БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Просто Една Птица

ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Просто Една Птица
  Когато се събудих, около мен цареше хаос. Огледах се разтревожен. Всички животни бяха се устремили да бягат към края на гората. И чак тогава усетих противния мирис на дим. Разбрах какво става малко по–късно, когато бях високо над гората. В единия край на зеления лес се бяха наредили доволни дузина човешки същества и с удоволствие гледаха горящата гора. Явно пак са решили, че им трябва земята ни. Сбогом, стар дом, казах си аз и полетях в търсене на ново убежище. Пак бях без дом и пак трябваше да бягам от хората. Летях часове. Под мен пейзажът беше монотонен. Пустош – изгорели земи, сухи треви и тук там някое изсъхнало дърво. Спомням си - преди време тук имаше гора, зелена, свежа и прохладна. А малко по-натам имаше мъничка рекичка. Сега я няма. Има сега един ров, запълнен със всевъзможни отпадъци. Вода почти няма, ако изключа онази помийна течност, изхвърляна от няколко канални тръби. Малко по-напред се показа и морето. Да, хубаво, дълбоко, синьо море. Плаж - нямаше, той се бе превърнал на сметище на хората. Пластмаси, хартии, пликове, стъкла, отпадъци от храна. И всичко това беше заливано с други отпадъци, и всичко това смърдеше ужасно на гнили и разложили се мърши и плодове. Над мен прелетя ято гларуси. А, рекох си, поне няма да ми е скучно. Но те кацаха - кацаха на повърхността на морето. И сега забелязах, то не бе синьо, а черно. Покрито от едно безширно петно нефт. Горките ми събратя, перата им се покриха и залепнаха едно за друго от нефт, опитаха се да излетят, но черната отрова ги беше унищожила. Те вече бяха мъртви. Аз исках да се махна. Навлизах в града, който беше обвит в гъсти жълтеникави облаци. Но колкото повече навлизах в града, в този жълт облак, толкова повече се задушавах - за това реших изобщо да не се заселвам в града. Реших да се върна. И докато летях отново над морето, видях огромен кораб, пълен догоре с тонове боклук, който изхвърлен малко по-късно, потъна във водите на океана. А аз си мислех, че морските животни живеят по-хубаво от нас, птиците. Но за съжаление човекът имаше едно лошо свойство – замърсяемост на околната среда. Ето я отново старата ми гора. Или поне онези черни дънери бяха гора. Домът ми вече го нямаше… И изведнъж нещо ме простреля и аз почнах да падам надолу. Едва успях да кацна на земята и до мен дотърча едно момченце.
- Тате, виж! Още е жива!
- Да, сине. Искаш ли да я убиеш?
- Ще я боли ли?
- Не, сине. Тя няма душа. Това е просто една птица.
Втори куршум.
То ме уби. Д
ушата ми се издигна над всичко – нагоре, нагоре. Може би смъртта е по–добра от живота, може би тя е по–добър дом от този долу…
20.10.2001 гр.Видин
2003-09-15

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)