Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Пътят на книгата  
921. Професия „Писател"

Тук ще разгледаме труда на писателя от най-неочакваната за повечето пишещи гледна точка – икономическата.

Масови са оплакванията от типа - „То от писане не може да се живее".

Аз никога през живота си не съм имал работа, която да не зависи пряко от продажбата на това, което произведа и затова тези оплаквания са ми странни. Но при повечето хора не е така.

Общата представа за професионален писател е „човек, който по цял ден си пише нещо, от 9 до 5, на заплата, и изобщо не се интересува произведеното от него продаваемо ли е, защото затова си има литературни агенти".

Такъв тип „професионални писатели" може би е имало някога преди Десети, когато властта им даваше пари, за да мълчат. През всички останали периоди писателите в България са получавали заплащане за труда си според продажбата на написаното от тях.

Професионалните писатели в цял свят (познавам много такива) живеят като фрийлансери (freelancer) или, както се казва у нас – на свободна професия – а още по-точно казано – от хонорар на хонорар.

Дали тези пари стигат за нормална месечна издръжка или се налага тази работа да се съвместява с нещо друго, зависи силно от качествата на автора – литературните, но най-вече търговските.

Има много такива хора в България, които живеят от писане: на книги, на текстове за медии, за сайтове, за фирми и какво ли още не. Други, с цел да могат да си позволят повече време за доизпипване на нещата, съвместяват писането с някакъв друг вид работа.

В общи линии, до 9 септември в България почти не е имало автори, които да се издържат само с писане – дори Вазов, Яворов и Йовков са били държавни чиновници.
Така че когато се заговори за професионални автори в България, това не са хора, които работят на длъжност (и заплата) „писател", а хора, които пишат за пари.
Да, не е срамно да се пише за пари, това си е работа като всяка друга. Има проблеми с по-трудно продаваемата стока и много други тънкости на занаята, но си е занаят като всеки друг. Не може да си плащаме на фризьорката без да се пазарим, а да врънкаме авторите – „Подари ми тази книжка, че нямам 5 лв. за нея”.

 

Какво трябва да имате предвид, когато решите да ставате писател?

На първо място да приемете, че това е труд, че за него се полага заплащане, но само ако той е на достатъчно добро ниво, за да бъде продаваем. Да, трябва да научите тези две важни думички – продаваемост и конкурентност. Много български автори си нямат и най-малка представа от тях и си мислят, че всичко, което са написали, трябва незабавно да бъде издадено, без да си дават сметка за две основни неща:

първо: че това в много малко случаи вълнува някого, освен самия автор;

второ: такива като тях са много;

Всички жени могат да готвят вкусно вкъщи, но много малко от тях имат уменията да готвят професионално в ресторант.

Горните две точки изненадаха и голяма част от участниците в конкурса „Търся издател", които смятаха, че проектите им ще бъдат посрещнати с огромен интерес и ще натрупат 1000 гласа за една нощ.

Другото, което трябва да научите, е че не продавате „болката си, събрана в книжка", а правите презентация на продукт, предназначен за пазара. На този пазар Вашият продукт се конкурира с всичко! И с парите, предназначени за хляб, и с тези за една, две бири, и с какво ли още не. Както и с това, че книгите не са продукт от жизнена необходимост за огромна част от населението.

Дайте си ясна сметка, че когато не се купува Вашата книга, е не защото хората са „тъпи чалгари" и „никой не чете", а защото най-вероятно не сте създали продукт, който е достатъчно добър за продажба и/или не можете да го представите на хората добре.

Уморих се от обяви из нета – „Издадох нова книжка, някой интересува ли се от нея"?

За край ще се повторя с началните си думи, защото ще започнат стандартните коментари – „То на писателя работата му е да пише, има си издателства и литературни агенти, които да го продават“.

Българският автор е невероятно мързелив човек. Огромна част от авторите изкарват на листа това, което ги гори отвътре и нещата спират дотам. Това – корекции, редакции, дали нещото е продаваемо, съобразяване с търсенето, с потребителските нагласи и хиляди още други дреболии – са неща, които се случват на другите.

Включително и защитата на авторските права. Никой не сяда да прочете Закона за Авторското право и сродните им права, който е публикуван на хиляди места в интернет, а всички ми задават въпроса – „В кой сайт да публикувам, за да са ми защитени правата?“ – въпрос, който ясно е обяснен още на първа страница на закона.

Творчеството е сакрален процес на взаимодействие на автора и белия лист. Произвеждането на книги е бизнес. Не бъркайте работата с хобито!

  2015-07-11
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Как да подготвим книгата си за издаване? Кой трябва да се грижи за създаване име на автора?
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".