838. Книгите като фетиш – 2

За книгите и хората | СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Настръхвам само като си помисля колко са условията, които са се проявили в един живот, за да излезе една книга на бял свят. Сред умопомрачаващ брой себеподобни клетки една-единствена става човек. Всяка друга можеше да е на нейно място, а от всяка друга да се получи, макар и сходен, различен човек, с различен характер. Дали той щеше да прояви същото увлечение, дарби и възможности, е под въпрос. Но дори и да ги беше проявил, той нямаше да напише същата книга.

Къде и в какво семейство се е родил; какво училище е посещавал и с какви приятели се е срещал; какви книги е четял и какви възрастни, освен неговите родители, са имали влияние над живота му; кой е прочел за първи път изписаната с разкривен почерк, вероятно смачкана от криене, тетрадка.

После... Години, разочарования... по неговия път, докато се случи онова, което го е накарало да напише книгата, а всичко, което му се е случило преди това, участва в написването й. Защото то, отминалото, е градивна материя, която го прави такъв, какъвто е, с качествата му, необходими, за да бъде написана тази книга.

После... Издаването й. Да бъде издадена там, където е издадена, е вероятност от такава ниска величина, както и раждането на автора й някога. Както тогава - сред умопомрачаващ брой сперматозоиди един е получил живот за напред, от приблизително същия брой ръкописи един ще се превърне в книга. Всъщност, и това е под въпрос.

И набързо надрасках най-същественото от неизбежната схема – това, което винаги се повтаря, а във всеки случай са намесени хиляди пъти повече условия и съчетанието между тях е толкова сложно и уникално, че да се опишат всичките случаи, е все едно да се опише всяка геометрична форма във всяко тяло в Млечния път.

Изглежда някак съдбовно, дори да няма съдба. Една прашинка в повече по пътя на книгата, която четем или една прашинка в по-малко би я изменило до такава неузнаваемост, че щяхме да четем друга книга.

И съдбовното не свършва дотук, то едва сега започва. Какво е запалило интереса у този, който я купува? Какво го е пратило точно в този град? Накарало го е да върви точно по тази улица? Каква е била необходимостта му...

Каквато и да е, сходна е била с тази, когато купувам същата книга за втори път.

Който и да я е прочел, каквато и потребност да е имал в онази вечер, докато е заспивал над нея, бягал е от света или е търсил себе си в света, докато я е разлиствал в трамвая или метрото, каквото и да му се е случило по-късно, че е решил да върне отново книгата за продажба, каквото и да го е насочило към онзи букинист, към който също мен нещо ме е насочило, за да видя това приключение на хартия, изложено на щанда, каквото и още не се досещам да е намесено, необходимостта, която е чувствал предишният читател, е била сходна с моята.

И колкото и да са различни характерите ни, чрез това издание се докосват две сродни души. Които няма да се срещнат в живота. Няма да узнаят, че са се докосвали до едно и също - не само с емоциите и въображението си, а и с пръсти.

И само старото издание ще знае тяхната тайна.

Когато чета, често чувам гласовете на героите, понякога и на авторовата реч. Някои напомнят гласове на срещани хора, други може би идат от телевизията, от киното, радиото, от нейде си: чувани и забравяни, складирани в подсъзнателното ми, а с героите - отприщили се и заговорили ми отново. Възможно е някои от гласовете да са компилация от няколко, никога дори да не съм чувал подобни, но винаги приличат на гласове на истински хора.

Какви са, колко са ясни тези гласове зависи на първо място от текста, от това какъв е и колко ме е завладял, но не е само това. Усетил съм, че в тези издания, за които говоря – старите и вече четени, има далеч повече гласове.

Все едно чувам какви са били мислите на предишния читател. Разбира се, става въпрос за игра на въображението, защото нито имам способности на прорицател, нито на телепат, ни пък някой ми е издал диагноза, която би ми разрешила да твърдя, че чувам мисли и това е повече от игра на моето въображение.

Но усещането е приятно. Подобно издание ме предразполага към него.

Чувството е общуване с непознато и сходно.

Преди две седмици обещах да продължа темата си за въздействието на книжното тяло върху мен като читател, по-специално за изданията, които намирам в антикварните книжарници.

И с написаното по-горе удържам обещанието си. В този ред на мисли ще напиша хиляди страници поезия в проза (ако съм жив и здрав) в свои бъдещи разкази и романи, между приключенията на героите ми, а мислите ми ще припиша на тях. Защото колкото са мои, толкова са и техни тези мисли. Всъщност ще ви кажа кои са тези герои. Те са вдъхновени от онзи човек, който не мога да си представя, а е чел същата книга, която и аз по-късно. Била е негова, преди да стане моя. И се е намирала в библиотеката му, преди да я сложа аз в своята. И героите са били негови, преди аз да ги измисля.

Има обаче и други по-практични причини да ме привличат тези желания. Черпя идеи от оформлението. Разполагам и с документ от едно неотдавна отминало време - за модата му, за това по какъв начин е била представяна, съпоставям я с настоящата. Кое е бързо отминалото, кое е непреходното... и някъде между тях търся една ниша. За своя книга, в която да съчетая възможно най-много моди, по най-изящния начин върху структурата на непреходното. 


2013-10-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)