‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от da_real
 
наследството на звездни€ народ (глава1)
«ј√”Ѕ≈Ќ ѕ–»я“≈Ћ
запознанство
за не€
странен сън
√одишнина
гореща нощ
за теб любов мо€
до не€
ѕ»Ћќ“» /работна верси€ 1.4/
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



plamen atanasov atanasov(da_real)>ƒетски приказки>«ј√”Ѕ≈Ќ ѕ–»я“≈Ћ  
«ј√”Ѕ≈Ќ ѕ–»я“≈Ћ
  plamen atanasov atanasov (da_real)
  –аздел: ѕриказки и детска литература  

Ѕеше прекрасен, пролетен ден в началото на месец ћай, точно преди обед. —лънцето огр€ваше с топлите си лъчи цар€щото наоколо оживление. Ќ€колко плодни дръвчета в парка вече прецъфт€ваха и работливите пчелички бързаха да изсмучат последните капки нектар, до които можеха да се доберат. √ълъбите и малките врабчета пък изпълн€ваха в небесната шир интересни танци, над€вайки се така да си намер€т партньор. ќт време на време прелитаха и от онези бързи създани€, които н€кой наричаха л€стовички. √онеха н€кое дребно насекомо или пък носеха кал за новото си гнездо.

≈дна котка, качила се на висока ограда, дразнеше така противните и псета от местната глутница. —амата глутницата се състоеше от 7 кучета. “е б€ха от характерната за улиците порода, по точно с трудно определима порода. ћелези, така ги наричаха хората, а пон€кога им викаха улична превъзходна. ¬сичките кучета б€ха средни на големина с изключение на едно, затова и то бе водач на глутницата. Ќа котката скоро и доскуча да дразни тъпите псета и с бърз и грациозен скок се качи на една греда, а от там с други два бързи скока се прехвърли на покрива на един гараж и се изгуби от погледите на песовете.

-         ¬ид€хте ли колко € изплашихме?  ак само поб€гна. “ова са те котките, страхливи създани€ чак до върховете на опашките си. —ледващи€ път обаче ще хванем проклетата м€укаща гадина и ще и дадем да се разбере. Ц  изръмжа гол€мото куче към останалите.

-         ƒа! ƒа дадем урок на всички останали котки. ƒа спрат да дразн€т с господарите на улицата или ще ги разкъсаме. Ц допълни едно куче до водача. ќт гол€мото желание да разкъса н€ко€ котка, по муцуната му потекоха лиги, а после закапаха и по зем€та.

-         ¬реме е да се махаме от тук. Ц запов€да главатар€.

 учетата тръгнаха по улицата, см€тайки се за единствени господари на близките пет пресечки. –€дко н€кое от тези миризливи псета, имаше представа накъде отиват. ¬ърв€ха без цел, просто ей така, накъдето им вид€т очите. ћоже би за пореден път щ€ха да обикол€т територи€та си или пък щ€ха да изл€зат на път€ и да ла€т след колите, защото според т€х това бе единствени€т начин да държат железните натрапници на безопасно разсто€ние. «авиха зад ъгъла и продължиха надолу по т€сната уличка.  ъм т€х се приближи едно малко рошаво кученце.

ѕо все още чистата, поне на места козина, всеки един от вас можеше да предположи, че това пале доскоро е било най-добри€ при€тел на н€кое малко момиченце с руси плитчици и съвсем н€маше да е далеч от истината. јко пък б€хте попитали това рошаво същество за премежди€та, през които беше преминало, откакто за последен път вид€ момиченцето с русите плитчици, малкото кученце щеше да ви разкаже куп интересни истории, като за н€кой от т€х дори имаше доказателства. Ќапример козината му пазеше ароматни€ спомен за един казан, под който се беше скрило последната вечер. ј пък калта с ръждив цв€т по лапичките му щеше да послужи за доказателство, че е преминало през строителна площадка, където едно гол€мо куче-пазач го е подгонило и то се измъкнало през една малка дупка в ръждивата ограда.  уцането му пък щеше да послужи за доказателство, че сутринта едва не го бе сгазила кола. » може би истори€та, ко€то ви разказвам щеше да приключи точно с този сутрешен инцидент, ако кученцето не се беше втурнало да б€га през глава, вместо да остане до колата. «ащото именно този шофьор щеше да го заведе при едно малко момиченце с дълги руси плитчици, което от три дена не преставаше да плаче и категорично отказваше да €де, въпреки утехата на своите родители.

Ќе мога да ви кажа дали в случката с колата се намеси по висша сила от случайността не защото не искам, а защото и аз сами€ не знам, но така се случиха нещата и ето сега малкото кученце на име –ошльо седеше с наведена глава пред водача на глутницата и се над€ваше да бъде приютено сред т€х.

-         ћахай се от път€ ми или ще те разкъсам! Ц изръмжа злобно гол€мото куче.

-         ћол€ ви, изслушайте ме! Ќека да се присъедин€ към вашата група Ц каза малкото кученце съвсем тихо над€вайки се да се смил€т над него.

-         ƒа махай ни се от път€. Ц изсъска злобно едно от задните псета.

-         ћол€ ви! Ќека се присъедин€ към вас!

-         „уйте го само! Ућол€Ф, УгрупаФ. Ќа нас не ни тр€бват безполезни роби от света на човеците.  акво стана? “воите господари те изхвърлиха ли? –азбраха колко си безполезно? »ли пък омръзна на момиченцето, на което принадлежеше? - »зсъска подигравателно водача. - «ащо си ни? “и си малък и безполезен. Ќе ставаш за нищо. —амо ще €деш от храната ни. ћахай ми се от очите или ще те разкъсам!

-         Ќе е така! ћоже и да не съм гол€м и силен като вас, но знам много неща от света на хората. ћол€ ви нека да се присъедин€ към вас. —ам н€ма да мога да оцеле€. ћол€ ви!

-         јми умри тогава, може би така ще е по-добре! “ака ще има повече храна за нас.

¬одача продължи да върви заобикал€йки малкото кутре. ќстаналите от глутницата също заобиколиха палето и то ги проследи със самотен поглед. ≈дно от кучетата в кра€ на глутницата обърна поглед назад.

-         Ѕезполезно пале. Ц ехидно повтори.

ƒве малки поточета от сълзи се стекоха сред гъстата му козина. Ѕ€ха го отхвърлили. —амо допреди три дена, когато имаше безкрайната обич на онова момиченце с русите плитчици, –ошльо се чувстваше сигурно и въобще не се беше замисл€л за света извън къщата, в ко€то живееше. ј сега беше именно там, в света отвън. Ќ€маше нищо и беше сам. —игурно песовете от глутницата б€ха прави. явно наистина беше омръзнал на момиченцето с русите плитчици, иначе защо т€ ще го остав€ сам сред навалицата в лунапарка?

Ќакуцвайки –ошльо, се върна до кашоните в задънени€ край на улицата, от където бе дошъл. Ћапичката го болеше много и затова той бавно легна на едно парче картон. ѕодпр€ малката си главичка на твърдата харти€ и се загледа безцелно в далечината. —ледобедното слънце го напече и кученцето потъна в  сладка др€мка.

—па около два часа преди едри дъждовни капки да го събуд€т. ќтвори очи. ѕроз€ се широко и се опита да си протегне изтръпналите лапички, но болката бързо му напомни, че не може. ќще н€колко капки паднаха върху него, а след т€х и още н€колко и още н€колко. «апочна да вали проливен, пролетен дъжд.  ашоните скоро се намокриха и на малкото кученце това м€сто вече не му се струваше толкова подход€що както през сутринта, когато го бе намерило. ќпита да се изправи колкото се може по-бързо, но това въобще не беше лесна задача. ѕодскачайки на една лапичка се предвижи до една дупка в стената, където не валеше толкова силно. »зтръска се от водата и зачака дъжда да спре.

 ато повечето пролетни дъждове и този спр€ бързо. –ошльо отдавна изпитваше глад, но откакто се беше събудил, гладът се беше усилил. Ѕеше дошло време да потърси нещо за €дене.  уцукайки се запъти надолу по уличката. —тигна до ъгъла и спр€. “ук т€сната уличка се събираше с големи€ булевард. ¬ид€ кош за боклук. ѕрез решетката му се подаваше малка част от един сандвич. ќпита се да го издърпа, но усп€ да откъсне само две малки парченца. ќказа се от сандвича и огледа широки€ тротоар. «абързани хора крачеха насам натам. ћъже, жени, деца, н€маха край! ¬еднага щом преминеха едните, след т€х идваха други, а след т€х други. ќт къде ли се взимаха толкова много хора? ѕроследи с поглед една жена. “€ върв€ известно време и когато стигна до кра€ на тротоара се скри зад ъгъла. ќт там се по€ви друга жена, ко€то изглеждаше съвсем различно от първата, пресече улицата и отиде отсреща, в парка и там се загуби от погледа му. —тори му се истинска лудница, но се сети за лунапарка, в който се беше изгубил. “ам наистина беше лудница. √олемите метални машини отново профучаваха, без да обръщат внимание нито на малкото пале нито на хората по улицата.

Ќещо подразни носът на –ошльо и той кихна, после пак. ¬ъобще не знаеше как или защо се получаваше това нещо, но иначе беше много при€тно. ≈дин стар мъж подпр€л се на сами€ ъгъл на улицата погледна изненадан малкото кученце.

-         ’ей, при€тел! ƒобре ли си?  акво правиш тук? - протегна широките си ръце. ћъника се опита да изб€га, но беше прекалено бавен и стареца го сграбчи с големите си ръце.

-          ак си при€тел? Ц кученцето само го изгледа с уплашените си очи. Ц спокойно нищо н€ма да ти направ€. Ц стареца го погали. Ц Ѕас държа че си гладен! ’айде ще отидем отсреща в парка и ще ти дам да хапнеш нещо.

—тарецът остави палето най-отгоре на пазарската количка с вехтории и € подкара към близката пешеходна пътека. “очно когато стигнаха м€стото за пресичане светофара светна в зелено и много добре, че се случи така, защото тази количка беше пълна с какви ли не тежки вехтории и за € подкараш отново щ€ха да са ти нужни много усили€.

ѕреминаха през почти цели€ парк даже може да се каже, че стигнаха до други€ му, край защото долу горе там се намираше фонтанчето, до което спр€ха да си починат.

-         «наеш ли много ми харесва това м€сто. »двам всеки ден, когато не съм зает с работа. ћиналата седмица например идвах четири пъти, а по миналата пет пъти посетих това м€сто.

-         ќстави ме долу Ц изла€ кученцето.

-          акво не ти ли харесва отгоре на количката? ¬същност и на мен не би ми харесало да сед€ отгоре на количката. —ега ще те свал€. Ц стареца го остави внимателно на зем€та. Ц искаш ли да €деш?

-         »скам и още как. Ќе съм €л от вчера по това време и то не беше кой знае каква храна. ѕо нищо не може да се сравн€ва с къщната храна, ко€то ми даваха допреди три дена. Ц отново изла€ малкото пале.

-         √ладен си, а? ƒобре какво избираш сандвич от боклука или месо от боклука? Ц стареца ги постави в двете си ръце и зачака палето да се приближи до едно от двете неща. ћъника си избра месото от боклука. Ц добър вкус имаш при€тел! —амо недей прекал€ва с месото че да не ти стане много тежко.

ћакар стареца да го посъветва друго, палето се нахвърли лакомо върху месото и погълна гол€мо количество за много кратко време. “ри дена глад се смениха с огромна тежест в стомаха и въпреки това на кученцето му беше изключително при€тно. —тареца пък, много спокойно из€де сво€ сандвич, може би защото не бързаше за никъде.

» така в кра€ на този майски следобед стареца и палето сед€ха на пейката и си отпочиваха от €денето. ѕалето използваше възможността да оглежда хората, разните животинки криещи се из дърветата в парка и птичките лет€щи в небето. ќгледа и фонтана който посто€нно пръскаше тънка стру€ вода. Ќикога досега не беше виждало такъв фонтан, затова използва възможността да го разгледа много внимателно, до най-малката подробност. —амата вода излизаше от н€какво странно т€ло, подобно на това т€ло палето беше виждало много пъти. ¬ него човеците слагаха разни течности, които по-късно пиеха. “ова тумбестото нещо пък се държеше от една жена, но странно защо кожата и беше една такава тъмна и сива, а също и косата й и очите и имаха същи€ цв€т. Ќикога досега не беше виждало човек с такъв странен цв€т. явно беше н€каква нова порода. ƒругото странно което вид€ е че т€ въобще не помръдваше. ƒържеше си онова тумбестото нещо под ръка и си стоеше неподвижно. ƒали не и плащаха по ц€л ден да седи тук? ѕалето беше чувало, че възрастните човеци работ€т каквото и да значеше това и срещу тази работа им даваха пари, едни малки цветни хартийки, с които после те купуваха на децата си дрехи и храна.

ƒо странната жена имаше малко кученце, което също седеше неподвижно, а най-странното беше, че козината на кученцето и кожата на жената имаха един и същи цв€т. ј дали и на кученцето плащаха? «ащото ако плащаха на едно кученце, –ошльо и той бе готов да седи по ц€л ден неподвижно и така щеше да си изкарва прехраната в случай че не успее да намери малкото момиченце с русите плитчици. –еши да попита.

-         ’ей, куче на теб плащат ли ти за тази работа? Ц само че кученцето на фонтана въобще не му обърна внимание. Ц хей, куче на теб говор€, не се прави че не ме чуваш. Ќа теб плащат ли ти? Ц кучето не отговори. ѕриближи се. Ц хей, куче на теб плащат ли ти?

—тарецът беше забел€зал, че палето накуцва и тъй като вече му беше омръзнало просто да седи на пейката, стана и взе кучето в ръце. ќпипа ранената лапа, наистина беше счупена. —игурно и сама щеше да си зарасне, но чак след н€колко седмици а дотогава палето можеше да има сериозни проблеми. √оркото мъниче изскимт€ от болката.

-         ѕусни ме! Ќедей пипа лапичката ми, там ме боли!

-         —покойно кученце сега ще те излекувам. Ц и наистина лапичката спр€ да го боли. —тареца го остави на зем€та и палето направи н€колко крачки около пейката, наистина лапичката вече не го болеше.

-          ак го направи?

-          ое?

-          ак направи, така че лапичката повече да не ме боли?

-         ѕросто и казах, че и н€ма нищо! Ц и разбира се този отговор беше достатъчен на кученцето.

-         “и разбираш какво казвам?

-         ƒа!

-         Ќо хората не могат да разбират кучетата!

-         ƒа кажем, че аз не съм обикновен човек.

-         ј какъв си тогава?

-         Ќ€кой ме наричат ѕрос€к!

-         ѕравилно прос€ците могат да разбират кучетата. Ѕлагодар€ ти! Ц палето си н€маше и на представа какво значи Уѕрос€кФ, но думите на този старец звучаха много убедително, следователно казваше истината. —ега имаше по-важна задача. “р€бваше да попита онова куче на него плащат ли му да седи тук по ц€л ден. Ц хей, куче на теб плащат ли ти да седиш тук по ц€л ден? Ц ѕак никакъв отговор. явно много се страхуваше да не си загуби работата.

-         Ќ€ма да те чуе колкото и да и лаеш. Ц намеси се стареца.

-         » защо н€ма да ме чуе?

-         «ащото това е само една стату€! “€ не е жива!

-         —тату€, жива?  акво значат тези думи?

-         ќ, забравих ти не знаеш какво значат тези думи. јми стату€ е, когато се вземе един камък и се оформи така, че да прилича на н€кой човек примерно, в случа€ куче.

-         јма как може да се оформи един камък?  амъните са много твърди.

-         »зползват се едни специални машини, които са много силни и могат да оформ€т камъка. Ц наистина кучето беше виждало машини, които имаха огромна мощ следователно и за камък можеше да има такива машини.

-         ј какво значи, че не е жива?

-         јми това е нещо без душа, само един предмет. »маш ли гумен кокал?

-         ƒа.

-         јми като него, нещо, с което си служиш и е без душа, не може да мърда по собствена вол€, не говори, не диша.

-         ƒуша?

-         јми когато умре човек, умира само т€лото и то остава тук, а неговата душа се възнас€ горе на небето или долу в ада, според това как е жив€л.

-         ѕреди време рибките на момиченцето, което се грижи за мен, умр€ха. » техните души ли да отишли на небето?

-         Ќе знам! ћоже би.

-         «начи нещо подобно се е случило и с това куче? “ова ли става с телата, когато се случи смъртта? “€лото ти става от камък? «ащото тогава, когато умр€ха рибките, родителите на момиченцето ги занесоха н€къде и не можах да вид€ какво стана с т€х след това.

-         Ќали ти казах, че това е само една стату€. Ќ€кога е имало куче точно като това на фонтана, само че е било истинско и живо, а не от камък.

-         » е лаело, дишало, разхождало се, когато си поиска?

-         “очно така! ≈дин ден майстора направил тази стату€ точно по-подобие на онова кученце.

-         ¬ече разбрах. ўе седим ли още тук?

-         ƒа!

-          олко време?

-         ƒостатъчно.

-         ƒостатъчно за какво?

-         «а да дойде един човек.

-          акъв човек?

-         —пециален!  ато дойде ще го видиш.

-          ога ще дойде?

-         ѕо залез слънце.

» палето зачака да дойде този специален човек. ћеждувременно реши да се възползва от отдалата му се възможност и зададе ц€л куп въпроси. ѕовечето б€ха лишени от вс€какъв смисъл.  огато най-накра€ се умори да разговар€, легна на тревата в парка и зачака този специален човек.

-         ’айде ставай!

-          ъде тръгна?

-         «а специални€ човек, когото чакаме. Ќали н€маше търпение да го дойде?

-         Ќе е ли по-добре да го чакаме тук? —коро ще се стъмни и може да стане опасно?

-         »скам да съм сигурен, че ще го видим. ѕък и н€ма да се отдалечаваме много.

-         » от къде ще се зададе?

-         ќт д€сно.

-          ъде е д€сно?

-         ≈то натам Ц стареца посочи с ръка посоката.

-         ј как изглежда?

-          огато го видиш ще го познаеш!

-         —лед малко ще го видиш! »скам да излаеш колкото сила имаш.

-         ƒобре! ƒжаф - ƒжаф! ƒа повтор€ ли?

-         Ќе един път е достатъчно.

ѕалето се загледа в лицата на хората. ¬сички те продължаваха да ход€т по сво€та си работа, само едно малко момиченце с руси плитчици откликна на ла€. —пр€ се и дръпна баща си за ръката.

-         “ате мисл€, че чух –ошльо!

-         —игурна ли си!

-         ƒа, тате!

 

 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© plamen atanasov atanasov ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-05-28

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: ƒетски приказки
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
«ј√”Ѕ≈Ќ ѕ–»я“≈Ћ
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 2
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-09 “ротоарни песни
20-09 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-09 »грата
20-09 –ибен буквар /1824 г/.
19-09 »грата
ѕълен списък