1064. Правилното писане на кавички – лесно или трудно?

Време за възкръсване | Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Всеки от нас се е замислял при писането на кавички. Дали ги има, или не? И ако в неофициалното писмено общуване не е чак толкова важно дали сме ги употребили намясто, или не, съвсем друго е положението, когато представяме официален текст или попълваме важен документ.

Правилата за употребата на този двоен ограждащ знак са ясни. В българския език е прието да има долни и горни кавички – („“), за разлика от други езици. Ето и основните принципни положения при употребата на един от най-интересните пунктуационни знаци. Задължителна е неговата наличност:

 

1 .При цитиране на чужда мисъл в собствен текст. Тогава пред цитираното има две точки, след това шпация и се поставят кавичките.

Авторът заяви директно: „Няма да участвам в този проект.“

 

2. При предаване на пряка реч. Тогава самата тя е в кавички, а авторовата реч се отделя с тире или запетая. Между двете точки и кавичките има шпация задължително.

Някой го попита: „Как така се появи точно сега?“, а той му отвърна гневно: „Напук.“

 

3. При собствени имена на училища, институции, фондове, хотели, сортове, телевизии, радиа, улици, квартали, вестници, списания, язовири, хижи и др. След съкращаването на дума в общото название винаги има шпация.

ОУ „Христо Смирненски“, СУ „Св. Климент Охридски“, църквата „Св. Никола“, хотел „Детелина“, вестник „Трета възраст“, радио „Христо Ботев“, куче порода „Дакел“, шоколад „Своге“, язовир „Батак“, ул. „Теменуга“, повест „Българи от старо време“, квартал „Княжево“, хижа „Беласица“, сапун „Невен“.

 

4. При собствени имена със съкращения в част от словосъчетанието кавичките се запазват. А между предходната дума и израза шпацията е задължителна.

Обичам да чета отново и отново „Сто години самота“ в зимните вечери.

Преместих се от „Надежда“ в „Бояна“.

 

5. При преносна употреба на думи с логическо ударение. Обикновено това са изрази от друг стил и тяхната задача е да „оцветят“ или да поставят акцент върху съответната лексикална единица.

При създаване на ръкописен текст, много често учениците не го подравняват двустранно, а оставят графични „дупки“ вдясно, което е неправилно.

 

А кога не се употребяват кавички? Ето едни от често срещаните словесни ситуации.

 

6. Кавички никога не се пишат при  название на географски обекти – градове, села, махали, планини, реки, върхове, езера, острови.

град София, село Чучулигово, местността Маркови кладенци, махала Палилула, планина Беласица, връх Вихрен, езеро Окото, остров Корфу

 

7. Кавички никога не се пишат при самостоятелно назоваване на литературни произведения, музикални постановки, театрални пиеси, когато са изписани на отделен ред, а авторът е изписан отдолу.

Под игото

по романа на Иван Вазов

спектакъл на театър „Димитър Димов“

 

8. Кавички никога не се пишат при цитиране на откъс от стихотворение, графично оформено като отделен абзац. Тогава преди цитата се пишат две точки, а след това на нов ред се изписва цитираното, но без ограждащ пунктуационен знак.

Стихотворението от Христо Ботев „На прощаване“ е лирическа изповед към майката и логично започва с риторично обръщение към нея:

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин…

 

9. Кавички никога не се пишат, когато цитатът е в различен шрифт в рамките на целия текст.

Поетът заяви смело: Никога не съм правил компромис със съвестта си, няма да го сторя и сега.

 

10. Кавички никога не се пишат при инициалите на фирми и институции, изписани на кирилица или латиница.

Телевизия БТВ, холдинг БДЖ, бензиностанция OMV

 

11. Кавички никога не се пишат при собствени имена, изписани на латиница или съдържащи цифри.

Шоколад Lind, международен път Е79, клуб 50

 

12. Кавички никога не се пишат при употреба на имената на общини и области.

Община Столична, област Благоевград

 

13. Кавички никога не се пишат при употребата на имената на чуждестранни културни обекти, употребени самостоятелно.

Ла Скала, Сорбоната, Лувърът, Ермитажът

 

14. Кавички никога не се пишат при названия на търговски марки, превърнали се в лексикализирани названия.

Продадох старата мазда. Подай ми обектива на канона. Поръчай ми чаша мерло! Купи ми аналгин от аптеката! Ще изтичам до ксерокса.

 

*При списването на колонката е направена справка с „Официален правописен речник на българския език“, изработен от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българска академия на науките, издаден от издателство „Просвета“ - 2012 г.

 

 


2017-10-26

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)