Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Моите ягодови полета... завинаги  
547. Отчаяните съпруги

Независимо от заглавието, няма да пиша за семейния живот или отчаяните съпруги от нашумелия тв-сериал. Но така мога да нарека поведението на съвременните литературни критици. Защо отчаяни? Защо съпруги? Както жените отегчени от ежедневието, в което всичко се повтаря и отчаяно търсещи нещо ново, различно и повече внимание от вече разлюбилият ги съпруг, съвременната критика се опитва да стои на позиции преди... двадесет и повече години. Когато думата на еди-кой си критик тежеше, когато се знаеше че еди-кой си автор може да бъде четен.

Но тази ера отдавна премина. Така както и цялата ни икономика се раздържави и както обичам да прибягвам в подобни случаи - „По закона на Нане и Вуте" и в литературата има свободен пазар, има свободен избор.

Но дали е по-добре за литературата? Отправна точка е една статия от Литературен свят, в която се заклеймява с познатото женско писане една нова книга на Кристин Димитрова. Въпросната авторка, всъщност е добър маркетолог. Или може би самото издателство Сиела, което добре познава духовните потребности на българския читател. Защото в сюжетите, темите и идеите са познати на съвременния читател и в тях той може да се открие. Защото той си задава все повече въпроси и ги търси в една или друга книга. Така това издателство е намерило своята ниша и издава книга, с която си връща инвестицията. Въпросният критик, който не си е поставил името, и може само да гадаем, а избора е между четири имена, твърдо е решил да не гледа на истината в очите. Свободният пазар е навсякъде. Кой е критерият за висок художествен текст? Критерият не се е изменил ни най-малко още по времето на Омир, Вергилий и дори в широко навлезлия прототип на римския роман в днешните сериали. Критериите са няколко и от тяхното взаимоотношение, често и неизкушеният читател си казва - тази книга е добра, но тази  - не. Ако критериите не са се променили, променили са се духовните потребности на читателите. Променили са се техните възгледи, идеали, познания за света, а с това нараства и тяхната потребност от добра литература.

Но в момента на българския пазар, не може да се говори, че всички издателства издават качествена литература. Това е факт, от който не се дистанцират и самите те. Но след като едно издателство работи за да съществува, естествено е да се подбират книгите за издаване, дори с занижени критерии. Но към издателствата има инвестиционни фондове и вложени в добри текстове и добри автори. Да, това са малцина, но издателствата са си направили труда да направят проучване на пазара и да дадат на читателя това, което му се чете в момента. А това е литература от типа на Кристин Димитрова. Дали е добра? За момента доста четивна. След време? Зависи от състоянието на потребността от четене.

Затова си мисля, че и съвременните критици ревниво пазят територията си, защото живеят в едно далечно минало, когато се е решавало - това става, а това - не. Но както икономиката, така и в литературата днес обаче важи закона за преливане. Читателят се образова с четене. В труден и преходен живот, малцина са тези, които ще се обърнат към философски и научно издържани текстове. Повечето ще седнат пред телевизора за да погледат глупав сериал и да си намерят отговорите или ще вземат леко и забавно четиво, защото живота им не е никак лесен.

Затова отчаяните вопли на признати и непризнати критици за женското писане или за това, че определена книга не струва, въпросът е - а ние дали сме дорасли за високи текстове и ежедневието ни не поражда ли създаването на подобни? Защото в крайна сметка купувачът търси отговори и ги намира. А издателствата и всички нови литературни сайтове дават храна за духовен размисъл.

  2010-10-29
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Писателстването - симптом на интернет зависимост. Да нарисуваш шантав вятър
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".