1050. Уж всички знаем как се пише есе

Време за възкръсване | Илияна Каракочева /Ина Крейн/

Есето е литературно-публицистичен жанр с относително свободна структурна форма. Обикновено е писмен текст. Съчетава факти, въображение, познание и емоции. Изразява лично отношение към света – отрича или утвърждава идея или твърдение чрез аргументи, доказателства, примери и разсъждения.

Акцент при сглобяването му са началото и финалът. Уводът не е задължителен, но ако има въвеждащи думи, хубаво е да са плавен преход към същинската част на текста.

Следва тезата - смислов център и ядро на есето - съдържаща авторското мнение или позиция, изразени чрез категорично твърдение. Тя е ясна и кратка - ще бъде последователно обяснявана, защитавана и доказвана в процеса на писане. В нея не се цитира. Ако заглавието е въпрос – нейната същност е директният му отговор в няколко изречения. Може да се състои от няколко части – подтези, които последователно ще бъдат доказвани в аргументацията чрез разсъждения и примери. Всяка от тях се пише на нов ред.

Доказателствената част съдържа аргументи, защитаващи тезата чрез примери и разсъждения, подбрани според темата. Те са подредени стъпаловидно - силните обикновено са в началото и в края като поанта. Разсъжденията трябва да бъдат свързани логически и последователно. Интересно е използването на смислови обрати, както и тръгването от обратно твърдение. Позволени са елементи на описание, повествование, дори рисунки, фотографии или откъси от музикални произведения.

Редуването на твърдения, примери и цитати в тази част на текста е добра комбинация, като пишещият трябва да внимава разсъжденията да преобладават.

Класическото съчетаване на теза-антитеза-синтез е актуално и днес и не бива да бъде пренебрегвано.

 Заключението може да образува смислова и композиционна рамка с началото и да има философско универсално звучене. Както началото, така и краят на есето могат да бъдат риторични въпроси – така диалогът по темата остава отворен. Финалът е извод от написаното до този момент, свързва го с настоящата реалност и го насочва към бъдещето, а лексикално съдържа основните ключови думи от заглавието и тезата.

Важно е авторът да има собствен стил на изразяване и лично мнение. Текстът е оригинален и авторски. Ако се вмъкват цитати, редно е да се посочи чии са.

Езикът може да бъде по-свободен, ако темата го налага, да се вмъкват разговорни  изрази или термини – зависи от решението на автора и поставената цел. Изразяването обаче трябва да бъде ясно и точно, да се спазват правописните и граматични норми на езика.

Синоними, засилена образност и метафоричност, елементи на повествование и описание, емоционална лексика, различни видове изречения, имитация на други литературни жанрове, засилено притчово-иносказателно начало – това са само част от средствата за постигане на по-голяма оригиналност и силно въздействие на текста.

Тъй като този литературен жанр дава възможност за демонстриране на обща култура, възможно е сравнение между различни епохи, творци, произведения, традиции и т.н.

Ключови думи – ако заглавието на есето не е въпрос, то всички думи в него са ключови и основни и играят ролята на подтези. Намирането на връзката между тях чрез анализ и доказателства ще изясни поставения проблем.

Графичното оформяне на текста също не бива да бъде пренебрегвано. Оригинална структура на текста не означава хаотично нахвърляни мисли.

Обем – може да варира от страница до няколко. Прекалено краткото есе не позволява разгръщане и доказване на авторовата идея. Прекалената му обемност пък би я размила.

Нека не забравяме, че терминът „есе“ означава опит и дава възможност да се изрази оригинално и относително кратко виждане по актуални теми и проблеми, които ни вълнуват. Ако го споделим с други - в диалог с техните виждания по въпроса  можем да открием истината за много важни и стойностни за нас неща.


2017-07-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)