Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
За книгите и хората  
325. За неумението да понасям критиката (Иронична алегория)

Седя си в едно бистро и си пия кафето. Изведнъж...
Пляяяс - един шамар! Дори не разбрах откъде дойде. Гледам объркано - някаква дама.
Няма да я описвам, не ми беше до наблюдение на прелестите й, нито бих забелязал
липсата на такива. Май само мигах.
- Ти за какъв се мислиш, как смееш да ме наричаш така?
- Но... извинете, аз нищо не съм го казал.
- Щом това за теб е женственост, щом с него идентифицираш красотата, перверзен тип
такъв, значи обиждаш всички жени, включително и мен.
- Но как...
- Ти знаеш как!
- Извинете, сигурно ме бъркате...
- Нищо не бъркам!
- Но вие не ме познавате, аз също нямам честта.
- Чест! Пфу, лицемерът се прави на джентълмен. И недей да си мислиш, че се опитвам
да те заговоря, за да те впечатля. Очите ти ще издера, гаден червей такъв! Защо си
го мислиш!
- Не, изобщо не съм си го помислил.
- Ооо, и лъжеш значи!
- От началото на... хм... краткото ни запознанство...
- Запознанство ли? Запознанство ли го нарече? Значи не отричаш! Да знаеш какво само
ще ти се случи! - започва да хлипа, но се тресе цяла от ярост.
- Извинете, но думата "запознанство" не е точна...
- Значи не отричаш, че си мислиш само лоши неща за жените!
- Не... Всъщност, отричам! Мисля предимно хубави неща.
- Какво смяташ ти за хубаво, лешояд!
- Аз...
- Освен това бързо се отмяташ от думите си. Хора, вижте го този! Нахалник!
- Моля ви, спрете! Не бях казал и една дума, преди вие да проявите възмущението си
към мен.
- Да, но си я помисли, прочетох го в похотливия ти поглед!
- Но аз... аз съм със слънчеви очила.
- Защото имаш похотлив поглед.
- Не, защото... скоро ще се оправя, имах неприятен инцидент, лекувам си очите.
- О, да, неприятни инциденти се случват на неприятни хора, защото имат негативно
мислене. Погрешен избор си направил и затова си мислиш лоши неща за жените. А се
опитваш да минеш и за единствения мъж във вселената.
- За Бога...
- Не споменавай напразно името му, чу ли ме! То, по времето на инквизицията, такива
като теб хубаво са ги оправяли. Перверзник!
Извиках сервитьорката. Няколко от клиентите на другите маси вече ме гледаха
враждебно.
- Хе-хе! Няма какво да каже! Ама че самовлюбен идиот! Не може да понася да му се
каже истината в очите! Не понася чуждото мнение и критика!
Добре, че сервитьорката дойде навреме, че както бях тръгнал да се оправдавам, със
сигурност щях да мина за виновен.
А и май вече се почувствах...
Ето, изнасям се от заведението, вместо да понеса критиката.
Явно имам непоносимост към нея.
А вие?

  2010-01-11
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Още нещо за чая... ЖЕНАТА ЗАД ГЕРОЯ
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".