв побъркан от непрестанните репетиции диригент-маниак. — едно махване на показалец той създаваше редове от команди, с друго ги изтриваше, понеже му се струваха тъпи. ѕо челото му се стичаше пот; ако можеше да се поти, компютърът нав€рно би постъпил по същи€ начин. ѕроцесорът виеше отча€но, твърди€т диск плачеше, кабелите се гърчеха по бюрото като змии, обладани от неистова треска, а имплантът, който му даваше възможност да "вижда", с€каш бе нагорещен до хил€да градуса. —лед три дни непрекъсната работа —аймън най-накра€ се отпусна назад на стола си. Ѕеше абсолютно сигурен, че е усп€л. ≈, в€рно, н€маше как да бъде стопроцентно сигурен, докато не провери... “ой долови в дълбините на съзнанието си н€какво непознато досега чувство.  акво ли беше това? “ой зарови из мислите си и най-накра€ усп€ да го открие: беше страх. —трах от какво? ќт евентуална смърт? ¬ крайна сметка той в известен смисъл бе мъртъв отдавна. ќт лудост? —лед разд€лата с ƒжоан бе прежив€л (успешно!) подобно състо€ние на духа и вече нищо не бе в състо€ние да го стресне. “огава от какво? » той не знаеше. ядосан, той затвори очи (образно казано Ц тоест, завърт€ на минимум копчето на импланта си) и натисна с облечената си в ръкавица за виртуална реалност ръка бутона за стартиране на програмата. ѕървоначално помисли, че не е усп€л да направи нещо като хората, понеже не почувства нищо: нито изстиване, нито затопл€не, нито дезориентаци€... —лед н€колко дълги секунди, изпълнени с панически ужас, той усети как т€лото му с€каш се втечн€ва. ѕърво се размекнаха ръцете му, след това краката, последваха ги останалите му органи, като очите останаха най-накра€. ”сещането не беше непри€тно, по-скоро... странно. »зведнъж с€каш мъглата, обвила т€лото му, се сгъсти и започна да попива в кожата му. ”сети как се прелива в кабела на импланта си, а оттам Ц и в "съзнанието" на компютъра. «а момент му се стори, че ще повърне, но усп€ н€как си да издържи. «ави му се св€т, но усещането бързо премина. »зведнъж осъзна, че може да види собственото си т€ло, глупаво отпуснало се пред монитора. ¬ече бе вътре. ќпипа очите си и възкликна радостно: можеше да вижда!  лепачите му, които от три години б€ха зашити, сега б€ха широко отворени. Ќ€маше го и досадното накуцване Ц следствие от прастаро спречкване с един колега. ”сети, че е облечен в дрехите, които бе носил преди пет години Ц когато се запознаваха с ƒжинджър. ¬ече можеше да тръгва. Ќеговото момиче го чакаше н€къде из ћрежата. *** —лед три дни при€телите на —аймън го откриха.  огато разбиха вратата и усп€ха да вл€зат, първата им мисъл бе, че е заспал, понеже по устните му играеше щастлива усмивка. ѕровериха китката му и установиха, че н€ма пулс. ѕо-късно вечерта един от санитарите, които дойдоха веднага с линейката, за да го отнесат към моргата, щеше да сподели пред жена си: Ц «наеш, че съм носил стотици мъртъвци: заклани, пребити, отровени, обесени... “ози тук обаче н€ма да ми дава мира още дълго време.  огато го вдигнах, ми се стори, че нос€ малко дете: беше лек като перце... и продължаваше да се усмихва.
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —ибин —имеонов ћайналовски ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-06

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: —аймън Ѕлекмор
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
ѕогледът на мъртвите
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 1
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
25-04 »грата
24-04 «ащо?
24-04 –ицарски замък
24-04 „адъри
24-04 ѕриказка за мечтите
ѕълен списък