БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Приятелско

Мариана Стефанова (лъчът)

Раздел: Любовна лирика  Цикъл:

Стоиш пред мен така смален и стихнал
Останали са само две очи –
горящи, тъжни...
А си се усмихнал
Не се насилвай – болката личи!

Гласът се губи.
Чувствам че попил е
в сълзи, които в гърлото си спрял.
И пръстите ти плъзват се унило
към чашата кафе на бара бял.

Мълча и с поглед нежно те прегръщам.
Обичам те...
Приела съм това,
изгубен все при мен да се завръщаш.
Сега разказвай – ще го понеса!

Разтърсен си от чувство непознато...
Дали не е магия?!? Или грях?!?
Забравяш кой си с нея,
а когато я
няма -
те обзема страх.

Но този път решен си да си верен.
Да бъдеш само с нея
Без лъжи!
За първи път в това си тъй уверен...
Не, не треперя – продължи!

Простенваш ми “Обичам те”...
въздишаш...
Отново чакаш аз да обясня -
Къде си, кой си, как да донапишеш
и този лист от своята съдба.

Поемам дъх, усмихнато прошепвам -
Разбирам те! Подкрепям те!
Върви!
Старателно във себе си залепвам
поредна раничка, която прокърви.


2003-11-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)