БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

СМЯХ

Люба Валентинова Димитрова (люба димитрова)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

 

     Имам двама почитатели: стара приятелка, с грапав глас, която размахва цигара под моя нос, пие моето кафе и на която все не намирам сили да кажа истината; и млад колега – със скорошни следи от акне, който се чувства длъжен да подкрепи всекиго по силата на неясни вътрешни подбуди и объркани религиозни възгледи. Той не е чел творбите ми. Тя – веднъж, преди години, по време на развода си, когато всичко друго й изглеждаше „Чудесно! Просто чудесно!“. Тези двамата не са се срещали. Не бяха се срещали до днес.

     Пълно безумие трябва да е обхванало шефа ми, да реши да го прати с букет и кошница - „от името на колектива“, у дома! С пожелания за „скорошно оздравяване и бързо възстановяване“.

     Вярно, че скандалът беше голям, вярно, че шефът иска да спи с мен… Вярно, че Малкия просто не е имал избор и е дошъл да пелтечи над собственото си отражение върху холната ми масичка, за да запази работата си. А може и да е, заради обърканите религиозни възгледи. Акнето му не личи в отражението – стъклото е станало матово от употреба.

     Вера, разбира се, е тук.  Тя е тук от години – откакто съм се нанесла в апартамента. По-точно – от следващия ден, за да не я хвана да носи багаж по стълбите. Кръстосала крака, дими и върти очи срещу Малкия.

     Всъщност и тримата (ако броим и шефа) са така банални, толкова типични, че спокойно бих могла да си спестя по-нататъшното им описание. 

     Мълчим си. Акнето немее срещу присвитите очи на Вера – старата котка го хипнотизира, а димните й сигнали сякаш казват „Слушай, мишок, тая територия е моя! Ще те схрускам!“. А той, клетия, на всичкото отгоре, е седнал на любимото й място. Иде ми да се разхиля – едва се сдържам да не проверя по фотьойла за натрупана с години русолява козина.

     Малкия побутва кошницата – да похвали щедростта на шефа. Ама и тъпанар – посред лято пратил месо и салами! Наденица!... Безплатно му е – от долния цех, и без това половината му суровина е без документи.

     Салам… шефът… скандалът… Трябваше да вдигна повече врява аз, ама… така ме беше напекло слънцето, мързеливо и приспивно. Така се бях отпуснала… Мислех, че е извън офиса.

     Вера се вбеси като й разказах вечерта. Тя вдигна врявата вместо мен – щеше да ходи да му „… кръцне наденицата немощна!“… Е, сега се разхилих!

     -         Някой иска ли още кафе? – тичам с кикот в кухнята.

     Такава съм си – с кикот, в кухнята… Животът ми минава все в някакво сервизно помещение – на бившия… и майка му! На брат ми, на шефа… Намирам обяснение за всичко, а когато си го обясниш, просто не можеш да се сърдиш, не можеш да съдиш.

     В кухнята е много горещо, заради западното изложение. Той, шефът, и той така се заизвинява: „Много е горещо, сигурно съм превъртял от слънцето! Ама и ти – по сутиенче си се съблякла… Какво очакваше?!“

     Ей, това ме вбеси най-много! Това не мога да го понасям – да ми прехвърлят вината! „Ами, като си недоволен и възмутен – уволни ме! Как ще посягаш, бе?!“ Какво посягане – беше си се тръшнал целия, с плонж от вратата! Имам два счупени пръста на лявата ръка… Тъпанар! Едва си облякох блузата. И колегите ме мислят за идиот, заради скалъпената история с вратата на багажника… То ахкане, то съчувствени погледи, то услугички… Смях! Дай, да ги видя ония двамата, да не са се изпоизяли!

     В хола напрежението малко се е поразредило – от прозореца подухва, Вера си вее с брошурата ми за новата счетоводна литература. Малкия е значително по-уверен – разкрива магическата технология за производство на салам, без да споменава неидентифицираното месо, разбира се. „Ама, как стават точно под формата на палка?!“ – настоява Вера и така облизва устни, че чак на мен ми иде да се скрия някъде.

     Шефът… плонжът… жегата… Представям си Малкия по сутиен, с дантелки – все така сериозно говори за месо… Дали пък не съм изживяла наистина някакъв вид шок и сега да реагирам така неадекватно на всичко! Чувала съм, че истерията може да се прояви в постоянен смях, и доста по-късно от събитието.

     Малкия ще си тръгва. Добреее… то, не е лошо момчето, може и да излезе човек от него! Вера се оттегля и тя – хубаво! Обикновено ми виси почти до среднощ. Ще мога да гледам нещо по телевизията… „Довижданееее!“ и …прав ви път!

     Пак кухнята, пак аз, пак ще мия след някого… нейсе! И явно пак нищо няма да гледам – скапана съм, трябва да спя! Жегата ме убива – нощем е още по-тежко. Раздигам масата и си лягам!

     Обаче тая кошница не я искам! Трябваше да кажа на Малкия да си я вземе, да я изяде с приятели. Салами! От Тъпанара! Айде, няма нужда, благодаря! Как не ми хрумна по-рано да му кажа на момчето! В болничен съм до края на седмицата, иначе демонстративно щях да му я връча – насред офиса!

    Хайде, саламите отиват при Вера! Ще ги оцени – на вкус и форма. Нали все се облизваше! Още не е заспала, винаги трополи нещо из банята долу до малките часове. То, русата грива си иска поддръжка…

     Смъквам се с кошницата надолу по стълбите – по-тежка е, отколкото изглежда. И още от междинната площадка виждам открехнатата врата на апартамента. Вече не е лято – зима е и цялата съм в лепкава, ледена пот… Шумове от борба, свличане, влачене… Не си взех телефона… Защо не си взех телефона?! Защото не мислех, че ще ми потрябва за две минути! Не мога да се върна – а, ако се забавя? Ако я убие! Може би, ако само извикам и ще избяга! Глупости! Ще ни прибие и двете! Трябва да го ударя…С какво – със салам ли! Ледена съм и… все трябва да има нещо в антрето на Вера, с което…

     Надзъртам през процепа, а те, двамата, като се награбили – още в коридора! Нямало време и вратата да си затворят! Смъкнали дрехите от закачалката и се тръшнали върху тях…

     Затътрям кошницата, с хилеж, обратно нагоре – ще си отворя една бира с луканката и ще гледам криминале!

Ще излезе човек от Малкия!... Смях!...

 

 


2016-08-29

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)