520. Твърде добро за да не го препратя

КАФЕ ЗА ОТСЛАБВАНЕ | Илияна Делева /ила/

 

(или  как неволно се превръщаме в насилници в мрежата)

 

Да, с кафето ви предлагам нещо, което всеки ден залива пощата, скайп  (ай-си-кю; май спейс и прочие начини за он-лайн комуникация)  и профила ви в социалните мрежи - верижно писмо. И ви предупреждавам от сега - изпратете го на всички свои абонати - приятели или не съвсем, познати или не съвсем, открити само в мрежата или хората с които се срещате всеки ден (е, може и не всеки) в реалния си живот. (Защото за мен, а може би и за цялото ми поколение, родено и живяло преди епохата на Интернет, още има разлика между реален живот и виртуален такъв. Или не?) Да. Точно това ви моля: седнете  и изпийте до край горчивата чаша с кафе, която съм ви наляла, а после я споделете с всеки, с когото можете. Разликата е в това, че няма да ви обещая адските огньове, ако не го направите и няма да ви поднеса цялото щастие на света, ако продължите веригата. Само ще ви накарам да се замислите върху това за което мисля и аз.

Беше епохата на динозаврите в очите на децата ни. Още нямаше персонални компютри по домовете, а мрежовите връзки бяха само бекграунд на фантастичните текстове. Тогава обаче съществуваха верижни писма. Колко от нас са преписвали с упование думите „ако прекъснеш веригата ще..."? И колко от нас са пращали в ненадписан плик посланието в пощенските кутии на напълно непознати хора за да си спестят ходенето до пощата и даването на джобните стотинки за една недотам благородна мисия? И замисляли ли сме се тогава в суеверния си страх, че нещо лошо ще се случи на нас и близките ни, какво сме причинявали в душата на следващия получател? Или сме го намирали за безобидна игра, а безкрайното преписване в упражнение по правопис и краснопис, едва ли не? И тогава имаше нещо „прекалено добро за да не го препратя". Беше игра с картички. Трябваше да се получи паяжина и изпращайки 10 картички да очакваш да получиш около 1000 от различни места на света. Правехме го -  понякога.

Признавам си, че неведнъж съм прекъсвала тази първата верига - със заплахите. Слава Богу - жива и здрава съм. Не мога да се оплача и от съдбата на близките си. А участието ми във втория вид подобна ми донесе само две картички от непознати хора - не хиляда.

Но какво се случва днес? Същото или почти. Само дето мястото на действието е Глобалната мрежа. Няма вариант да изпратиш посланието на напълно абсолютно непознат. Най-малкото е човек, предложил ти или приел приятелството ти без да те познава, но и това си е негов свободен избор.

Верижните писма продължават. Само дето не се налага безкрайно дългото и уморително преписване - копираш, препращаш или просто натискаш бутон „препрати" и записваш адресите на своите абонати. Още се срещат заплахи от типа „ако прекъснеш веригата ще...", но признавам, че са все по-малко. По-чести са положителните послания. Те са ни изпратени за късмет, за любов, за постигане на успех или печелене на пари. Та кой от нас не иска всичките тези неща? Или са просто мила, дори бих казала сладка закачка. Често те не са просто текст, а файл с прекрасни фотоси и често озвучен по невероятен начин. В бележката към едно такова нещо приятелка ми написа „Мога да го гледам и слушам всеки ден." Отворих, видях, повярвах и, съгласих се. Защото и аз мога. И го споделих с някои от най-близките и приятели. С ясното съзнание, че ги „спамвам", ама...

С тези думи съвсем не осъждам хората, които препращат подобни неща. Признах си вече - правя го. Има моменти, в които човешката емоция е толкова силна, че каквото и да ти говори разумът пръстите ти действат доста по-бързо, а после само в душата си се молим „Дано сега някой не ми се разсърди за това".

Получаваме и препращаме: съвети за живота (кой ни дава право да ги даваме?); източни мъдрости (или западните им версии); молитви за благополучие; магии за любов; икони, носещи цялата божия благодат (Той, Бог в нет-а ли живеел?) и какво ли още не. А всъщност най-често раздаваме колебание, напразни надежди и то най-често на хора, които имат нужда от истинска такава, евтина вяра... Опошляваме любовта си към най- близките с клишета, случайно получени от някой друг...

Заедно с това често - не винаги за щастие - пренасяме с това вируси и съсипваме работата и деня на хора на които държим. Или ги притесняваме с безпочвени твърдения „върти се еди какъв си компютърен вирус, не приемайте съобщения от абонат на име..." Как не се бях сетила! Че така мога да съсипя контактите на всеки, който не ми е симпатичен! А с това може би и целия му личен живот... Още повече служебния му. Лошите шеги все късно ми идват (или ги правя по погрешка). А виж, някой се сетил преди мен. И това се върти в цял свят - от Китай до Америка (и какво, че на мен такъв абонат никога няма да ми поиска пълномощно?)

Да, такива ми ти работи с верижните писма. Понякога са толкова прекрасни „твърде добри...", а в същината си остават акт на психическо виртуално насилие. Това го знам като азбучна истина. И за това дискутирам с младежите, когато съм в ролята си на обучител по една програма, третираща темата за насилието и с децата си вкъщи в ролята си на майка и с приятелите си на чашка кафе... А когато писмото пристигне... Тогава:

1. Пръстите ми са по-бързи от мисълта. Изпълнявам поръката в транс. После по-често съжалявам.

2. Препращам със закачлива забележка „Приятели, простете за спама, който ви изпращам, но е прекалено добро/съм прекалено сдухана в момента за да прекъсна веригата".

3. Не реагирам, т.е. прекъсвам веригата. Като не знам дали постъпвам правилно. Ами ако този, който ми го е пратил има нужда от вярата си в тази щуротия?

И тъй като не знам кога пак и от кого ще получа следващото подобно послание, моля ви от сега - не мислете, че не ви обичам, ако не го върна в уречения срок или, че не искам да ви се случат най-прекрасните неща на света. Аз обичам реално със сърцето си - не в мрежата и не с компютъра си. Ако прекъсна веригата на писмото - това не прекъсва истинските ми чувства. Ако я продължа - явно съм в блондинския си период - не ме съдете строго.

Още малко кафе? Горчиво е, но действа.


2010-09-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)