1068. Пряката реч, която разплаква и автори, и редактори

Време за възкръсване | Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Като пишещ човек, който е и от двете страни на барикадата, този въпрос смятам за особено ключов. Творецът в мен знае, че трябва да оформи пряката реч по правилата, както трябва, за да бъде на ниво и пред читателите на творбата, и пред евентуалния редактор. Редакторът в мен пък е изпитал на гърба си какъв ужасно тежък и времеизяждащ труд е да поправяш неправилно „сътворената“ пряка реч в текста на чужд автор. Един от начините да се избегнат такива напрегнати моменти е опресняването на знанията и преговарянето на правилата за изписване и предаване на пряка и авторова реч. Колонката е информационна и е само за онези, които имат интерес към тази тема. Всички цитати, както и самата статия са авторски, което означава, че при цитиране или публикуване на откъси името ми трябва да бъде изписвано.

Пряка реч наричаме чуждите думи, предадени от разказвач директно, без никакво изменение. Съществуват няколко начини пряката реч да се свърже с думите на разказващия – ако тя се намира преди или след неговите думи, а може и по средата.

1.Пряка реч след думите на разказвача:

Като отвори вратата с крак, той извика:

– Нямаш право да говориш така, без да знаеш истината!

2.Пряка реч преди думите на разказвача.

– Коя истина – твоята или моята? – попита ядосано Бялата мория.

3.Пряка реч с вмъкната авторова реч.

– Цялата истина – трясна вратата Монката. – Чакам!

4. Пряката реч, представяща разговор между двама или повече герои, се нарича диалог. Думите на разказвача в него се изпускат само ако се подразбира кой говори и чии са думите.

– Докторче като теб още не е дорасло за такъв разговор.

– Само ти, сестрата на Черната мория, си  дорасла за него, така ли?

– Не само аз, господин докторе.

– Да, да, и двете ти загадъчни сестри.

– Как позна, а? Като за селски доктор не си много задръстен.

– Като за Бяла мория не си много прозорлива.

5. Пунктуационни знаци при пряка и непряка реч. – Ако пряката реч е вмъкната в речта на разказвача и няма характер на диалог, може да се огради с кавички.

„Няма безнадеждно положение! – изкрещя с яд Монката след малко. – Щом и трите мории сте жени.“

„Този младок си мисли, че знае всичко, ала греши!“ – прошепна успокоително Бялата мория на сестра си.

6.Пряка реч след думите на разказвача изисква пред себе си двоеточие, а след това кавички – начални преди главната буква на изречението и затварящи след Препинателния знак за край на изречението. Между двоеточието и кавичките задължително има 1 шпация разстояние.

Тя скръсти ръце на гърдите си: „Давай тогава!“

7. Ако пряката реч е преди думите на разказвача, след нея се поставя тире. Между затварящите кавички, тирето и авторовите думи задължително има по 1 шпация разстояние.

„Първо обаче ще ти кажа няколко сладки думи, скъпа!“ – приближи се на един дъх разстояние мъжът.

8. Ако пряката реч е разделена от думите на разказвача, има два варианта.

А) Изречението е една мисъл и вмъкването на авторовата реч става само чрез две тирета, като от двете им страни има по една шпация разстояние.

„Някоя от вас – прошепна бавно той – е влюбена в мен.“

Б) Когато пряката реч е мисъл в две изречения, след пряката реч има тире и 1 шпация разстояние, след авторовата реч има точка, 1 шпация разстояние, тире, шпация разстояние и новото изречение, което завършва с пунктуационен знак и чак след него с кавички.

„Не си ли прекалено нахален? – усмихна се Бялата мория. – Откъде ти хрумна това?“

В) След думите на автора следва запетая, шпация, после тире и пак шпация, когато след първата част се изисква запетая (например при обръщение).

„Скъпа моя – каза ѝ докторът, –  аз усещам любовта във въздуха тук.“

9.Ако първото изречение от пряката реч е въпросително, възклицателно или подбудително, завършва със съответния пунктуационен знак, след него - кавички, шпация, тире, шпация, авторови думи и точка.

„Махай се оттук!“ – изкрещя тя вбесена.

„Защо?“ – направи още дъх стъпка към нея той.

Велики умове са открили преди столетия, че няма невъзможни неща, а само хора, които не са достатъчно упорити. Правилата за правилно изписване на пряката реч не са безумно сложни, просто изискват време, упражнения и най-вече желание текстът, който сме създали,  не само да звучи добре, но и да изглежда по същия начин.

 

*При списване на колонката са използвани авторски цитати от романа на Ина Крейн – Илияна Каракочева „Третата мория“ и е направена справка с „Официален правописен речник на българския език“, изработен от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българска академия на науките, издаден от издателство „Просвета“ - 2012 г.

 


2017-11-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)