БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПРИЯТЕЛКИ

Светослав Райков Пейчев (simon martin)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Разкази

                         Приятелки
                                                  - разказ -
    
    Мариана излезе от колата, включи алармата и закрачи с гъвкава походка през площада към кафе-барчето отсреща под липите в градинката.
За нея и приятелките й това бе едно от любимите им места за срещи през лятото.
   
Скучаещото слънце се заигра палаво със светлите й коси, после плъзна игривите си лъчи бавно, бавно надолу по бялата кожа на ръцете и краката й. Усещането от тази бягаща топла вълна беше вълшебно. Пулсът й подскочи, а гърдите й задишаха учестено, както под ласките на опитен любовник…
   
Повечето маси под сянката на дърветата бяха заети от скучаещи мъже, тук-там от някоя двойка или млади майки с деца и детски колички до тях. Тя се приближи към свободната маса до алеята и усети как при появяването й разговорите по масите секнаха. Мъжките очи се насочиха към нея изпълнени с възхищение и похотливо зашариха по тялото й. Без да се смути тя се отпусна бавно на стола и се огледа дискретно.
   
Тези които не бяха сами я наблюдаваха скришом от дамите до тях или пък се правеха, че се оглеждат за сервитьор, а всъщност лакомо я изпиваха с очи.
   
Мариана знаеше, че е красива – даже прекалено красива, но често се питаше до кога ли ще е така? Приятелките й Милена  и Маргарита също бяха хубави… до преди да се омъжат и родят. После се обезформиха, напълняха и станаха някак безлични, като повечето семейни жени с деца. И тя бе омъжена, но слава Богу съпругът й не искаше да имат дете поне за сега. Бизнесът с който се бе захванал поглъщаше изцяло времето му. Той казваше, че трябва първо да осигури семейството си финансово, а после да помислят за дете. Нали са млади!? Животът е пред тях. Когато му дойде времето ще си имат и дете.
   
Понякога и на нея и се искаше да стане майка, но само мисълта, че още при първото раждане ще се подуе, ще подпухне, че гърдите и коремът й ще провиснат я караше да потръпва от ужас. И съвсем не вярваше  в никакви възстановителни гимнастики или козметични корекции. Не! Тя още не бе готова за това. Още дълго й се искаше всеки ден да се любува на прекрасната си външност, отразена в огледала, витрини и най-вече в широко отворени мъжки очи…
   
А шоуто по съседните маси продължаваше. Тя бе свикнала с това и вече не я учудваше как е възможно всички тези имащи се за по-умни същества да придобиват такива глуповати физиономии при появата само на една красива жена. Мъже…!? Какво да ги правиш…
   
Ето и сега, след като свали тъмните очила и тюркоазените й очи заблестяха, възклицанията на мъжкарите не закъсняха. Започна се с лекото просташко подсвиркване:
   
- Фи-о-о, фи-и-т!
   
После чу грубичкото цъкане с език:
   
- Цъ-цъ-цъ…
   
Някои изпуснаха изпъшквайки по едно “Хм-м-м…”, а по-интелигентните поеха дълбоко въздух и издишаха с разширени ноздри… След възклицанията някои бяха забравили да си затворят устата и изглеждаха доста комично. Други стиснали цигари между пръстите си не забелязваха как пепелта от тях се ръсеше върху панталоните им и подскачаха размахвайки смешно ръка щом огънчето ги парнеше и извадеше от хипнозата на красотата й.
   
И без да е телепат на Мариана и беше съвсем ясно какво се проектираше в този момент в мозъците им. То можеше да бъде формулирано само с една дума – “секс”.
   
Жените по съседните маси също не устояха на любопитството да видят по какво толкова се заплеснаха мъжете. Една по една я оглеждаха и начина по който очите им се присвиваха от завист бе категорично доказателство за превъзходството й над тях.
   
Едва не се разсмя, когато някои от тях се разбързаха внезапно и започнаха настойчиво да подканят съпрузите или приятелите си да уредят сметката и да си вървят. Явно, че я възприемаха като заплаха за собственото си благополучие. Гъски… И все пак някои от тях бяха с доста интересни мъже…
   
По алеята се зададе Милена водейки за ръка малката си дъщеря. Детето подтичваше до нея, а тя бе зачервена явно от бързането да не закъснее за срещата им. Обичаше да е точна. Още от ония години в училище, когато се бе зародило приятелството между тях трите. Наричаха ги “Хубавите М” или “Трите М”, заради началните букви на имената им и заради това, че наистина си бяха хубави. Поотделно на всяко “М” бяха лепнали и допълнение. На нея самата й викаха “Красивото М” /нали си бе красавица още от малка/. Милена я наричаха “Готиното М”, защото не само че бе симпатяга, но и защото по характер беше весела и много добра. Не беше злопаметна, лесно прощаваше всичко и на всички, и изобщо си беше “готина” като човек и приятелка.
   
Пълна противоположност на нея беше Маргарита. И тя бе хубава, но беше по-сдържана и рядко се усмихваше. Никога не се оплакваше и никого не топеше  /дори когато момчетата й дърпаха плитките/, но винаги намираше начин да си отмъсти на този който я бе обидил. За това още в началото тя стана “Гадното М”, а после й остана само краткото “Гаднярката”. Този неин прякор беше твърде преувеличен и незаслужен. Тя беше малко странна, но трите се разбираха прекрасно и приятелството им продължаваше и до днес.
   
Разцелуваха се с Милена внимавайки да не развалят грима си и помогнаха на дъщеричката й да се настани на стола между тях. Мъжът й бе капитан на кораб и често бе на плаване. Може би затова тя изглеждаше малко нервна и тъкмо да заговори малката изчурулика по детски:
   
- Леля Малгалита, леля Малгалита идва с бебето…
   
Наистина Маргарита вече се промъкваше между масите бутайки пред себе си бебешката количка със самочувствие на опитен слаломист и достигайки най-сетне до “финала”, тоест до тяхната маса въздъхна с облекчение:
   
- Здравейте! – простичко рече тя и след като застопори количката със спящия си син си размениха обичайните целувки.
   
- Как си сладурано? Искаш ли “Мелба”? – обърна се тя към малката, тъй като сервитьора се бе изправил вече до тях.
   
- Искам шоколадена…и полтокалов сок, лельо Малги.- избърбори момиченцето заменяйки отново чисто по детски “р”-то с “л”.
   
- Добре. А за нас по един плодов шейк, нали?
   
- Да. Добре ще ни дойде в това топло време – съгласи се Мариана, а Милена само кимна разсеяно и сервитьора се отдалечи с поръчката.
   
- Е, какво ново има при вас?- взе инициативата  отново Маргарита.
   
Милена сякаш само това бе чакала и избухна:
   
- Ще го убия… Ще го изгоня… Ще го науча аз него…
    - Чакай, чакай! – прекъсна я Маргарита – Кого ще убиваш и защо?
   
- Моят хубостник! Заради червилото… - продължи да се пали тя и като видя как приятелките й се спогледаха с недоумение се зае да им обясни подробностите – Тая сутрин моя пак замина на път. Изпратихме го на пристанището и като се прибрахме аз взех да зареждам пералнята с мръсните дрехи… И изведнъж гледам на яката на една от ризите му червило… Ще го убия, като се върне…
   
- А-а-а… Това ли било.- засмя се Мариана и добави – Ами ти сигурно като си го награбила да го целуваш и си го изцапала. Я стига си бесняла от напразна ревност…
   
- Да, да… Ама аз такъв цвят червило нямам! – почти изхлипа тя и замлъкна, защото сервитьорът донесе поръчката.
   
Малката се зае с “Мелба”-та като полагаше големи усилия да не се оплеска, а те засмукаха прохладната течност през сламките. Това сякаш поуспокои Милена. А и тя както винаги май вече беше готова да прости на мъжа си, затова подхвана примирено:
   
- Ами не съм много сигурна… Може пък да е от моето… То на тъмната му риза изглежда в по друг цвят…
   
За да я доуспокои Маргарита добави:
   
- Какво пък толкова. Само едно петно от червило… Това е нищо в сравнение с това което ми се случи на мен преди около двадесетина дни!
   
- Какво ти се случи? – полюбопитства Милена.
   
- Накърмих бебето и то заспа. Мъжът ми бе на работа и аз взех да гладя. Стигнах до едни негови панталони и по навик извадих всичко от джобовете да не ми пречи. И знаете ли какво намерих в тях?
   
- Какво?- почти едновременно попитаха двете.
   
- Презервативи!!! – просъска тя.
   
- И какво като си намерила презервативи? Какъв е проблема?– зачуди се Милена.
    - Проблемът е в това, че когато го правим никога не използваме презервативи!
   
- А-а-у-у! И сега какво? Ще се развеждаш ли? Изгони ли го?- заизстрелва един след друг въпросите си Милена, а Мариана остана като гръмната с чаша в ръка.
   
- Нищо подобно!- загадъчно се усмихна Маргарита.- Просто взех една игла и пробих всички презервативи точно през средата. После му ги сложих обратно в джоба на панталона и сега чакам…
   
Мариана не усети как изтърва чашата. Тя се удари в ръба на масата и полетя към земята. Трясъкът на разбито стъкло заглуши неволно изтръгналото се от устата й:
   
- Гаднярка…
                                                                              

                                                                               Светослав Пейчев
                                                                                  / Simon Martin /
                                                                         E-mail: simon_martin@abv.bg    


2003-12-26

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)