303. Край

Alter Ego | Северина Самоковлийска /annabell_/

 С тихо съскане пясъчният часовник отмерва миговете живот. Бъдещето се плъзва през тясното гърло на настоящето, за да се превърне неуловимо в минало. Остават ми малко прашинки и половин книга. Бързам за да я довърша, не мога да си отида без да прочета и последната буквичка. Чета, вкопчвам се в магията на словото, а едното ми око не изпуска пясъчния палач. Секундите продължават да отлитам безмилостно. Успявам, прочитам я... поглеждам животомера си и виждам няколко останали прашинки. Не се стърпявам, посягам към нова книга. Бързам да я разгърна, да погледна поне заглавието, увода...

Шумът от падащия пясък става по-плътен, почти осезаем. Невидимо божество напълва отново горната половина на стъкления часовник.


2009-12-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)