БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Бордни дневници - Увод

Яна Каменова Петкова (яна)

Раздел: Хумористична проза  Цикъл: Бордни дневници

“Здрасти скъпа,

Колко абсурдно да си пишем, а? На 100 метра съм от теб.

Да започвам писмото си със съобщението,  че ми липсваш, би означавало да събудя у теб подозрение, че съм те объркала с поредния мъж. Липсваш ми. Толкова здраво си бинтована с подозрително, според мен,  лекарско внимание, че никой няма шанс да влезе при теб. С изгонването на майка ти надминаха себе си. И аз, изнервена до немай-къде, в момента седя в градинката, заобиколена от бременни циганки, и ти пиша.
Мила ми приятелко, май най-накрая ще взема лелеяната тапия и ще се озова точно там, където всяко малко момиченце си мечтае да бъде - в прегръдките на пилота, пардон - на самолета, порещ сините небеса. 
Дори написването на думата ми причинява като че ли неудобство. Бих могла много изискано да наричам себе си flight attendant, honey, обаче тъй като не виждам да ме чака нищо изискано през предстоящите месеци ......... можеш да ми викаш стюардесата. С главно с.
Всичко се обръща с главата надолу. Но нека да изброя реакциите и проблемите по ред:

1. Ч. – нали си го спомняш, онзи с когото живея от  ...... година? Шегичка, знам колко го харесваш. Повярвай ми, не заслужава. Та значи, вчера (днес сме 09.03.) при излизането си ми промърмори нещо. Подтиснах първата си реакция - да му покажа среден пръст -  и възпитано настоях за повторение: “Моля?”. Оказа се, че ми пожелавал приятен курс. Три седмици не ми говори! Разбрахме, вече всички разбрахме, че е против да се захващам с това не особено престижно занимание, че съм много интелигентна, че било жалко за мен, трябвало, ако обичам, да мисля как да се прехвърля редовно обучение, а не за такива глупости. И без това нищо нямало да излезе, ‘щото съм нямала връзки. Обаче то взе, че излезе!! Май нещо се е объркал, смятайки се за пътепоказател в моя живот. Миличкия!! Толкова за него.

2. П. – не желае да се вижда с мен. Имам чувството, че го е страх от нещо, не знам от какво. Той пък на 3-ти март имаше среща с мен, но когато дойде, ми заяви, че всъщност срещите са две, едната от които не с мен и че той отива точно на нея! Изобщо този ден беше национален празник преди всичко за мен. С него нещата също не вървят. Прекарва прекалено много време с официалната си приятелка.

3. Получих предложение за женитба, но наистина не искам да говоря за това! Друг път!

Без номер. Пак простотия, разбира се! И някак си е съвсем естествено, тъй като това съм аз, тя да касае .................. мъж! С всичкия си акъл патката (аз) спа с него! Срамота! Възмущавай се! Приказките за чест и морал, не че ги очаквам от теб, де, можеш да си ги спестиш – аз самата достатъчно се самобичувам, даже вече се уморих. Та става въпрос за Б. (всъщност, сега вече можеш да се възмущаваш) Като се видим, ще си приказваме надълго и нашироко, ще разнищим както обикновено повода и причината, но аз да ти кажа, това си беше чисто отчаяние! Това беше момент, в който П. всячески ме отбягваше, беше ми толкова болно и нищо не можех да направя. Понякога не го виждах по седмица, което ме побъркваше, а той просто ми казваше, че няма да се видим. И по изпитана вече рецепта се обърнах към стар приятел. За какво са старите приятели, ако не да спиш с тях като няма с кого другиго и да ги загубиш като такива. Е, да, затънах още по-дълбоко в блатото на моралните си категории, или по-скоро в липсата им, но изживях на невероятно и цялостно блаженство. Малко кофти, в болница си все пак, ама ............... само секс и от време на време ядене! Свястно момче е – между оргазмите, с които щедро ме дарява, изслушва глупостите за другите мъже, които му дрънкам през цялото време! Беше и добър приятел, жалко! И за твое сведение ме боготвори.

Изобщо ситуацията е ..... И поне от десетина години не се е променяла. Би трябвало да съм свикнала, но не съм. Започвам даже да мразя мъжете, които по различни причини решават, че в края на краищата връзката с мен не е точно това, което те искат. Един защото не правя каквото ми каже, друг защото съм го била напрягала, трети защото правя това, което ми каже. :-)
Липсваш ми. Липсват ми разговорите ни, въпреки че напоследък те се ограничават до малоумното ми циврене колко са лоши мъжете и до това, че каквато и простотия да заформя, ти все ме оправдаваш (не е педагогично, знаеш ли?) и все ми обещаваш, че всичко ще е наред. Липсва ми нес-кафето ти, което бъркаш като смахната, за да имало дебел каймак. Липсва ми кухнята у вас; ако майка ти знае само що за теми се бистрят в благопристойната й македонска обител!
Много ми се иска като излезеш от болницата да отидем пак някъде (от мен да мине  и на планина може) и да се веселим като предишния път. Спомняш ли си какви тромбоцити ти бях осигурила за прегледа, който те очакваше след “почивката” ни? И то само с по 2-3 кафета, 1 джин и 1 дискотека на ден. Кофти беше само, че не можехме да бъдем полезни на науката и да признаем как точно сме постигнали тези зашеметяващи резултати.
Мога още много да пиша, но не искам, искам да ти го кажа като се видим.

целувам те”

Писмото така и не беше изпратено, защото отказаха да й го предадат и също така защото аз съм разсеяна неблагодарница, която би могла да настоява докрай, вместо да си отиде вкъщи и да забрави да се върне на следващия ден.
Следващата седмица заминах и се върнах след два месеца за погребението й.
Запазих си писмото и поне веднъж годишно го вадя и рева като магаре – това не променя нищо, разбира се, даже вече не мога да кажа, от това по-леко или по-тежко ми става на душата. Знам само, че месеците около писането на това писмо бяха решаващи за мен, съдбата трясна дамгата си върху моята неориентирана душа и за добро или лошо, животът ми се разви точно по този, а не по другия начин. Събитията, с които годината се погрижи завинаги да остане в паметта ми, а тя не е една от най-услужливите, бяха равни по сила и противоположни по посока. Нищо чудно, че ми трябваха години да ги осъзная. Тогава не можех да го направя, всеки ден се случваше нещо, което досега не ми се беше случвало; виждах и разбирах неща, за които си нямах идея, че съществуват; бях обкръжена от нови много лоши и много добри хора и нямах време да остана насаме със себе си, да си почина и да се опитам да си изясня как точно трябва да приемам нещата. В тази година загубих най-скъпата си приятелка, Приятелката на живота ми, Приятелката на последните 16 години. В тази година, за мой безграничен късмет, намерих следващата Приятелка. И също така в тази година тръгнах в една професионална посока, в която вървях следващите няколко години с най-големите съмнения и лоши чувства, които човек може да има към една професия и, едновременно с това, с най-големия кеф и удоволствие, които могат да се изпитат от упражняването на дадена професия. Дяволски противоречиво.
Пилотската гениално проста, по просташки гениална или просто гениална максима за тази житейска ситуация е: “Така е, като ти влезе керосинът в задника…”

 

 


2003-08-16

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)