БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

по образ и подобие на снежинката на кох

Ивайло Дагнев (t-rex)

Раздел: Сюрреалистична поезия  Цикъл: Урбанистихно



по образ и подобие на снежинката на кох[i]

 

още от самото начало беше ясно че ще излезе този факт изглеждаше абсолютно предрешен като съдбовното движение на звездите есеннопада настъпващото със средната възраст измръзване на краката нерядко ескортирано от емоционална киша както

 

и в крайна сметка от кръвопоточния никотинов потрес резултат от липсата на цигари и още повече от перспективата за нейното заседяване до края на вечерта иначе трябваше да клюма пред телевизора с малката доза

 

отпуснати мечти да се звери пред монитора на компютъра нервно початваш на ICQ или пък в угасващите трепети на вечерта преди

 

сънят да го потопи на дъното на кошмарите да размишлява пред все по-залиняващото количество разреден разум а пиенето без цигарен дим му се струваше като целувка през стъкло в ужасяваща фасова абстиненция навън виеше

 

януарска зима пръскаше обилно бялата си снежинкова слюнка сякаш да прогони всичко живо зад прилежно намаджунени прозорци и двойно заключени врати ей така сред уюта и сухотата на семейното огнище и гълчавата на децата той беше сам слава богу нямаше семейство стаичката му с

 

нисък таван и картината изровила  дупка с перспективата си около ваза със цветя на срещупрозоречната стена и околовръстие от раковожълти тапети с тютюнев нрав та тази стая рядко имаше за компания други освен него и неговото alter ego и бе така зле уплътнена че бумтящата печка (се виждаше в) чудо да стопли краката и на двамата да със сигурност

 

щеше да излезе всъщност студът не го плашеше толкова а бездомните кучета с безпокривния януари имаше смелостта да излезе на глава дори безшапков и с все по-разширяващата се писта отгоре псетата

 

от друга страна наистина бяха проблем той живееше на едно закътано площадче на пряка от големия булевард на който се намираха павилиончетата за цигари и алкохол от площадчето излизаха пресечки спуснати шест лъча имащи известна прилика със звездата на давид и само една-две пресечки бяха относително безопасни т.е. кучетата бяха зад вратите на дворовете опасност съществуваше

 

ако ги разлаеше глутниците слънчогледово се обръщаха глави по посока на лая сякаш за да се включат в зловещо ръмжащия уличен мрак

 

изпитваше страх само от тези на улицата дали сами или съпровождани от безстопаните си страх може би до голяма степен ирационален също като кучешкия

  

наистина  веднъж вече а същинският трепет започна връщаше от дома на един съсед и из не виде лица едър мъжкар го облая че е

 

носил кожено яке а джони името на  въпросния  уличен пес бил ритан от мъж с такова яке та затова нямало страшно странно обаче песът не спря да му се нахвърля независимо как

 

беше облечен нещо повече скоро се появиха и други явно претенциозни към облеклото четириноги  които така обсебиха и облаяха улиците към дома му че му се наложи да съблюдава много строга процедура по прибирането вкъщи често бе

 

съветван от приятелите да не се пристрастява към тези фобии но той контрабленуваше че всеки е роб на някаква мания а неговата е рожба на  обективна причина да се бориш с демоните си  е глупаво мислеше си те са по-силни от нас и  единственото което ни остава е да ги оставим да им мине сезона като в модата пердето отново

 

е виснало сякаш е  повехналият цвят на желание но няма кой да желае да любопитства усмихна се иронично и си каза на ум и му стана гузно че оставя всичко на майка си а тя жената бе вече на седемдесет и две минала бе операция на миома и въобще колкото и да се стараеше не я биваше вече отдавна и с голяма давност си даваше да разбере че трябва сам да се справя да си прави кафе сутринта и че наистина трябваше

 

да бъде бърз навън не заради студа или кучетата а за нея беше казал девет часа ще я чака да му звънне в девет а имаше навика да бъде точен като скалпел затова мразеше а и донякъде завиждаше на винаги закъсняващите защото те нямаха нужда от операционна за проблемите си така че

 

Ани щеше пак да забрави да се обади както от два месеца отвори гардероба там отново го вбеси типичната гледка на ергенски бит нямаше никаква подредба нямаше благодатта на подредената проза само поезията на молците повтаряха някой си манделщам щам не той ги поправяше brot но не разбираха нямски камо ли да го пофранцужат ще се наложи колкото и да не искаше да изхвърли

 

ненужните антологии на фобиите по закачалките просто в гардероба нямаше повече място за тях бяха много циклично обстоятелствени а всичко бе така просто всичко бе праволинейно както времето трябваше да тръгва нямаше време девет часа трябваше да я чака трябваше отчая се  пак

 

от себе си това още от самото начало беше ясно че ще излезе този факт изглеждаше абсолютно предрешен като листопада на звездите през есента настъпващото с остаряването подгъване на колената често

 

 



[i] Снежинката на Кох –  Снежинката на Кох се получава като последователно се вмъкват триъгълници в равностранен такъв. Страните на равностранния триъгълник се разделят на три, след това се построява нов триъгълник в средната трета. Така, сложността се увеличава, но всеки нов триъгълник изглежда по същия начин като предишния. Видимостта на все по-смаляващите се детайли в рамката на голямата фигура е характерна за асимптотичната същност на построяването на фракталите, които имат фрактална пространствена стойност. За снежинката тя е 1,2618.



2004-03-22

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)