937. Канали за реализация на книгата

Пътят на книгата | Иван Богданов

Книжарници

Първият основен канал, за който се сещат всички автори и издатели, са книжарниците. Принципно са прави, тъй като той е бил такъв над сто години, но днес нещата са се променили в известен смисъл.

Въпреки че книжарниците увеличават своя брой и площ, за съжаление доста трудно продават книги от български автори.

Причините са много. Основният проблем е, че няма разлика между наемите на книжарница и магазин. Времената, когато книгите бяха малко, а просторните книжарници – държавни и не плащаха наем, минаха отдавна. Друг проблем е, че в момента вероятността да се намери книга при случайно търсене, стана съвсем минимална.

Естествено, всяка книжарница си има рекламни стелажи (които естествено не са безплатни) и други възможности за привличане погледа върху книгите, но основният начин книгата Ви да се купува е да бъде препоръчана от книжаря. И не само от него – в България (а и отдавна в цял свят) се купува препоръчаната и рекламирана книга.

Книжарниците отдавна не са място, в което читателят се запознава с „какво ново е излязло". Новите неща се следят в интернет, а книжарницата е магазинът, в който става покупката. Шефката на „Български книжици“ с интерес разказваше как дошъл клиент, който искал да обсъдят превода на български на една нова книга.

„Аз още не съм заредила книгата от борсата, а той е разбрал, че е излязла, прочел е оригинала, прочел е резюмета и идва да си поговорим на тема дали си струва преводът, за да я купи."

В общи линии това е поведението на съвременния купувач. Времето на масовото книгоиздаване и купуване мина отпреди 20 години. В момента книги купуват само хора, които обичат книгите.

Дори и да сте заложили на книжарниците като на основна схема на продажба, не правете грешката да разчитате на големите вериги. При тях се дава приоритет на оборотните заглавия, а българските (ако не са на някоя от медийните звезди) рядко са такива. В повечето случаи българските книги са набутани по ъглите, на последния етаж или някъде отзад, ако изобщо са извадени от склада. Нещо друго – няма нагласа и в читателите да търсят български книги по такива места. Работили сме с почти всички вериги книжарници, като повечето от тях имаха приятелско отношение към нас и се стараеха да продават, но се оказа че най-много книги реализираме в малки книжарнички, специализирани за български книги – като „Български книжици“ и „Нисим“.

Явно и при книжарниците си има предпочитания и книгите на наши автори трудно се продават, точно както българските стоки трудно вървят в големите търговски вериги.

Има и друга подробност, която повечето български автори пропускат. В големите вериги книжарници се работи „на светло“ със стриктна документация. Ако разпространявате сам книгата си и не можете да издавате фактури или друга счетоводна документация, е малко вероятно някоя от тези книжарници да работи с Вас.

Един от начините да се реши този проблем, особено ако издателството откаже да Ви помогне с разпространение, са така наречените книжни борси.

В България има много такива, аз лично ползвам услугите на БГ книга в книжна борса „Искър“ (на гара Искър). Те, освен с големите вериги книжарници, работят и с множество малки книжарници на територията на цялата страна (както и с много електронни книжарници) и успяват да осигурят разпространение на книгата Ви.

Но още веднъж подчертавам дебело – ако не сте предвидили сериозен рекламен бюджет и/или книгата Ви не е в продаваемите жанрове, не разчитайте на книжарниците като на нещо повече от рекламна витрина и склад, откъдето зарибени по друг канал читатели да си купят Вашата книга.

Не забравяйте и това, че книжарниците са скъп канал за продажби.

Малките книжарнички вземат средно 35%, като не искат фактура – т.е. не плащате данъци.

Големите вериги работят средно на 40%, като към това се добавя 20% ДДС, а и накрая дължите 10% плосък данък. Реално, в най-добрия случай продавате книгата си на себестойност.

 

Основният канал за продажба на български книги си остава директната продажба, а именно – премиери, турнета, базари и панаири – място, където се срещате очи в очи с читателите си.

 

Базари и панаири

Това е най-лесният за организация начин. Хубавото при него е, че не се налага да каните хора, а разчитате на минаващите покрай щанда купувачи. Поне на теория е така, на практика е малко по-различно. Участвали сме в много панаири и изложения и в повечето случаи основните продажби сме правили на наши приятели и хора, които познават Буквите. Но тези панаири са много добър начин да Ви забележат – читатели, издатели, конкуренти.

В България се провеждат два основни панаира (базара) на книгата.

Пролетният обикновено е в края на май, а Коледният е малко преди Коледа. За голяма част от авторите и издателите това е основен канал за продажба. Панаирите (много се спори дали те не са обикновени базари на книги) се провеждат от „Асоциация Българска книга“. Те обикновено предпочитат да продават по-големи щандове, но ако не можете да си позволите такъв, винаги има възможност да си разделите щанда с някое издателство или да си наемете собствено малко щандче.

Участието на тези панаири е скъпо удоволствие, в общи линии ние се радваме, ако успеем да избием таксата за участие. За нормален щанд от 2 кв. метра цените са около 600-700 лв. Малките щандчета (една масичка) са около 200-300 лв.

Панаирите продължават 5 дни – от сряда до неделя, като през това време трябва да стоите зад щанда или да осигурите продавач. Продаването на щанд изисква специфични търговски умения.

От няколко години през летния период се провежда „Алея на книгата“ във Варна и Бургас, а от последната година – и в София. Организаторите разпъват големи шатри и много издателства организират свои щандове в тях.

Особеност на тези панаири е, че на тях се продават книги основно от популярния жанр. Ако книгата Ви е в по-специфичен жанр, предназначен за по-ограничена категория, това не е Вашето място за продажби.

Освен тези големи панаири, в читалищата и при различни мероприятия се провеждат ежемесечни базари на книга. Такива базари се посещават основно от хора, заинтересувани от книгите – не само читатели, но издатели, автори и други работещи в сферата на книгоиздаването, и са добро място да представите своята книга.

Естествено, всичко това са общи мероприятия.
Най-добре работещ вариант са индивидуалните премиери на книги, където можете да създадете атмосфера, в която бихте се чувствали добре.

 

Премиери, турнета

Премиерите са най-добрият начин да се срещнете очи в очи с читателите си.

Трябва добре да прецените с каква цел организирате премиерата. Основната цел на едно такива събиране е да успеете да продадете своите книги.

По-голямата част от авторите изобщо не мислят за продажби. Организират се тежки премиери с коктейли, с музиканти и накрая просто подаряват книгите. Такъв тип премиери нямат особено отношение към тази книга, затова няма да се спираме на тях.

Но именно те създават онази неправилна представа за продажбата на книги и обяснението – „ама българинът не чете“. Аз лично имам няколко кашона с подарени книги по премиери, които вероятно никога няма да прочета. Получените от други хора мнения показват същото. В България на подарената книга се гледа някак небрежно – „Явно щом ми я подаряват, не става за четене“.

За една успешна премиера са нужни две неща: първото е да дойдат посетители и да си купят книгата.

Затова се изисква много предварителна работа и добра организация.

За разлика от участието по панаири и изложения, идването на посетители на Вашата премиера не е гарантирано.

Докато в по-малките градове има няколко премиери месечно, то в София са няколко дневно. И ако не се погрижите за реклама и лични покани, вероятността да четете само пред няколко човека е голяма.

Затова е важно при избор на издателство да проверите специално организира ли то премиери, как ги организира, да разгледате снимки и видео от тях. Повечето издателства имат около себе си организиран фен кръг, които посещават всичките им премиери.

Но не разчитайте само на това. Ако предварително не сте си създали име, не сте рекламирали достатъчно в социалните мрежи и като цяло не сте заинтересували достатъчно хората към Вас и Вашата личност, надали ще имате много посетители. (Как се прави реклама на книга ще разберете в съответната глава, а как се изгражда име като автор ще намерите в раздела „Професия писател“.)

 

Второто важно нещо за една премиера е водещият.

Въпреки че повечето автори смятат обратното, целта на една премиера не е литературно четене. Проза на премиера се чете много трудно и иска подготвени хора, а поезията повечето читатели предпочитат да си я четат в усамотение вкъщи.

Целта на една премиера е читателите да се запознаят с автора и новата му книга. В тези интернет времена, малко хора са виждали наживо авторите, с които контактуват постоянно в мрежата, и им е интересно да научат нещо за тях самите, за мислите им, за целите им в живота.

За новата книга е по-важно какво е накарало автора да я напише, какви мисли и чувства са го вълнували в този процес, какво се опитва/иска да каже на читателите с нея.

Естествено, задължително е да се прочетат няколко произведения, но това е с рекламна цел, за да се запознаят посетителите с нивото и жанра на книгата.

Задачата на водещия е да разчупи целия този процес, да представи автора и книгата в подходяща светлина и да заинтригува посетителите да си я купят. Стандартно, при едно такова представяне книги купуват между 16 и 20% от присъстващите. Добрият водещ може да вдигне този процент до 70%.

Задача на водещия е и да запълва празнините, когато всички замълчават, да подтиква хората в залата да говорят и да задават въпроси, но и тактично да умее да ги прекъсва, когато се впуснат в излишни подробности. Това се отнася и за автора.

Бил съм на множество премиери, където авторът се изявява и като водещ. Такива премиери често залитат в двете крайности – или авторът изчита цялата стихосбирка, а и други непубликувани в нея стихове, или развива надълго житейския си мироглед. Има и трети (все по-чест) вариант – айде стига сме приказвали, да ходим да си допием. И без това в представата на повечето посетители истинската премиера започва, когато „ония там на сцената спрат да приказват“.

Никога не трябва да разчитате само на една премиера. Нормално е не всички желаещи да успеят да дойдат на нея – хората са заети, а разстоянията в София не са малки. Предвидете няколко премиери в различни части на града, така ще успеете да привлечете различни посетители. Поговорете с управителите на читалища и литературни салони. Често те имат своя собствена публика, която канят.

Във всички случаи правете премиери на места, където можете да продавате пряко книги на посетителите. Премиерите в книжарниците са само имиджови. Книжарницата взема полагащия ѝ се процент, а практически не довежда нови посетители. Пак цялата организация на премиерата ляга на Вас, а печалбите са минимални.

Изобщо не очаквайте някой да напълни залата вместо Вас, дори и да имате договор с издателството или фирма за организацията на премиерата. Личната покана е много важна и повечето хора откликват само на нея. Не очаквайте, че с един ред от типа: „Утре имам премиера на новата си книга“ във Фейсбук или по сайтовете, ще напълните залата.

И задължително излезте извън София. Като се изключат няколкото големи града, където културният живот е претоварен, хората в малките градчета са петимни за среща с други автори, особено такива от столицата. Най-добрите премиери, които сме имали, са били в Силистра, Перущица и други подобни места.

Често е икономически неизгодно да се прави собствено турне. Добре е да се обедините група автори – не повече от 3-4, самостоятелно или под егидата на издателството, и да организирате общо турне.


2015-07-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)