927. За кого пишем?

Пътят на книгата | Иван Богданов

За кого бие камбаната? За какво всъщност правим редовните си срещи с белия лист?

Преди да уточним каква книга да напишем, трябва да си отговорим на един важен въпрос:

За кого пишем?

Да оставим настрана стандартните отговори от типа „за тази/този, който ми разби сърцето", „в отговор на стихото на..." Това, в повечето случаи, не е творчество, а опит за комуникация.

Говорим за чистото творчество – онова, в което авторът не е литературният герой. Този спор има две страни. Ще представя поотделно и двете. Аз лично за себе си нямам конкретен отговор. Както се казва – истината е някъде там!
 

Теза едно – Творчеството като съпреживяване.

Към публиката се ориентира онова, което по начало зависи от нея. Творчеството обаче не зависи. То не изразява отношението на автор към публика, а отношението му към самия себе си.

Всъщност творчеството е по-особена форма на комуникация. То не е разговор между автора и публиката, не е и като да влезеш в Skype или да лафиш на биричка с приятели. По-скоро творчеството е нещо като вътрешен диалог на автора – без значение в каква форма ще се изрази той.

Музика, живопис, литература, все едно – това е комуникацията на твореца със самия себе си: въпросите, които го вълнуват и отговорите, които той предлага; проблемите, които вижда и решенията им от негова гледна точка. Някъде виждате ли пряка реч за публиката? Ами... няма. Дали има публика или не – все едно. 

Публиката няма роля в творчеството. Обратно – то би могло да има някаква роля в живота на всеки един човек от нея. Поотделно и индивидуално. Всеки човек, бил той читател, зрител или слушател, също би могъл да комуникира със себе си чрез произведението на изкуството, на което е станал публика. Да помисли върху същите проблеми, да добави нови, да се съгласи или да отхвърли решенията на автора, да предложи свои... Защото четенето е тайнство – също като рисуването, писането или композирането. Но и да не се получи – голяма работа! На автора по принцип му е все едно – неговата комуникация се е получила, за какво му е чуждата?
 

Теза две – Творчеството като работа.

Авторът има основна цел при писането си да заинтересува/хареса на публиката. В повечето случаи това се определя като комерсиално писане, но не е задължително. Основното желание на автора е неговите идеи да стигнат до по-широк кръг читатели, независимо дали това ще има пряк финансов еквивалент. Авторът пише така, както би се харесало на широката публика, дори и това да не се харесва на него самия. Героите му говорят и действат така, както читателите предпочитат, действието се развива според техните очаквания.

Този вид творчество изисква сериозна подготовка – изследване на желанията и нагласите на читателите, обратна връзка с тях, за да се види дали им харесва, и всички тези важни неща, които в крайна сметка ще доведат до това всеки един от читателите да си каже: „А, то това сякаш за мен е писано“.

Къде е в този текст писателят? Няма го, той не е важен за възприемането на текста. Даже напротив, ако авторът често се намесва като глас зад кадър и пряко представя идеите си на читателя, това откровено дразни. Често авторът няма пряка задача да внуши някакви идеи на публиката, но той винаги има основната задача да я ЗАБАВЛЯВА. Това не значи да я разсмее – мелодраматичните и хорър историите също имат много почитатели.

Важното за автора е да се е получила комуникацията с публиката. Дори и той да не е получил вътрешно удовлетворение от създаването на този текст – на кого му пука?

Това са две крайни тези. Рядко ги виждаме в чист вид. Истината винаги е някъде по средата.

За какво пишете всъщност Вие? Някога замисляли ли сте се?


2015-07-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)