448. Нация техническа

Моите ягодови полета... завинаги | Лариса Ангелова

 

Пролетта си отиде твърде бързо. Лятото взе своя дял от годината. Макар и напоследък да се изляха безбройни дъждове. Необходими за полята, за горите, за цветята, за нивите, за засетите жита, за зеленчуците в лехите... Да, зеленчуците. Всеки има къща на село или вила някъде там далеч от големия град. И всеки мечтае да си засади кой цветя, кой домати за една хубава салата с изпотена бутилка гроздова...

Но, аз не садя домати. Може ли селски двор без няколко колци с домати? Доматите искат вода. Дъждовете не са достатъчни. За да достигнат онази своя зрялост, която така подслажда шопската салата. Обстоятелствата ми не са благоприятни. Ако имате парцел в регулация по-добре го продайте. Отървете се от него докато е време и си купете друг с прокарани вода и ток. Може да се живее без ток, но без вода - трудно. Така и в моите строителни перипетии заради водата ме накараха да строя. Но не искам, а трябва. Такъв бил законът. Но кой закон? Този на монополистите? Нещо недогледано в държавната администрация? Не знам. Но ще строя. Проекта е налице. Искам не искам - това е. Или по-точно трябва да докажа че строя, за да ми прокарат вода до...  портата. От там вече - лесно. Ще си имам своя вода. Ще си засадя цветя и тези прекрасни домати, без които нито една салата няма вкус на салата, а глътката гроздова няма дъх, няма красота...

Добре, аз не садя домати, а другите? Поглеждам завистливо към чуждите дворове и чудеса - няма. Няма. Ама те си имат вода. Каква е причината? Ами, то копане, плевене, садене, окопаване и т.н. Имам две лехи на кръст с ягоди и вече вдигнах от тях ръце. Ако не плевя два дена на третия всичко отново е избуяло. Как да си представя голяма нива с домати? Още по-голямо пространство засято само с домати? Както е било някога, когато... Отплеснах се, но според една статистика сме били пети или шести по износ в света. Да, добри времена. Но като знам как се работи на полето в жегата, колко жени, колко работни ръце са необходими за десет кола с домати, ох... Не е ли по-добре да отскоча до магазина?

Не, отивам на пазара. И какво да видя. О, чудеса! Домати от - Колумбия, Гърция, Турция, Китай, а не сгреших. Те нали вече ни произвеждат и мартениците. Какво остава за едни домати. „Как се сади пи-пе-е-е-ро, пи-п-е-е-еро..."

Кой да сади домати? Трябва подходяща възраст за тези, живеещи около нивите. Има по-лесен начин - от съседните страни. Един колега ми се оплака, че поискал да му изпишат домати, а шефът му казал: "А, добре другата седмица ще вкарам камион от Гърция..." Ами да. Нека им създаваме работа на хората. Стига са стачкували. Като си нямаме население по селата, да създадем работа на чуждите селяни. По-лесно, по-чисто, по-бързо, по-евтино, по-вкусно... А ние ще си пеем -„пи-пе-е-е-ро, пи-пе-е-е-ро..."

Едва сега разбирам смисъла на годините, в които отраснах с лозунгите - „Ние сме нация техническа". Та, какво е това садене, копане и плевене на ръка? Няма машини за тези проклети домати. Проклети, но вкусни. Как да си представя шопската салата без домати? Не мога. Но, ето ние сме нация техническа. Ровя се из старите учебници по география и ахам и възклицавам - то са заводи и фабрики, то са чудесии. Да не говоря за производство на части за космически ракети, храна за космонавти, за първите дискове. Какво съвпадение. Пиратските дискове били у нас. Ами, като сме имали три завода - в едни по-стари години доста хора натрупаха богатство. А не с копаене на домати.

Много постижения имаме в техниката. Гордея се. Прелиствайки стария учебник, ние сме били нация техническа. Земеделие? Че има добри условия за неговото развитие? Вятър. Я, по-добре да станем всички търговци. Чисто и лесно. Бързо трупане на пари. И това стана. В едни други години, като че ли всички само търгуваха. А никой не работеше. Помня времето, когато имаше само офиси и се търсеха служители - за внос, износ, но повече внос. Защо да работим, като някой друг го е отработил? И по-добре. Какви са тия феодални остатъци - семейният бизнес да е един и същ от векове? Например, производство на метли и да се поддържа традицията. Не може така. Ние не обичаме законите. Още по-малко някой да ни казва какво да произвеждаме или да садим пипер и домати. Ох, в шопската има и пипер, печен и нарязан на лентички...

Самочувствието ни е високо. Моето поколение върви с гордо вдигната глава - ние сме нация техническа. Ние сме най-добрите в света по... Забравих. Да погледна в учебника. Но и там не пише. Били сме, но в рамките на еди-коя си система, на първите места, а по производство на мотокари първи. Ето, това е. Но, знам и за друга статия. Голям износ за Япония, където претопявали акумулаторите... Гордост? Цифрите не лъжат. Има ли значение дали са били използвани?

Поглеждам и към други цифри - производство и износ на грозде - втори в света, по производство и износ на вино - шести... Не мога да повярвам. Че кой познава българското вино, с което се гордеем? Каберне совиньон прави изключение. Патентовано от предприемчив технолог- винар. Само то. Но в Лондон! Поне там някой е чувал за нас и без мисия.

Затварям с въздишка учебника. Как сега да садя домати? Нямам разрешително. Нямам вода. В собствения си отрегулиран парцел. Искам - не ми дават. Но защо ми е, наистина? Салатата ми ще си изгуби ли вкуса ако доматите не са български? Да опитам от колумбийските? Нали някой от великите откриватели ги е внесъл за първи път в Европа от Америка? Не, искам си моите. Затова хващам здраво тежката лопата. Но като не разбирам от техника, взела съм обикновена - не права. Как да копая! Как точно да я държа?

Не, това не е за мен. Предпочитам работа на компютър, на бюро. Няма значение на кой клон. Ще създам фирма за нещо, например за проводници. Все още нямам ток. Но ще ми трябват. И на съседите им трябват. Какъв е този живот без ток? За доматите е лесно, дали ще са китайски или турски, все домати. Тока също. Но проводниците са много важни. Ще се заема. Може да не разбирам, но аз съм от поколението на нация техническа. И „Тъй дет' се казва - тази година фирма за полупроводници, догодина - за цели!"  


2010-06-29

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)