БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ОСТРОВЪТ

Николай Михайлов Пенчев (римски)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

 

 

Действащи лица:

 

Смит Браун – Босият

Смит Браун – Обутият

Джени – Видение

Търговец на обувки ( после също Смит Браун )

Елиът – президент на фирма: “ Елиът и ко”

 

     

        СЦЕНА І

В наше време. Остров, някъде  в океана. Безлюден,  с екзотична растителност.  Босият ( защото е бос ) и Обутият ( защото е обут с маратонки ) играят на зарчета. Облечени са в оскъдни, изпокъсани дрехи. Тук – там с листа и други подръчни материали.

 

Босият: Хайде, Обутия, какво чакаш? Хвърляй!

Обутият: Петдесет.

Босият: Върви ти днес.

Обутият: Сто и петдесет.

Босият: Върви ти като на поп.

Обутият: Двеста. С другите двеста стават четиристотин.

Босият: Двеста и сто са триста. Не можеш да броиш.

Обутият: С кои сто, Босият? Първо петдесет. После още сто и петдесет, стават двеста. И сега двеста. Петстотин.

Босия: Как петстотин. Преди малко каза четиристотин. Първо петдесет. После сто и петдесет. Двеста. И двеста - четиристотин, а не петстотин.

Обутият: Проверка, Босият. Проверка. Ти защо каза: Триста. Лъжеш ли?

Босият: Защото не бяха петдесет плюс сто и петдесет, а бяха петдесет плюс петдесет. После двеста.

Обутият: Не бяха петдесет плюс петдесет. А бяха петдесет плюс сто и петдесет. Помня много добре, какво хвърлих.

Босият: Така е като няма на какво да записваме. Няма един лист  за писане наоколо. Пустош.

Обутият: Така е. В тази пустош не можеш да намериш нито лист, нито вестник. И все пак бяха четиристотин. Нали се разбрахме, че всеки ще помни и ще съобщава сбора на глас. И да не се лъжем.

Босият: Разбрахме се. И да не се лъжем се разбрахме, но сега как ще проверим, ако някой излъже.

Обутият: Без лъжене. Който лъже – губи.

Босият: Друго си е да се записва. Сигурна работа. Обичам всичко да е записано черно на бяло. Винаги си водя  записки -  с предстоящи срещи и събития. Така нищо не забравям и знам, какво ми предстои седмици напред.

Обутият: И какво ти предстои, ако не е тайна.

Босият: Няма ми записките. Чакай да си припомня. Мисля, че за днес бях планувал среща с японски бизнесмени.

Обутият: Представям си. Японски бизнесмени тук – по бански. Хайде хвърляй! Ти си,  Босият.

Босият: Нищо. Пак си ти, Обутият.

Обутият: Петдесет.

Босият: Страшно ти върви. Добре, че не залагаме.

Обутият: Никога не съм играл хазарт. Не знам. Мисля, че това е късмет.

Босият: На късмета не може да се разчита. Трябва да е сигурно. Мислиш ли, че ще дойдат?

Обутият: Ще дойдат.

Босият: Знам, че ще дойдат, но дали ще дойдат скоро?

Обутият: Ще дойдат. Скоро.

Босият: Откъде си така убеден.

Обутият: Човек трябва да е убеден. Винаги.

Босият: Не може винаги да си оптимист.

Обутият: Може.

Босият: Дори, когато си в тунел, а отсреща идва  влак.

Обутият: Дори тогава.

Босият: Какво ще правиш?

Обутият: Кога?

Босият: Когато си в тунел, а отсреща идва влак?

Обутият: Ще чакам.

Босият: Какво ще чакаш, Обутия?

Обутият: Каквото и тук. Ще чакам да се случи нещо.

Босият: Какво може да се случи?

Обутият: Каквото и да е. Нещо оптимистично.

Босият: Какво оптимистично може да се случи в един тунел? Да спре влака ли? Да му изгасне тока? Или какво? Кажи ми, какво може да се случи в един тунел, когато отсреща идва влак, а ти си вътре и няма къде да избягаш?

Обутият: Няма ли да престанеш? Завчера пита, какво ще направиш, ако стане земетресение. Вчера беше, какво ще правиш, ако избухне пожар. Днес - тунел с влак. Утре какво още ще измислиш?

Босият: Нека дойде, ще ти кажа.

Обутият: Ти да не слънчаса? Хайде хвърляй, ако ще играеш.

Босият: Не знам. Дали ще дойдат все пак?

Обутият: Мисля, че го обсъдихме вече. Или питаш за японците?

Босият: Добре. Хвърлям. И без това няма какво друго да правим.

Обутият: Нищо.

Босият: Нищо не можем да правим.

Обутият: Казвам, че не печелиш нищо. Сега съм аз.

Босият: Знаеш ли, защо да не го обиколим…острова? Отново. Хайде, какво ще кажеш? Омръзна ми да хвърляме заровете.

Обутият: Защо да го обикаляме? Нищо и никакъв остров. Колко пъти го обиколихме вече?

Босият: Деветнадесет. С тази обиколка ще станат двадесет.

Обутият: И за какво да го обикаляме още веднъж? За да станат двадесет пъти ли?

Босият: Не знам. Може да намерим нещо. Нещо, което сме пропуснали.

Обутият: Няма смисъл. По – добре да стоим тук и да чакаме.

Босият: И колко време още ще чакаме? Вече минаха три дни. От никъде никой.

Обутият: Предполагам, че вече ни търсят и са наблизо. Катастрофата не може да остане незабелязана. Сигурно са вдигнали спасителните екипи и вече обикалят.

 

 

 

СЦЕНА ІІ

Обстановката на самотния остров. Празно е на сцената.

Сцената притихва и светлината намалява. Дочува се бръмченето на самолет, усилва се, после двигателите прекъсват и самолетът пада. Грохот, после тишина. Дочува се гласът на Босия, извън сцената.

 

Босият: Е-хо, е-хо. Има ли някой тук? ( появява се, пристъпя бос, като внимава да не се убоде )

 

Босият: Ох! Много боде. Къде ли съм попаднал? Дано да има хора на близко, защото измръзнах. Уж е лято, но водата е студена. Не мога да повярвам,  че самолета падна и се разби. Е- хей, има ли някой. Тук съм. Е- хо! Ехооо! Не се чува нищо. ( разгрява се )  Да взема да потичам.Да се стопля. Ох! Ама много боде тука. Това са само скали. Нищо чудно, че боде. Интересно, къде ли съм си загубил обувките. Как може да ми паднат от краката? Бях ги завързал добре. Спомням си. Може би накрая, когато се разбиваха вълните са се измъкнали някак си.  ( оглежда се наоколо )  Дали няма да се покажат отнякъде? Не съм свикнал да ходя бос. Като първобитните хора. Не е много удобно. Как ли са ходили така едно време? И сакото – хубавото ми сако – за петстотин долара. Трябваше да го захвърля. Остави, ами ми отидоха и документите. Сега няма как да докажа, ако някой се съмнява, че това съм аз. Я, там нещо се чернее. Какво ли е?..... Нищо..... Пън, някакъв. Помислих, че са ми обувките. Жалко. Чакай да потърся помощ. Не може да няма хора наблизко. Ехо. ( тръгва  в едната посока и след малко се появява отново от  другата страна на  сцената ) Ехо. О-о! Я, защо ми се вижда това място познато. Сигурно съм сбъркал посоката. ( тръгва отново и след малко се появява от същото място ) Не! Не може, да бъде! Пак на това място съм.  ( тръгва в обратната посока  и след малко отново се появява ) Ехо, има ли някой? Не може да бъде. Какво става тук? Не мога да разбера. Сигурно не се вижда пътя много добре. Ще изчакам да стане по – светло и ще тръгна тогава. А, сега, какво да правя?  Къде ли съм? Чакай сега да пресметна. Излетяхме в седемнадесет часа. Катастрофата стана около осемнадесет и двадесет. Това прави час и двадесет минути. А трябваше да кацнем след три часа. Значи сме някъде на половината път. Да, де, ама къде точно. Нищо не си спомням от географията в училище. Нищичко. Как може да съм такъв загубен. Трябва да има някакъв град наблизо. Париж. Той беше край брега. Или Венеция. Дали сме близо, въобще до Европа. Ако си спомня накъде летяхме и през кои държави щяхме да минем, сега щях да се сетя. Но въобще не обърнах внимание. Така, сега малко гимнастика за разгрявка, почивам си  и тръгвам после  към спасението. Нали се отървах жив, това е най – важното засега. ( разгрява известно време и си ляга )

 

 

 

 

 

СЦЕНА ІІІ

На същия остров, където е спящия, се появява и Обутият.

 

Обутият: Ох! Дъх не ми остана. Какви бяха тези вълни? Така силно се разбиваха, че не ми остана дъх да си поема.( плюва ) Чакай да поседна и да си почина малко. Ох! Изморих се. Поне пясък да имаше наоколо, а то само скали. Добре, че не си загубих маратонките. Иначе щях да си разраня краката в тези скали. Къде ли съм попаднал? Нямам никаква представа, а вече се и стъмва. Как само шумят вълните. Страшна работа. Трябва да има магистрала наблизо. Не чувам да преминават автомобили. Може да не е толкова близко. Нищо най – важното е, че съм отново на твърда земя. Като падаше самолета си помислих: Край. Свърши се.... Целият ми живот премина пред очите. Джени... чичо Джак... Не мога да повярвам, че се случи. Не си изпих и бирата. Жалко. Сега щеше да ми дойде добре. Ще трябва да поискам и компенсация от самолетната компания. Не ни предупредиха, че ще има катострафа. Както си летяхме и ... фрас – самолета се разби. Да си почина малко и тръгвам. Слава богу, че оцелях. Може да има и други, като мен. Сигурно има, не може да съм само аз оцелял. Самолетът ми се струва, че беше почти пълен. ( разгрява )  Студено е. Уж е лято, а нощно време е студено. Тръгвам. Няма време, защо да чакам. ( излиза вдясно ) Е- хо! Има ли някой? ( изчезва и след малко се появява от другата страна )  Е- хо! Хора! Не се чуват никакви автомобили. Може да се наложи да повървя повечко. Нищо.....Я, това място ми се вижда познато. Не бях ли тук преди малко? Чудна работа. ( прави втора обиколка на острова ) Я, пак съм тук. Изглежда при катастрофата съм загубил чувството си на ориентация. Дали не съм си фраснал главата някъде. Като че ли всичко си спомням. ( отново обикаля и отново се появява на същото място ) Е, това вече е прекалено, същия пън, същите скали. Изглежда обикалям в кръг. Вече се и постъмни и чувствам някаква умора. Ще взема да си почина. И утре е ден. Един ден повече или по – малко, каква е разликата? Важното е, че съм жив.

Ще си полегна малко, а утре...Утре....(  Обутият заспива близо до Босия )

 

 

СЦЕНА ІV 

 

На острова. Босият и Обутият спят. Босият се събужда.

 

Босият: Ооох! Сънувах страшен сън. Летях със самолет и паднах в океана. Бррр! Ужасен сън........... А, къде ли съм?..... Не съм се събудил, изглежда...          ( пощипва се )  Но всичко усещам. Изглежда не сънувам и всичко е истина.          ( скача и тича към океана )  Това е вода. И си е съвсем истинска. Въобще не сънувам...... Чакай да си спомня. Така, излетяхме в пет, трябваше да кацнем след три часа, а часовникът ми показва шест и двадесет и пет....... Спрял е. Не работи. Точно по време на катастрофата. Изглежда се е повредил. А го купих за противоударен. Ще им направя рекламация в магазина. Само да се върна. Триста долара съм дал, а от нищо и никаква катастрофа е спрял. Добре, че още е в гаранция. Все пак, къде ли съм? ( оглежда се ) Но там лежи някой. Да не е някой труп.... Какво ли стана снощи? Не си спомням. Ей, ти!....Събуди се!....Мърда, изглежда не е умрял.... Хей, човече, събуди се!....Ставай!

Обутият:  Какво става тук? Защо ме тръскате така? Това е нахалство от ваша страна. Господине, но  кой сте виe?

Босият: А, вие кой сте?

Обутият: Къде съм? Изглежда сънувам. Виждате ми се познат.

Босият: Не сънувате.

Обутият: Малко подремнах и сънувах ужасен сън.

Босият: Катастрофа със самолет?

Обутият: Да. Вие откъде знаете?

Босият: Защото същия сън сънувах и аз.

Обутият: Не може да бъде.

Босият: Може, огледайте се наоколо. Това не е сън и всичко е действителност:  водата пред нас, вълните, скалите, дърветата, аз и вие.

Обутият ( оглежда се ) Вярно, не прилича на сън. Значи  и катастрофата е истинска.

Босият: Вярно е. И всичко е истинско.

Обутият: Спомням си. Да. Вълните.....Едва си поемах въздух. За малко да се удавя. Добър плувец съм, но такива вълни и скали...Колко ли време съм спал? Часовникът ми показва шест и двадесет и пет. ...Изглежда е спрял. А вие как попаднахте тук? Тук ли живеете? Туземец ли сте?

Босият: Имам ли вид на такъв? Както вие, така и аз летях на същия самолет. До катастрофата.

Обутият: Интересно, не си ви спомням.

Босият: Има ли значение. Не е ли по – добре да тръгваме?

Обутият: Мисля, че сте прав. Да тръгваме. Сигурно се безпокоят за нас. Цяла нощ е това.

Босият: Хайде. Само не бързайте, защото съм бос. Вие, гледам сте с маратонки. В по – изгодно положение сте от мен. Мястото е много каменисто и боде по ходилата. Така че по – бавно.

 

Двамата тръгват бавно. Обутият води. Излизат и след малко се появяват от другата страна.

 

Босият:    Нали се разбрахме да не бързате така. Не мога да ви настигна. Като сте с маратонки това не ви дава правото да бързате така.

Обутият: А вие се влачите едва – едва. Така скоро няма да стигнем до никъде. Я каква хубава местност! Оттук има страхотен изглед. Погледнете какъв прекрасен изглед.

Босият:    Изглед като изглед. Какво толкова му харесвате на изгледа?

Обутият: Не ви ли радва. Бурните вълни, които се разбиват в скалите. Синьото небе. Прекрасните слънчеви лъчи. Всичко е като на снимка. Защо не си взех апарата? Приятелите няма да ми повярват, когато им разказвам. Ех, човек само може да си мечтае за такова прекрасно място.

Босият:   Не бих го определил така.

Обутият: Изглежда сте в мрачно настроение. Усмихнете се. Усмихнете се на природата и тя ще се усмихне на вас. Не е ли прекрасно това чувство на свобода.

Босият: Ега ти свободата ( спира и си търка ходилата. Обутият продължава обиколката си )

Обутият: Спомням си думите на Сервантес: “ Свободата Панчо..” Всъщност са думи на  Дон Кихот. Дон Кихот и Санчо Панса – от любимия ми роман на Сервантес. Ти харесваш ли ги? ( гласът му заглъхва, Обутият е изчезнал и след малко се появява от другата страна на сцената )

Обутият:....Винаги съм мечтал за  това нещо. Свободата! Да се разхождаш на свобода, без някой да ти досажда, без ежедневната блъсканица и напрежение, без стреса в работата, без да бързаш за никъде. Хей, така да се разхождаш, да дишаш на воля и морския бриз да гали лицето ти. Трябва да го запомня  това място и да дойда тук по време на отпуската си. Ще си взема някоя книжка – непременно и “ Дон Кихот ”, ще си чета, да не забравя и риболовните принадлежности, защото тук не може да няма и риба....Хей Босия, къде си?            ( обръща се) Къде се изгуби? ( учудено гледа към Босия ) Я, изпреварил си ме. Как се появи тук, нали беше след мен.

Босият:   Не съм мърдал оттук.

Обутият: Тогава, как така? Не разбирам.

Босият:    Мисля, че се въртиш в кръг.

Обутият: Шегуваш се.

Босият:    Щом се шегувам – продължавай!

Обутият: Не съм обърнал сигурно внимание и съм свил по грешната пътека. Хайде, ставай да вървим!

Босият:   Предпочитам да изчакам тук.

Обутият: Какво искаш да кажеш с това: “Предпочитам да изчакам тук”?

Босият:   Ами същото, което чу.

Обутият: Не те разбирам. Искаш да останеш тук ли?

Босият:   Да.

Обутият: Нямаме време. Скоро ще стане обед. Загубихме цяла сутрин с твоето мрънкане и постоянното оплакване, че ти боде. Всъщност не мога да разбера, защо не си обуеш едни обувки, ами ходиш бос.

Босият: Ти да не си луд. Някъде да виждаш обувки наоколо?

Обутият: Не виждам. Това да не е магазин за обувки. Не виждам  и продавачи. Питам те, защо не си обуеш твоите обувки. Предполагам, че не си тръгнал от къщи бос.

Босият: Щях да ги обуя, ако не бях ги загубил.

Обутият: Как ще си загубиш обувките? Не мога да повярвам. Да си загуби обувките! Хайде да вървим. Не ми се спи и тази вечер тук.  Искам да си взема един душ вкъщи и да си полегна като хората. Снощи се изгърбих на тази скала.

Босият: Ти върви. Аз ще изчакам.

Обутият: Както искаш. Няма да те моля. ( излиза и след малко се появява отново от другата страна )

Обутият: Я, какво правиш тук.

Босият: Не се ли сещаш?

Обутият: Изглежда се въртя в кръг. Сигурно съм загубил ориентация, след катастрофата.

Босият: Не си.

Обутият: Не съм ли?

Босият: Не си.

Обутият: Тогава какво? Да не би да имаш отговор?

Босият: Естествено.

Обутият: И какъв е той, ако смея да попитам? И престани да се почесваш, защото почваш да ме дразниш. Да нямаш бълхи?

Босият: Имам...

Обутият: Бълхи! Ужас!

Босият: Имам отговор, но той няма никак да ти хареса.

Обутият: Няма ли все пак да кажеш или ще си играем на загадки?

Босият: Отговорът е, че се намираме на остров.

Обутият: Остров ли? Не може да бъде!

Босият: Не вярваш  или не си чувал, че на този свят има и острови? Те са заобиколени от всякъде с вода и когато човек върви покрай брега обикновенно стига пак там, от където е тръгнал. Загряваш ли?

Обутият: Не може да бъде! ( бързо тръгва обратно и се появява от противоположната страна ) 

Обутият: Не може да бъде. Не може да бъде.

Босият: Би ли спрял,  моля те? Че ми се зави свят и стига си повтарял: “Не може да бъде. Не може да бъде” Не забелязваш ли, че е остров  и друг път няма. При това е мноооого малък остров, защото обиколките ги правиш за пет минути.

Обутият: Сега ли го забеляза? Защо не ми каза по – рано?

Босият: Не ми оставяш време за това. Така си се разбързал.

Обутият: По дяволите!

Босият: Сега какво ще кажеш за природата, картините и свободата.

Обутият: Мисля, че искаш да ме ядосаш, но аз не се ядосвам лесно. По – добре да измислим, какво ще правим. Трябва да има някакъв изход.

Босият: Добре. Да помислим.

Обутият: Да се успокоим и да помислим. Така, първо да поседнем. 

 

Двамата седят и мълчат.

Обутият: Ъъъъ...

Босият: Ъъъ...

Обутият: А...

Босият: Измисли ли нещо?

Обутият: Не. А ти?

Босият: Не. Нали беше твое предложението да седим и мислим.

Обутият: Да, мое е, но това означава, да мислиш и ти.

Босият: Измислих.

Обутият: Какво?

Босият: Да дадем сигнал за помощ.

Обутият: Какъв сигнал?

Босият: Не знам.

Обутият: Тогава да се обадим по телефона на водно – спасителната служба. ( имитира ) Ало, ало! Чувате ли ме..... Да...... Чудесно. Обаждаме се от острова........ От кой остров ли?

Босият: От острова на свободата.

Обутият: От острова на свободата.

Босият: С прекрасната природа.

Обутият: С прекрасната........Не, не е от Куба...... И не съм Фидел Кастро......... Не затваряйте! По дяволите...... Прекъснаха.

Босият: Ще прекъснат, я! Знаеш ли въобще, къде се намираме?

Обутият: На остров.

Босият: На остров, но къде?

Обутият: В океана. Слаб съм по география. Всеки случай не е Куба. Дано да няма змии и крокодили. Сега какво?

Босият: Мисля, че няма много възможности.

Обутият: Да не се отчайваме все пак.

Босият: Да опитаме да дадем някакъв сигнал.

Обутия: Какъв, да запалим огън или да изстреляме сигнална ракета?

Босият: Това с огъня е добра идея.

Обутият: А имаш ли кибрит?

Босият: Не пуша. Не е здравословно.

Обутият: Как тогава ще запалим огън? Ще търкаме клечки?

Босият: Не знам. Не помислих за това....... Можем да викаме. Току виж ни чули. Не може никой да не минава покрай този остров.( вика ) Помооощ! Ей, хора помогнете!

Обутият: Няма кой да те чуе. Вълните заглушават всичко. Дори аз не те чувам. Освен това грачиш, като гарга.

Босият: Тогава. Какво да правим? Ти защо не викаш с мен?

Обутият: Няма смисъл да викаме. Кой ще ни чуе? Делфините? Ще чакаме. Трябва вече да са започнали да ни търсят.

Босият: А ако са открили самолета и са решили, че всички са загинали?

Обутият: Как ще решат такова нещо. Ще ни търсят до последно.

Босият: Ами, ако все пак....?

Обутият: Трябва да се надяваме. Няма да ни изоставят.

Босият: А ако сме някъде в средата на океана и не намерят къде е паднал самолета?

Обутият: Ще ни намерят. Дай да огледаме и от другата страна. Оттам може да забележим нещо.

 

 

 

СЦЕНА V

На острова няма промяна. Двамата се появяват.

 

Босият: Хиляда и петдесет крачки. Точно ги преброх.

Обутият: Какво каза?

Босият: Обиколката на острова е точно хиляда и петдесет крачки.

Обутият: Нямаш ли си друга работа?

Босият: Каква друга работа? Каква друга работа може да има човек на един пуст остров? ...Може пак да прочетем пресата. ...( чете ). В карибския басеин е станала самолетна катастрофа. Всички пасажери са спасени. Търсят се само двама изчезнали, заедно с.......... едната стюардеса.

Обутият: Руса, двадесет и пет годишна..

Босият: Двадесет и пет годишна, чернокоса..

Обутият: Руса!

Босият: Чернокосата ми харесваше повече.

Обутият: Не ми се спори....Всички пътници са спасени с изключение на двама и двете стюардеси – двадесет и пет годишни, красиви.... Руса и чернокоса. Издирвателните работи продължават..

Босият: По – добре отвори на спортната страница. Това го пишеше и вчера.

Обутият: Сините пак са били червените.

Босият: Глупости. Тази година сме по – добри.

Обутият: Сините пак са били червените. И то два пъти за един и същи ден. Два пъти са играли и двата пъти са излезнали победители.

Босият. Не е вярно, къде го четеш това? Дай да погледна!....Ето: червените са били сините за пореден път. Ясно е написано. Изглежда ще трябва да си сложиш очила.

Обутият: Вестникът е стар.

Босият: Какво?

Обутият: Информацията е от миналата година. Четеш стар вестник. В самолета не останаха от новите...

Босият: И аз поисках, но не ми дадоха.

Обутият: Какво поиска?

         Босият: Вестник..

Обутият: И не ти дадоха.

Босият: Не.

Обутият:  И те оставиха без вестник, не се ли оплака?

Босият: Казаха, че свършили и много се извиняват.

Обутият: И ти заспа.

Босият: Не заспах, защото..

Обутият: Падна самолета..

Босият: Втори ден. Никой.

Обутият: Ще се появят.

Босият: Знаеш ли, започвам да губя надежда.

Обутият: Не се безпокой! Ти и за водата казваше, че няма какво да пием, а видя ли, че намерихме. Намерихме, нали?

Босият: Намерихме.

Обутият: И храна намерихме. Ето: банани и портокали, колкото искаш.

Босият: Не споря.

Обутият: Така, че ще ни и намерят. Имай малко търпение.

Босият: Знаеш ли, гледах преди време един филм. За Робинзон Крузо. И той така се надявал, докато подивял накрая. Сега, утре - та чак след не знам колко години се измъкна от острова.

Обутият: Това е било по друго време. Не  е имало такава информация. Сега дори от космоса може да ни търсят. Знаеш ли какви технологии има? Копче може да се снима на земята. А ние сме къде – къде по – големи от копчета.

Босият: Направо ме успокои. Така да знаеш. Не съм и предполагал, че някой може да ме сравнява с копче. Внимание! Аеронавтите са забелязали на пустинен остров интересен обект за наблюдение. Обектът се движи подскачайки и е с размерите и формата на копче... Момент...Наблюдаваните обекти са два. Две страхотни кръгли копчета.... Всъщност, знаеш ли? Не се запознахме. Ето вече втори ден сме заедно, а не знам нищо за теб, нито как се казваш, нито от къде си?

Обутият: Смит. Казвам се Смит.

Босият: Интересно. И аз се казвам Смит. Смит Браун. Приятно ми е да се запознаем. Как ти е фамилията?

Обутият: Браун. Смит Браун.

Босият: Да. Аз съм Смит Браун. А ти? Как е твоята фамилия? Не можем да се различаваме. Щом и двамата сме Смит. Ще се обръщаме на фамилни имена.

Обутият: Браун.

Босият: Аз съм Браун.

Обутият: И аз съм Браун.

Босият: Стига глупости. Дай си личната карта.

Обутият: Нямам. Нямам лична карта. Нямам документи – всичко изчезна. А откъде да съм сигурен, че и ти самият си Смит Браун? Предполагам, че и твоите документи ги няма.

Босият: Няма ги.

Обутият: Тогава! Какво ще кажеш?

Босият: Ще кажа, че съм роден през хиляда деветстотин и шестдесета година.......

Обутият: Януари.

Босият: Тридесет и първи......

Обутият: В два часа след полунощ.

Босият: От къде знаеш?

Обутият: Защото и аз съм роден през хиляда деветстотин и шестдесета година. На тридесет и първи януари -  в два часа след полунощ.

Босият: Аз съм роден тогава. И се казвам Смит Браун.

Обутият: И аз съм роден тогава и също се казвам Смит Браун.

Босият: Не е възможно такова съвпадение. От кой град си?

Обутият: Чикаго.

Босият: Слава богу. Помислих си, че халюцинирам.

Обутият: Роден съм в Чикаго, но живея в Ню Йорк.

Босият: И аз съм роден в Чикаго и живея  в Ню Йорк. На 133 и пресечката с..

Обутият: Трето авеню.

Босият: Не мога да повярвам. Това не е възможно. Чакай малко. Не те видях в самолета. На кое място седеше?

Обутият: Осемнадесет.

Босият: Това беше моето място. Да не искаш да кажеш.... Не може да бъде!

Обутият: Не може, но е.

Босият: Ти си..

Обутият: Аз.

Босият: Ти си ..

Обутият: Аз

Босият: Ти..

Обутият: Съм аз.

Босият: Аз ...

Обутият: Съм ти.

Босият: Аз съм..

Обутият: Ти..

Босият: Аз

Обутият: Аз

Босият: Ние сме..

Обутият: Ние.

Босият: Ние сме..

Обутият: Аз.

Босият: Аз.

 

 

 

 

СЦЕНА VІ

Както първа сцена, двамата седят и хвърлят зарчета.

 

Босият: Вие сте, мистър Смит.

Обутият: Две на нула за мен, мистър Смит. Не може да отречете, че в тази игра съм по – добър от вас.

Босият: Просто ви върви и това си е. Късмет. Но късмета,  рано или късно се обръща.

Обутият: Надявам се докато се обърне и да сте загубили играта. Сто и петдесет. Триста. Това беше едно майсторско хвърляне. Петдесет. Мисля, че ще загубите и тази игра.

Босият: Знаеш ли, че не си те представях така?

Обутият: Как?

Босият: Да изглеждаш толокова...толкова възрастен...

Обутият: Възрастен си ти.

Босият: Имам чувството, че съм още на петнадесет..

Обутият: Петнадесет уискита .

Босият:... и всеки момент мама ще ни извика на обяд..

Обутият: Винаги си мразел семейния обяд.

Босият: И какво е това коремче? Занемарил си се. Трябва по – активно да спортуваш.

Обутият: Опитах да тичам сутрин...

Босият: Само три дни!

Обутият: Не се получи. Мислех да опитам с тенис.

Босият: Ракета за двеста долара. Така стои в гардероба.

Обутият: Не беше подходящо времето..

Босият: Винаги се намират оправдания.

Обутият: Но и вие не сте във форма, господин Смит!

Босият: Не ви ли е горещо, мистър Смит? Ще взема да си сложа тези листа на главата, вместо шапка. Не съм предполагал, че през деня може да стане толкова горещото.

Обутият: Сложете си ги , мистър Смит. Да не получите някой удар. Още повече, ако загубите и сега. Вече е четвърти ден, мисля, че досега не  сте спечелили нито веднъж. Драснахте ли сутринта една черта на календара? Мисля, че днес вие отговаряте за времето.

Босият: Драснах. А губя, защото не залагаме нищо.

Обутият: Амбицирате ме.

Босият: Хайде на вързано. Съгласен ли сте?

Обутият: Добре. Но какво ще залагаме? Сетих се – залагам часовника. Нищо, че е спрял. Все пак струва триста долара.

Босият: Не става. Имам точно същият часовник, който струва точно триста долара и мога да ви кажа от къде сте го купили.

Обутият: Няма смисъл. Сещам се.... Тогава?

Босият: Тогава може да заложите маратонките. Това е една вещ за която си заслужава да играе човек. Номер четиридесет и три, нали?

Обутият: Как ли познахте? О кей. Маратонките. А вие какво ще заложите, мистър Смит. Може би босите си крака? На босия цървулите! Ха – ха! Развеселявате ме.

Босият: Не че имам кой знае какво. Но може би шапката. Какво ще кажете за тази шапка? Плюс осигуряването на обяда от пресни плодове. Съгласни ли сте, мистър Смит?

Обутият: Съгласен, мистър Смит. Няма какво да изгубя толкова. Хвърляйте, мистър Смит.

Босият ( хвърля ) Мисля, че е време да ми потръгне. Ето шестотин. Зарът се обърна.  Какво ще кажете, мистър Смит? Помните ли едно време, като дете мечтаех за такива маратонки.

Обутият: Със сини кантове. Найки.

Босият: Осемдесет долара.

Обутият: Бяха страшно скъпи.

Босият: Всеки ден след училище се отбивах до магазина.....

Обутият: На чичо Джак.

Босият: Не откъсвах очите си от тях........

Обутият: ......Бяха най - хубавите.....

Босият:.....които....

Обутият: ....бях виждал....

Босият: Нашите все отлагаха..

Обутият:.....да ми ги купят.

Босият: Все казваха....

Обутият:....че нямат в момента пари...

Босият:....за такива допълнителни разходи.

Обутият: А, кейка?

Босият: Какъв кейк?

Обутият: Какво ще кажеш за кейка на чичо Джак?

Босият: Страхотен.

Обутият: С бадеми.

Босият: И ягодово сладко....

Обутият: ....и горещия шоколад....

Босият: Потекоха ми лигите.

Обутият: А първата целувка?

Босият: С Джени..

Обутият: Това беше по – късно. Първо беше с...

Босият: Джоан!

Обутият: Какво ли прави Джени сега?

Босият: Сигурно е доста притеснена.

Обутият: Представям си как върти телефоните, като обезумяла.

Босият: Не съм отсъствал толкова дълго от къщи.

Обутият: Четири дена.

Босият: Сигурно вече се е предала.

Обутият: Джени никога не се предава.

Босият: Загубила е надежда, горката.

Обутият: Джени никога не губи надежда. ( рецитира ) “Ако някой срещне някой, в цъфналата ръж....”

Босият: “... И целуне този някой, някога веднъж......” Как ли го е понесла, когато са и съобщили?

Обутият: ( имитира) Ужасно съжаляваме, мисис Браун, но носим една неприятна новина.

Босият: Вашият съпруг се е разбил със самолета в океана.

Обутият: Спасете го! Защо не го намерите?

Босият: Търсим го, но засега неуспешно..Съжаляваме. Такава трагедия.

Обутият: Не се отчайвайте, мисис Браун..

Босият: Правим всичко необходимо, но метеорологичните условия не са подходящи за извършване на спасителни дейности. Предстоят бури и проливни дъждове....

Обутият: Как да не са подходящи. Не виждаш ли, че времето е слънчево и не е падал капка дъжд. Откъде измисли, че времето не е подходящо?

Босият: Не знам. Може да търсят в район, където не е спирало да вали.

Обутият: Как ще търсят там, когато самолета е паднал тук?

Босият: Загуби!

Обутият: Какво?

Босият: Загуби играта. Сваляй маратонките!

Обутият: Ти лъжеш.

Босият: Кой лъже?

Обутият: Ти лъжеш.Пощипваш заровете. Забелязах те, докато ме забаламосваше с тези отвлечени разговори. И ще видиш маратонки на куково лято.

Босият: Ти не си държиш на думата.

Обутият: А ти си лъжец и мошенник.

Босият: Кой е лъжец и мошенник?

Обутият: Ти. Нали ти открадна парите на чичо Джак. Онази сутрин, когато те остави за малко в магазина сам.

Босият: Не съм сигурен. Може и да си ти.

Обутият: Ето, отново излъга. Мисля, че трябва да се разделим.

Босият: Ще ходиш ли някъде? Любопитен съм, къде ще отидеш.

Обутият: Никъде няма да ходя, но няма и да стоя при теб.

Босият: Интересно, как ще стане това. Хем да те няма, хем да си тук.

Обутият: Така. Ще разделим острова на две. И всеки ще стои в собствената си половина.

Босият: Така ли?

Обутият: Така.

Двамата стават и разделят острова на две еднакви половини, забиват табелките с имена “Босоноголандия” и  “ Обутоноландия” От страната на босия – табелка “ WC” в ъгъла .

 

 

СЦЕНА VІІ

Сумрачно. Сцената е разделена и двамата стоят в собствените си половинки. Явява се Джени, като видение. Привечер на същия ден.

 

Джени: Не очаквах такова нещо от теб, Смит!

Босият: Джени!

Джени: Най – после те открих.

Обутият: Не и обръщай внимание, Смит! Това не може да е Джени. Не виждаш ли, че страшно прилича на стюардесата от самолета.

Босият: Джени е,  не я ли познаваш? Виж косите и! Роклята! Роклята и е същата като на стюардесата, но тя я купи от разпродажба на летището – миналата година. Не мога да я сбъркам никога. И особено с тази гънка на челото и, когато е сърдита. Джени! Каква изненада! Как ме намери?

Джени: С кого говориш, Смит? Стори ми се, че разговаряш с някого.

Босият: А......това е .....това е........Смит. Разговарям със Смит.

Джени: Много остроумно, Смит. Не каза ли стюардеса? Мисля, че достатъчно ясно те чух да казваш: Стюардеса. Значи, затова не се обаждаш. А аз те чакам да се върнеш  у дома. Напусна ли ме, Смит?

Босият: Джени, скъпа, как може да съм те напуснал?

Джени: Не се обади. Вече четвърти ден. Не предполагах, че може да си толкова коравосърдечен, Смит. И защо избра стюардеса? С какво е по – добра от мен? По – хубава ли е, Смит? Само не ми казвай, че е от любов. Красотата е преходна. И аз бях хубава. Някога.....А любовта...... И все пак можеше да се обадиш.

Босият: Не се обадих, защото самолетът се разби в океана, Джени. Не те ли информираха?  ....Не! От спасителните служби...от полицията?

Джени: Лошо се шегуваш, Смит. Самолетът изобщо не се е разбивал. Полетът е минал нормално.

Босият: Но как е възможно това? Погледни! Намираме се на остров в океана. Как е възможно, според теб,  да съм попаднал тук.

Джени: Чаках те, Смит. Не предполагах, че може да избягаш на такова място. Открих те по снимката, която си държиш  в кабинета. Островът е същият. Изгледът е същият. Ето ги и палмите и скалите. Защо го направи, Смит?

Босият: Какво да съм направил, Джени?

Джени: Защо избяга от мен?

Босият: Не съм избягал.

Джени: Заради жена е, нали, признай си? Коя е тя? Искам да я видя.

Босият: Няма такова нещо, Джени.

Джени: Отдавна подозирам. Можеше да ми кажеш. Щях да разбера. Но ти се уплаши и избяга. Прояви малодушие.

Босият: Няма никаква жена, Джени. Огледай се! Островът е пуст.

Джени: Тогава с кого разговаряше преди малко? Не ме лъжи! Не искам да ме лъжат. Не понасям лъжите.

Босият: Със себе си. Тоест със Смит.

Джени: Не може да бъде. Кой е Смит?

Босият: Смит съм аз, но не съвсем.

Джени: Не може да бъде.

Босият: Какво не може да бъде? Смит, кажи и нещо, де! Защо мълчиш?

Джени: О, господи, не мога да повярвам. Кажи, че това не е вярно.

Босият: Какво не можеш да повярваш, Джени? Кое не може да бъде вярно?

Джени: Избягал си заради .....мъж?

Босият: Джени, какво говориш. Това съм аз. Всъщност той съм аз. Обърках се. Аз и той сме едно и също лице.

Джени: Неуместно се шегуваш, Смит.

Босият: Не се шегувам.

Джени: Нали не искаш да кажеш, че си избягал сам със себе си. Или си се раздвоил. Или какво още ще измислиш, Смит? Моля те, не ме лъжи. Нека поне в края  да останем честни един към друг.

Босият: Не те лъжа...

Джени: И кога смяташе да ми съобщиш новината?

Босият: Не знам, всичко стана толкова неочаквано.

Джени: Можеше да поискаш развод, а ти избяга, като последния страхливец. Не мога да го понеса... И не мисли, че ще се грижа за твоето куче. Още утре ще го изхвърля.

Босият: Недей!

Джени: Никога не съм обичала кучетата. Изнервят ме.

Босият: Мислех, че ти харесва. Не ми каза, че не ти харесва.

Джени: Не го харесах още от първия път, когато ми го подари за рождения ден. Как можа да ми подариш куче? Или смяташ, че това е романтично?

Босият: Съжалявам, Джени, не знаех...

Джени: Хората си подаряват разни неща...Приятни....

Босият: Не си ми казвала, какво искаш да ти подаря..

Джени: А ти попитали ме поне веднъж? Кажи, попитали ме, какво аз искам!

Босият: Не съм, но..

Джени: Ти никога не питаш, Смит, винаги решаваш сам. Тръгвам си..

Босият: Джени. Чакай, не си отивай, Джени..

Джени: Сбогом, Смит. И ако искаш си прибери поне кучето. Не мога да го понасям.

Босият: Дженииии... Не си отивай!...Хей, Обутият, видя ли това, защо не ме подкрепи.

Джени: Баууууу....Баууу.

Босият: Рекс!

Джени: Аууу...ууу. Бауууу.

Босият: Рекс. Кученцето ми.

Джени: Ау! Аууууу   ( воят на кучето постепенно заглъхва )

Обутият: Какво да видя, Босия? Искам кокал? Дай ми кокал, моля те! Бау.

Босият: Това беше Джени.

Обутият: Но тук няма никой. Бау – бау. Мисля, че си фантазираш.

Босият: Беше тук, сигурен съм. Даже разговаряхме.... Тя мисли, че съм избягал от къщи. Заради.... Каква нелепост. Не чу ли кучето? Рекс!

Обутият: Това ми приличаше на твоя сън за стюардесата.

Босият: Все пак видя, нали?

Обутият: Престани, моля те, да си фантазираш. Не виждаш ли, че сме сами. Хайде да поспим, че това слънце през деня не се търпи.

Босият: Ако не е имало някой, как разбра, че прилича на стюардесата.

Обутият: Не знам, просто така, разбрах.

Босият: Значи ме шпионираш.. и в сънищата...

Обутият: Престани, Смит!

 

 

СЦЕНА VІІІ

На следваща сутрин. Обутият се опитва да завърже разговор. И двамата стоят в разделените половинки от сцената.

 

Обутият: Добро утро.

Босият: ..........

Обутият: Добро утро, казвам.

Босият: Мисля, че нашите две държави се намират в доста обтегнати отношения, затова не мисля да отговарям на йезуитските ви думи. Вие и вашето правителство не си държите на  обещанията.

Обутият: А вие сте лъжци...... Все пак сме съседи.

Босият: И какво от това?

Обутият: Мисля, че съседните държави, колкото и да не се понасят трябва да поддържат мирно съвместно  съжителство.

Босият: Надявайте се. Това не е задължително. Никак.  Примери колкото искаш.

Обутият: Да, примери има, но според мен, са повечето изключения. Нали знаете, изключенията потвърждават правилото.

Босият: И какво е правилото.

Обутият: Добрите междусъседски отношения.

Босият: С това правило нали знаеш какво можеш да правиш. Да си...

Обутият: Моля, моля! Това не е по протокола. Използвайте дипломатични изрази, ако обичате. Държавните глави не разговарят по този начин. Има правила.

Босият: И с дипломацията можеш да направиш същото.

Обутият: Този ден изглежда, ваша светлост, не сте в добро настроение. Изглежда храната не ви се отразява добре. Впрочем мога ли да премина през земите ви за да отида до ......телефона.

Босият: Ще разгледаме молбата ви в парламента. Попълнете необходимата молба и ще ви отговорим след три дни.

Обутият: След три дни. Това е ужасно дълго време.

Босият: Бюрокрация. Какво да се прави. Правилата, законите и нормите не могат да се нарушават.

Обутият: А не може ли, само с указ на президента?

Босият: Какво говорите, ваше превъзходителство, ние сме парламентарна република.

Обутият: Не е смешно.

Босият: Не се смей тогава.

Обутият: Трябва да мина. Не мога да стискам повече.

Босият: Ами че минавай, кой те спира.

Обутият: Защо не казваш направо, ами парламентарна република и не знам какво си. ( тръгва )  

Босият:  Стой!

Обутият: Какво има сега. Нали каза, че мога да премина.

Босият: Митнически контрол.

Обутият: Какво каза? Не мога да повярвам.

Босият: Митнически контрол. Нашите две новосформирани държави нямат подписани междудържавни споразумения за вноса и се налагат проверки на стоките, преминаващи през нашата граница,  за произход и обмитяване.

Обутият: Но аз нищо нямам за деклариране, защото нищо не внасям.

Босият: Така ли? А тези маратонки, какви са? Не са декларирани и ги конфискуваме в полза на държавата. Ако все още желаете да пребивавате на нашата гостоприемна територия, естествено.

Обутият: Ще се оплача.

Босият: Може. Сега сваляйте маратонките.

Обутият: Ще се оплача на ...( сваля маратонките ) Вземете! ( излиза )

Босият: Не съм виждал такава будала...Президент – будала.  ( обува маратонките ) Пасват ми идеално. Личи си, че отскоро е президент. Още не е ориентиран в обстановката. Добре, че не го избрахме при нас. Щеше да опропасти държавата за нула време. Дано да се забави, защото огладнях, а бананите са в негова територия. Трябва да избързам. ( става и тръгва да пресече разделителната линия, появява се Обутият )

Обутият: Стой.Къде така, мистър Президент? Мисля, че навлязохте в чужда територия.

Босият: Отивам за банани.

Обутият: Това ми прилича на контрабанда. Мисля, че нямате необходимите разрешителни за добив и износ.

Босият: Разрешителни? Не са ми необходими.

Обутият: Необходими са ви, защото навлизате в чужда държавна собственост.

Босият: Това не сме обсъждали така...... За храната.

Обутият: И за тоалетните не бяхме обсъждали, но ви дадох маратонките.

Босият: Гладен съм.

Обутият: Ами оставете маратонките и вървете.

Босият: Не е честно!

Обутият: В междудържавните отношения няма честност. Маратонките!

Босият: Ето ги. И дано се задавите с тях. ( събува ги и ги хвърля на Обутия. Прекосява чертата на път за бананите )

Обутият: Това се казва междудържавническо сътрудничество. Впрочем, мога да ви уведомя, че задните граници не се охраняват и ако бяхте по – умен, можеше да заобиколите. Дипломация. Но това ви е простено – нали сте новоизбран.

Босият: По – дяволите, как не се сетих по – рано!

 

 

 

СЦЕНА ІХ

Появява се търговския пътник – продавач на обувки. Носи каталог.

 

Търговец: Добър ден, господа!

Босият: Виждаш ли това, което аз виждам?

Обутият: Виждам.

Босият: Само не ми казвай, че пак сънувам.

Обутият: Не сънуваш.

Търговец: Е, господа, как е днес настроението? Виждате ми се изненадани от моята  поява. Много изненадани.

Обутият: Изненадани е слабо казано. Идва ни да ви разцелуваме.

Търговец: Ще ми дойде малко в повече. Никъде не са ме посрещали така.

Босият: Спасени сме. Хей, Обутият! Спасени сме.

Обутият: Най – после. А ти не вярваше, че това ще се случи.

Босият: Спасени сме. Спа – се – ни ! Спасени!

Търговец: Да, аз съм вашето спасение. “На точното място – в точното време.” Мотото на фирмата. Виждам, че имате нужда от обувки.

Босият: Къде са другите?

Търговец: Няма други. Сам съм. Този район е мой. Обикалям го от десет години. Ако знаете колко обувки съм продал досега. Може да се каже, че съм най – добрият в тази област. И на южния полюс да ме пратят и там бих се справил. Ако трябва и на пингвините ще продавам – щом се налага. И така..

Обутият: Как така сте сам? Не сте ли от спасителната група.

Търговец: На тях не съм продавал, но ако проявяват интерес..

Босият: Искате да кажете, че не сте спасител..

Търговец: Спасител съм, но на боси хора. ....Интересна мисъл. Трябва да си я запиша някъде. Имате ли свободен лист хартия. Не съм си взел....

Обутият: Как попаднахте тук тогава?

Търговец: Нали ви казах. Търгувам с обувки. От десет години всеки петък идвам на този остров. Днес е петък. Пазарен ден. Така, че моля, какви са вашите поръчки. Виждате ми се в доста окаяно положение.

Босият: Но ние нямаме  нужда от обувки, а час по – скоро да се махнем от този остров. С какво пристигнахте? Предполагам, не сте паднали от Марс. С кораб? С лодка? Къде са? Казвайте по – бързо? Нямам  търпение да стоя повече тук.

Търговец: Лодката е завързана от другата страна на острова, но не виждам, защо трябва да се бърза толкова. Аз трябва да си свърша работата и тогава..

Обутият: Не може ли по – бързо. Толкова време стоим на този остров.

Търговецът: Бързата работа е срам за майстора. Освен това не сте ми казали, какви обувки желаете. Мога да ви направя презентация, да ви запозная с предимствата на всеки от моделите.

Босият: Нямаме нужда от обувки. Давайте да тръгваме.

Търговец: Вие може да нямате, защото сте бос, което според мен никак не е здравословно, а господинът може да има нужда. Както виждам той е избрал спортен модел, което добре подхожда на фигурата му. Затова мога да предложа нашия  най – нов модел за отдих, за свободното време сред природата. Ето този модел е изключително..( показва в каталога )

Босият: Пак повтарям, че нямаме нужда от обувки..

Търговец: Но господине, аз все пак съм търговец, от нещо трябва да се препитавам. И лодката ми е пълна с обувки, които трябва да продам. Ето тук имам каталог. Ще купувате или ще ми губите времето.

Обутият: Човекът е прав. Ще купим. (прави знаци на Босия)

Босият: Добре. Съгласих се. Дай едни обувки.

Търговец: Чудесно! Какви обувки желае, господинът?

Босият: Каквито и да е!

Търговец: Но все пак трябва да отговорим на вашия вкус. Цвят, модел...

Босият: Кафяви.

Търговец: От кафявите имаме три модела...

Босият: И трите модела.

Търговецът: Какъв припрян клиент. За пръв път виждам такова нещо. От кой размер?

Босият: От всички размери.

Търговец: Да не се шегувате?

Босият: Не се шегувам. Обичам тесни, широки, детски – всякакви модели. Колекционер съм. Имам пълна стая с обувки. Вечер ги изваждам от кутиите и им се наслаждавам. Подреждам ги по номера или по цветове, всяка вечер – различно. Някои път стигат чак до външната врата: от коридора ги редя по стълбите, през антрето до входната врата. Най – далеч съм стигал, един ден, до пазарчето за плодове – има няма двеста метра. Иначе ходя бос, за да не ги похабявам напразно. Обичам да имам чисто нови обувки. Стоя и си ги гледам.  И им се радвам. Не ми достигат малко от кафявите. Нарушава ми се палитрата.

Търговец: ( към Босия ) Добре. За вас запомних – кафяви, от трите модела, от всички номера. Това прави....Момент. Двадесет и един чифта. Двадесет и първия ще ви бъде безплатно. Отстъпка от фирмата, нали разбирате. За тези, които пазаруват на едро. Политиката на фирмата ни е...

Босият: Давай по – накратко.

Търговец: Както желаете, исках само да ви обясня политиката на фирмата, но вие сте клиент и имате право. Клиентът винаги е прав..( към Обутия ) А за господина? Имаме прекрасни обувки в подчертано спортно – елегантен стил.......

Босият: За господина – останалите.

Търговец: Не ви разбрах..

Босият: За господина, казах, всички останали обувки, каквито имаш. Той носи всякакви обувки. От ходенето ги търка и трябва постоянно да ги сменя. На два дена сменя обувки. От бързото ходене. Понякога ги сменя и по – често.

Търговец: Все пак.....( двоуми се ) да ви покажа някои модели. Тук в лодката са...

Босият: Показвай по – бързо и да се махаме.

Търговецът се отправя към лодката

 

Обутият:  Можеше да бъдеш и по – културен. Нищо не ти е направил човека.

Босият: Изнервя ме. Хайде да тръгваме!

Обутият: И мен ме изнервя, но се въздържам. Какво толкова? Като дойде, вземаме по един чифт обувки и си тръгваме.

Босият: Добре. Съгласен съм. Дано дойде по – скоро.

Обутият: И без това  мислех да си купувам обувки.

Босият: Намерил си кога.

Обутият: Какво толкова? Дошъл ни е на крака.

Босият: А пари?

Обутият: Пари ли?

Босият: Да, пари. От къде ще извадиш, за да ги платиш?

Обутият: Вярно. Не се сетих. Добре.... Ще му обясним, че сега не разполагаме по понятни причини, но щом ни откара на континента...

Босият: Къде ли се запиля? Огледай се да не забравим нещо.

Обутият: Забави се. Сигурно избира моделите. Иска да ни угоди. Видя ми се свестен.

Босият: Ще отида да проверя. Не мога да чакам.   ( тръгва след търговеца )

Обутият: Пак бързаш..

 

Босият се връща без търговеца.

Босият:  Няма го.

Обутият: Как така го няма?

Босият:  Изчезнал е. Заминал си е. Няма го. Няма лодка. Няма никой.

Обутият: Не може да си е тръгнал и да ни е изоставил така.

Босият: Няма никой. Само следи от обувки.

Обутият: Защото се направи на идиот. От всички модели и размери. Сигурно се е уплашил. Колекционер.  Помислил ни е  за луди. Двама луди на пуст остров. Заточени -  да не смущават хората.. Тръгвай да го търсим.                       ( излизат викайки) Търговеца! Хей търговеца! Почакай, ние се пошегувахме.

 

 

 

 

 

СЦЕНА Х

Двамата са отново сами на сцената, появява се отново търговецът, но  с облекло подобно на тяхното. Единият крак му е бос, другият е с маратонка, като на Обутия.

 

Обутият: Това не е ли търговеца?

Босият: Прилича.

Обутият: В доста окаян вид е. Преди не изглеждаше така.

Босият: Какво се е случило с вас? Да не са ви нападнали крокодили? За обувките се пошегувахме. Не сме искали да стане така. Да не сте паднали от лодката. Сигурно се изплашихте.

Търговец: Не съм търговец. Аз съм стюардесата.

Обутият: Стюардесата ли? Коя от двете?

Търговец: Другата се удави.

Босият: Виждате ми се доста мъжествена.

Търговецът: Това е от хормоните...и лекарствата за отслабване, нали трябва да поддържам формата си.

Обутият: Не мисля, че русата изглеждаше така.

Босият: Нито чернокосата.

Търговец: И все пак...

Босият: И все пак мисля, че лъжете. Доста непохватно дори.

Търговец: Добре, признавам си. Разкрихте ме, доста бързо, исках да ви заблудя, защото истината е друга,  но не знам дали ще ми повярвате.

Обутият: Е?

Търговец: След катастрофата.....

Босият: Какво?

Търговец: Вече няколко дена се боря с океана. Едва оживях.

Босият: След толкова дни?

Търговец: Направо да не повярваш.

Босият: Не може да бъде.

Обутият: Нека се доизкаже.

Търговец: И най – после намерих спасителен бряг.

Обутият: Станахме трима. Добре дошъл.

Босият: Страшно приличате на един търговец на обувки. Не сте ли го срещнали, докато обикаляхте из океана?.. Не? Жалко!.... Как се казвате?

Търговец: В това е проблема.

Обутият: В какъв смисъл?

Търговец: Казвам се....Смит. Смит Браун.

Босият: Хиляда деветстотин и шестедесета..

Търговец: Да.

Обутият: Януари...

Търговец: Да.

Босият: Тридесет и първи...

Търговец: Да. Да.

Обутият: Чикаго..

Търговец: С адрес в Ню Йорк..

Босият: Джени..

Търговец: В цъфналата ръж...

Босият: Чичо Джак..

Търговец: В магазина

Обутия: С пая..

Търговец: С кейка.

Обутият: С кейка.

Търговец:  Безплатно.

Обутият: Е това вече е прекалено...

Търговец: Прекалено е..

Босият: Това вече наистина е прекалено..

Обутият: ( към Босият ) Какво мислиш да правим?

Босият: Да решим проблема.

Търговец: Какъв проблем?

Обутият: Но как?

Босият: Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем.

Обутият: Да го изхвърлим в океана?

Търговец: Кого? Смит Браун!

Босият: Ти го каза..(  двамата хващат и изхвърлят търговеца обратно в океана )

Търговецът: Но моля ви!

Босият: Сбогом, мистър Смит!

Обутият: Сбогом! И си намерете друг остров.

Босият: Плува добре.

Обутият: Доста добре се справя.

Босият: За неговата възраст.

Обутият: Какво му е на възрастта?

 

 

 

СЦЕНА ХІ

Двамата все още махат за сбогом. Впрочем по време на пестоя им на острова, те от ден на ден стават все по – черни, като негри.

 

Босият: Сбогом, мистър Смит!

Обутият: Сбогом! Не го виждам вече. Изгуби се от погледа ми.

Босият: Дали ще се върне?

Обутият: Няма начин.

Босият: Времето май се разваля. Ще вали.

Обутият: Откъде си сигурен?

Босият: Не виждаш ли облаците?

Обутият: Няма никакви облаци.

Босият: А това там на хоризонта? Какво е?

Обутият: Едно съвсем малко и безобидно облаче.

Босият: Но бързо идва насам.

Обутият: Уголемява се.

Босият: Стана съвсееем голям облак.

Обутият: Чакай, но това не е облак.

Босият: А какво е тогава? Съвсем нормален, голям, дъждовен облак е.

Обутият: Не е облак, а  балон. Даже цепелин. Не съм виждал такъв.

Босият:  Вярно. С рекламен надпис. Какво пише?

Обутият: Елиът. Фирма: “ Елиът и ко”

Босият: Но това е моята фирма. В която работя.

Обутият: И идеята ти за реклама с балони.

Босият: Вече е точно над нас.

Обутият: И пускат стълба.

Босият: Някой слиза...... Елиът! ( чува се гръмотевица)

Обутият: Мистър  Елиът? ( появява се Елиът, слиза по стълбата ) Това сте вие! Президентът на фирмата!

Елиът: Какво правите на този остров. Това е частно владение. Ще разговарям с вожда ви,  да ви накаже по – най строг начин. Сто удара с пръчки, мисля, че ще е справедливо наказание. Махайте се веднага! Или ставам лош.

Босият: Но, мистър Елиът..

Елиът: Никакво: но!

Обутият: Но..

Елиът: Кои сте вие и какво правите тук? Когато купих този остров, исках една част от планетата да остане необитаема – чиста и непокътната. Девствена! Ако ме разбирате какво искам да кажа. Няма да търпя някой да ми тъпче природата на острова.

Босият: Но това съм аз – Смит.

Елиът: Като казахте Смит, къде е той? Да не сте го изяли?

Обутият: Аз съм ....Той е....Ние сме Смит, мистър Елиът.

Босият: Аз съм, Смит, мистър Елиът. Не ме ли познахте? Как ме открихте?

Елиът: Вие ли сте, Смит. Не можах да ви позная. Заприличали сте на туземец. Защо не се измиете и обуете, като хората. Някой ще помисли, че не се грижа за персонала си. Добре, че на Коледа ви подарих на всички по една  снимка от острова, който закупих. Предположих, че ще проявите любопитство да го видите. Затова ви и намерих. Елементарно. А сега да тръгваме. Мога да взема само един. На балона няма повече места  за пасажери. Трябва да се правят икономии. Нали разбирате?  Все пак това пътуване е с рекламна цел, а не за разходки. Така, че тръгвайте, мистър Смит.

Обутият: Но ние сме двама!

Елиът: Мога да взема само един и не ми се спори.

Обутият ( към Босия ) Какво ще правим?

Босият: Не знам.

Обутият: Да хвърляме чоп?

Босият: Много ти върви.

Обутият: Решавай!

Босият: Не искам да се разделяме.

Обутият: Аз също.

Босият: Свикнах с теб и ще ми липсваш, ако се разделим.

Обутият: И аз не искам да се разделяме.

Босият: Какво да правим. Има само две места.

Обутият: Само две.

Босият: А ние сме трима.

Обутият: Това е проблем.

Босият: И то какъв.

Обутият: Тогава..

Босият: Има човек – има проблем. Няма човек – няма пробем.

Обутият: Какво..

Босият: Предлагам да го премахнем.

Обутият: Да го убием?

Босият:.......

Обутият: Жестоко е.

Босият: Тогава?

Елиът: Какво сте направили с острова ми! Какви са тези свинщини?               ( маха табелките ) Какви са тези табелки? И тоалетна сте направили. Нещастници! Нали казах, че всичко трябва да остане непокътнато. Безобразие.  Без следи от човешко присъствие....

Обутият: Да тръгнем само двамата.

Босият: Аз и ти?

Обутият: Без Елиът.

Босият: Без Елиът.

Обутият: Само аз и ти..( двамата се хващат за стълбата и политат с балона )

Елиът: Върнете се! Това е заповед. Къде отивате? Балона  също е моя собственост. Вие извършвате кражба. Престъпник! Смит! Смит Браун, върни се веднага. Само да те пипна...Ти ще бъдеш уволнен незабавно. Още утре.

Босият: Сбогом, мистър Елиът!

Обутият: Сбогом, мистър Елиът!

Босият: И си запазете вашия остров чист и непокътнат.

 

Отново се чува гръмотевица, завалява дъжд и сцената се затъмнява и двамата изчезват.

 

 

 

СЦЕНА ХІІ

Сцената е затъмнена. Дочуват се сирените на автомобилите на “Бърза помощ” Шумове от болнично заведение и гласовете на санитари  и лекари.

 

Гласовете:  По – бързо..... Изглежда е изпаднал в кома......Стабилизирайте. Пулс? ......Намалява.....Трябва да го спасим......Какво е станало?..... Катастрофа. Блъснала го е кола........Ще оживее ли?.....Надяваме се... Има ли документи за самоличност.... Да. Смит Браун се казва.... Трябва да уведомим близките..... По – бързо! Не се бавете!

 

         Гласът на Елиът: Смит, човече, дръж се! Ще се оправиш!

Гласът на Джени: Тук съм, Смит, с теб съм! Не ме оставяй сама. Моля те!

Гласът на кучето: Ауууу..

Гласът на Търговеца: Премерете тези. Ще ви харесат. Определено. Спортно  - елегантни...

         Гласът на Смит: Ти загуби.... Никога не си играл хазарт.

         Гласът на другия Смит: Загуби, Смит! Ти загуби.( или спечели! )

                                  

 

                                          К   Р   А   Й

 

Римски, 2003
2003-11-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)