Електронен журнал
Фондация "Буквите"
Авторски център
КНИГИТЕ
Издателство "Буквите"
Книжарница
E-книги
  ■ Правила  ■ Форум   ■ Помощ  ■ Контакти ■ Пишете ни   ■ Поща  ■ Връзки
    
Фондация "Буквите"  
Конкурси
Жени и вино, вино и жени
  Жени и вино 2004
  Жени и вино 2005
  Жени и вино 2006
  Жени и вино 2007
  Жени и вино 2008
Ирелевант
  Ирелевант 2007
  Ирелевант 2008
Ден на белия бастун
  С музиката виждам'2003
  Равни възможности'2007
Други конкурси
  Магията на Буквите
  Конкурс за фантастичен роман "Дивва'2005"
  Конкурс за фантастичен разказ
  Конкурс за сценаристи
Проекти
  Антология "Буквите"
  София в книгите
  Критични вибрации
 

Четвърти международен конкурс "Жени и вино, вино и жени"

Фондация "Буквите" проведе за четвърта поредна година конкурса за поезия и проза, по случай Свети Валентин/Трифон Зарезан вземайки за заглавие незабравимите думи на поета - "Жени и вино, вино и жени".
Тази година за първи път конкурсът беше международен.

Официални езици на конкурса:

- Български
- Руски
- Македонски
- Сръбски

Жури в състав:

Председател: Христо Караславов- главен секретар на СБП, поет, бард
Членове:
Камелия Иванова - изпълнителен директор на "Буквите"
Константин Делов - поет

Наградените в конкурса:

Поезия:

Първо място: Владо Любенов - “Когато жената започне да пие сама”
Второ място: Силвия Коюмджиева - “Дяволско причастие”
                       Доротея Табакова - "Вълчици, добър вечер"
Трето място: Кирил Кирилов - “Мълчано вино”
                      Наталия Цветанова - "Много е просто"

Наградените творби:

 

Първа награда

Владо Любенов
Когато жената започне да пие сама

Когато жената започне да пие сама,
тя сяда разкрачена с чаша в ръка на дивана,
и пие безжалостно, страшно, отчаяно, - като жена
която желае да бъде пияна...

Когато жената започне да пие … във тъмния ров
вън птиците падат, додето летят сред небето,
Апостолът Павел горещо се моли да има любов,
защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…

Бих гребена взел и й сресал косите от ръж,
сълзите попил и изчистил грима й със устни,
но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,
когото обича, и който ще я напусне…

Когато жената започне да пие сама,
тя пие безмълвно и кротко, до смърт наранена,
съпруг й е оня жесток и безкрайно неверен Тома,
който включва системата в нейната вена...

Когато жената започне да пие сама,
нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,
една Магдалена забива в гърдите си бели кама,
и почват да пият по кръчмите страшно мъжете...

Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта -
как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,
едната - до смърт наранена, - която е всъщност Смъртта,
и другата - жива, - която е само пияна…

Втора награда
Доротея Табакова


***
Вълчици, добър вечер! Във бърлогата,
Където свирят дългокоси типове,
Зарязали жени и биографии –
Елате да танцуваме...
Пропит е въздухът
С цигарените пластове на времето.
Вълчици оцелели, съблечете се
По козини разрошени –
Горещо е,
Горчива свобода през порите избива
И белезите парят.

Какъв разкош – съдраните ни козинки,
Просмукани със спомени парцалки
И авторски бижута – да прикрият
Разкъсани, но не по-малко авторски
Животи...

Все още хищни, ближем
Очите на подземни музиканти,
Във нашите бърлоги допълзели.
Все още жадни, ближем
Онази сладка сол
На нашите четирсет зими.

Какви сме трите хубави и страшни!
Но там, в бърлогата, са храбри всички,
Не е за нас там горе, при страхливите,
Които си играят на ловци,
Ала не стават и за дивеч...

В бърлогата! Назад! Във каменната ера!
При Ролинг стоунс,
Китарите
И кремъчните копия...
Вълчици, лека нощ...

Силвия Куюмджиева
Дяволско причастие

Прегоряло е слънцето. Гроздоберът е късен.
Под петите отекват черноземните ритми.
С мека тъжна гадулка часовете проскърцват.
И полягат на хълбок като старци сърдити.

На мегдана е глухо. Даже сврака не грачи.
Двойка котки са сгушили тяло в дувара.
Тежко стъпва нощта. Дръзка смугла зяпачка.
Не е време за отдих и за песни, кръчмарю!

Не е време за отдих и за песни, кръчмарю!
Бавно виното съхне по ръба на казани.
Пий ме дълго и после отново повтаряй.
Тази нощ съм ти прошка. И наказание.

Тази нощ съм най-щедрия грозд на асмата.
И тесто за погача. Омеси ме със устни.
Сутринта се върни като мъж при жена си.
Ако пита, кажи й: Гроздоберът е късен.


Трета награда
Кирил Кирилов

Мълчано вино

Слънчева сестра ли бе?
По месечина
билки късаше
и галеше сърна.
В глухи доби зърнах те.
И те подминах.
Вихрогонка ли бе?
Или бе жена?

За да не прихвана болест самодивска,
пих от кози рог мълчано вино.
Сам.
Раждах пламък с острие на клетва змийска
и шептях любов как искам да ти дам.

Чаках всяка вечер луд Пегас да дойде,
късах облаците с костени слова.
Гонех себе си ли,
дявола ли,
кой ли!
И пиян сънувах огнена трева.

Най-накрая ме догони ти -
по изгрев.
Помня две очи,
усмивка и гърди.
После нищо.
После станах призрак.
После като че животът победи.

Голи - пощуряхме сред полето житно.
Съскаше росата от жаравна плът.
Пиех и мълчах те -
винен, ненаситен....
Виното мълчано преизбрах за път.


В кръг забулен
взор изострен впивам жадно
смърт да проверя дали ме проследи.
В тишина, с перо и обич винопадна
гоня Нея - гониш мен.

Като преди

Наталия Цветанова
Много е просто

Другите хора за мене не питай,
само сърцето ти знае къде съм,
слушай соления глас на вълните,
слушай на пясъка мократа песен!

Тук съм, не вярвай, че вече ме няма,
аз съм жаравата в твойта камина,
в чашите сипвам надежда за двама,
смесвам любов с кехлибарено вино!

В тръните хуквам след вятъра боса,
виж ме, когато изгреят звездите-
аз съм онази звезда дългокоса,
с две захаросани миди в косите!

Виждаш ли как над гората политам,
с облаци, впрегнати в черна карета,
в клоните сребърна рокля заплитам,
с огнен камшик разпокъсвам небето!

Слънцето пада с прерязани вени,
в храсти от рози с обрулени пъпки!
Ти, ако искаш да стигнеш до мене,
следвай следите от кървави стъпки!

Тук съм- в гората, в небето, на плажа,
стъклени перли в полето събирам…
Много е просто, но как да ти кажа-
аз съм онази, която умира!

Лауреати на награда "Жени и вино, вино и жени" 2007

Орлин Миланов
Чернозем

Като те видя, започва
да цъфти настроението ми...
Ти си плодородна почва
и за жадното ми вдъхновение.

Зърното му в теб покълва,
пониква, пуска стъбълце,
клонка, листо и пъпка,
в която тупка сърце...

Ти си му чернозема -
през зимата в теб се сгушва,
в теб бързо се съвзема
и след пустинна суша...

Пръскаш едно излъчване,
което ражда идеи...
Винаги ми е мъчно,
когато с теб се разделям,

защото не знам дали е за ден
раздялата или за вечност...
Не помня кога влезе в мен
като липса сърдечна.

Просто съвсем неусетно
опиваш, омагьосваш...
Ти - невинното букетче
от красиви въпроси,

искаш да те хвърли без посока
булка под бял воал...
За теб вазата е жестока,
дори да е от кристал.

За да те имам, за да те хвана
мога да надскоча всички...
Ако те сложа на рана,
тя ще хване коричка.

Ти си, ти си билка,
допинг, наркотик
и въже от лъчи на бесилка
за щастлив мъченик...

Ако си ме забравила, аз съм оня,
който нагоре брои километрите
и като теб обича хармонията,
и като теб обича симетрията...

Скучно ми е по хоризонтала,
не ми стигат двете измерения,
тръпката е по вертикала,
обичам третото ограничение...

Ако виното е четвъртото
и не ме спаси, търся
петото - при безсмъртните,
шестото - при възкръсналите...

Има и седмо, и осмо,
има девето, десето...
Космос в космос в космос в космос
са тайните на Сърцето?

Лили Качова - Silver Wolfes

… И тихо ще влизам в душата ти,
възкръснала заедно с виното -
и кръчмата аз съм, и черквата,
на твоето мъжко безволие.
Къде ще избягаш?
От вените
ще смъквам ненужните пластове -
и песен ли там ще съм, болка ли -
но няма да бъда мълчание.

И нека простена по устните
с любовния смут на лозарите,
със сладост под слънце узрявала -
жена - по-желана от нафора.
Във топла пръст кърмен е коренът
и пари ми лятото в пазвата -
премръзнеш ли в сивите делници,
да стопля очите подгизнали.

Налей ме разискрена в чашата
преди да превърнеш сърцето си
във тъмна и тясна къртичина
без път за обратно излизане.
Да бъда пиянство на пръстите
и мекият допир на кожата,
коси водопадно разбудени
от тихия свян на ръцете ти.

И грях съм ти аз,
и причастие,
и твойте два мига безвремие,
надежда, че има обичане,
отвъд камертона на дните ти.

Валентин Григоров
Светлосенки

И тази сутрин слънцето отново закъснява.
Навярно с облаците някъде е седнало на клюки.
Денят е махмурлия и сърдито се прозява,
безсилен да преглътне свойте мъки.

Земята пак е бременна от Дявола и Бога.
Едното й око кърви, а другото се смее.
Рогатият стои пред Бог и пита със тревога:
Земята вече ще роди, а слънцето къде е?

Къде се запиля дъждът, забравил свойте навици,
с морето сключил брак свещен, изневерил на сушата?
Къде изчезна вятърът, преминал всички граници,
оставил въздух и вода да се държат за гушата?

Добро и зло танцуват валс във свойте вълчи кожи.
В краката им скимтят от страх желания и страсти.
Земята няма да роди – признава, че не може,
и крие свойта голота със камъни и храсти.

Светът е заприличал днес на стар оглозган кокал
и само бесни кучета го ръфат и се лаят.
Аз го напускам, Господи, отивам в своя пъкъл,
а Бог прошепва примирен: А аз отивам в рая.

Кристияна Кехлибарева
Зависимост

Ако въпрос си-
отговорът аз съм.

Ако си слънце-
аз съм твоя сянка.

Ако си извор-
в мен,морето,влей се!

Ако певец си-
аз съм твоя песен.

Ти вечен си
и в този свят те има,
защото аз-съм ти,
а ти-си мойто име.

Делян Илиев
Тя

Когато тя си тръгне за малко, до утре,
а ти плаваш сякаш е завинаги докрай.
И няма шепот, нищо няма, само влага
по лошо обръснатата буза, само лай
на прегладнели кучета и нисък дъжд.
Лампата навън, локвата, димът от колата й,
всичко крещи – нещастнико – тръгна си
и утре ще се върне. И по същото време
ще си тръгне.

И ден след утре пак ще мине,
и утрешният ден за два.
Кошмара бих разменила,
бих сънувала за теб, разказва тя.

Пък аз не я сънувам, някак я живея
със затворени очи през вечер
и през вечер с отворени.
И на-на-на-на… на-на-на-на-на
понякога й пея,
понякога и тя е сигурно сама.