921. Професия „Писател"

Пътят на книгата | Иван Богданов

Тук ще разгледаме труда на писателя от най-неочакваната за повечето пишещи гледна точка – икономическата.

Масови са оплакванията от типа - „То от писане не може да се живее".

Аз никога през живота си не съм имал работа, която да не зависи пряко от продажбата на това, което произведа и затова тези оплаквания са ми странни. Но при повечето хора не е така.

Общата представа за професионален писател е „човек, който по цял ден си пише нещо, от 9 до 5, на заплата, и изобщо не се интересува произведеното от него продаваемо ли е, защото затова си има литературни агенти".

Такъв тип „професионални писатели" може би е имало някога преди Десети, когато властта им даваше пари, за да мълчат. През всички останали периоди писателите в България са получавали заплащане за труда си според продажбата на написаното от тях.

Професионалните писатели в цял свят (познавам много такива) живеят като фрийлансери (freelancer) или, както се казва у нас – на свободна професия – а още по-точно казано – от хонорар на хонорар.

Дали тези пари стигат за нормална месечна издръжка или се налага тази работа да се съвместява с нещо друго, зависи силно от качествата на автора – литературните, но най-вече търговските.

Има много такива хора в България, които живеят от писане: на книги, на текстове за медии, за сайтове, за фирми и какво ли още не. Други, с цел да могат да си позволят повече време за доизпипване на нещата, съвместяват писането с някакъв друг вид работа.

В общи линии, до 9 септември в България почти не е имало автори, които да се издържат само с писане – дори Вазов, Яворов и Йовков са били държавни чиновници.
Така че когато се заговори за професионални автори в България, това не са хора, които работят на длъжност (и заплата) „писател", а хора, които пишат за пари.
Да, не е срамно да се пише за пари, това си е работа като всяка друга. Има проблеми с по-трудно продаваемата стока и много други тънкости на занаята, но си е занаят като всеки друг. Не може да си плащаме на фризьорката без да се пазарим, а да врънкаме авторите – „Подари ми тази книжка, че нямам 5 лв. за нея”.

 

Какво трябва да имате предвид, когато решите да ставате писател?

На първо място да приемете, че това е труд, че за него се полага заплащане, но само ако той е на достатъчно добро ниво, за да бъде продаваем. Да, трябва да научите тези две важни думички – продаваемост и конкурентност. Много български автори си нямат и най-малка представа от тях и си мислят, че всичко, което са написали, трябва незабавно да бъде издадено, без да си дават сметка за две основни неща:

първо: че това в много малко случаи вълнува някого, освен самия автор;

второ: такива като тях са много;

Всички жени могат да готвят вкусно вкъщи, но много малко от тях имат уменията да готвят професионално в ресторант.

Горните две точки изненадаха и голяма част от участниците в конкурса „Търся издател", които смятаха, че проектите им ще бъдат посрещнати с огромен интерес и ще натрупат 1000 гласа за една нощ.

Другото, което трябва да научите, е че не продавате „болката си, събрана в книжка", а правите презентация на продукт, предназначен за пазара. На този пазар Вашият продукт се конкурира с всичко! И с парите, предназначени за хляб, и с тези за една, две бири, и с какво ли още не. Както и с това, че книгите не са продукт от жизнена необходимост за огромна част от населението.

Дайте си ясна сметка, че когато не се купува Вашата книга, е не защото хората са „тъпи чалгари" и „никой не чете", а защото най-вероятно не сте създали продукт, който е достатъчно добър за продажба и/или не можете да го представите на хората добре.

Уморих се от обяви из нета – „Издадох нова книжка, някой интересува ли се от нея"?

За край ще се повторя с началните си думи, защото ще започнат стандартните коментари – „То на писателя работата му е да пише, има си издателства и литературни агенти, които да го продават“.

Българският автор е невероятно мързелив човек. Огромна част от авторите изкарват на листа това, което ги гори отвътре и нещата спират дотам. Това – корекции, редакции, дали нещото е продаваемо, съобразяване с търсенето, с потребителските нагласи и хиляди още други дреболии – са неща, които се случват на другите.

Включително и защитата на авторските права. Никой не сяда да прочете Закона за Авторското право и сродните им права, който е публикуван на хиляди места в интернет, а всички ми задават въпроса – „В кой сайт да публикувам, за да са ми защитени правата?“ – въпрос, който ясно е обяснен още на първа страница на закона.

Творчеството е сакрален процес на взаимодействие на автора и белия лист. Произвеждането на книги е бизнес. Не бъркайте работата с хобито!


2015-07-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)