БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

днес...

Lagrima (lagrima)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл: T.D.

Пиша днес, когато отново е нощ.Когато отново навън е тъмно и клоните се поклащат от вятъра, лицата им блестят от едната страна, изглеждат сребристи под лунната светлина…Красиво е !Като всяка нощ, но тази днес е различна.Тази днес не е като всяка друга.В нея има и звезди, и тъмно натежало небе, и самотна луна, и пеещи клони, и предметите са на обичайните си места.Те са статични.В тази застинала еднообразна картина на моята стая и на всичко около нея (погледнато през очите на моя прозорец) липсва нещо от предишната нощ.Има някакъв детайл, който не запълва мозайката.Сега тя е без една частица, но основната. Липсваш ти! Липсваш ми!Липсваш и на луната, която отново изгря, и на същите весели звезди, и на клоните, и на вятъра, и на стаята пълна с вещи…Сега те изглждат по друг начин, имат нов образ.Незнам дали това, че ти беше тук и се докосна несъзнателно и не буквално до тях ги направи различни от самите себе си, от блясъка си, от чара си…но те сега са други.Може би аз самата съм друга и гледам на всичко с нови очи, а старите оставих някъде в миналото, във миналия ден, в миналата нощ, когато луната ми се струваше по-красива от всякога; когато звездите се усмихваха и светеха по-ярко; когато виждах как вятъра пее една и съща песен в твоите и в моите коси…и това беше нашата песен, на нашата нощ, на нашия кратък миг щастие, на тази открадната доза нежност и любов…открадната от времето, от часовете, от самите нас.Открадната частица щастие, която изживяхме без да мислим за това, какво е миналото; какво се случва сега; какви ще са последиците то това…Всичко това нямаше значение точно в този момент, когато го изживявахме, когато го чувствахме, когато го преживавяхме…Ние просто изживявахме това, което ни беше нужно, което ни беше писано да стане.Онова, което може би някой ден ще се повтори.Онова, което може би ще се повтаря с всяко твое връщане…незнам. Не искам да мисля сега за това.Не се и опитвам.Искам да бъда такава, каквато бях и тогава.Не мислех за утре, не правех планове за бъдещето.За това, че може би утре ти самият ще докосваш нечия друга ръка, ще целуваш нечии други устни, ще прегръщаш нечие друго рамо.За това ,че аз самата утре ще се усмихвам на нечии други (чужди) очи, ще държа нечии други длани и ще бъда весела по друг начин.Не както с теб!!!Не както в тази нощ! Имено за това и не милсех за днес, за утре, за след месец…,защото щях да разваля мига, магията на тези две вълшебни нощи.За това предпочетох да го изживея пълноценно, за да мога да му се насладя изцяло, защото мигът сам по себе си беше специален.И си остава такъв, защото ти го правиш такъв- с присъствието си, с думите си, с мълчанието си, със слънчевата си усмивка.Нещо, което правиш само ти, нещо толкова твое и мое, което с никой друг никога няма да е същото!Нещо, което може би ще търся в всекиго другиго, но няма да го откривам, защото то е само твое, само мое, само наше.На теб и мен и на тези безсънни вълщебни нощи, които не исках да имат край.А знаех, 4е ще имат.Знаех, 4е с изгряването на слънцето деня ще бъде друг и то, слънцето ще свети сдруга сила.И вечер, когато има само луна аз няма да имам това мое нощно слънце, което да ме осветява, няма да имам теб до мен. Не искам да крия пред себе си и пред теб това, което се случи щом напусна тази стая, щом магията започна да се разваля, щом прекрачи прага на моята врата.Аз лежах и гледах, не точно в определна точка.Усещах се, че гледам мигът, който си отиваше и аз го усещах с цялото си тяло, с цялото си същество.Стоях и изживявах до последно този миг, до последно дишах нашия въздух, до последно слушах този диск и до последно осъзнавах, че теб вече те няма тук, и аз вече слушам сама.Проумявах го постепенно.И тихо.Мълчах пред себе си, пред тази вече празна стая.Там бяха само моите две очи.Не бях тъжна, бях щастлива.Не плачех.Но усетих, 4е очите ми плачат, само те.Плачеха тихо, бавно.По- скоро сълзаха пред това, което виждаха.Или това, което не виждаха.Не виждаха твоите слънчеви очи пред себе си, до себе си.Стоях неподвижна.Искаше ми се колкото мога повече време да изживея дори и този миг на рздяла.Тялото ми не пожела да го измия.Искаше му се още малко да усеща отпечатъците ти по кожата му.А някой от тях вече се бяха превърнали в белези… Днес, когато отново е нощ аз съм щастлива, защото изживях всичко това с теб.И дори без присъствието си ме правиш щастлива със спомена за теб.С това, което си специален за мен, това, което не откривам у никого другиго, а и не го търся.Защото то е само твое, то е твоята магия.То ме кара да се чувствам специална.Благодаря ти, 4е съществъваш! Ти си моя ангел! Тази нощ си тук, а утре ще те няма и тук ще бъде отново празно и пусто…Ще си оставил един красив миг и куп спомени, ще си оставил моите ръце протегнати към теб, готови отново да те прегращат и да те желаят, да пожелават да те имат и докосват отново, и отново… Ще си оставил очите ми.Ще бъдат тъжни.Ще си ги оставил да се взират в нещо, което не виждат.Да се взират в твоята следа, която оставяш на небето след себе си, а тя е невидима.Ще ми оставиш илюзията, че някога си съществувал тук до мен.Илюзията на един миг щастие, на една доза откраднато щастие, което след това се се иапарява.Ще ми оставиш илюзията, че може би някой ден ще се върнеш.Илюзията, че ще останеш завинаги тук.Тогава ще превърнеш мига във вечност и дозата щастие ще е постоянно в мен, като на система
2002-05-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)