922. Кой трябва да се грижи за създаване име на автора?

Пътят на книгата | Иван Богданов

Издателите, от друга страна, предпочитат да работят с вече доказали се автори, с известно име, като се занимават само с рекламата на самата книга, а не със създаване на име на автора от нулата.

Всъщност и двете страни са прави. Но първо ще обясня защо се налага всичко това.

Българската литература се продава основно от известността на автора, а не от качествата на текста!

Причините за това са няколко:

На първо място – дълбоко вкорененото недоверие към българските автори. Корените на това се крият още в началото на издаването през 90-те години, когато масово се тиражираха какви ли не глупости. За жалост този процес продължава, а никой така и не се нае да отделя сеното от сламата. Литературна критика няма (на никакво ниво), а няколкото изявяващи се блогъри пишат по-скоро читателски дневници, отколкото някакви реални рецензии на книги.

На второ място – масова нелоялност на авторите. Аз лично съм направил десетина души много известни, а на повечето от тях първата им работа беше да си вирнат носа и да тръгнат да се оправят сами. Допълнение е и масовият непрофесионализъм. Авторите пишат когато и каквото им се пише, без спазване на какъвто и да е било план.

Вероятността авторът да не завърши книгата в нужния срок и качество е над 50%, а вероятността да не напише следваща книга (първа книга рядко се изплаща) или да отиде с нея при конкуренцията е над 80%.

Именно затова в България масово се издават десетина имена. Затова и масово се купуват само те. Това са автори, които са се доказали във времето и най-вече – успели са да направят име. Вероятно новата книга на Калин Терзийски е слаба, сравнена с Йовков и Елин Пелин, но гарантирано е на нива над средното за България. Затова и ще се продава. Читателите имат някаква представа какво купуват, те не си харчат парите за „котка в чувал“ както при книгите на повечето автори.

Имайте предвид, че много малка част от читателите могат да оценят реалното ниво на една книга. Повечето са на етапа – „Харесва ми/Не ми харесва“.

 

Кой все пак трябва да създаде това име на авторите?

На Запад това се прави от литературните агенти. Такова нещо в България няма, не защото няма обучени хора, а защото при оборотите на продаваните книги, на тях просто няма откъде да им се плаща. Един среден български автор в най-добрия случай ще получи 2-3000 лв. годишно за книгите си. Какво точно може да свърши литературният агент с полагащите му се десетина процента?

В България това остава в ръцете на авторите. След два проведени конкурса „Търся издател“ съм видял много малко автори, които имат реална представа и план какво да правят.

Повечето са на етапа – пратих ръкописи до всички издателства и чакам.

Подчертавам дебело – не е работа на автора сам да рекламира книгата си. С издателства от типа – ето ви едни книги и се оправяйте, не Ви препоръчваме да работите.

Авторът има важно място в маркетинговия микс по продажбата на една книга – среща с читатели, премиери, поддържане на обратна връзка и много още. Но всяко едно нормално издателство си има хора, които разработват и координират рекламните стратегии. От авторите се изисква само да изпълняват задачите си.

Но за да стигнете до този етап е нужно да си изградите имидж на можещ и лоялен автор. И-то не е случайно. Как да стане това – писано е много по темата, позаинтересувайте се. Интернет и социалните мрежи дават много възможности, стига да не ги ползвате основно за вдигане на самочувствието си и лаф мухабет с други автори като вас.

 

10 000 лайка не са 10 000 продажби!

Всеки би искал книгата му да стане бестселър, а той самият – известен. Първият роман носи големи надежди, но и много негативи.

И все пак, какво да правим с мечтите си? Какво да направим с първия си роман?


2015-07-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)