1047. За вдъхновението, демоните и творчеството

За книгите и хората | СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Сигурно сте чували и чели – остави духа в теб да пише или остави се на емоцията, или същото в контекста: отпусни се и остави на Словото в теб да говори. Зз самият в десетки вариации съм споделял, че приютявам душата на някой грешник, неполучил покой след смъртта си, затварям я в капана на тялото си и я принуждавам да пише с пръстите ми, че да се освободи.

Винаги съм го казвал полусериозно, нищо, че винаги е било с усмивка.

Винаги съм го казвал полуметафорично, нищо, че съм твърдял, че това е единствено и само метафора, а Странстващият медиум, с когото съм се идентифицирал, е мой герой; измислен художествен образ, при това хорър-диаболичен, дистанциран значително от реалния свят.

Но и никога не съм крил, че не мога да си обясня някои чудеса, които се случват покрай писането. То за това са и чудеса.

Много неща около творческия акт са необясними и именно от необяснимото черпим силата, а после идват търсенето на смисъл и откриването на свобода.

Но хубаво е, когато силата се контролира и ако си се отдал на изкуството, това е задължително - иначе ще те разруши.

Не знам дали си заслужава да се опазиш на цената на това да ограничиш стихиите си, ако си Достоевски или Керуак. Наистина не знам, защото техният земен избор вече е свършил. Някъде в миналото е, оставили са това, което са оставили за историята. С гениалните си озарения и саморазрушението. Но кой ги знае, ако се бяха съхранили, можеха да създадат и повече. А дори и те, и именно защото са те, са успявали да обуздаят разрушителните си енергии и да ги превърнат в изкуство.

В „Мемоари на занаята” Стивън Кинг признава колко трудно му е било да овладее онова, което до един момент в него е писало, но постепенно е започнало да води освен към физическа, и до творческата му смърт. И в тази своя изповед изразява едно от най-горчивите си съжаления, че „Куджо” му е харесвала, но помни малко, много малко от написването й. Това е голяма загуба за един творец. Да ти е отнета възможността да изживееш творбата си. Защото нещо друго в него я е изживяло. И все едно не е негова.

 

Хубаво е, почти задължително за един творец, да има силата, която да извежда думите му извън ограниченията на разумното, да разбива стените на делника, смело да навлиза в територии, непознати за мъдростта.

Но ако не се изпитва, не се проверява, най-вече ако не се овладява поне частично от волята и разума на автора, същата тази сила може да му причини големи проблеми и неудобства. В най-добрия случай.

От религиозна и мистична гледна точка, не е ясно що за демон или бяс ще пише, и дори да ти донесе успехи, някой ден дяволът ще си поиска своето.

От чисто рационална страна, религиозната и мистичната гледни точки са прекрасна метафора. Като не знаеш коя твоя невроза създава творбите ти, можеш най-много да се излекуваш или временно да облекчиш страданията от тази невроза, но дори да ти е донесла успех, отнела ти е ужасно много възможности да се развиеш като автор.

 

Ако страдаш – пиши, вземи им здравето на твоите болести, но с това не се оставяй те да те владеят, а ги владей.

 

С други думи, много е важно за един автор освен вдъхновението, и волята, с която овладява това вдъхновение. 


2017-07-12

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)