Електронен журнал
Фондация "Буквите"
Авторски център
КНИГИТЕ
Издателство "Буквите"
Книжарница
E-книги
  ■ Правила  ■ Форум   ■ Помощ  ■ Контакти ■ Пишете ни   ■ Поща  ■ Връзки
    
Фондация "Буквите"  
Конкурси
Жени и вино, вино и жени
  Жени и вино 2004
  Жени и вино 2005
  Жени и вино 2006
  Жени и вино 2007
  Жени и вино 2008
Ирелевант
  Ирелевант 2007
  Ирелевант 2008
Ден на белия бастун
  С музиката виждам'2003
  Равни възможности'2007
Други конкурси
  Магията на Буквите
  Конкурс за фантастичен роман "Дивва'2005"
  Конкурс за фантастичен разказ
  Конкурс за сценаристи
Проекти
  Антология "Буквите"
  София в книгите
  Критични вибрации
 

Конкурс "Жени и вино, вино и жени"

Фондация "Буквите" обявява конкурс за стихотворение или есе, по случай Свети Валентин/Трифон Зарезан вземайки за заглавие незабравимите думи на поета - "Жени и вино, вино и жени".

Жури в състав:
Поезия
Председател: Камелия Иванова
Членове:
Венцислав Стайков
Елена Коцева

Проза
Председател: Иван Богданов
Членове:
Калин Гарабедян
Вергиния Генова

Наградените в конкурса:

Поезия:

Първо място: Румяна Симова (osi4kata)
Второ място: Яница Радева
Трето място: Пламен Глогов (Sarcomadroll)
Поощрения:
Божидар Пангелов (bogpan)
Йоанна Василева (joanna_vas)

Есе:
Първо място: Галина Дъбова
Второ място: Станислав Пенев
Трето място: Валентин Кабакчиев

Награди Поезия:

Първа награда
Румяна Симова (osi4kata)

След празника

Щом празничните звуци отшумяха
и вечерта от глъч се умори,
огньовете в небето догоряха,
а Дионисий чашата си скри.
Луната се огледа в локва с вино,
със напръстник оттам отпи.
Усещането беше несравнимо,
прочетох го във лунните очи...
Притихналите улици заспаха,
останахме съвсем сами...
Ръцете ти - горещи бяха,
а устните - рисуваха звезди...
Попаднахме във плен на Афродита,
празнувахме следпразнично, нали?
Днес дъщеря ни често ме разпитва -
къде сме се открили Аз и Ти...


Втора награда
Яница Радева

До него е бутилка вино.
Той дълго гледа роклята
преди да проговори
разчита етикета по чертите
на лицето й (най вече по грима).
Той дълго гали бялата ръка и рамото
да провери дали са от стъкло.

Когато я отвежда у дома си,
когато я отваря бавно,
той мисли за гърдите й
като за гроздови зърна,
за дъщерите й - като за
бъдещи лози.

На сутринта той вижда устните,
отварящи се в говор и
търси по измачканата дреха на(д) очите
още нещо - непрочетено.
Той бързо я изпи(т)ва със закуската:
За(д) него е бутилка от вино.

Трета награда
Пламен Глогов (sarcomadroll)

За жените, виното и още нищо


Във първи клас баба ми каза “ Опитай,
попарка със винце и хляб надробих.
Ще станеш по-умен от своя учител!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.

В “Английската” влязох и срещнах Мария
(за нея написах и първия стих)
Но чух глас насмешлив: “Пийни! Целуни я!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.

Завърших училище, взеха ме “в строя”
В жена на полковник се страстно влюбих
Ефрейторът рече: “Пий, брат- и е твоя!”
Аз казах: “Не искам да пия!” Но пих.

Решен бях ерген да остана до края
Но врат пред олтара най-сетне превих
Нахлузих халката и… паднах от рая
Тогава не исках да пия. Но пих.

Жена си оставях да спи незавита
И щерка си с рядък талант удивих-
написах есето й : “In vino veritas”
Но…в виното истина сам не открих.

Готов съм да срещна Смъртта с празна чаша
За тази жена капчица не спестих
Животът без вино изглеждаше страшен
Сега и да искам да пия, не бих…


Поощрения
Йоанна Василева (joanna_vas)

Жени и вини, вино и жени!

Желая те! По усните пелина
Единствен ми напомняше за теб
На масата със свещи украсена
Изгарям бавно от копнеж по теб

...И как сладникаво горчи пелина!

Във стаята стоя със нетърпение
И пълня чашите с пенлива сласт
Не помня друго по-голямо щастие
Обичам те и те желая Аз


В очи пелинови от теб ще пия
И всяка глътка ще е грях и зов
Наздраве, нека в теб се преоткрия
Опиянена съм без вино от Любов

...И как сладниво горчи пелина!

Жена от вино, виното в жените...
Една отпита с Устни жадни чаша
На масата са паднали звездите
И вечерта предрича да е само наша.


Божидар Пангелов (bogpan)

В нощта ти – звездите са дланите
В нощта ти – вихрено звекат цимбалите
В нощта ти – вино искри във бокалите
В нощта ти – във вените кръвта ни
кипи...
О, Боже сатирен, менаден !
Боже на виното!
В нощта ти –февруарска загадъчна
зарязваме виното,
разкриваме плахото лоно.
Земята огъва се
под напора мъжки.
Тече сок кехлибарен
по твърдата гръд
И раснат тревите, горите ти -
за идващо бъдеще
за Златния век!

Награди Есе:

Първа награда
Галина Дъбова

ЖЕНИ И ВИНО, ВИНО И ЖЕНИ

Седеше на пода и допушваше предпоследната ми цигара. Поглеждаше от
време на време със самочувствието, че е единствена. А междувременно ми допиваше
запасите от онова каберне, дето го пазех за сватбата.
Най-обикновена жена. Не съвсем висока, не съвсем синеока, не съвсем руса. Но пък доста пияна. Понякога неуцелваща пепелника, но за сметка на това съвсем точно уцелваща килима. Сега като се загледам, малко и е крив носа. И е
доста пълничка. Пуши някак превзето, с ъгълчето на устата. Изпуска дима през носа. Десният й чорап се е протъркал на петата. А чашата й все е празна. Дали не изсипва виното в саксията? Горкото ми мушкато, ако е така. Но едва ли. Очите
й са пълни с каберне. Димът от цигарата й пише въпросителни и ме пита “Кога”.
Кога ще бъде съвсем пълна чашата, кога ще ми свършат цигарите, кога ще я попитам най-сетне за името?
Ала е толкова загадъчна с тази наполовина пълна чаша, с тази безименна страст.
Утре, утре ще я питам как се казва. Утре, когато ще имаме нужда. Сега тя е просто жена. Седнала на пода. Пияна. Най-красивата, която някога съм виждал. Заслужаваща всяка капка от виното, наречено за сватбата.
Тя е всяка жена.


Втора награда
Станислав Пенев

ЖЕНИ И ВИНО, ВИНО И ЖЕНИ

Седя си вкъщи, настроен патетично, пред телевизора и размишлявам. Празни мисли пред пълна бутилка...
Жени и вино, вино и жени
Нека разгледаме проблема в зададената последователност. Отдавна се знае, че няма нищо случайно на света. Всяко нещо си има някаква цел, някакво предназначение. Всяка бутилка си има капачка (тапа).
Жени и вино
В тази първа част концентрираме своето внимание върху жените. Те са основният елемент, виното се явява единствено като помощно средство, като инструмент в ръцете на скулптора, който трябва да извае майсторски своя великолепен шедьовър.
Слабото място на мъжа е жената, слабото място на жената е виното. Всеки гледа да се възползва от слабото място на другия. Нещо като: обичай жената на ближния, така както той обича твоята.
Мъжете използват виното, за да се възползват от жените. Това е ясно. Пита се обаче защо? Поетите биха се усмихнали свойски с поглед зареян в звездите. Ние не се усмихваме, а навеждаме глава и бърчим замислено чело.
Първо предположение: За да ги вкарат в леглото си!
Жена в леглото!? Ха! И за какво ще му трябва това на човек. Нима и без това си има малко неприятности. Тя заема място, диша, мърда, замърсява ви въздуха с нейните шампоани, маски за лице, кремове за ръце, лосиони за крака, лакове за нокти... Вън, вън!
Тук вероятно нежната половина от читателите, в размер на не повече от един човек, веднага ще скочи грубо върху мен с реплики от рода: анатема, мачист, сексист... Но няма нужда от това. Веднага самопризнавам, че не мразя съответния пол. За справка, моля, отправете се към Грийнпис. Те прекрасно разбират за какво става дума. Аз говоря за екологичната катастрофа в спалнята ми, за нарушения пехаш в носа и устата, за погиващата флора и фауна, за килналото се на една страна равновесие от всякакъв род. Мъжът е изчезващ вид, застрашен.
Значи предположението, че целта е да я вкараш в леглото отпада. Тогава за секс?
Радвам се че повдигате и този въпрос! Радвам се и че съвсем боязливо правите това предположение. Защото то, разбира се, е невярно, нелепо и смешно. Секс!? Айде бе! Ако целта ви е единствено да правите секс, тогава по-добре забравете. Не си струва усилията. Не си струва стоенето един час в банята; внимателното избръсване с две контри и с повишено внимание, за да останат колкото се може по-малко резки; подстригването на космите в носа пред огледалото; рязането на ноктите на краката и ръцете; свещенодействието с непокорната коса; невероятното жонгльорство с ютията и вашата риза... И всичко това при положение че въпросният обект на желанието може да прояви характер и да не ти пусне. Не, благодаря. Май няма по-лесен начин да увредиш психиката си. Не бъди мазохист! Обади се по телефона, поръчай си момиче и се забавлявай. Спести си всички неприятни моменти и душевни терзания, а защо не и някой лев, почти сигурно е че по-евтино ще ти струва.
Какво излиза тогава, че поетът е сбъркал, че няма смисъл от виното, нито от жените, че всичко това отпада. Да!?
Но не е така. Виното не е за да вкараш жената в леглото, а за да я набуташ в кухнята, да я сложиш пред простора, дъската за гладене, при детското креватче, на опашката в магазина и къде ли още не. Това е второто и окончателно предположение. Това е истината и живота. За това си струват всички тези усилия и неволи. Прощавай Грийнпис, прощавай екологично равновесие. Приеми моята жертва, о, спокоен и уравновесен живот.
Пусти мъжки слабости, но какво да правим. Нали знаете какво казват, че любовта на мъжа минавала през корема, демек като му сготви нещо вкусно жената и той е готов. Това направо си е като първокласен чартърен полет от София до морето. А женската любов – тя е направо като околосветско пътешествие: прекачваш се на самолети, лашкаш се на автобуси, спиш във второкласни хотели, люлееш се в корабни каюти – тоест, трябва да се издокараш на вид, да си разтвориш по-широко пръстите, та парите да минават по-лесно през тях, да имаш отличен вкус и да избереш най-доброто вино в най-луксозния ресторант. Егати врътнята!
А по пътя те дебнат хиляди опасности, милиони заплахи застрашават благополучния край на околосветското ти пътешествие към спечелването на женската любов. Въпреки, че си се подковал прилежно, изчел си куп кулинарна литература, в последния момент може да те издъни сервитьорът. Като сервира виното по-топло, да речем, или по-студено. Или ще те провали двойката на съседната маса, която е избрала, незнайно за теб как (за жената, която си поканил винаги е така) по-доброто съчетание на вино и храна (разбира се, донасят им го малко след като вече си поръчал).
И ако нищо не излезе след многобройните опити да обиколиш света, след като си вложил безкрайно старание, не губи самообладание и не се отчайвай (много). Просто, за да си напомняш да сдържаш нервите си и да не направиш някоя глупост, накарай управителят на заведението да сложи на поредната бутилка вино следния надпис: Да се използва само по предназначение! Чупенето й в тъпи предмети носи опасност за живота и се наказва от закона с лишаване от свобода. (Каква ирония, та нали тъкмо към лишаване от свободата си си се запътил след като предприемаш този рискован флирт.)
Вино и жени
Втората част на моето разсъждение исках да посветя на виното и жените. На този етап от живота ви, когато виното е водещо, а жените вече не подбират какво с кого и как ще го... Най-често това се случва със собствената ви жена, когато вие сте на работа. Не казвам, че тя се среща с друг мъж. Може и да не го прави. Може да се събира просто с приятелки или съседки. Пийват си винце, говорят си сладко..., обсъждат последните сериали... Ако до този момент сте запазили някаква дори бегла романтика в отношенията си, сега вече просто забравете.
Не искам да бъзикам тази тема. Не се чувствам дорасъл за нея. Пък и казвам “пу-пу”, когато стигна до този раздел от живота.
Нека поне ви дам един съвет. Ако има конкурс на тема Жени и вино, вино и жени и ако искате да го спечелите, да грабнете първата награда – една бутилка великолепно вино, то тогава никога не пращайте неща, като тези тук. В подобен конкурс не трябва да се допускат хора като мен, с такива разсъждения за виното и жените. Него трябва да спечели някой вдъхновен поет, с нежна душа и романтично произведение като това:
На пролет благ ветрец
повява
животът се събужда
с полутон
и вино в бъчвите съзрява
с вкуса на влюбен
Аполон.

(Известен автор – поне на мен)

Не искам да кажа: не употребявайте вино, още по-малко пък жени. Само се опитвам да изясня, че комбинацията между двете в повечето случай е вредна за физическото, психическото и финансовото ви състояние. А в по-малко случаи води директно но латентен изход. Това е! Независимо дали от хубавото вино ви се привиждат хубави жени или от хубавите жени ви се допива хубаво вино.
А мен от виното ме боли корем, от жените – глава. И двете не ми понасят, затова си седя вкъщи пред телевизора, гледам спорта, и отпивам от пълната... Ха! Че кога я преполових!... бутилка с гроздова.

Трета награда
Владимир Кабакчиев

Жени и вино, вино и жени

Странен чешит съм. Ясно си спомням, че на моето раждане присъстваха три прекрасни жени (може би това бяха моите орисници), които казаха следното: “Нека бъде жив и здрав! Нека обича хубавото ядене, пиене, както и хубавите жени!”
Явно тяхната орис ме е прихванала, защото трите благинки много ги обичам. Е, когато “гушна босилека” може би ще вра в някой казан за тези свои пристрастия, а някой палав и чевръст рогатко ще ме ръчка с тризъбец...Нейсе!
Ще кажа още няколко думи за себе си. Така съм разпределил своите занимания през седмицата, че всеки ден правя нещо полезно: в понеделник чета книги; във вторник пея и свиря на китара и т.н. Днес ми се пада да философствам, т.е. измислям си някаква тема и размишлявам по нея.
Понеже съм генерал на цяла армия от сиви войничета, отдадох строги заповеди: “Мирно! Започнете да мислите! Дайте тема за размисъл!”
Един полковник в сив мундир ми отдава чест с ръка и докладва: ”Господин генерал, днес ще разсъждаваме върху темата: “Жени и вино, вино и жени.” “Добре! – казвам. Тази тема ми е близка до сърцето”
Те започват така: “В монолитния фундамент на теоретичната концепция и в трансцедентната трактовка на имагинерната виталност на битието, ние достигаме до прозрението, че жените и виното са две прекрасни величини, които магически се преплитат една в друга...”
Усещам, че нещо не разбирам. Сякаш ми говорят на китайски език...Само в края на изречението вдявам за какво горе-долу иде реч. Лицето ми придобива онзи хубав червен цвят, който много мяза на седалищната част на някоя маймуна. Крясвам злобно: “Полковник! Вие на какъв ми се правите?! Ще ви разстрелям като куче! Ще лиша вас и войската ви от риба! Ще умрете от фосфорна недостатъчност! Веднага да напишете нещо свежо и оригинално! Такива високопарни брътвежи не желая да слушам!”
Този път съм удовлетворен. Това, което моите подчинени творят, ми харесва...
“Жените и виното имат много допирни точки. Основното, което ги характеризира е, че и двете опиват душата. Емоциите, които една жена предизвиква, единствено с препаска от борово листо, са сходни от изпиването на два литра прекрасна течност гроздов сок – леко ферментирал. Сочните устни на жена, която целува, също опияняват горката мъжка душа. Мъжът се чувства окрилен! Той полита на крилата на сладостните и вълшебни преживявания, които го отнасят на петото и половина небе...Гърдите му се пълнят с нирвана...Идва му да пее и танцува...Обича целия свят...Щедър е и иска да дари дори последния си грош на някой просяк...Става добър и всеотдаен...Леко е чалнат, но в добрия смисъл...”
- Шефе, добре ли е до тук? – пита ме един мустакат капитан.
- Добре е! Даже прекрасно! Продължавайте в същия дух!
- Нали няма да ни се сърдиш заради еротичния привкус, който придаваме на тези размисли? – продължава да пита капитанът с лека тревога.
- Добре е! Само да не кажете на моята генералша за това, което творите, защото ще ми избоде очите! Ще те разжалвам ако обелиш и дума!
“Ако изследваме под друг ъгъл понятията:”Вино и жени”, можем със сигурност да потвърдим тяхната безспорна корелация.
Когато някой мъж надигне чаша, в която има кехлибарена гроздова омайност, то той след това започва да мисли за жени. Желае да свали на поднос луната и звездите...Задъхано шепти на някоя жена, че ще закичи в копринените й коси Млечния път...Прави се на Бог...Обещава да изпълнява всяко желание на любимата....Желае я страстно...Казва, че без нея светът е като камънаците на пустинята Невада...Шепне й за ручейче, което нежно ромоли...Иска да обсипе тялото й с горещи милувки, от които тя да се запали и да изгори от любов по него...Желае неговите устни да кацнат върху нейните и никога да не отлитат...
Накрая ще обобщим: Виното и жените са хубаво нещо, но не трябва да се прекалява с тях! Трябва да се употребяват разумно и с мярка. Само така може един мъж да доживее дълбока старост и в отлична кондиция”.

- Това е, господин генерал! Повече не можем да измислим! – един достолепен полковник със сив мундир докладва, като отдава чест с ръка.
- Доволен съм, момчета! Днес ще ви купя едно кило филе от акула! Да ви е сладко! От мене да мине – ще ви почерпя и с бутилка хубаво вино! Ха, наздраве!