‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (1)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



ѕът€т на книгата  
918.  ак да издадем книга

„Ќакъде върви светът. ћладите не слушат старите и всеки иска да напише книга.”
Ќай-стари€т запазен египетски надпис

Ќад десет години имаме успешна издателска дейност. ¬секи ден ми се налага да отговар€м на множество въпроси, свързани с изработването, разпространението и рекламата на книги – най-общо, да описвам път€ на една книга. “ова ме мотивира да систематизирам въпросите ¬и и да се опитам да им дам отговори в рамките на тази книга.

»нтернет създаде много възможности за комуникаци€. Ћитературните сайтове, форуми, блогове и останалите начини за сподел€не дадоха възможност за развитие на латентните способности за писане у всеки желаещ. ѕовечето автори бързо натрупаха обем произведени€ и пожелаха да ги вид€т отпечатани на харти€.

–азвитието на съвременните технологии, масовостта на персоналните компютри, въвеждането на големите дигитални принтери направиха отпечатването на книга един сравнително лесен и относително евтин процес.

»скам още в началото да внеса едно уточнение – между отпечатване и издаване на книга има много гол€ма разлика. ѕовечето хора си представ€т процеса по следни€ начин – „»мам тук едни произведени€ (най-често стихотворени€, към 80-100), подредени по дати на писане – то там редактор... хубаво е да има, ако можете да уредите н€кое гол€мо име – плащам си, но да не ми пипа и буква от произведени€та. ≈, добре де... пооправете там запетайките, че не ги научих ти€ неща”.

“ова не е книга. “ова е обикновен книжен архив. ќсобено ако се подлъжете по лини€та – „“ой тука един при€тел ще ми направи предпечата и ще потърсим н€ко€ евтина печатница”.

«а такива книги се е наложил терминът „—амиздат”. ћного р€дко подобни начинани€ имат успех извън ограничената при€телско-роднинска среда. » точно техните автори са основни поддръжници на тезата – „български книги не се купуват”.

 нигата е търговски продукт. “ова схващане беше разрушавано през годините на социализма. –еализаци€та на книгата, както и полагащите се хонорари, не б€ха на базата на пазарните закони. “ова доведе до силно изкрив€ване на пон€ти€та и посто€нното очакване на дотации от страна на държавата и/или неправителствени организации. “епърва, малко по малко, най-вече под въздействието на неумолимите закони на търсенето и предлагането, този начин на мислене бавно се промен€.

 

»здаването на една книга е сложен процес, включващ отговори на въпросите:

1.  акво искам да кажа с тази книга на читателите?

2. — кои произведени€ мога да направ€ това?

3.  ъм кои читатели е насочена тази книга?

4.  ак да стигне т€ до т€х?

ќтговорите на тези въпроси са дело на общата работа между автор и издател. »здателите обикновено са по-опитни, познават пазара и могат да прецен€т какви са шансовете на една книга – затова е полезно един автор, особено начинаещ, да се вслушва в т€х. ќт друга страна, авторът е създател на продукта, който ще се продава и именно негови€т талант ще осигури продаваемостта на книгата.
 

 ак все пак да издадем книга?

»звестна шотландска рецепта за печен заек започва така: „ѕърво уловете един заек...”.

ѕърво подгответе произведени€та си. Ќаберете ги в WORD, форматирайте ги, за да са удобни за четене, изчистете, доколкото ¬и е възможно, правописните и граматически грешки.

ѕостарайте се да си отговорите на горните въпроси и се подгответе за среща с първи€ си читател – »«ƒј“≈Ћя.

 

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
919. “ипове издавани книги от български автори

ѕреди да тръгнете да издавате ¬ашата книга, помислете какво точно очаквате да стане с не€ и къде бихте € продавали.

 

Ќай-общо книгите, издавани от български автори, могат да се раздел€т на три вида:

1. —ъбрани/избрани съчинени€

“ова е най-често срещани€т вид книги. јвторът е писал в продължение на н€колко години, след това е събрал стиховете/разказите си в една книга. ¬ зависимост от честотата на издаване, това са или подбрани през годините неща, или събрани от последни€ едно-двугодишен период. –€дко, обаче, такива книги имат н€каква концептуална ц€лост.

ѕродажбите им до гол€ма степен завис€т от известността и личните усили€ на автора. –€дко се продават екземпл€ри на хора, които не познават автора – лично или чрез интернет.

–екламните послани€ най-често са от типа – „новата книга на…".

÷елевата група е неопределена, авторите често не могат да дадат отговор на въпроса „ ой би купил тази книга?“

“акива книги основно се самофинансират, като търсената цел не е продажбата им, а по-скоро достигане на послани€та на автора до читателите.

 

2. ѕърви опити

“ова е подразделение на горни€ тип. ќбикновено това са романи или друг вид обемна проза. јвторите са работили сериозно върху текста – пон€кога една, пон€кога две–три години.

ќсновни€т недостатък в този случай е, че липсва вс€каква представа за търсенето на пазара. „есто книгите са аморфни – не са насочени към определена целева група, не е използвана нужната лексика и търсени теми. јвторите са писали, както усещат писането, без специални проучвани€ на пазара. »звестна част от тези книги са на добро художествено ниво, но преди да се пристъпи към издаване, тр€бва да се направи маркетингово проучване – каква аудитори€ би се заинтересувала от тази книга, в какъв обем, в каква възрастова и ценова група попада книгата и много други подробности.

ƒруг основен проблем е неразбирането на самите автори от нуждата да участват активно в процеса на реклама на книгата. “е см€тат, че са свършили сво€та работа с писането, а налагането на книгата (и изграждането на името им) е работа на издателствата.

“ова е една от причините такива книги трудно да се приемат за печат, особено ако не е €сно как би издържал авторът на дълги€ стрес покрай продажбите на книгата.

ќбикновено такива книги се самофинансират, с цел изграждане име на автора.

 

3. ѕрофесионално написани книги, подготвени за пазара

јвторите от тази група работ€т професионално – т.е. пишат, за да получат финансови постъплени€ от книгата. ќбикновено писането на подобна книга се предшества от сериозни проучвани€ (от т€х или от издател€ им) на търсенето на пазара – модни тенденции, търсени тематики, възрастови целеви групи и други.

—амата книга се пише според групата, за ко€то е предназначена – със съответната за не€ лексика, интересуващи ги тематики и други.

“ова не е първа книга на авторите, те вече са се утвърдили като имена, имат €снота за процеса на продажба, а често имат и изградена вече фен група. ѕри добре изграден маркетингов план, книгата се очаква като събитие още преди издаването ѝ, често има рекламни трейлъри и тийзъри, често дори има и предварителни продажби („на зелено“).

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
920.  ак да подготвим книгата си за издаване?

„»скам да издам книга, какво да направ€?".

“ова е най-често задавани€т въпрос, който получавам на имейла си и се налага да давам ежедневни отговори.

“ъй като издаването на роман или сборник разкази има своите специфики, ще разгледаме конкретно поези€та, ко€то напоследък е най-издавани€т жанр.

ѕърво – каква книга искате да издадете и какво ще включва т€.

ѕредполага се, че вече сте си отговорили на въпросите – „«ащо искате да издадете?" и „ акво искате да кажете на читателите?".

ѕри подборката на произведени€та се отговар€ и на въпроса: „ ак да го кажете?".

—тандартните отговори – „имам тука едни тетрадки, ще въведа каквото съм написал" или „всички произведени€ от последната година" – са антирешени€. “ака ще получите един хартиен архив на произведени€та си, който н€ма художествена стойност като книга, независимо че отделни произведени€ може да са с високо качество.

 акто неведнъж съм подчертавал, книгата не е механичен сбор от произведени€, а сама по себе си представл€ва едно гол€мо произведение, един роман в стихове, който се образува от свързаните емоционално и логически в не€ творби.

 

 акво тр€бва да направим за начало?

ƒа подберем жанра, в който искаме да издаваме.

¬секи пише различни произведени€ – и любовни, и философски, и гражданска поези€, и прочие, и прочие.

Ќевъзможно е всичко това да се събере в една книга. ѕротивоестествено сто€т едно до друго на страниците две стихотворени€, в едното от които говорим за нежна любов на разсъмване, а в другото бичуваме проблемите на властта.

—лед като подберем произведени€та по жанр, тр€бва да помислим за подредбата им в книгата. —тиховете тр€бва да следват една логическа нишка, да са смислово и емоционално свързани, така че да ни вод€т неусетно към финала на книгата.

Ќеправилно е и звучи силно нелогично в очите на читател€ любимата на всички подредба по дата на написване. “ака се получава един тюрлюгювеч от настроени€та, които са ни вълнували: на едната страница се говори колко се обичат двамата, на съседната – как повече не искате да го/€ виждате, а след страница-две – как той ви подарил роза и ц€ла нощ сте си мечтали за него.

 

ѕрактически съвет

ѕодредете стиховете си по тематика и офор­мете цикли. »змислете оригинални заглави€, които да съответстват на идеите на циклите, а после изградете общата сюжетна лини€ (напр. запознанство – любов – проблеми – разд€ла – но любовта все пак побеждава) и подредете циклите според не€.

“ака може да се окаже (както често се получава), че има стихотворени€, които не се връзват в логичес­ката лини€, или напротив – да липсват цели епизоди от не€. ¬ такъв случай обикновено се препоръчва дописване.

Ќе правете грешката да см€тате, че ако две стихотворени€ имат н€каква логическа връзка за ¬ас, то за външни€ читател, който не е запознат с всички факти, те също ще имат такава.

“ова е една от основните задачи, които има редакторът на една книга – освен поправката на вътрешни€ словоред на стихотворени€та, да ги подреди в такъв вид, че те да звучат смислено за читател, който н€ма никаква емоционална връзка с автора на книгата и никога не е чувал нещо за него.

—лед като свършим всички тези – често продължителни – действи€, стигаме до финала, на който тр€бва да дадем заглавие на книгата. “о носи гол€ма част от послани€та, които искаме да отправим към читател€. ј след като сме избрали име, което не е използвано за десетина други, подобни книги, сме вече готови за издаване.

ќформете всичко това във един общ файл на WORD (това важи за всички видове книги) и подредете текста в последователността, в ко€то бихте искали да бъде публикуван. ‘орматирайте го на 12 пункта, желателно в Times New Roman или друг подобен шрифт. Ќе форматирайте излишно текста – това пречи силно в последващи€ процес на предпечат. ≈дно отбел€зване с болд на заглави€та е достатъчно.

«а да установите точни€ брой страници, преформатирайте текста от формат ј4 в ј5.

“ова става от меню Page layout/Size (или ќформление на страниците/–азмер/ј5).

»майте предвид, че освен текста, в книгата влизат и служебни страници, които са описани в следващи€ раздел.

 

¬ажността на заглавието

«аглавието е изключително важно за една книга. “о тр€бва да е нестандартно, а това не се постига лесно сред толкова много издадени книги. ¬сички стандартни заглави€ като „—тихове за любов“, „ћигове безврем舓 и др. прав€т книгата буквално незабележима.

¬ цели€ пъстър панаир от книги в книжарницата е много важно да забележат именно ¬ашата книга. ѕреди години б€х пуснал едно стихотворение със заглавие „ћъжете сме идиоти“. “о имаше хил€ди прочити и множество коментари – но нито един от т€х не беше конкретно по стихотворението.

«атова отделете повече време за обмисл€не на идеите по заглавието на книгата, важно е! » нека то да бъде колкото поетично, толкова интригуващо, но в никакъв случай обидно или несериозно.

ј пон€кога нещата тръгват и наобратно. ƒълго време не см€тах да прав€ втора книга, докато не ми пратиха една снимка на полупотънала лодка, ко€то с€каш сама роди заглавието „Ќемислима любов“. —амо след н€колко минути вече знаех какво точно искам да кажа на читателите, кои произведени€, стихове, текстове ще вл€зат в не€ и как ще бъде подредена така, че да докаже заглавието.

¬същност, лично при мен, и за трите ми книги съм тръгвал първо от заглавието и основната иде€, а след това съм написвал книгата.

ћного е важно корицата също да бъде подбрана според заглавието на книгата и да израз€ва добре. ( ак се оформ€т корици ще об€сн€ по-подробно в съответни€ раздел.)

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
921. ѕрофеси€ Дѕисател"

“ук ще разгледаме труда на писател€ от най-неочакваната за повечето пишещи гледна точка – икономическата.

ћасови са оплаквани€та от типа - „“о от писане не може да се живее".

јз никога през живота си не съм имал работа, ко€то да не зависи пр€ко от продажбата на това, което произведа и затова тези оплаквани€ са ми странни. Ќо при повечето хора не е така.

ќбщата представа за професионален писател е „човек, който по ц€л ден си пише нещо, от 9 до 5, на заплата, и изобщо не се интересува произведеното от него продаваемо ли е, защото затова си има литературни агенти".

“акъв тип „професионални писатели" може би е имало н€кога преди ƒесети, когато властта им даваше пари, за да мълчат. ѕрез всички останали периоди писателите в Ѕългари€ са получавали заплащане за труда си според продажбата на написаното от т€х.

ѕрофесионалните писатели в ц€л св€т (познавам много такива) живе€т като фрийлансери (freelancer) или, както се казва у нас – на свободна професи€ – а още по-точно казано – от хонорар на хонорар.

ƒали тези пари стигат за нормална месечна издръжка или се налага тази работа да се съвмест€ва с нещо друго, зависи силно от качествата на автора – литературните, но най-вече търговските.

»ма много такива хора в Ѕългари€, които живе€т от писане: на книги, на текстове за медии, за сайтове, за фирми и какво ли още не. ƒруги, с цел да могат да си позвол€т повече време за доизпипване на нещата, съвмест€ват писането с н€какъв друг вид работа.

¬ общи линии, до 9 септември в Ѕългари€ почти не е имало автори, които да се издържат само с писане – дори ¬азов, яворов и …овков са били държавни чиновници.
“ака че когато се заговори за професионални автори в Ѕългари€, това не са хора, които работ€т на длъжност (и заплата) „писател", а хора, които пишат за пари.
ƒа, не е срамно да се пише за пари, това си е работа като вс€ка друга. »ма проблеми с по-трудно продаваемата стока и много други тънкости на зана€та, но си е зана€т като всеки друг. Ќе може да си плащаме на фризьорката без да се пазарим, а да врънкаме авторите – „ѕодари ми тази книжка, че н€мам 5 лв. за не€”.

 

 акво тр€бва да имате предвид, когато решите да ставате писател?

Ќа първо м€сто да приемете, че това е труд, че за него се полага заплащане, но само ако той е на достатъчно добро ниво, за да бъде продаваем. ƒа, тр€бва да научите тези две важни думички – продаваемост и конкурентност. ћного български автори си н€мат и най-малка представа от т€х и си мисл€т, че всичко, което са написали, тр€бва незабавно да бъде издадено, без да си дават сметка за две основни неща:

първо: че това в много малко случаи вълнува н€кого, освен сами€ автор;

второ: такива като т€х са много;

¬сички жени могат да готв€т вкусно вкъщи, но много малко от т€х имат умени€та да готв€т професионално в ресторант.

√орните две точки изненадаха и гол€ма част от участниците в конкурса „“ърс€ издател", които см€таха, че проектите им ще бъдат посрещнати с огромен интерес и ще натрупат 1000 гласа за една нощ.

ƒругото, което тр€бва да научите, е че не продавате „болката си, събрана в книжка", а правите презентаци€ на продукт, предназначен за пазара. Ќа този пазар ¬аши€т продукт се конкурира с всичко! » с парите, предназначени за хл€б, и с тези за една, две бири, и с какво ли още не.  акто и с това, че книгите не са продукт от жизнена необходимост за огромна част от населението.

ƒайте си €сна сметка, че когато не се купува ¬ашата книга, е не защото хората са „тъпи чалгари" и „никой не чете", а защото най-веро€тно не сте създали продукт, който е достатъчно добър за продажба и/или не можете да го представите на хората добре.

”морих се от об€ви из нета – „»здадох нова книжка, н€кой интересува ли се от не€"?

«а край ще се повтор€ с началните си думи, защото ще започнат стандартните коментари – „“о на писател€ работата му е да пише, има си издателства и литературни агенти, които да го продават“.

Ѕългарски€т автор е неверо€тно мързелив човек. ќгромна част от авторите изкарват на листа това, което ги гори отвътре и нещата спират дотам. “ова – корекции, редакции, дали нещото е продаваемо, съобраз€ване с търсенето, с потребителските нагласи и хил€ди още други дреболии – са неща, които се случват на другите.

¬ключително и защитата на авторските права. Ќикой не с€да да прочете «акона за јвторското право и сродните им права, който е публикуван на хил€ди места в интернет, а всички ми задават въпроса – „¬ кой сайт да публикувам, за да са ми защитени правата?“ – въпрос, който €сно е об€снен още на първа страница на закона.

“ворчеството е сакрален процес на взаимодействие на автора и бели€ лист. ѕроизвеждането на книги е бизнес. Ќе бъркайте работата с хобито!

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
922.  ой тр€бва да се грижи за създаване име на автора?

»здателите, от друга страна, предпочитат да работ€т с вече доказали се автори, с известно име, като се занимават само с рекламата на самата книга, а не със създаване на име на автора от нулата.

¬същност и двете страни са прави. Ќо първо ще об€сн€ защо се налага всичко това.

Ѕългарската литература се продава основно от известността на автора, а не от качествата на текста!

ѕричините за това са н€колко:

Ќа първо м€сто – дълбоко вкорененото недоверие към българските автори.  орените на това се кри€т още в началото на издаването през 90-те години, когато масово се тиражираха какви ли не глупости. «а жалост този процес продължава, а никой така и не се нае да отдел€ сеното от сламата. Ћитературна критика н€ма (на никакво ниво), а н€колкото из€в€ващи се блогъри пишат по-скоро читателски дневници, отколкото н€какви реални рецензии на книги.

Ќа второ м€сто – масова нело€лност на авторите. јз лично съм направил десетина души много известни, а на повечето от т€х първата им работа беше да си вирнат носа и да тръгнат да се оправ€т сами. ƒопълнение е и масови€т непрофесионализъм. јвторите пишат когато и каквото им се пише, без спазване на какъвто и да е било план.

¬еро€тността авторът да не завърши книгата в нужни€ срок и качество е над 50%, а веро€тността да не напише следваща книга (първа книга р€дко се изплаща) или да отиде с не€ при конкуренци€та е над 80%.

»менно затова в Ѕългари€ масово се издават десетина имена. «атова и масово се купуват само те. “ова са автори, които са се доказали във времето и най-вече – успели са да направ€т име. ¬еро€тно новата книга на  алин “ерзийски е слаба, сравнена с …овков и ≈лин ѕелин, но гарантирано е на нива над средното за Ѕългари€. «атова и ще се продава. „итателите имат н€каква представа какво купуват, те не си харчат парите за „котка в чувал“ както при книгите на повечето автори.

»майте предвид, че много малка част от читателите могат да оцен€т реалното ниво на една книга. ѕовечето са на етапа – „’аресва ми/Ќе ми харесва“.

 

 ой все пак тр€бва да създаде това име на авторите?

Ќа «апад това се прави от литературните агенти. “акова нещо в Ѕългари€ н€ма, не защото н€ма обучени хора, а защото при оборотите на продаваните книги, на т€х просто н€ма откъде да им се плаща. ≈дин среден български автор в най-добри€ случай ще получи 2-3000 лв. годишно за книгите си.  акво точно може да свърши литературни€т агент с полагащите му се десетина процента?

¬ Ѕългари€ това остава в ръцете на авторите. —лед два проведени конкурса „“ърс€ издател“ съм вид€л много малко автори, които имат реална представа и план какво да прав€т.

ѕовечето са на етапа – пратих ръкописи до всички издателства и чакам.

ѕодчертавам дебело – не е работа на автора сам да рекламира книгата си. — издателства от типа – ето ви едни книги и се оправ€йте, не ¬и препоръчваме да работите.

јвторът има важно м€сто в маркетингови€ микс по продажбата на една книга – среща с читатели, премиери, поддържане на обратна връзка и много още. Ќо вс€ко едно нормално издателство си има хора, които разработват и координират рекламните стратегии. ќт авторите се изисква само да изпълн€ват задачите си.

Ќо за да стигнете до този етап е нужно да си изградите имидж на можещ и ло€лен автор. »-то не е случайно.  ак да стане това – писано е много по темата, позаинтересувайте се. »нтернет и социалните мрежи дават много възможности, стига да не ги ползвате основно за вдигане на самочувствието си и лаф мухабет с други автори като вас.

 

10 000 лайка не са 10 000 продажби!

¬секи би искал книгата му да стане бестселър, а той сами€т – известен. ѕърви€т роман носи големи надежди, но и много негативи.

» все пак, какво да правим с мечтите си?  акво да направим с първи€ си роман?

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
923.  акво да прав€ с първи€ си роман? Ц —танете известен!

«а дългата си издателска дейност съм разбрал следното: хората купуват имена, купуват марки, купуват известност и традици€. јко всичко това съвпадне и с качество – добре. Ќо трудно, много трудно н€кой купува книга, само защото била качествена. 

» така – какво да правим с първата си книга?

—танете известен!
 

јко н€кой таи надежда, че книги в Ѕългари€ (а и по света) се продават заради съдържанието им, е в дълбока грешка. ƒавам за пример „ѕайнър" – една от най-добре работещите фирми в областта на шоубизнеса. »нж. ƒимитров е пределно €сен – „ѕрав€ музика, ко€то се гледа!".

 ак се прецен€ва една книга за покупка?  упувачът (книжарите също са купувачи, първо т€х тр€бва да убедиш, за да вземат книгата в книжарницата) се интересува от следните неща:

1. »звестен ли е авторът? „увал ли е това име, какво е чел от него, къде са писали за него (това е по-важно от предното) и най-вече – „станал ли е име“.

2. јко за автора не са чували нищо (е, винаги има първи път и първа книга), известно ли е издателството, което го издава, то направило ли си е име, колко твърдо застава зад автора и до каква степен прехвърл€ авторитета си върху него.

3. “ретото, което се забел€зва (в част от случаите и първото) е предизвикателната корица. ƒъщер€ ми често ми носи книги от ‘ранци€ и като гледам какви семпли корици прав€т там, ми идва да емигрирам и да си премест€ издателството. Ћесно се продава в страна, в ко€то се чете масово. “ук не е така. “ук се очаква корицата да е като чалга певиците – натруфена, лъскава, нагласена, да хваща погледа отдалеч. »зпъкналите букви (преге), златни€т бронз, частичните лакирани€ станаха вече почти задължителни.

4. —лед като всичко това е привл€кло погледа на читател€ и той е взел книгата в ръце, първото нещо, което чете, е текстът на гърба ѝ. “ози текст има задачата да го привлече да купи книгата (и затова практиката със снимка и биографи€ на автора е най-безсмислена).

5. јко цели€т процес се е задействал, то читател€т/купувачът отвар€ да погледне колко е качествена харти€та и какво е качеството на печата и евентуално се зачита в текста.

— това приключва процесът на купуване на една книга.

„јма къде остана поантата, блест€щите реп­лики на героите, звънките рими и всички останали неща, над които толкова се трудих, и в кра€ на краищата – къде е трудът ми като автор?!“

“е остават в частта „—танете известен!". —лед това се задейства механизмът, познат ни в приказката „Ќовите дрехи на цар€".

—лед като веднъж сте направили име – дали чрез талант, нахалство, пари, връзки или комбинаци€та от всичко това, никой не смее да се изкаже за качеството на писането ¬и, с риск да бъде разобличен като невежа и пълен лаик. ѕримерите с множество медийни звезди, набедени за писатели, е предостатъчен. Ќо не може да се отрече едно – този тип автори, независимо от нивото на писателски€ им талант, са добри, даже много добри в ѕ–-а.

 

 акво тр€бва да се направи:

Ќа първо м€сто – пишете. ѕишете много и публикувайте навс€къде, където е възможно. —оциалните мрежи и »нтернет като ц€ло дава огромни възможности за това. Ќе си стискайте единственото „гениално" произведение, което сте написали, обикал€йки издателства в опит да го продадете.

ѕървото нещо, което прави един издател, е да напише името ¬и в √угъл. Ќ€ма ли нищо за ¬ас (не е задължително като автор), никой н€ма да ¬и обърне внимание.

ѕри книжарите е още по-зле. “е сканират баркода и ако √угъл не изведе десетина резултата за книгата, не € вземат.

Ќо не публикувайте всичко, което напишете на момента. ¬се пак тр€бва да има какво да се издаде. –€дко се купуват книги, чието съдържание може да се намери свободно ц€лото в нета.

»майте н€каква представа за каква аудитори€ пишете и поддържайте този образ. ѕримерно „–ицар€т на печални€ образ" (ƒон  ихот) винаги е въздействал върху женските, а и не само, сърца. Ѕ√-мамите са гол€ма сила (а и много гол€ма целева група) и никой пишещ в тези жанрове не може да си позволи да ги подцен€ва. Ќеслучайно „Ћистопад" е с непробиваем рейтинг.

“ова ни води до второто много важно нещо –  омуникирайте! Ќепрекъснато и посто€нно. ¬ремената, когато авторът се криеше в сво€та кула от „слонова кост", за да пише на спокойствие и уединение, са отминали със символизма в началото на 20 век.

—ега, ако авторът не поддържа посто€нна обратна връзка с читателите, е потънал в забвение (толкова много имена само за последните 10 години се забравиха).

 омуникаци€та не се изчерпва само с ежедневното пускане на н€колко произведени€ на всички всевъзможни места. “ова е най-непри€тни€т вид спам и престават да четат автора след първи€ месец. Ќаучете се да ухажвате читател€, да комуникирате с него, да обсъждате теми, които са му интересни, да задържате посто€нно вниманието му.

» най-страшното за един автор – овладейте живи€ контакт.  олкото и да сте неотразим в нета, се стига до момента на представ€ни€ и продажби, когато ще тр€бва да излезете на сцената и да убедите хората, дошли в залата, че тр€бва да куп€т ¬ашата книга.

ќще по-лошо, ще тр€бва да се изправите през непозната аудитори€ и да заинтригувате хора, които не ¬и познават.

»майте предвид, че над 90% от закупените книги в Ѕългари€ (а и в световен мащаб) са подбрани предварително по препоръка на критици, при€тели или запалени фенове на книгите.  омуникаци€та и рекламата са безкрайно важни – виждате, че читател€т идва предварително подготвен за покупки.

≈стествено, невъзможно е в един кратък текст да представ€ цели€ сложен процес, в който тр€бва да убедиш обикновени€ човек да се раздели с парите си за 10 хл€ба, за да си купи една книга. Ќо с удоволствие ще го разкажем на всички желаещи, в специализирани€ клуб, който създадохме за целта.

“ази стати€ има за цел само едно – да ¬и убеди, че ако искате да станете утвърден автор, написването на текста е само началото.

» най-важното – мислете за името си на автор като за търговска марка (бранд).

“очно както на една търговска марка, дори и на  ока  ола ѝ се налага ежедневна инвестици€ в реклама, за да не € забрав€т, така се налага и ¬ие посто€нно да работите за името си.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
924.  ак да не откраднат ръкописа ни в издателството

Ќай-прости€т отговор е: „ѕросто не го изпращайте!“.

ѕодробни€т е доста по-сложен. —поред «акона за авторското право и сродните им права, авторството върху текста възниква в момента на създаване на произведението.

“.е. за да е ¬аше произведението, не тр€бва да ходите да го регистрирате никъде, в никакво учреждение. “ова обаче има една уловка – все пак ако си държите това произведение в чекмеджето и не го показвате никъде, не можете да докажете първенство, ако н€кой напише нещо подобно. «атова се приема, че авторството на произведението възниква при първото му публикуване, дори ако това е прочитане пред н€колко пълнолетни граждани.

ƒоказването на авторство върху произведението е добре разработен процес. Ќай-добри€т вариант е публикуване в книга или в медиите (желателно печатни), но и извън това има множество варианти, най-попул€рните от които са заверка при нотариус или самоизпращане по пощата.

 

¬същност по-интересни€т въпрос е какво значи „ƒа ми откраднат“?

јко се притесн€вате, че издателството ще издаде ¬аши€ ръкопис, без да сключи договор с ¬ас и да ¬и изплати нужното възнаграждение, това е напълно излишно. ¬ момента вс€ко издателство е затрупано с ръкописи за издаване и е трудно да избере кои точно да отпечата, та камо ли да тръгне да издава книги с неуредено авторство.

ќще повече, че в сегашното състо€ние на пазара, активността на автора и негови€т диалог с читателите е важен за продажбите. „исто юридически, проблемът е решен в «акона за авторски права и сродните им права. јвторът, чието произведение е откраднато, завежда √раждански иск и веро€тността да спечели делото е 99%, ако може да докаже авторството си по н€кой от гореописаните начини. «атова такива кражби отдавна не се извършват. “ези неща се правеха в началото на книгоиздаването през 90-те години. —ега практически н€ма смисъл да се прави това, още повече че много автори дават мило и драго да бъдат отпечатани дори и без хонорар.

ƒруг е казусът, ако н€кое издателство отпечата книга на автор, който е включил части от чужди произведени€ в предложената за печат книга. ѕон€кога, ако това са известни текстове, издателите могат да го установ€т, но в повечето случаи става въпрос за текстове, взети от интернет, върху които не може да има посто€нен мониторинг.

«атова при издаването на книги изрично се включва текст от типа:

„ј¬“ќ–Џ“ гарантира, че притежава авторските права върху произведени€та“.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
925. ISBN Ц митове и действителност

«а ISBN-a има множество митове, най-вече породени от непознаването на системата му. ћнени€та се колеба€т между двете крайности – „ нига без ISBN не е книга" и „ ой ползва още ти€ остарели неща?".

 акво всъщност се крие зад тази страшна абревиатура?
ћеждународната ISBN система е въведена в Ѕългари€ през 1991 г. с ѕћ— є 38 на –епублика Ѕългари€ от 6 март 1991 г. — него се създава Ќационална ISBN агенци€, определ€т се нейните функции и задачи. Ќормативен документ за тази дейност е приети€т национален стандарт Ѕƒ— 15716-83 (Ќомераци€ международна стандартна на книгите). ѕо-късно е преведен международни€т стандарт ISO 2108 Information and Documentation – International Standard Book Numbering (ISBN).
ISBN се издава в ISBN службата в Ќародна библиотека (първата врата вл€во от входа).

ƒопреди н€колко години се издаваха номера и на частни лица, но в момента се издават само на издателства. ѕроцедурата е крайно опростена и след регистраци€та на издателството, номерата се получават директно от сайта http://booksinprint.bg

 

Ќужен ли е все пак ISBN-a и дава ли н€каква реална защита на авторските права на книгата?

 акто неведнъж сме казвали, в такива случаи нещата са в ръцете на самите давещи се. ѕрокуратурата не се самосезира при нарушение на авторските права, тъй като нарушението на авторските права не е криминално престъпление и тр€бва авторът сам да заведе дело. ѕомага ли ISBN-a в тези случаи?

—ами€т ISBN, като обикновен номер, пр€ко не, но комбиниран със —хемата за ƒепозит (където се остав€т до 12 книги, според тиража, в ÷ентрална ƒепозитна служба) са достатъчни за доказване на правата. «а да не навлизам в сложни юридически термини, ще се постара€ да об€сн€ нещата с един прост казус.

ƒа кажем, през 2005 г ¬ие сте издали книга. »здателството си е свършило работата, взело е ISBN, дало е нужните книги в ƒепозитни€ отдел и прочие.

ѕрез 2007-ма с изненада чувате на Ѕг ≈вровизи€ да се пее песен по ¬аш текст (имахме такъв случай).  акво може да направите? ¬земате един екземпл€р от книгата и с него отивате до изпълнител€ на песента (ако търсите извънсъдебно споразумение) или подавате молба до ѕрокуратурата или направо до —ъда за нарушени авторски права. —ъдът завежда дело, €в€вате се, показвате книжката и съответни€ текст, съдът прави справка с ISBN отдела, изисква съответната книга от ƒепозитната служба и прави сравнение. јко нещата съвпадат – останалото си е описано в «акона за авторски и сродните им права.

—ложни€т случай е, ако н€мате издадена книга или тази книга н€ма съответни€ ISBN. “огава т€ не може да се приеме като доказателство от съда (датата, отпечатана върху книгата н€ма значение – книгата може да е печатана вчера, със стара дата, а н€ма методи за анализ на мастила и харти€, които да хванат 2-3 години разлика).

“огава ¬и остава единствено да търсите трима пълнолетни свидетели, които да докажат, че те са виждали (чели) това ¬аше произведение преди датата, към ко€то пледирате, че е извършено нарушението. » в общи линии нещата стават дума срещу дума. “ака че, когато махвате с ръка – „јз такива ограничаващи неща като ISBN не искам" (както ни каза един автор), помислете си какво би станало, ако н€кой реши да ¬и копира.

» последно: ISBN-ът има един друг много важен аспект – на базата на него се формира баркодът на книгата. ј от години н€ма книжарница, ко€то да набира заглави€ на ръка – всичко е с баркодове.

 

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
926. ѕричини за издаване на една книга

Ќай-основната причина за издаване на една книга е желанието да изкажете свои идеи на хората (читателите).

¬ този случай възвращаемостта на продукци€та не е най-важното. ѕрецен€вате оптимални€ тираж според нишата, в ко€то е книгата. ≈стествено, не можете да планирате н€колко хил€ден тираж, ако сте написали рецензи€ върху „—ън за щастие“ на ѕ. —лавейков, като се има предвид, че малко хора са чели произведението (извън учебната програма).

ѕрецен€вате каква част от читателите биха чели книгата в електронен вариант и каква част от т€х биха предпочели хартиено издание. “ова са много относителни проценти при различните жанрове и ниши книги.

јко възвращаемостта не ¬и е проблем, спокойно пускате електронното издание за свободно четене. “ърсите начини за разпространение, които биха довели книгата до хората, които се интересуват от не€, а не € пускате в основната схема, където т€ ще се загуби между другите книги. “ърси се възможно най-евтини€ вариант за продажби, така че процентите загуби от “ърговска ќтстъпка (“ќ) да са минимални.

ѕравите реклама, много реклама в социални мрежи и форуми.

„есто първа книга се пуска по тази схема, с цел създаване име на автора.

 

¬тората причина е да се изкарат пари.

¬ ц€лата истори€ на българската литература от ќсво­бождението до днес, н€маме автор, който да е жив€л само от писане на книги – дори и велики€т ¬азов е бил държавен чиновник – но винаги е можело да се печели добре от писането, особено ако това е превърнато в основно занимание.

ѕървоначално е важно да изберете ниша/тема, ко€то вълнува гол€м брой хора.

«абравете за високата литература, т€ р€дко е била продаваема. ѕримерите на „50 нюанса сиво", розовите романи (а и турските сериали) показват много €сно какво е нивото на основните купувачи. ѕокрай развитието на »нтернет могат да се получат много добри статистики какви книги в кой период на годината се търс€т. ѕроучете тези данни, преди да започнете.

ѕреценете дали бихте имали време, желание, а и до гол€ма степен способности да реализирате сами сво€та книга. јко ¬ие сте си едновременно продуценти и основни разпространители, то ще спечелите най-много.

јко см€тате, че не можете да отделите това време и/или не ¬и се занимава, то тогава се опитайте да продадете ръкописа на издателство. “ова за неизвестни автори е доста сложен процес (известните издателства сами ги търс€т), но при упоритост, способности за комуникаци€ и добър късмет е възможно да успеете. ¬ последните години се издават все повече български автори. ‘инансовата възвращаемост в този случай не е особено гол€ма, тъй като издателствата дават до 10-12% на новите автори, като обикновено процентът се заплаща на части след реализаци€та на тиража.

“ъй като нови имена р€дко се продават над 1000 бро€, то един автор може да очаква не повече от 1000-1500 лв. от реализаци€та на една книга – сума, ко€то р€дко изплаща цели€ положен труд.

«атова да разгледаме подробно частта, където ¬ие сте продуцент на сво€та книга.

 акто вече отбел€захме – задължително е добро проучване на пазара, преди да започне да се пише. ћного автори се изненадват, че на наши€ пазар трудно върв€т сборници с разкази и всички искат само за романи. «а мен най-гол€мата изненада беше, че най-продаваеми са Aнтологии с любовна лирика. Ќаши€т личен опит показва същото.

( ак да направите проучване ще разгледаме в съответната глава.)

—лед като сте избрали продаваема ниша и сте написали текста, ¬и предстои работа с редактор. ќбикновено издателствата предостав€т такъв. »зб€гвайте да вземате за редактор ¬аш близък познат или човек, с когото имате емоционална връзка, тъй като той би гледал на произведението ¬и по друг начин. јнгажирайте задължително човек, който не ¬и познава и н€ма никаква емоционална връзка с ¬ас и с произведението ¬и.

“ой ще има неутрални€ поглед на типични€ читател.

«а сами€ процес на издаване (редакци€, корекци€, предпечат и печат) си наемете издателство с име. ќсвен по-качествена услуга, името е важно в процеса на разпространение. Ќе се опитвайте сами да направите книгата си – крайни€т резултат обикновено е силно аматьорски – но вземайте дейно участие в сами€ процес на издаване, като изисквате издател€т да съгласува всичко с ¬ас. “ака ще избегнете и небрежната работа по книгата.

ѕредвидете задължително бюджет за реклама на книгата. јко н€мате свободни средства за това, планирайте постове в социални мрежи, преки разговори/дискусии с читатели и вс€какви възможни канали, за да се научи за ¬ашата книга.

ѕланирайте премиери, турнета, участи€ по изложени€ и базари и вс€какви други канали, за да може книгата да стигне пр€ко до читателите (дори и пиене на бира с т€х).

ќтделеното време се заплаща добре, тъй като книжарниците вземат средно 35-40%+20% ƒƒ—.

јко не сте известно име, не разчитайте основно на книжарската мрежа.  нигата ¬и ще бъде поставена на задни редици, ако изобщо бъде извадена от склада. ѕродажби и проценти на книжарници ще разгледаме в съответната глава, но при планиране на разпространението гледайте на т€х не само като на витрина, където е изложена книгата ¬и, но и като на склад, откъдето могат да € вземат читатели, на които сте € рекламирали, но н€мате възможност/желание да се срещнете пр€ко.

¬сичко това ще бъде разгледано подробно в съответните глави на книгата.

«апомнете основното – ако н€мате или не про€в€вате никакъв интерес за участие в процеса на разпространение и рекламиране на книгата, е малко веро€тно издателите да се заинтересуват от ¬ас, независимо колко качествен е текстът ¬и.

“е, все пак, са първите купувачи на тази книга.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
927. «а кого пишем?

«а кого бие камбаната? «а какво всъщност правим редовните си срещи с бели€ лист?

ѕреди да уточним каква книга да напишем, тр€бва да си отговорим на един важен въпрос:

«а кого пишем?

ƒа оставим настрана стандартните отговори от типа „за тази/този, който ми разби сърцето", „в отговор на стихото на..." “ова, в повечето случаи, не е творчество, а опит за комуникаци€.

√оворим за чистото творчество – онова, в което авторът не е литературни€т герой. “ози спор има две страни. ўе представ€ поотделно и двете. јз лично за себе си н€мам конкретен отговор.  акто се казва – истината е н€къде там!
 

“еза едно – “ворчеството като съпрежив€ване.

 ъм публиката се ориентира онова, което по начало зависи от не€. “ворчеството обаче не зависи. “о не израз€ва отношението на автор към публика, а отношението му към сами€ себе си.

¬същност творчеството е по-особена форма на комуникаци€. “о не е разговор между автора и публиката, не е и като да влезеш в Skype или да лафиш на биричка с при€тели. ѕо-скоро творчеството е нещо като вътрешен диалог на автора – без значение в каква форма ще се изрази той.

ћузика, живопис, литература, все едно – това е комуникаци€та на твореца със сами€ себе си: въпросите, които го вълнуват и отговорите, които той предлага; проблемите, които вижда и решени€та им от негова гледна точка. Ќ€къде виждате ли пр€ка реч за публиката? јми... н€ма. ƒали има публика или не – все едно. 

ѕубликата н€ма рол€ в творчеството. ќбратно – то би могло да има н€каква рол€ в живота на всеки един човек от не€. ѕоотделно и индивидуално. ¬секи човек, бил той читател, зрител или слушател, също би могъл да комуникира със себе си чрез произведението на изкуството, на което е станал публика. ƒа помисли върху същите проблеми, да добави нови, да се съгласи или да отхвърли решени€та на автора, да предложи свои... «ащото четенето е тайнство – също като рисуването, писането или композирането. Ќо и да не се получи – гол€ма работа! Ќа автора по принцип му е все едно – неговата комуникаци€ се е получила, за какво му е чуждата?
 

“еза две – “ворчеството като работа.

јвторът има основна цел при писането си да заинтересува/хареса на публиката. ¬ повечето случаи това се определ€ като комерсиално писане, но не е задължително. ќсновното желание на автора е неговите идеи да стигнат до по-широк кръг читатели, независимо дали това ще има пр€к финансов еквивалент. јвторът пише така, както би се харесало на широката публика, дори и това да не се харесва на него сами€. √ероите му говор€т и действат така, както читателите предпочитат, действието се развива според техните очаквани€.

“ози вид творчество изисква сериозна подготовка – изследване на желани€та и нагласите на читателите, обратна връзка с т€х, за да се види дали им харесва, и всички тези важни неща, които в крайна сметка ще доведат до това всеки един от читателите да си каже: „ј, то това с€каш за мен е писано“.

 ъде е в този текст писател€т? Ќ€ма го, той не е важен за възприемането на текста. ƒаже напротив, ако авторът често се намесва като глас зад кадър и пр€ко представ€ идеите си на читател€, това откровено дразни. „есто авторът н€ма пр€ка задача да внуши н€какви идеи на публиката, но той винаги има основната задача да € «јЅј¬Ћя¬ј. “ова не значи да € разсмее – мелодраматичните и хорър историите също имат много почитатели.

¬ажното за автора е да се е получила комуникаци€та с публиката. ƒори и той да не е получил вътрешно удовлетворение от създаването на този текст – на кого му пука?

“ова са две крайни тези. –€дко ги виждаме в чист вид. »стината винаги е н€къде по средата.

«а какво пишете всъщност ¬ие? Ќ€кога замисл€ли ли сте се?

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
928.  ратък икономически наръчник за автори

ѕроизводството на една книга – от ръкопис до краен търговски продукт – има много разходи. “ези разходи н€кой тр€бва да ги плати. »ма три варианта за това:

1. „итател€т – това е най-желани€т и естествен вариант. »здателството влага пари, издава книга, т€ се продава за 3-4-5 месеца, издателството брои пачки и... ги харчи за следваща книга. ¬ общи линии, издателствата търс€т точно такива книги, затова малко от т€х работ€т с български автори.

2. ƒържавни и/или подобни фондове. 
ƒа, не всички книги са пазарни (разбирай кръв и секс най-общо), а културата на една наци€ тр€бва да се развива. «атова има обособени държавни фондове – ѕрограма  „ѕомощ за книгата” например, или подобни фондове на различни фондации, които имат за цел да поддържат сериозното литературно равнище в Ѕългари€. јко сте наистина заинтересовани – ще ги намерите.

3. ¬ие самите, при€тели, съмишленици и евентуално спонсори, които можете да убедите, че тази книга си струва.
ƒа, приемаме, че в държавните фондове е пълна корупци€ и шуробаджанащина и естествено, ¬ие, като млад и неизвестен автор, не можете да пробиете там. “огава организирайте по н€какъв начин хората около себе си, за да ги убедите, че книгата ¬и си струва да види б€л св€т върху харти€.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
929. ѕланиране и проучване

 олкото и странно да изглежда, планирането на производството на една книга се започва отзад напред. ѕърво се задава въпросът: „»ма ли кой да прочете тази книга?“.

÷елевата група е много важна, защото всичко в книгата – от сюжет до художествено оформление – е подчинено на вкусовете, интересите и търсенето именно на тази целева група. “ук все още не говорим за пазарен успех. Ќо мол€ ¬и, отговорете си на прости€ въпрос: „ акво искам да кажа с тази книга на читателите?“ и „Ќа кои читатели мо€та книга ще заговори?”.

ѕовечето автори изобщо не мисл€т за това. ƒавам за пример един есемес, който ме събуди една сутрин. јвторът об€сн€ваше, че има ’’’ стихотворени€, че е при€тел на този и този и защо да не го издам, тъй като той не можел да си го позволи.
¬ъпреки че от години пиша статии по темата, установ€вам, че авторите имат н€каква много идеализирана представа за книгоиздаването.

“е см€тат, че тр€бва да дадат н€какви стихове на издател€, а той набързо да се впрегне да направи от т€х книга, да € издаде, да ѝ направи пищна премиера и да даде на автора стотина бройки да раздава на при€тели. «ащото всъщност, като се говори за издаване на книга, авторите си представ€т точно това – как вад€т една книжка, надписват € с един дълъг автограф и € подар€ват на поредни€ фен.

“ова никога не е било в€рно. ƒори и в они€ социалистически години, когато властта даваше мило и драго за писателите, само и само да си мълчат.
Ќо нека се върнем към предварителното планиране.

 

ѕрактически съвет

ƒайте си сметка какви са стиховете ¬и като съдържание, какви истории и прежив€вани€ са породили написването им. Ќапример писали сте стихове, в които ¬аши€т лирически герой се бори със сво€та първа интернет зависимост. “ой/“€ изжив€ва своите първи любови и раздели в кра€ на кабела. “ърси начини да се завърне към реалността. ѕроучете по-подробно въпроса. ѕърво – етапите на пристрастеност. ¬торо – възрастовата група, ко€то е най-потърпевша и към ко€то по вс€ка веро€тност принадлежите. “рето – послани€та, които ще отпратите към читателите. „етвърто – има ли вече написани книги по тази тема.

„—то стихотворени€ – стихосбирка“ е максима, ко€то е абсолютно неправилна.  нигата тр€бва да има сюжет, послани€ и идеи, адресирани до точни€ читател.
„ак тогава се замислете за издаване (независимо на чии разноски). —тотината стихотворени€ са само тухлички, от които ще построим сградата. Ќа първо м€сто тр€бва да имате готови€ продукт – книгата.

 

ј книгата се прави по определени правила.

  • т€ тр€бва да има основна иде€;
  • между произведени€та в не€ тр€бва да има логическа връзка; 
  • дори стихотворната книга има сюжет;
  • конкретни послани€ към читател€; 
  • поетично заглавие, което да отговар€ на темата и да вълнува; 
  • целева (целева) група:  ъм кого е насочена ¬ашата книга, кой ще е нейни€т купувач? – за да разберем как да € оформим художествено така, че да е по-привлекателна за потребителската група, към ко€то е насочена;
  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
930.  ой ще купи ¬ашата книга?!!

¬ина за това, до гол€ма степен, има начинът на издаване на книги при социализма. “огава —ъюзът на българските писатели издаваше книгите „по заслуги", а не толкова по художествена стойност, и можеше да се чака с години, докато на н€кой млад автор му се издаде първа стихосбирка. «а възвращаемост на инвестициите или поне за н€какви продажби изобщо не се говореше – залежалите книги се даваха на вторични суровини.
—ега времената са други – има пазарна икономика. ¬секи може да издаде книга (практически н€ма ограничени€ за жанр и съдържание), но издателите се интересуват от възвращаемост. » колкото и странно да звучи това на повечето автори, ситуаци€та е такава – издателствата не са просветителски дружества и н€мат такива задачи.

 

 ак да проучим какви книги биха се купували?

ѕо-гол€мата част от авторите прав€т една основна грешка – харесват си н€ко€ тема, прав€т проучвани€ по не€, пишат и накра€ връчват на издател€ една дебела разпечатка с думите – „јз мо€та работа съм € свършил, сега остава вашата“.

» на издател€, освен да се хване с две ръце за главата, не му остава нищо друго. ƒори и книгата да е добре написана, то р€дко тези теми интересуват широк кръг читатели.

јко не пишете по специализирана тема и искате книгата ¬и да стигне до широк кръг читатели (в смисъл да се продава добре), то е желателно предварително да проучите какво се търси.

¬с€ка книжарница в Ѕългари€ има седмична, месечна, годишна класаци€. Ќа базата на тези класации, на разговор с книжари и на малко анализи лесно можете да изведете основните вечно продаваеми теми (да ¬и помогна малко – Ћюбов, —екс, ≈кшън, ”бийства). Ќо това са променливи величини. “ъй като една книга се пише доста време, то не разчитайте само на българските класации – те показват текущото положение. ѕроучете класациите в јмазон, Ѕарнс & Ќоблес и другите големи книжарски вериги (всичко вече е достъпно в »нтернет). “ака ще получите реална представа какви книги ще се превеждат и продават през следващи€ сезон в Ѕългари€. »ма и още много тънкости – следене на големите литературни награди, отзивите в Goodreaders и още много неща. ¬същност, повечето издатели си имат професионални читатели, които прав€т това, така че преди да започнете да пишете, сондирайте мнени€ в н€колко издателства.

ѕреценете правилно и жанра, в който ще пишете. ќсвен мейнстрийма, има множество специализирани жанрове, които си имат твърда публика – например фантастиката, здравословното хранене, езотерична литература и прочие.

ќсвен това различните типове книги имат различна продаваемост. ¬ Ѕългари€ най-добре върв€т романи (и то по-дебели) напук на западни€ пазар. —борници с разкази тук не се пласират добре, особено ако разказите не са тематично свързани, а авторът просто е решил да издаде в книга това, което е написал.

ѕо темата може да се говори много, но запомнете нещо основно – неверо€тно трудно се продава книга на неизвестен автор, ко€то е механичен сбор от произведени€ и н€ма никаква тематична насоченост!

«атова е много важно да подготвите съдържанието на книга за съответната целева група професионално. «а целта издателството предлага работа с редактор.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
931. ќсновни грешки при работа с редактор

–едакторът е задължителна част от процеса на издаване на книга. ƒори и да сте опитен автор, външни€т поглед на емоционално необвързан с книгата човек има гол€мо значение. ¬ зависимост от това колко сте добър, редакторът ще има различно количест­во работа.

»ма гол€ма не€снота сред авторите какво точно прави редакторът и какво да очакват от него. “ова създава множество проблеми, разминавани€ в очаквани€та и най-вече взаимни обвинени€ за несвършена работа.
«атова ще се постара€ да опиша н€колко от най-често срещаните грешки при работа с редактор.
 

1. –едакторът не е коректор.

¬ъпреки, че в процеса на работа се оправ€т гол€ма част от граматичните грешки в текста, основната задача на редактора не е корекци€та на грешки. «атова е абсолютно неправилна нагласата – „»скам редактор, но една буква да не ми е пипнал, там да оправи най-много запетайките!".
 

2. –едакторът не е цензор.

Ќикой н€ма право да внас€ на сво€ глава поправки в текста ¬и (изключа€ поправките на правописа). “ова беше практика в не толкова отдавна отминали€ соц, когато ти си даваш произведението за публикуване, а накра€ само името ти е останало непроменено. “ова, за жалост, продължават да го практикуват много хора, получили образованието си по онова време.

–едакторът има за задача да покаже къде има проблеми в текста, да предложи вариант за отстран€ването, но задачата да промени текста е единствено на автора. ƒори и да е очевадно, че вариантът предложен от редактора е по-добър, крайното решение принадлежи на автора.
 

3. –едакторът не е съавтор.

„еста грешка, започнала да се превръща все по-често в правило, е да се хвърли текста на редактора с думите – „јз тук написах нещо, ти го оправи да стане бестселър!".
—ъществува такава ниша на съавтори, които помагат (обикновено на големи имена) да напишат своите, най-често автобиографични, книги. Ќо това н€ма нищо общо с редакторската работа върху един готов текст.
 

4. –едакторът не е учител.

„есто при редакци€та на един текст се установ€ват липса на основни литературни и психологически знани€ на автора. » въпреки че усво€ването им е важно за правилното развитие на текста, не е работа на редактора да ¬и обучава в писането на диалог, развитието на герои и прочие, и прочие. «а целта съществуват множество книги и курсове по творческо писане. Ќе можете да очаквате за стойността на един редакторски хонорар да получите пълен курс на обучение.

5. –едакторът не пише предговори.

“ова е поредната останала от соцвремето практика. «атова гол€ма част от авторите искат „известно име" за редактор, очаквайки той да напише сериозен предговор на книгата и „да ¬и отвори широко литературните врати". ƒа, това се прави, но само когато текстът е на достатъчно високо ниво. Ќе можете да искате например ≈втим ≈втимов за редактор, а да пишете в н€какъв „модерен" вариант на свободен стих, неспазвайки нито рима, нито ритъм. Ќадали име от такъв ранг би се захванало да работи с ¬ас върху подобен текст, независимо от хонорара.
 

6. –едакторът не пише анализи (рецензии).
ћного от авторите очакват да получат от редактора, освен всичко останало, и един подробен анализ на книгата си, с посочени плюсове, минуси, най-често допускани грешки и прочие, и прочие. “ова принципно се предлага, но не е част от редакторски€ процес и е скъпа услуга, тъй като изисква много време и труд.
¬ то€ смисъл и не очаквайте, че ако разпратите книгата си на десетина известни имена, те веднага ще седнат и ще направ€т задълбочен анализ на текста ¬и. „е е скъп и времеемък процес, вече по€снихме. Ќо подобен анализ изисква и отдел€не на съответното време от страна на авторите, размишл€вайки върху написаното, а не само махвайки с ръка – „ти€ нищо не разбират".
 

 акво всъщност прави редакторът?

–едакторът получава от вас готов текст, прочита го като първи, неангажиран емоционално със съдържанието му, читател, показва ¬и слабите му места, предлага преработка на текста тук и там, поправ€ разбъркани€ словоред и работи заедно с ¬ас, докато текстът придобие вид, който удовлетвор€ва и двама ви.

ѕринципно, можем да изберем и редактор, който не е на щат в издателството, с което см€таме да работим. ¬ъв всички случаи обаче, не избирайте човек, който ¬и е близък познат. “ой, освен че веро€тно ще има емоционална връзка с написаното (малко автори усп€ват да не вград€т собствени прежив€вани€ в текста), веро€тно н€ма да е достатъчно строг, притесн€вайки се да не ¬и обиди.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
932. ÷ената на книгата

Ќе знам колко пъти съм чувал: „јз печалба от та€ книга не търс€, ей ти текстовете, издавай и к‘вото остане – за тебе..." 

«атова е добре да се зна€т финансовите параметри на една книга.

 

 акво и как формира коричната цена на една книга?

 акви елементи влизат в не€ и как се определ€т?

Ќе€снотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги остав€ най-често с нереализирани очак­вани€.

¬сички отчислени€, които се прав€т по път€ на книгата от издателството до крайни€ купувач, се прав€т въз основа на така наречената „корична" цена – т.е. цената, написана на гърба на книгата.

ўе започнем описанието с най-належащите плащани€ (във вс€ко нормално действащо издателство плащани€та следват този ред).
 

1. јвторски процент – 15%

—поред «акона за авторското право и сродните им права, чл. 46, ал. 3:
„на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпл€р от произведението;“

¬ закона не е указано конкретно кога тр€бва да се заплати тази сума. —тандартно приетото в Ѕългари€ е 50% от сумата да се заплаща предварително и 50% – след първите месеци продажби. “ова, естествено, много силно зависи от автора. јко говорим за автор като Ћили »ванова, там става дума за други проценти, и за сума платена предварително. јко ¬ашата книга е одобрена за издаване от издателство, останалата част на стати€та веро€тно не ¬и интересува.

 

2. ƒанъкът убиец ƒƒ— – 20 %

 нигата, според “ърговски€ закон, е стока като вс€ка друга и при нейната продажба се начисл€ват 20%, които задължително се плащат. ƒържавата, особено в период на криза, става все по-стриктна в данъците си. ‘ирмите, регистрирани по ƒƒ—, си връщат този данък, но основната маса купувачи на книги са физически лица, които не могат да си го възстанов€т.
 

3. “ърговска отстъпка – 35-40%

»звестно е, че откакто съществува търгови€та, крайни€т продавач печели най-много. “ака е и в книгоразпространението, затова всички издателства масово са скочили срещу книгоразпространителите. “ърговската отстъпка започва от 25% за известни издателства, минава през стандартното 35% и стига до 40% за физически лица. —умите от продажбите се получават средно на 40-€ ден, най-вече в зависимост от важността на издателството (ако условието е, че за да ¬и заред€т със следваща книга, тр€бва да изплатите предната).
 

¬се пак за отбел€зване е, че това са по-скоро неполучени печалби, отколкото предварително инвестирани средства – т.е. държавата и разпространителите си удържат процент, само ако са ѕ–ќƒјЋ» книга.

ƒо тук установихме, че за издател€ остават чисто (преди плащане на ƒанък печалба) не повече от 40% от коричната цена на книгата. —ега да разгледаме как се определ€ самата т€.

 нигата има нещо, наречено себестойност или производствена цена.

¬ не€ влизат всички разходи по редакци€, корекци€, предпечат, печат, консумативи, режийни и прочие – всичко, което се заплаща като труд или материали, за да се произведе една книга.

¬същност огромна част от авторите, особено тези, които се самоиздават, приемат производствената цена като крайна цена.

ј се пропуска един много важен елемент – рекламата!

 олкото авторът е по-известен, толкова по-малко средства са необходими за реклама.  азано на професионален език – имаме вече известна търговска марка и тр€бва само да об€вим за нова нейна про€ва. (повече за това можете да прочетете в раздела „ѕрофеси€ писател“).

јко това ¬и е първа книга и/или все още не сте известен, тр€бва да се предвиди сериозна рекламна кампани€.  ак става това ще разгледаме в следващите глави.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
933.  апанът на тиражите

„ƒвадесет града по 100 поета“ – начин на пресм€тане на продажбите от един автор.

ѕодборът на оптимален тираж на една книга е много капризна матери€. —лед като пренощувате една нощ с нагласата, че половин Ѕългари€ ще се избие за ¬ашите книги, на сутринта, малко по-на€сно със себе си, започвате да правите списък: „на баба ще подар€, колегите... всичките ще си куп€т, на при€телите в кръчмата... там ще видим, а да не забрав€ – чичо, стринка, брат‘чедите, комши€та от горни€ етаж...".

¬същност нещата изобщо не са прости. »здаването на книги е бизнес, който н€ма златна среда. »ли влагате н€колко хил€ди лева за издаване на книгата поне в 1000 тираж, със съответната реклама, или отивате в другата крайност – издаване на малък тираж от 20-50-100 бро€, който да покрие при€телско-роднински€ ¬и кръг.

“ова най-вече зависи от нагласата ¬и към книгата – дали т€ е търговски продукт и се продава като такъв или е онова величаво нещо, което се пипа само с ръкавици и самата мисъл за продажба е кощунство.

јко сте се договорили с н€кой издател да финансира книгата ¬и, там нещата са €сни – книгата се издава с цел продажба (хубаво е, ако покрай това се реализират и други, по-идеалистични цели, но обикновено финансите са водещите). »здателите имат €сна представа за они€ магически думи – „производствена цена на книгата“ и „потребности на пазара“.

ѕроблемът е да решите предварително какво очак­вате от книгата. ¬ремената на недостиг на книги на пазара минаха толкова отдавна, че 25 годишната ми дъщер€ изобщо не ги помни.

јко всичките ¬и издателски планове стигат до: „ƒай да € издадем, пък ще видим. ¬същност колко точно пространство ще ми заеме в нас?“, то тогава изобщо не тръгвайте към сериозно издаване. Ќ€ма да се умор€ да повтар€м, че въпреки изконните нагласи в българина, книгата за жалост е стока, а максимата „ƒобрата книга сама ще си намери читате눓 е не само нев€рна, но и вредна.

јко сте замислили издаване на книга в повече от 100 бройки, първо помислете за следните неща:  ой ще ми разпростран€ва книгата, къде, при какви услови€, какъв външен вид искат да има? » прочие, и прочие.

ƒруга основна грешка е – „ами напечатайте го в 200-300 бройки“. “ова е възможно най-неоптимални€т (разбирайте скъп) тираж.

«ащо е така? ѕечатарски€т процес има големи начални разходи, които се дават независимо колко бройки отпечатате. –азликата между 200 и 1000 бройки е само в цената на харти€та, ко€то е около 15%-20% от общата цена на отпечатване.

“ъй като повечето автори не са виждали никога печатарска машина, ще дам един много близък пример. »скате да си опържите картофи. Ќаливате един литър мазнина във фритюрника, включвате го да се загрее до оптималната температура и след като всичко е готово, слагате вътре само 4-5 картофчета.  олко е цената на едно изпържено картофче? ќгромна.

—ъщото е при издаването на малко книжки. ѕодготв€ме алуминиеви плаки за вс€ка страница от книгата, слагаме подред на печатарската машина, наливаме мастило, отпечатваме стотина странички, мием останалото мастило, слагаме следващата плака и пак, и пак...  акто за същите пари ще изпържите н€колко килограма картофи (с лека разлика в изразходвани€ ток), така и ще отпечатате доста по-гол€м тираж (с лека разлика в изразходваната харти€).

» тук е най-големи€т капан на тиражите! ¬секи си казва – „«ащо да не напечатам 1000 бройки, то все там". » пак се връщаме в началото. јко н€мате €сна представа какво да правите с толкова много книги, изобщо не се захващайте. ѕакетите с т€х ще ви заемат доста м€сто в коридора.

«атова, преди да прецените тиража, много внимателно помислете и разработете схема за премиери, турнета и разпространение на книгата. ¬ този бизнес нещата се см€тат отзад напред.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
934. »збор на издателство

 акто неведнъж споменах – процесът на производство на една книга изисква професионалисти. ¬еро€тно можете да си странирате книгата в WORD и да си € напечатате на принтера, но това надали може да има н€каква търговска стойност.

ѕодробности около формати на книги, видове хартии, корици и други важни неща можете да прочетете в раздел „ нигата“.

 

 ак да изберем издателство, което да издаде книгата ни?

Ќа първо м€сто – името на издателството.  олкото е по-известно едно издателство, толкова по-лесно ще се разпростран€ват ¬ашите книги в книжарниците и ще откликват медиите.

¬торо – не се обвързвайте с издателство, което е само придатък към печатницата, а провер€вайте дали предлага разпространение, реклама, позиции в медиите.

“рето – не търсете най-ниската цена. — влошаване на параметрите на книгата – по-евтина харти€, по-проста корица, без лак, ламинат и други дреболии, цената на производство може да се свали до 30%. “ова обаче се отраз€ва при продажбите, когато ¬ашата книга застане наравно с останалите в книжарницата. ≈втиното пон€кога излиза много скъпо.

„етвърто – изберете издателство, което издава книги от жанра на ¬ашата. ѕовечето издателства са профилирани и издателство, което издава основно любовни романи, надали би се справило добре с н€ко€ фентъзи книга.

√оворете задължително с издателството за две неща – участието им в турнета и премиери, и участието им в разпространението.

ѕродажбите и рекламата на книгата до гол€ма степен завис€т и от ¬ас, но разносът на книги по книжарници и борси, както и документооборотът са работа на издателството. “ова е подробно разгледано в съответната глава.

» никога не се обвързвайте с издателство, което накра€ просто „ще ви хвърли едни книги, да се оправ€те сами“.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
935. ќформление на корици

“ова е изключително сложна задача, ко€то се учи пет години в ’удожествената академи€. јко н€мате н€какво художествено образование, то не се месете в работата на професионалистите от издателството.

ќформлението на корицата е в зависимост от типа на книгата и дали е насочена към пазара.

 ориците са изключително важни при продажбата на книги. Ќад 50% от случайните продажби в книжарниците се дължат на кориците. ѕоставена на лавиците в книжарницата, ¬ашата книга се конкурира с останалите н€колко хил€ди и дали ще привлече вниманието на купувача зависи само от оформлението ѝ.

«а жалост съвременните корици тр€бва да се офор­м€т като плакати. «адължителна е предизвикателна картинка, €рки големи надписи, в повечето случаи изпъкнали (с преге) и/или отпечатани в допълнителен цв€т/бронз.

«а предпазване на кориците от зацапване и повреждане задължително се слага покритие. ƒоскоро се използваше UV лак (ултравиолетов), но през последните години масово започна да се слага ламинат. Ћаминатите могат да бъдат два вида – гланц или мат. ¬секи от двата вида има предимства и недостатъци. ѕри гланцов лак/ламинат корицата изпъква отдалече, но матът ѝ придава дълбочина. ¬сичко зависи от използваната картина за корица.

¬ предишни години книжарите предпочитаха заглави€та да бъдат в горната част на книгата, тъй като имаше практика на щанда книгите да се застъпват една с друга, за да се пести м€сто. ѕоследно време, с откриването на множество нови книжарници, книгите се излагат самосто€телно и това вече не е задължително изискване.

ѕри книгите, които цел€т висококачествена литература, а не толкова бърза реализаци€ на пазара, се допускат по-дизайнерски корици. ѕри издаване на поези€ обикновено се б€га от цветни образи, като се остав€ на читател€ сам да си представи описаното в стиховете.

«а стихосбирки, винаги когато е възможно, препоръчваме едноцветна корица от релефен картон (обикновено в разновидности на златото), с отпечатана на него графика (най-често в шоколадова гама). „есто така се подхожда и с т€лото на книгата, като т€ се отпечатва на жълтеникава харти€ (така наречена  рими) с шоколадово мастило. —ъществуват, разбира се, и други цветови варианти. ƒокато при поези€та подобен начин се оказва ефектен, то при прозата е напълно неприложим.

 

ќсновни части на една корица

Ќай-общо корицата се раздел€ на три части – лицева част, гръб и странична част, ко€то на жаргон се нарича гръбче. «а да има гръбче една книга, то т€ тр€бва да бъде задължително лепена.

∆елателно е ц€лата корица да е една обща картина, ко€то да започва от лицевата част и да завършва на гърба. јко корицата се прави от две или повече картини е желателно да се направи от т€х колаж така, че да не се разбира къде са границите.

«адължителни елементи на първа страница са името на автора, заглавието на книгата и евентуално логото на издателството.

—лагат се и рекламни надписи от типа: „“ази книга е носител на следните награди…“, или препоръка от много известен автор.

Ќ€ма да забрав€ как на първа книга от поредицата „»гра на тронове“ стоеше надписът „“ова е най-доброто фентъзи, което съм чел“. –. ƒжордан (автор на „ олелото на времето“).

Ќа гърба на книгата се слага рекламен текст, който да привлече читател€ да закупи книгата. ѕрактиката е, ако н€кой хареса корицата и вземе книгата в ръце, да обърне и да прочете какво пише на гърба. јко текстът там го увлече, то чак тогава започва да разгръща книгата и да се зачита.

—нимка на автора и биографични данни се слагат само на —ъбрани/»збрани съчинени€, където името на автора и неговата снимка е гол€ма част от рекламната кампани€.

Ќа гърба на книгата, ако см€тате т€ да се продава, задължително тр€бва да има цена, баркод, а в последно време започна да се слага и QR код.

ќсвен рекламни€ текст, може да се сложи и повече информаци€ за издателството, линк към сайта му и/или към книжарниците, където ще се предлага книгата.

 ак да бъде оформено художествено всичко оставете в ръцете на художника. јко искате книгата ¬и да се продава добре, задължително с оформлението на корицата тр€бва да се занимава специалист. јко имате представа какво да има на корицата (повечето издателства се консултират с автора), то опишете подробно виждането си, но не се месете в по-нататъшната реализаци€.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
936. –азпространение и продажби

–азпространение и продажби – това са две думи, които за повечето автори звучат еднакво. “е са на мнение, че е достатъчно книгата им да € има по всички книжарници и само в рамките на н€колко дни ще се изкупи, тъй като всички ще са заслепени от качествата ѝ. “ова естествено не става, но причините се търс€т съвсем неправилно, започвайки с любимото ми „Ѕългаринът не чете“ и стигайки до: „јко беше под чуждо име, щеше да е бестселър“.

¬ момента в Ѕългари€ има излишък от книги. јко не в€рвате – разходете се по етажите на Ќƒ  и разгледайте щандовете на ѕанаира на книгата.  нигите не са стока от първа необходимост като хл€б и салам и веро€тността един тираж да залежи и да не се изкупува е много гол€ма.

ќгромна част от авторите изобщо не планират какво ще прав€т с книгите си при издаване – тиражи, реклама, разпространение по книжарници, срещи с читатели. ѕо-лошо – те изобщо не мисл€т, че това е нужно, а см€тат пазара за бездънен, който само чака техни€ „шедьовър“.

–азликата между разпространение и продажби се нарича реклама. »менно т€ е причината едни книги да се продават, а други – не. » това напълно опровергава мнението, че една книга се продава, защото е качествена (а талантът къде остана?). јз лично гарантирам, че максимата –„ƒобрата книга сама ще си намери читате눓 е не само нев€рна, но е и ¬–≈ƒЌј.

 ак се прави рекламна кампани€ на книга с всичките ѝ части – като се започне от изследване на това какви книги се търс€т на пазара и се мине през планирането, дизайна, рекламата, организаци€та на фенове – може да прочетете в съответни€ раздел.

 

“ук искам да поговорим за по-простата част – разпространението.

–азпространението е най-непри€тната част от работата по една книга.  азано най-общо – то представ­л€ва да мъкнеш тежки книги (да, словото тежи) надалече.
¬същност това не е ¬аша работа. Ѕи тр€бвало това да се прави от издателството, което е издало книгата. Ќа тези етапи се вижда разликата между истинските издатели и тези, които са само придатък към печатницата. Ќ€ма значение кой точно финансира издаването на книгата.  акто не се очаква от автора сам да си носи печатните форми (CTP) до печатницата, така не се очак­ва от него и сам да си разнас€ книгите по борси и книжарници. –ол€та на автора е да рекламира книгата, да комуникира с читателите, кореспонденци€, представ€ни€ и т.н.

≈стествено участието на издателството в този процес струва определен процент. ќт друга страна, името на издателството, особено ако вече е утвърдено, дава по-гол€ма тежест пред книжарите. —лед като останалите книги на това издателство се продават добре, то те са склони да рискуват и с тази.

 

 ак се разпростран€ват книгата зависи и от тиража, в който сте € издали.

√олемите книжарски вериги държат на обем – те см€тат в пакети, а не в бройки. ѕо борсите вземат минимум 200 бро€.

јко решите да разпростран€вате сам книгите си, най-важното е да можете да издавате фактури на книжарниците – т.е книгите ¬и да са осчетоводени през н€каква фирма, за да могат книжарниците да си отчетат разходите.

–азбира се за 3-4-5 бройки винаги може да се измисли начин, но за сериозен тираж тр€бва да сте осигурили това.

»зобщо разпространението е тази част от издателски€ процес, ко€то тр€бва да оставите на професионалистите. Ќещата завис€т от име, положение, контакти, дължими услуги и още много дреболии. јко сте неизвестен, има да ¬и питат по книжарниците – а вие какво търсите тук?

Ѕъдете млади и иновативни автори. Ќапишете щура книга, измислете луда рекламна кампани€, съберете хил€ди фенове, дори станете продуцент на книгата си, за да приберете сериозните печалби. Ќо не се месете в процеса на редакции, корекции, предпечат, печат и разпространение. “ам аматьорщината се наказва строго.
 

«атова винаги се уговар€йте с издателството да поеме и разпространението на книгите. “ова си е т€хна работа. ¬иж, продажбите са ¬аша.  нигата ¬и н€ма да се продаде сама, събирайки прах по рафтовете.

  2015-07-11
ѕът€т на книгата  
937.  анали за реализаци€ на книгата

 нижарници

ѕърви€т основен канал, за който се сещат всички автори и издатели, са книжарниците. ѕринципно са прави, тъй като той е бил такъв над сто години, но днес нещата са се променили в известен смисъл.

¬ъпреки че книжарниците увеличават сво€ брой и площ, за съжаление доста трудно продават книги от български автори.

ѕричините са много. ќсновни€т проблем е, че н€ма разлика между наемите на книжарница и магазин. ¬ремената, когато книгите б€ха малко, а просторните книжарници – държавни и не плащаха наем, минаха отдавна. ƒруг проблем е, че в момента веро€тността да се намери книга при случайно търсене, стана съвсем минимална.

≈стествено, вс€ка книжарница си има рекламни стелажи (които естествено не са безплатни) и други възможности за привличане погледа върху книгите, но основни€т начин книгата ¬и да се купува е да бъде препоръчана от книжар€. » не само от него – в Ѕългари€ (а и отдавна в ц€л св€т) се купува препоръчаната и рекламирана книга.

 нижарниците отдавна не са м€сто, в което читател€т се запознава с „какво ново е изл€зло". Ќовите неща се след€т в интернет, а книжарницата е магазинът, в който става покупката. Ўефката на „Ѕългарски книжици“ с интерес разказваше как дошъл клиент, който искал да обсъд€т превода на български на една нова книга.

„јз още не съм заредила книгата от борсата, а той е разбрал, че е изл€зла, прочел е оригинала, прочел е резюмета и идва да си поговорим на тема дали си струва преводът, за да € купи."

¬ общи линии това е поведението на съвременни€ купувач. ¬ремето на масовото книгоиздаване и купуване мина отпреди 20 години. ¬ момента книги купуват само хора, които обичат книгите.

ƒори и да сте заложили на книжарниците като на основна схема на продажба, не правете грешката да разчитате на големите вериги. ѕри т€х се дава приоритет на оборотните заглави€, а българските (ако не са на н€ко€ от медийните звезди) р€дко са такива. ¬ повечето случаи българските книги са набутани по ъглите, на последни€ етаж или н€къде отзад, ако изобщо са извадени от склада. Ќещо друго – н€ма нагласа и в читателите да търс€т български книги по такива места. –аботили сме с почти всички вериги книжарници, като повечето от т€х имаха при€телско отношение към нас и се стараеха да продават, но се оказа че най-много книги реализираме в малки книжарнички, специализирани за български книги – като „Ѕългарски книжици“ и „Ќисим“.

явно и при книжарниците си има предпочитани€ и книгите на наши автори трудно се продават, точно както българските стоки трудно върв€т в големите търговски вериги.

»ма и друга подробност, ко€то повечето български автори пропускат. ¬ големите вериги книжарници се работи „на светло“ със стриктна документаци€. јко разпростран€вате сам книгата си и не можете да издавате фактури или друга счетоводна документаци€, е малко веро€тно н€ко€ от тези книжарници да работи с ¬ас.

≈дин от начините да се реши този проблем, особено ако издателството откаже да ¬и помогне с разпространение, са така наречените книжни борси.

¬ Ѕългари€ има много такива, аз лично ползвам услугите на Ѕ√ книга в книжна борса „»скър“ (на гара »скър). “е, освен с големите вериги книжарници, работ€т и с множество малки книжарници на територи€та на ц€лата страна (както и с много електронни книжарници) и усп€ват да осигур€т разпространение на книгата ¬и.

Ќо още веднъж подчертавам дебело – ако не сте предвидили сериозен рекламен бюджет и/или книгата ¬и не е в продаваемите жанрове, не разчитайте на книжарниците като на нещо повече от рекламна витрина и склад, откъдето зарибени по друг канал читатели да си куп€т ¬ашата книга.

Ќе забрав€йте и това, че книжарниците са скъп канал за продажби.

ћалките книжарнички вземат средно 35%, като не искат фактура – т.е. не плащате данъци.

√олемите вериги работ€т средно на 40%, като към това се добав€ 20% ƒƒ—, а и накра€ дължите 10% плосък данък. –еално, в най-добри€ случай продавате книгата си на себестойност.

 

ќсновни€т канал за продажба на български книги си остава директната продажба, а именно – премиери, турнета, базари и панаири – м€сто, където се срещате очи в очи с читателите си.

 

Ѕазари и панаири

“ова е най-лесни€т за организаци€ начин. ’убавото при него е, че не се налага да каните хора, а разчитате на минаващите покрай щанда купувачи. ѕоне на теори€ е така, на практика е малко по-различно. ”частвали сме в много панаири и изложени€ и в повечето случаи основните продажби сме правили на наши при€тели и хора, които познават Ѕуквите. Ќо тези панаири са много добър начин да ¬и забележат – читатели, издатели, конкуренти.

¬ Ѕългари€ се провеждат два основни панаира (базара) на книгата.

ѕролетни€т обикновено е в кра€ на май, а  оледни€т е малко преди  оледа. «а гол€ма част от авторите и издателите това е основен канал за продажба. ѕанаирите (много се спори дали те не са обикновени базари на книги) се провеждат от „јсоциаци€ Ѕългарска книга“. “е обикновено предпочитат да продават по-големи щандове, но ако не можете да си позволите такъв, винаги има възможност да си разделите щанда с н€кое издателство или да си наемете собствено малко щандче.

”частието на тези панаири е скъпо удоволствие, в общи линии ние се радваме, ако успеем да избием таксата за участие. «а нормален щанд от 2 кв. метра цените са около 600-700 лв. ћалките щандчета (една масичка) са около 200-300 лв.

ѕанаирите продължават 5 дни – от ср€да до недел€, като през това време тр€бва да стоите зад щанда или да осигурите продавач. ѕродаването на щанд изисква специфични търговски умени€.

ќт н€колко години през летни€ период се провежда „јле€ на книгата“ във ¬арна и Ѕургас, а от последната година – и в —офи€. ќрганизаторите разпъват големи шатри и много издателства организират свои щандове в т€х.

ќсобеност на тези панаири е, че на т€х се продават книги основно от попул€рни€ жанр. јко книгата ¬и е в по-специфичен жанр, предназначен за по-ограничена категори€, това не е ¬ашето м€сто за продажби.

ќсвен тези големи панаири, в читалищата и при различни меропри€ти€ се провеждат ежемесечни базари на книга. “акива базари се посещават основно от хора, заинтересувани от книгите – не само читатели, но издатели, автори и други работещи в сферата на книгоиздаването, и са добро м€сто да представите сво€та книга.

≈стествено, всичко това са общи меропри€ти€.
Ќай-добре работещ вариант са индивидуалните премиери на книги, където можете да създадете атмосфера, в ко€то бихте се чувствали добре.

 

ѕремиери, турнета

ѕремиерите са най-добри€т начин да се срещнете очи в очи с читателите си.

“р€бва добре да прецените с каква цел организирате премиерата. ќсновната цел на едно такива събиране е да успеете да продадете своите книги.

ѕо-гол€мата част от авторите изобщо не мисл€т за продажби. ќрганизират се тежки премиери с коктейли, с музиканти и накра€ просто подар€ват книгите. “акъв тип премиери н€мат особено отношение към тази книга, затова н€ма да се спираме на т€х.

Ќо именно те създават онази неправилна представа за продажбата на книги и об€снението – „ама българинът не чете“. јз лично имам н€колко кашона с подарени книги по премиери, които веро€тно никога н€ма да прочета. ѕолучените от други хора мнени€ показват същото. ¬ Ѕългари€ на подарената книга се гледа н€как небрежно – „явно щом ми € подар€ват, не става за четене“.

«а една успешна премиера са нужни две неща: първото е да дойдат посетители и да си куп€т книгата.

«атова се изисква много предварителна работа и добра организаци€.

«а разлика от участието по панаири и изложени€, идването на посетители на ¬ашата премиера не е гарантирано.

ƒокато в по-малките градове има н€колко премиери месечно, то в —офи€ са н€колко дневно. » ако не се погрижите за реклама и лични покани, веро€тността да четете само пред н€колко човека е гол€ма.

«атова е важно при избор на издателство да проверите специално организира ли то премиери, как ги организира, да разгледате снимки и видео от т€х. ѕовечето издателства имат около себе си организиран фен кръг, които посещават всичките им премиери.

Ќо не разчитайте само на това. јко предварително не сте си създали име, не сте рекламирали достатъчно в социалните мрежи и като ц€ло не сте заинтересували достатъчно хората към ¬ас и ¬ашата личност, надали ще имате много посетители. ( ак се прави реклама на книга ще разберете в съответната глава, а как се изгражда име като автор ще намерите в раздела „ѕрофеси€ писател“.)

 

¬торото важно нещо за една премиера е водещи€т.

¬ъпреки че повечето автори см€тат обратното, целта на една премиера не е литературно четене. ѕроза на премиера се чете много трудно и иска подготвени хора, а поези€та повечето читатели предпочитат да си € четат в усамотение вкъщи.

÷елта на една премиера е читателите да се запозна€т с автора и новата му книга. ¬ тези интернет времена, малко хора са виждали наживо авторите, с които контактуват посто€нно в мрежата, и им е интересно да научат нещо за т€х самите, за мислите им, за целите им в живота.

«а новата книга е по-важно какво е накарало автора да € напише, какви мисли и чувства са го вълнували в този процес, какво се опитва/иска да каже на читателите с не€.

≈стествено, задължително е да се прочетат н€колко произведени€, но това е с рекламна цел, за да се запозна€т посетителите с нивото и жанра на книгата.

«адачата на водещи€ е да разчупи цели€ този процес, да представи автора и книгата в подход€ща светлина и да заинтригува посетителите да си € куп€т. —тандартно, при едно такова представ€не книги купуват между 16 и 20% от присъстващите. ƒобри€т водещ може да вдигне този процент до 70%.

«адача на водещи€ е и да запълва празнините, когато всички замълчават, да подтиква хората в залата да говор€т и да задават въпроси, но и тактично да умее да ги прекъсва, когато се впуснат в излишни подробности. “ова се отнас€ и за автора.

Ѕил съм на множество премиери, където авторът се из€в€ва и като водещ. “акива премиери често залитат в двете крайности – или авторът изчита ц€лата стихосбирка, а и други непубликувани в не€ стихове, или развива надълго житейски€ си мироглед. »ма и трети (все по-чест) вариант – айде стига сме приказвали, да ходим да си допием. » без това в представата на повечето посетители истинската премиера започва, когато „они€ там на сцената спрат да приказват“.

Ќикога не тр€бва да разчитате само на една премиера. Ќормално е не всички желаещи да успе€т да дойдат на не€ – хората са заети, а разсто€ни€та в —офи€ не са малки. ѕредвидете н€колко премиери в различни части на града, така ще успеете да привлечете различни посетители. ѕоговорете с управителите на читалища и литературни салони. „есто те имат сво€ собствена публика, ко€то кан€т.

¬ъв всички случаи правете премиери на места, където можете да продавате пр€ко книги на посетителите. ѕремиерите в книжарниците са само имиджови.  нижарницата взема полагащи€ ѝ се процент, а практически не довежда нови посетители. ѕак ц€лата организаци€ на премиерата л€га на ¬ас, а печалбите са минимални.

»зобщо не очаквайте н€кой да напълни залата вместо ¬ас, дори и да имате договор с издателството или фирма за организаци€та на премиерата. Ћичната покана е много важна и повечето хора откликват само на не€. Ќе очаквайте, че с един ред от типа: „”тре имам премиера на новата си книга“ във ‘ейсбук или по сайтовете, ще напълните залата.

» задължително излезте извън —офи€.  ато се изключат н€колкото големи града, където културни€т живот е претоварен, хората в малките градчета са петимни за среща с други автори, особено такива от столицата. Ќай-добрите премиери, които сме имали, са били в —илистра, ѕерущица и други подобни места.

„есто е икономически неизгодно да се прави собствено турне. ƒобре е да се обедините група автори – не повече от 3-4, самосто€телно или под егидата на издателството, и да организирате общо турне.

  2015-07-11
ѕредлагаме ви книги от книжарница "Ѕуквите"  

¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
23-10 Ќа изповед пред ƒ€кона
ѕълен списък