1049. За впечатленията като изкуство и изкуството да твориш

За книгите и хората | СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Нищо в живота на писателя не изглежда излишно, с течение на времето е изработил един свой поглед над живота си от дистанция, превърнал се е сам в свой модел, който рисува, в образи от книгата, която чете.

Изкуството е осмислило и онези неща в живота, за които е трудно, изключително трудно или дори невъзможно да се открие някакъв логичен смисъл. Изглежда са едни такива неща, които просто се случват, по някаква недостъпна за човешкия разум причина те трябва да се случват или изобщо не би трябвало да се случват. Точно тези неща се оказват най-лесни, а и най-благодатни за литературна интерпретация. И когато тя се получи и е успешна, преживяването, каквото и да е то, се превръща в една друга, различна ценност от тази, която бихме имали, ако не бяхме го използвали, за да го превърнем в изкуство.

Постепенно целият живот става творчески материал и има различна, обикновено по-висока ценност. Струва ни се по-интересен, струва ни се по-красив, а в последствие наистина става по-интересен и по-красив. Е, съществува и рискът да го вкараме в рамките на разбиранията си за интересно и красиво. И вместо да съживим чрез живота си изкуството, чрез изкуството да ограничим изживяванията. Но това са допустими рискове. И да стъпим на криво, няма да ни убият. Ще изглеждаме в един момент глупаво, ще се чувстваме глупаво. Ще създадем някое от не най-добрите си произведения, което по ирония на съдбата може да има по-голям успех, но както дете се учи да ходи с много ожулвания на коленете, ситуацията ще отмине, за да ставаме с времето все по-умели и по-умели в изкуството си на живеене, от което черпим материал за изкуството си да пишем.

Всичко това е прекрасно, по този начин животът е осмислен, при това до най-дребния детайл. Всичко в него ни е ценно, но дали винаги тази духовна техника (защото това е точно духовна техника) създава ценности за споделяне? Стойностно произведение на изкуството? Или поне добър литературен продукт?

Без тази духовна техника да е упражнена, без да е заложена в основата, нито произведението на изкуството е възможно, нито добрият литературен продукт. Сигурно много хора няма да бъдат съгласни с мен (и не без основания) и ще ми посочат поне пет „произведения на изкуството” от последните години или почти произволно, колкото си искат, наложени на пазара ни като добри литературни продукти обикновени, умели имитации на вече наложени из света неща. Какво да правим, пазарът ни е пълен с имитации, надявам се няма да е вечно, но имитациите не са добри продукти.

За да създадеш нещо истинско, трябва да имаш истински материал.

Но в същото време тази духовна техника не е достатъчна. Материалът, който извличаме от живота си, сам по себе си не е скъп, скъпа е изработката.

И интересът към предмета, който изработваме. За да го предложим, за да затрогнем душа или най-малко за да имаме някакъв материален успех.

Да погледнем какво стана в последните години, малко повече от десетилетие.

Започна се от блоговете и се отприщи - по-пълен потенциал, в социалните мрежи.

Всеки вече може да погледне на впечатленията си като на материал за послание, което да сподели, т.е. като на изкуство. Достатъчно е да се снимаш на плажа, прегърнал кучето си, любимия човек. Много често разбираш, че на плажа е толкова хубаво, само защото знаеш, че ще се снимаш и тази снимка ще се хареса на множеството. Много често се сещаш да прегърнеш кучето си само заради снимката, че и любимия човек. Няма лошо, казвам го от опит. Усещането е същото като при писането, мога да ги сравня, Бога ми, мога. И колкото и суетно да изглежда, всъщност е добро, защото осмисляш щастието си. Забелязваш го и го осъзнаваш в желанието си да го споделиш с хората.

Изкуството е именно това.

В основата си!

Но после следва и другото. Когато става дума за изкуство. Качеството на изработката, на начина, по който споделяш.

И казах го вече нагоре: дали интересува хората.

Да се върнем пак на снимките на плажа, прегръдката на кучето, на любимия или любимата.

Няма начин да не се харесат на един кръг от хора. Най-вече приятели.

Посланието е приятно, при всички случаи ще освежи техния ден, а лайкът им – твоя.

Но колко отправят същото послание? Стотици хиляди, десетки милиони, половин милиард...

И всеки е харесван от своите приятели.

Та, помисли си - като пишеш, какво послание отправяш. И ако идеята е да се харесаш само на приятелите си, разказът ти или книгата ти не се различават много от снимките.

Да, по-добре се снимай на плажа - с кучето или с любимия си човек.

По-лесно е, по-приятно, по-естествено.

А ако ще правиш изкуство, то трябва да имаш малко повече очаквания като ответна реакция. 


2017-07-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)