Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Галерия "Класика"  
549. Академик Петър Николов Динеков

Роден на 17 октомври 1910 г. в с. Смолско, Софийско. За по-младите ни читатели още в самото начало искам да уточня, че той е  български литературен историк, критик и фолклорист. Академик на БАН и професор в СУ "Св. Климент Охридски". През 1933 г. Динеков завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски", след това специализира във Варшава през периода 1934-1935 г. и в Ягелонския университет в Краков през 1935 г.

„Така се случи, че след завръщането ми от Варшава, станах за две години гимназиален учител в Пловдив - от 1936 до 1938 г. Бях учител по български език във френския колеж. В колежа системата бе такава, че външните учители - тези по български език или по история например, нямаха други задължения към колежа, освен да изнасят своите уроци, след което са свободни. Следователно аз имах извънредно много свободно време и потънах в извънредно богатата Народна библиотека на Пловдив, която в началото е била по-богата и от софийската, а има такива книги, които и сега не се намират в Софийската народна библиотека, особено периодика. Това беше за мене нещо невероятно - да имаш възможност да четеш много, да четеш непрекъснато, никакви заседания, събрания, нищо не те отвлича. Мисля, че на тази библиотека дължа най-много в ония толкова важни за мене години, когато се готвех за научна работа. Винаги ще бъда признателен на тази библиотека и струва ми се, че в края на краищата моята лична библиотека, която е доста богата като научна и литературна библиотека, ще подаря на Пловдивската народна библиотека" - това разказва ученият за себе си.

А какво можем ние да разкажем за него? Кой, всъщност, е Петър Динеков? Извън казаното вече „академик", „професор"... Чистите факти ни казват, че той  е преподавател в Софийския университет от 1938 до 1979 г. През 1941 г. е избран за доцент, а през 1945 г. за професор. Чете лекции по: История на старата българска литература; История на българската литература през Възраждането; Български фолклор; История на руската и полската литература. Петър Динеков е основател на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Главен редактор на Списание на Българската академия на науките (1958-1976). В професионалната си кариера е и ръководител на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962-1964 г.

Но тези факти надали дават отговор на въпроса кой е той? Всъщност, не зная кое точно дава отговор на този въпрос. Дали това, че той е един от много малкото български учени, които познават историческите етапи на развитието на българската книга - всичките - от ръкописите на Средновековието до Деветдесетте години на 20в. Или това, че по описа на Пловдивската библиотека, на която са дарени всички негови книги след смъртта му (22.02.1992г.), по негова воля, томовете са над 14 000. А може би, той е истински и себе си във всичките си трудове и изследвания, обхващащи литературната история, литературната критика, фолклористиката, проблемите на културата, литературното дирене. За мен, макар да го познавам само от трудовете му, той е човек, който има особено отношение към книгата. За него тя е не просто продукт, не просто изписани страници. Тя е обект на изследване, но не само. Книгата е част от човечеството, част от самия него -  читателя Петър Динеков. Той влиза не просто в диалог с нея, но в процес на съсподеляне и съпреживяване. И си е все същият, макар и различен, макар и израснал, макар и по-систематизиран, какъвто е и авторът на  "Литературни легенди". Студия, публикувана за първи път в сп. "Златорог", 1937 г., кн. 4, а след това препечатана през 1942 г. в сборник с литературна критика под същото заглавие от изд. "Българска мисъл". Да, той е авторът на тази студия, забравена много скоро след появата й. Сякаш и той я е забравил онзи 27-годишният човек, който говори за някои "неверни осветления на писатели и творби", "свързани много често не само с интерпретацията на произведенията, но и с биографиите на писателите". При това интерпретации, които произтичат от неволни или тенденциозни изопачавания на истината за литературно-историческите факти. И не спира с констатациите, а търси обективните фактори, които водят до това изопачаване. Част от тях той намира  в „отсъствие на положителни данни","съзнателни и несъзнателни мистификации", с липса на документален архив. От друга страна стоя "съзнателна работа, която се стреми да осветли живота на писателя в положителна или отрицателна насока с оглед на особени задачи", като тези задачи се сменят, както и изводите и фактите, в зависимост от "смяната на идейните насоки", намесват се епохи и "с литературни школи". И така се стига до това, че "Периодичната смяна в литературните схващания, вкусове и моди постоянно руши старите легенди, за да създава нови". И болката-осъзнаване, до което достига още на младини и която се опитва да не допуска през целия си дълъг творчески живот, че науката „донейде установява външните факти и съотношенията, но не може да настоява за вечен критерий", затова "названието литературни легенди можем да прилагаме към известни литературни явления само от гледището на дадена епоха".

Съчинения-монографии на акад. П. Динеков:

 

    "Българска лирика. Антология" (1940 г. ),

    "Първи възрожденци" (1942 г.),

    "Българска народна поезия" (1949 г.),

    "Стара българска литература. ч. I и II" (1950 г. и 1953 г.),

    "Литературни образи" (1956 г.),

    "Български фолклор. т. I" (1959 г.),

    "Възрожденски писатели" (1962 г.),

    "Литературни въпроси" (1963 г.)

    "Старобългарски страници. Антология" (1966 г.; 1968 г.),

    "Из историята на българската литература" (1969 г.),

    "Между свои и чужди" (1969 г.),

    "Историческа съдба и съвременност" (1972 г.),

    "В света на Христо Ботев" (1976 г.),

    "При изворите на българската култура" (1977 г.),

    "Между фолклора и литературата" (1978 г.),

    "Похвала на старата българска литература" (1979 г.),

    "В живота и литературата" (1982 г.),

    "Литература и култура" (1982 г.),

    "По следите на българската литература и наука" (1988 г.),

    "Проблеми на старата българска литература" (1989 г.),

    "Стойко Стойков" (1993 г.)

„Делото на братя Миладинови"

http://promacedonia.com/bugarash/dinekov/dinekov.html

 

 

  2010-10-31
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Да нарисуваш шантав вятър Конкурсът "Търся издател!" или... пред матовото тройно огледало
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".