Поетът е нищо свободен е от всяка роля, която би му отредило времето и може да играе единствено Себе Си, ако това Себе Си, не беше последното му ограничение, от което се освобождава с думите. За да бъде повече от всичко онова, което има някаква форма и същност. Независимото от всичко останало. Нищо. А Нищото е почти безценна суровина. Не всяка фабрика може да си я позволи и не заслужава да се пилее. Нашата задача е да обработим Нищото така, че да получим от него нещо видимо и приемливо за обществото. Няма да е лесно, ползваме технологията, с която някога са се създавали религии...

Ако не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ Всички права запазени.
Публикувано: 2016-08-27 | Първа публикация