Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Пътят на книгата  
927. За кого пишем?

За кого бие камбаната? За какво всъщност правим редовните си срещи с белия лист?

Преди да уточним каква книга да напишем, трябва да си отговорим на един важен въпрос:

За кого пишем?

Да оставим настрана стандартните отговори от типа „за тази/този, който ми разби сърцето", „в отговор на стихото на..." Това, в повечето случаи, не е творчество, а опит за комуникация.

Говорим за чистото творчество – онова, в което авторът не е литературният герой. Този спор има две страни. Ще представя поотделно и двете. Аз лично за себе си нямам конкретен отговор. Както се казва – истината е някъде там!
 

Теза едно – Творчеството като съпреживяване.

Към публиката се ориентира онова, което по начало зависи от нея. Творчеството обаче не зависи. То не изразява отношението на автор към публика, а отношението му към самия себе си.

Всъщност творчеството е по-особена форма на комуникация. То не е разговор между автора и публиката, не е и като да влезеш в Skype или да лафиш на биричка с приятели. По-скоро творчеството е нещо като вътрешен диалог на автора – без значение в каква форма ще се изрази той.

Музика, живопис, литература, все едно – това е комуникацията на твореца със самия себе си: въпросите, които го вълнуват и отговорите, които той предлага; проблемите, които вижда и решенията им от негова гледна точка. Някъде виждате ли пряка реч за публиката? Ами... няма. Дали има публика или не – все едно. 

Публиката няма роля в творчеството. Обратно – то би могло да има някаква роля в живота на всеки един човек от нея. Поотделно и индивидуално. Всеки човек, бил той читател, зрител или слушател, също би могъл да комуникира със себе си чрез произведението на изкуството, на което е станал публика. Да помисли върху същите проблеми, да добави нови, да се съгласи или да отхвърли решенията на автора, да предложи свои... Защото четенето е тайнство – също като рисуването, писането или композирането. Но и да не се получи – голяма работа! На автора по принцип му е все едно – неговата комуникация се е получила, за какво му е чуждата?
 

Теза две – Творчеството като работа.

Авторът има основна цел при писането си да заинтересува/хареса на публиката. В повечето случаи това се определя като комерсиално писане, но не е задължително. Основното желание на автора е неговите идеи да стигнат до по-широк кръг читатели, независимо дали това ще има пряк финансов еквивалент. Авторът пише така, както би се харесало на широката публика, дори и това да не се харесва на него самия. Героите му говорят и действат така, както читателите предпочитат, действието се развива според техните очаквания.

Този вид творчество изисква сериозна подготовка – изследване на желанията и нагласите на читателите, обратна връзка с тях, за да се види дали им харесва, и всички тези важни неща, които в крайна сметка ще доведат до това всеки един от читателите да си каже: „А, то това сякаш за мен е писано“.

Къде е в този текст писателят? Няма го, той не е важен за възприемането на текста. Даже напротив, ако авторът често се намесва като глас зад кадър и пряко представя идеите си на читателя, това откровено дразни. Често авторът няма пряка задача да внуши някакви идеи на публиката, но той винаги има основната задача да я ЗАБАВЛЯВА. Това не значи да я разсмее – мелодраматичните и хорър историите също имат много почитатели.

Важното за автора е да се е получила комуникацията с публиката. Дори и той да не е получил вътрешно удовлетворение от създаването на този текст – на кого му пука?

Това са две крайни тези. Рядко ги виждаме в чист вид. Истината винаги е някъде по средата.

За какво пишете всъщност Вие? Някога замисляли ли сте се?

  2015-07-11
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Причини за издаване на една книга Кратък икономически наръчник за автори
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".