925. ISBN – митове и действителност

Пътят на книгата | Иван Богданов

За ISBN-a има множество митове, най-вече породени от непознаването на системата му. Мненията се колебаят между двете крайности – „Книга без ISBN не е книга" и „Кой ползва още тия остарели неща?".

Какво всъщност се крие зад тази страшна абревиатура?
Международната ISBN система е въведена в България през 1991 г. с ПМС № 38 на Република България от 6 март 1991 г. С него се създава Национална ISBN агенция, определят се нейните функции и задачи. Нормативен документ за тази дейност е приетият национален стандарт БДС 15716-83 (Номерация международна стандартна на книгите). По-късно е преведен международният стандарт ISO 2108 Information and Documentation – International Standard Book Numbering (ISBN).
ISBN се издава в ISBN службата в Народна библиотека (първата врата вляво от входа).

Допреди няколко години се издаваха номера и на частни лица, но в момента се издават само на издателства. Процедурата е крайно опростена и след регистрацията на издателството, номерата се получават директно от сайта http://booksinprint.bg

 

Нужен ли е все пак ISBN-a и дава ли някаква реална защита на авторските права на книгата?

Както неведнъж сме казвали, в такива случаи нещата са в ръцете на самите давещи се. Прокуратурата не се самосезира при нарушение на авторските права, тъй като нарушението на авторските права не е криминално престъпление и трябва авторът сам да заведе дело. Помага ли ISBN-a в тези случаи?

Самият ISBN, като обикновен номер, пряко не, но комбиниран със Схемата за Депозит (където се оставят до 12 книги, според тиража, в Централна Депозитна служба) са достатъчни за доказване на правата. За да не навлизам в сложни юридически термини, ще се постарая да обясня нещата с един прост казус.

Да кажем, през 2005 г Вие сте издали книга. Издателството си е свършило работата, взело е ISBN, дало е нужните книги в Депозитния отдел и прочие.

През 2007-ма с изненада чувате на Бг Евровизия да се пее песен по Ваш текст (имахме такъв случай). Какво може да направите? Вземате един екземпляр от книгата и с него отивате до изпълнителя на песента (ако търсите извънсъдебно споразумение) или подавате молба до Прокуратурата или направо до Съда за нарушени авторски права. Съдът завежда дело, явявате се, показвате книжката и съответния текст, съдът прави справка с ISBN отдела, изисква съответната книга от Депозитната служба и прави сравнение. Ако нещата съвпадат – останалото си е описано в Закона за авторски и сродните им права.

Сложният случай е, ако нямате издадена книга или тази книга няма съответния ISBN. Тогава тя не може да се приеме като доказателство от съда (датата, отпечатана върху книгата няма значение – книгата може да е печатана вчера, със стара дата, а няма методи за анализ на мастила и хартия, които да хванат 2-3 години разлика).

Тогава Ви остава единствено да търсите трима пълнолетни свидетели, които да докажат, че те са виждали (чели) това Ваше произведение преди датата, към която пледирате, че е извършено нарушението. И в общи линии нещата стават дума срещу дума. Така че, когато махвате с ръка – „Аз такива ограничаващи неща като ISBN не искам" (както ни каза един автор), помислете си какво би станало, ако някой реши да Ви копира.

И последно: ISBN-ът има един друг много важен аспект – на базата на него се формира баркодът на книгата. А от години няма книжарница, която да набира заглавия на ръка – всичко е с баркодове.

 


2015-07-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)