Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
За книгите и хората  
447. Защо пишем?

Пише се, когато има нещо, което няма как по друг начин да бъде изказано.

Пише се, когато няма как по друг начин думите да стигнат адресанта.

Пише се, когато има хиляди начини нещо да бъде изказано, но нито един от тези начини не е удачен, за да бъде изказано добре.

Пише се за развлечение. Или за развлечение на другите - които го четат или биха го прочели.

Пише се и когато няма причина, ръката просто го иска. Пише се, когато друг го иска от теб или друго в теб самия го иска.

Пише се да не се забрави. Пише се да се запечата спомен - по същия начин и причини, поради които правим снимки.

Пишем да открием истината или да я замажем.

Пишем, когато истината не ни интересува, а искаме просто да е красиво. И най-неочаквано откриваме, че в това също я има истината, от която бягаме.

Пишем спонтанно, тутакси, безпричинно. Пише горчилката. Пише сладостта. Пише болката. Пише радостта. Пише Божието ни подобие. Създадени сме по Негов образ и Подобие, поне така се твърди в Книгата на Книгите, а дори за невярващите в нея има много мъдрост. Нито Бог - Вечносъществуващият, какъвто е според догмите, нито Съзидателната Сила, която не отричат и отричащите догмите, има глава, рамене и ръце. Крака, пъп и зърна. Пръсти, нос и уши. Кръвообращение и онези форми, които ни запленяват и вдъхновяват, но тъй бързо тлеят и се уморяват. Ако сме образ и подобие на Огромното, а ние сме, то е, защото имаме Словото, чрез което създаваме вселените си. И в този ред от мисли: не е един онзи пишещ, който сам с творческото си слово е въплътил духа си в сюжетната условност и се е оставил да бъде разпънат от героите си, за да спаси самите тях. Неговото собствено писание го е погубило, както писания са спасявали други като него. "Сговор на глупаци" е всепризната, играят се и днес десетки хиляди постановки по нея. Авторът й е сложил край на живота си, понеже е била отхвърляна от много издателства. Пр еди да излезе библията на битническото поколение "По пътя", Керуак до там се е износил и поболял, че голямото признание вместо да му донесе щастие, го довършило. За кой ли път ще спомена немските класици, които екзалтираната от идеите на Третия райх тълпа изхвърля на импровизирани клади по улиците. Няма как да спомена за всички онези трепетни сърца и души, за които никой не знае, а те живеят или по-скоро просто съществуват, бавно гаснат и някои угасват, докато пиша тези редове, неразбрани и отхвърлени в лудниците.

Пишат понякога и вселили се демони. И често имат правото да го сторят.

Пише понякога и ангелът, особено когато сме влюбени. Кой ли му вярва, но всеки благодушно се усмихва на откровенията му. Защото дори този, който мрази да обича, иска да вярва в любовта.

Пише световният разум, натрупаният вековен опит. Често пише и глупостта. Има случаи, в които Глупостта казва най-мъдрите неща.

Мога да пиша с дни, с години за тези неща, без да спра. Да изброявам какво пише, без да се повторя, докато самият аз изгубя яснота какво пише в мен.

Защо пиша това? Все още съм наясно и е време да спра, преди да се увлека дотолкова, че да се отклоня от основната си цел днес.

Не съм от хората, които са винаги наясно какво и защо пише в тях. Най-често пиша, защото иначе чувствам задушаване, но също тъй, когато трябва; тогава се замислям защо пиша и какво пише в мен. Целта ми е ясна. Друг е въпросът, че онова, което прилича на съдбата, в която не вярвам, ми е помагало в случаи да надскоча целта си или по пътя към нея да открия нещо, значително по-скъпо за мен и от постигането на самата цел.

За да постигнеш обаче една цел в писането, трябва малко от малко да си наясно с нея. С причините и с характера й. И най-вече - да я различаваш от всички останали цели, за които може да послужи писането.

Пиша тази колонка, защото умни хора често се държат много глупаво. Поставили си своята лична цел в писането, отричат каквато и да е била друга в цялото словесно творчество. И се стига до там, че някой, който има претенции да разкрие най-важната истина за световното съществуване с толкова фин и интелектуален стил, че нобеловите лауреати - живи и мъртви, да сведат пред него глава (желая му да постигне целта си, ще се гордея с него) е крайно обиден, че произведението му не е оценено в женско списание. Примерно. Или, че високата му ерудиция в малко  познати за хората сфери, не го е направила за ден блог-звезда. Момиченце, което е написало най-чистите и чувствени рими, вдъхновени от най-истинската първа любов, да е разстроено до смърт, че стиховете й не са публикувани на първа страница на ежедневника, а там се пише за поредното показно убийство. Или обратното - разкрил световната конспирация, остър и чист ум, да иска да публикува сухите си разследвания на литературна страница, посветена на любовта, а после да обвини всички, че са част от световната конспирация, понеже ги интересува упадъчната литература, отдадена на плътски наслади, а не истината за съществуването на планетата ни.

Хубаво е да се знае и не само да се знае, а и да не се забравя, че Словото е свобода, че е носител на разнородни енергии и характери, че всяка творческа цел има равни права с останалите. И че повече шансове да постигне целта си има не по-добрият автор, а онзи, който е по-наясно с нея.

  2010-06-28
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
135 години от рождението на Кирил Христов Нация техническа
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".