БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Венера Гея

Калин Гарабедян (гаро)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: Разкази без име (проза)



Сякаш проникваше в друг свят, невиждан от него, на цветове, форми и линии. В съзнанието му имаше само магическа преграда между грозната черно-бяла дайствителност и красотата, докосната от човешка ръка.

Дълго стоя неподвижен, ням, поглъщайки с очи картините по стените, скулптурите върху цементовия под, гравюрите в стъклените витрини... Обгръщаха го отвсякъде: плътни, сякаш живи тъмнокафяви човешки лица; резидави призрачни дървета, потънали в тежки плодове; фигури в старинни одежди; лазурно море, обляно в слънчеви лъчи; нежнорозови женски тела край реката; мъже, пиещи алено вино; орачи под оловносиво небе; слънчогледи; танцуващи девойки... и още и още — всички застинали между четирите страни на тежките рамки или приковани върху постаментите, сякаш хванати в най-важният миг от живота си, и все пак в движение, готови отново да се втурнат нанякъде в осъществяване на своята съдба... Светлини, багри, цветове, линии, форми — безкрайно много, безкрайно различни, съвършено еднакви..., но по-богати от действителността, която изобразяваха.

Зърна мраморна фигура на полугола жена с отчупени ръце. Скулптората цъфтеше с дивна красота. Имаше пленително хармонични форми. От лицето Ј, изящно и чисто, лъхаше строго благородство, а очите Ј гледаха някъде напред, малко тъжни и в същото време безразлични към всичко наоколо, сякаш съществуваха само тя, миналото и бъдещето. Венера Милоска.

Света отвън магическата преграда му се струваше като заразена капка вода под микроскоп, в която се развихряше хаотично, абсолютно безсмислена игра. Под лупата хората му изглеждаха като чудовища, по-безобразни от спирохетите. Те идваха, без да знаят от къде, живееха, без да знаят защо, и си отиваха, бе да знаят накъде. Върху стъклената пластинка се гърчеха всички тези наоколо, които гримасничеха, издаваха звуци, пъхаха сандвичи в ямата на устата, оригваха се, потяха се, махаха с ръце, допираха лица, лееха течност от очите, влизаха, излизаха, пъхтяха, въздишаха, говореха, говореха... Една капчица киселина и всички тия кошмарни фантоми ще изчезнат, изтрити от повърхността на пластинката.

Но сред целия този хаос от време се появяваше потокът от светлини и цветове. Мраморната богиня на любовта, която се сливаше с едно друго тяло, с едно друго човешко лице и само то имаше смисъл.

Затвори очи, видя я такава, каквато изглеждаше през онази нощ в прегръдките му. Малка, трептяща като птичка богиня на любовта, с разширени зеници, в които потъваше вселената.

А когато отвори очи в мислите си, видя дима. Хукна надолу към ония скали, където се намираше бялата къща и градинката с бадемите. Тичаше сред топлата пепел.

„ГЕЯ!“ — викът се понасяше над пустинята. Никой не му отвърна. „ГЕЯ!“ — димът попиваше вика, както смъртта поглъща живота.

Но някъде далече, много далеч, оттатък черния хоризонт беше тя. Със златистия ирис на очите си и трапчинките по бузите. Гледаше го и се усмихваше... Жарта изгаряше мозъка му, напираше към очите. „ГЕЯ!“ — това беше тя. Всичко се сля с нейната усмивка. Той я гледаше и не искаше, не искаше да затвори очи. Вътре в него нахлуха ослепителни багри и светлини. Заедно с тях зазвуча музиката. Но сега те не бяха само красиви. Бяха свобода. Покой.

Той се усмихна и тази усмивка застина на лицето му завинаги.


2003-10-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)