Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Мансардата на бляновете  
316. Писмо от Дядо Мраз

 

/брадясало и следновогодишно/

 

   Махмурлукът е ужасно нещо. В главата ми кънтят коледни камбанки, а пред очите ми избухват полярни звезди. Запалих шейната и се опитвам се да си сваря шкембе върху реактивния й двигател, обаче пипера е страшно лют и май направих голяма беля... Очаквайте фойерверки в небето над полярния кръг.

   Не мога да преценя дали това е най-тежкият ми 1-ви януари, тъй като имам един през 1900-тната, който изобщо не помня и имам съмнения, че тогава положението е било далеч по-трагично. Сега си спомням всеки детайл като на цветна карикатура, контур по контур, особено онази част, когато на влизане в Двореца на Снежната кралица не успях да спра шейната навреме, влетях през входа директно в Балната зала и строших огромния кристален полюлей. Посипаха се хиляди стъкълца (онова в приказката за дяволското огледало е пълна измишльотина, аз бях, но за да не подронят авторитета ми пред децата, имидж мейкърите ми лансираха тази версия). Оттогава съм в немилост пред Нейно Величество, въпреки разкошното палто от тюленски кожи, което й подарих за Коледа. След инцидента и напускането на Дядо Коледа нещата доста се комплицираха...

   Преди колегата да си подаде оставката аз отговарях за източноевропейските региони, като приоритет имаха републиките от бившия СССР. „Дед Мороз, красный нос" - така ме наричаха по онези краища. Червенобузестият Дядо Мраз беше тачен и почитан като природния газ. Ех, какъв кеф беше да впрегнеш елените в шейната и да препуснеш през необятната Сибирска степ, само с чувал надежди и шише водка в душата. А после да поседнеш пред камината в някой царски дворец, да запариш чай в самовара и да послушаш вятъра как ти нашепва легенди за девици-лебеди и руски богатири...

   А сега - ходи гони африканските жирафи да им подариш космодиск за вратните прешлени! Не ми стигат тропическите комари, дето направиха световноизвестния ми нос да прилича на пипон, ами последния път, докато се спусках по мачтата на един пиратски кораб два папагала взеха да кряскат: „Дядо Мраз пуска мас! Разпраха се червените пагони на руските му панталони! Шишкото строши и златната карета, ах горкичката Снежанка клета!"  Това вече преля ръба на търпението ми, и макар да ми викат „добрия старец", за момент станах доста зъл и извадих от червения чувал с подаръци за пиратите един голям касапски нож.... Няма да ви разказвам какво се случи с проклетите папагали, само ще добавя, че се съчетават доста добре с гарнитура от праз и цвекло. Не мога да им отрека, че колкото и противни да изглеждаха в действителност, в последствие се оказаха особено вкусни...

Което ми напомня, че е време за вечеря... Дано Снежанка е приготвила любимите ми канелени курабийки с късметчета, с които замалко не се задавих миналата година... може пък тази година да ми излезе късмета и да се гътна навреме, преди да дойде следващата нова година. Този махмурлук просто не се издържа. То водката самогон е класика, ама като е толкова прекрасна да я изложат в „Эрмитаж"-а и да не я дават за пиене, а само за гледане. Не е честно всеки руски братушка, който ме гепи да се вмъквам през комина да ме налива с домашна водка под предтекст, че трябва да пия за дружбата. Щом видят бедния Дед Мороз и айде тост! Сега главата ме цепи бясно като сибирски чукча дърва за огрев. А и джуджетата честно казано прекалиха и съвсем ме напиха. Отидохме на гости на колегата на Карибите и след като цяла вечер смукахме екзотични коктейли снощи точно в дванайсет пяхме „йо-хо-хо и бутилка ром", танувахме кан-кан с  един пиян кайман и един особено чаровен женски крокодил. Мани, мани, голям резил!... Сега за утеха отивам да си открадна една курабийка от кухнята, а на вас пожелавам Весела и Щастлива Нова Година и моля, чистете си по-често комина! (йо)Хо-хо-хо!

  2010-01-02
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Титаните на хоръра Чайка или гларус?
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".