Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (14)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Пътят на книгата  
923. Какво да правя с първия си роман? – Станете известен!

За дългата си издателска дейност съм разбрал следното: хората купуват имена, купуват марки, купуват известност и традиция. Ако всичко това съвпадне и с качество – добре. Но трудно, много трудно някой купува книга, само защото била качествена. 

И така – какво да правим с първата си книга?

Станете известен!
 

Ако някой таи надежда, че книги в България (а и по света) се продават заради съдържанието им, е в дълбока грешка. Давам за пример „Пайнър" – една от най-добре работещите фирми в областта на шоубизнеса. Инж. Димитров е пределно ясен – „Правя музика, която се гледа!".

Как се преценява една книга за покупка? Купувачът (книжарите също са купувачи, първо тях трябва да убедиш, за да вземат книгата в книжарницата) се интересува от следните неща:

1. Известен ли е авторът? Чувал ли е това име, какво е чел от него, къде са писали за него (това е по-важно от предното) и най-вече – „станал ли е име“.

2. Ако за автора не са чували нищо (е, винаги има първи път и първа книга), известно ли е издателството, което го издава, то направило ли си е име, колко твърдо застава зад автора и до каква степен прехвърля авторитета си върху него.

3. Третото, което се забелязва (в част от случаите и първото) е предизвикателната корица. Дъщеря ми често ми носи книги от Франция и като гледам какви семпли корици правят там, ми идва да емигрирам и да си преместя издателството. Лесно се продава в страна, в която се чете масово. Тук не е така. Тук се очаква корицата да е като чалга певиците – натруфена, лъскава, нагласена, да хваща погледа отдалеч. Изпъкналите букви (преге), златният бронз, частичните лакирания станаха вече почти задължителни.

4. След като всичко това е привлякло погледа на читателя и той е взел книгата в ръце, първото нещо, което чете, е текстът на гърба ѝ. Този текст има задачата да го привлече да купи книгата (и затова практиката със снимка и биография на автора е най-безсмислена).

5. Ако целият процес се е задействал, то читателят/купувачът отваря да погледне колко е качествена хартията и какво е качеството на печата и евентуално се зачита в текста.

С това приключва процесът на купуване на една книга.

„Ама къде остана поантата, блестящите реп­лики на героите, звънките рими и всички останали неща, над които толкова се трудих, и в края на краищата – къде е трудът ми като автор?!“

Те остават в частта „Станете известен!". След това се задейства механизмът, познат ни в приказката „Новите дрехи на царя".

След като веднъж сте направили име – дали чрез талант, нахалство, пари, връзки или комбинацията от всичко това, никой не смее да се изкаже за качеството на писането Ви, с риск да бъде разобличен като невежа и пълен лаик. Примерите с множество медийни звезди, набедени за писатели, е предостатъчен. Но не може да се отрече едно – този тип автори, независимо от нивото на писателския им талант, са добри, даже много добри в ПР-а.

 

Какво трябва да се направи:

На първо място – пишете. Пишете много и публикувайте навсякъде, където е възможно. Социалните мрежи и Интернет като цяло дава огромни възможности за това. Не си стискайте единственото „гениално" произведение, което сте написали, обикаляйки издателства в опит да го продадете.

Първото нещо, което прави един издател, е да напише името Ви в Гугъл. Няма ли нищо за Вас (не е задължително като автор), никой няма да Ви обърне внимание.

При книжарите е още по-зле. Те сканират баркода и ако Гугъл не изведе десетина резултата за книгата, не я вземат.

Но не публикувайте всичко, което напишете на момента. Все пак трябва да има какво да се издаде. Рядко се купуват книги, чието съдържание може да се намери свободно цялото в нета.

Имайте някаква представа за каква аудитория пишете и поддържайте този образ. Примерно „Рицарят на печалния образ" (Дон Кихот) винаги е въздействал върху женските, а и не само, сърца. БГ-мамите са голяма сила (а и много голяма целева група) и никой пишещ в тези жанрове не може да си позволи да ги подценява. Неслучайно „Листопад" е с непробиваем рейтинг.

Това ни води до второто много важно нещо – Комуникирайте! Непрекъснато и постоянно. Времената, когато авторът се криеше в своята кула от „слонова кост", за да пише на спокойствие и уединение, са отминали със символизма в началото на 20 век.

Сега, ако авторът не поддържа постоянна обратна връзка с читателите, е потънал в забвение (толкова много имена само за последните 10 години се забравиха).

Комуникацията не се изчерпва само с ежедневното пускане на няколко произведения на всички всевъзможни места. Това е най-неприятният вид спам и престават да четат автора след първия месец. Научете се да ухажвате читателя, да комуникирате с него, да обсъждате теми, които са му интересни, да задържате постоянно вниманието му.

И най-страшното за един автор – овладейте живия контакт. Колкото и да сте неотразим в нета, се стига до момента на представяния и продажби, когато ще трябва да излезете на сцената и да убедите хората, дошли в залата, че трябва да купят Вашата книга.

Още по-лошо, ще трябва да се изправите през непозната аудитория и да заинтригувате хора, които не Ви познават.

Имайте предвид, че над 90% от закупените книги в България (а и в световен мащаб) са подбрани предварително по препоръка на критици, приятели или запалени фенове на книгите. Комуникацията и рекламата са безкрайно важни – виждате, че читателят идва предварително подготвен за покупки.

Естествено, невъзможно е в един кратък текст да представя целия сложен процес, в който трябва да убедиш обикновения човек да се раздели с парите си за 10 хляба, за да си купи една книга. Но с удоволствие ще го разкажем на всички желаещи, в специализирания клуб, който създадохме за целта.

Тази статия има за цел само едно – да Ви убеди, че ако искате да станете утвърден автор, написването на текста е само началото.

И най-важното – мислете за името си на автор като за търговска марка (бранд).

Точно както на една търговска марка, дори и на Кока Кола ѝ се налага ежедневна инвестиция в реклама, за да не я забравят, така се налага и Вие постоянно да работите за името си.

  2015-07-11
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Кой трябва да се грижи за създаване име на автора? Как да не откраднат ръкописа ни в издателството
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".