БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

КОЙ ЛИ ГИ УЧИ?!...

Светослав Райков Пейчев (simon martin)

Раздел: Фейлетони  Цикъл: Фейлетони

                 Кой  ли  ги  учи?!...
                                                  
                                                   - фейлетон -

    Имам три хубави деца – като слънца! Най-малката е Мими. На 4 годинки. Голяма е сладурана. Средния – Жорко, е на 5 и нещо. Палавникът на детската градина. А големият Ники, от два дни е първокласник, умничкият ми... Значи, пей сърце!
    Да, ама не съвсем...
    Прибрах се вечерта, капнал от работа и леко поизмръзнал, и видях в хола Мими, седнала на акумулиращата печка.
    - Здравей, сладурано! Какво правиш там?
    - Топля си пич...та – отвърна тя с невинно детско гласче.
    Изумен се разтичах из стаите да търся жената, за да ми обясни откъде малката ни дъщеря е обогатила така речника си. Тя обаче беше в банята и къпеше Жорко. Спрях пред вратата, разколебан от неподходящия момент и дочух отвътре гласа на сина ни:
    - По-леко мъ търкай, ма! Шъ ми откъснеш патката...
    Ядосан грабнах шапката си и тъкмо да изляза през входната врата, спря токът. Откъм банята веднага долетя гласът на Жорко:
    - Айде-е-е... Пут...те пак спряха тока!
    За миг се втрещих, после тряснах вратата и хукнах към училището на Ники. Имаше родителска среща. Първата. Бях решил щом се върна, да разчепкам нещата с жена ми и в движение й теглих една дългобойна на ум...
    Срещата започна. Учителката ни разясни какви са изискванията към децата ни, как да бъдат облечени, какво още трябва да им купим и прочие. После взе да споделя с нас впечатленията си от тях. И в един момент попита:
    - Има ли тук някой от родителите на Николай?
    - Да. Аз съм баща му – надигнах се трудно от малкия неудобен чин аз.
    - Вчера, след като приключи тържеството за посрещането на първолаците, влязохме в класната стая – започна учителката. – През първия час се настанявахме, учехме се как да седим правилно на чиновете, къде да поставяме чантите и други такива неща. Николай си избра да седне на втория чин, до прозореца. Отначало беше послушен, но после взе да се върти, да се изправя и да наднича през перваза. Запитах го какво има, а той ми отвърна: “Госпожо, кога ще ме пуснете навън да играя, че тук ми се еб... мамата...” Трябва да вземете мерки, господине!
    Някой от родителите се закискаха. Други зацъкаха възмутено. А аз, почервенял от срам, смутолевих:
    - Абе, мама му стара, просто не знам кой ни учи децата на тези думи, неговата... 

                                                                            Светослав Пейчев
                                                                               / Simon Martin /
                                                             E-mail: simon_martin@abv.bg    


2004-03-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)