Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Време за възкръсване  
1048. Романизирана биография и автобиография – модерен начин на писане

В предишната седмична колонка говорих за неоспоримия факт, че всеки човешки живот е вълнуващ роман и си струва да бъде разказан в книга. А как – ще се опитам с няколко съвета да поясня днес.

Знаем, че биография е детайлно маркирана житейска история на определена личност от друг човек, а автобиография – представянето на собствения живот от първо лице. И двете включват информация в личен план, но и засягат всички аспекти на епохата и времето, в което разказващият живее.

Романизираните варианти съчетават документално и художествено начало и така превръщат този тип литературно произведение в уникално четиво, панорама на един човешки живот и историческото време, в което пребивава.

Как се пише подобен тип литературно произведение? Без значение дали авторът ще описва своята или чужда биография, има няколко опорни пункта, на които може да се опре, за да бъде по-лек творческият процес.

Хубавото на този литературен жанр е, че не е необходимо подробно и детайлно да бъдат разглеждани всички периоди от живота на централния персонаж. По преценка на пишещия може да се постави акцент на едни времеви отрязъци, други да бъдат кратко  представени, а трети - бегло споменати или въобще да липсват.

Микро космосът на човешкото битие е отражение на макро космоса около него. В тази връзка няма как да се случват събитията в книгата, без да бъдат свързани с проблемите на обществото. Разказвайки историята на един отделен живот, всъщност писателят разкрива драмата на неговото поколение. В този аспект писането на  романизирана биография е много отговорно – не могат да се подменят исторически факти, но пък могат да се коментират и представят, пречупени през вътрешното светоусещане на героя.

Традиционно се смята, че този тип произведение се пише в залеза на човешкия живот. Екзистенцията обаче на един млад човек може също да бъде изключително мъдро и замислящо четиво под формата на романизирана биография. В началото на 21 век живеем интензивно, динамично и кръговратите в живота ни са изпълнени с бури, изгреви, катастрофи и залези. Струва си да се говори за тях като споделен жизнен опит – по забавен или сериозен начин.

Романизирана биография или автобиография би трябвало да се пише тогава, когато има на какво да се направи равносметка, включвайки значими и интересни събития от живота на личността, които могат чрез разказването да бъдат пример, забавление, но и урок за четящите.

Не е задължително в книгата фабулата и сюжетът да съвпадат. Авторът може да избере те да се сливат в определени периоди и да се разделят в други. Произведението може да има кръгова или линейна композиция, да включва откъси от музикални произведения или дори да бъде построено на принципа на интерактивните романи – така читателят ще бъде предизвикан да пътешества в живота на героя не последователно, а чрез избрани времеви скокове.

Ако творецът описва своя собствен живот, много важно е да бъде искрен и честен с читателя, да разкрива своите преживявания „с ръка на сърцето“, въвличайки го в събитията директно.

Периодите, които ще бъдат разказани, също трябва да бъдат подбрани  прецизно. Има тайни, който не бива да бъдат разкрити дори сега, а само загатнати. Така авторът оставя вратичка към следваща част на творбата.

Стилът – определено трябва да бъде собствен. Ако личността, за която се говори, е имала чувство за хумор, тогава той трябва да бъде неизменна част от текста.

Глаголните времена, използвани неправилно, могат да превърнат книгата в хаотичен сбор от малки истории, словесно съшити неумело. Приятелски съвет към авторите, заели се да пишат роман въобще – двете групи глаголни времена – за третолично и първолично разказване, използвани в художествената литература, не се учат трудно, а са важни. ( романизирана автобиография – водещо е минало свършено време + минало несвършено време и Аз форма на разказване -1л.ед.ч или 1л.мн.ч; романизирана биография – водещо е или сегашно историческо време, или минало свършено и несвършено време, но в преизказните им глаголни форми +Той - форма на разказване – 3л.ед.ч или 3л.мн.ч)

Интересен начин на построяване на сюжетните линии е преплитането на личната с исторически-епохалната. Може в процеса на писане да има смесване на класически отрязъци текст с автоматичен поток на съзнание или съчетаване на модерен изказ с притчов.

Вместо на глави текстът може да бъде разделен на откъси, назоваващи осъществените или неосъществени мечти в живота на героя, победите и неуспехите му или да носят имената на враговете и приятелите му. Възможностите за проява на оригиналност са безкрайни.

И все пак, нека не забравяме, че всеки живот се докосва до няколко неща неизменно – любов, приятелство, предателство, победа, поражение. Ако пишещият не разкрие ценностите на личността, чийто живот разказва, няма да си е свършил добре работата.

Може ли да се напише романизирана биография на измислен човек? Може, но тогава няма да бъде този литературен жанр.

В самия ход на действието е възможно да се вмъкнат оригинални фототипни документи, дори сметки от заведение или касови бележки от покупки, ако това ще има ключово значение за разказа.

Кога човек пише своята романизирана автобиография? – Когато е готов да разкрие себе си пред другите, за да им помогне да избегнат неговите грешки или да намерят път към своите мечти, както е успял той.

Писането на чужда или собствена биография изисква сериозна подготовка, проучване на купища детайли, избиране на значими моменти от живота на личността и намиране на оригинален начин за тяхното представяне.

Ако човек се страхува какво ще кажат хората, четейки неговата романизирана автобиография, по-добре въобще да не се захваща с нея.

  2017-07-14
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
За вдъхновението, демоните и творчеството За впечатленията като изкуство и изкуството да твориш
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".