Случайно ми хрумна идеята, че връзката читател-автор понякога много напомня човешки взаимоотношения. Тя може да тръгне от омраза и тотално игнориране, постепенно стигайки до обич и щастлив дългогодишен брак. А има вероятност да лумне като лудо влюбване и да приключи с шумен развод. Зависи от участниците в комуникацията.

Какво се случва, когато планирано или ненадейно се срещнат непознат автор и читател? Възможно е да се харесат от пръв прочит и да поискат да диалогизират отново. Ако творецът желае сериозна връзка, се подготвя внимателно, опитвайки се да изненада приятно проявилия интерес към него с нова завладяваща творба. Четящият, от своя страна, би било добре да се подготви с „цветни“ въпроси или собствено мнение върху предложеното художествено произведение, така че да привлече за по-дълго симпатията към себе си.

Да допуснем, че и втората среща  между  твореца и вече влюбения в него четящ премине добре и отношенията между двамата участници в литературния процес станат постоянни и сериозни както преминаването към съвместно съжителство или брак.

В библиотеката или четеца на заинтересования се появяват освен издадените произведения на писателя/поета, и информация за негови събития, интервюта, бъдещи проекти. Онова, което убива живеца и пламъка в семейния живот, унищожава и  любовта на един четящ към любимия автор.

На първо място това е липсата на приятни изненади, въображение, внимание. На втори план идва повторяемостта и предвидимостта. Колкото и да харесва стила на писане на своя любимец, ако пет последователни романа са направени като по един и същи калъп, с право биха предизвикали отегчение. Или след първата великолепна книга появата на втора, много по-слаба като качество.

Читателят има нужда да бъде ухажван с внимание и такт. Автор, който иска сериозна връзка с верен четящ, не бива да заявява, че пише само за определена група потребители на словото. Любовта в литературните отношения също е сляпа и нейните пътища са непредвидими. Създавайки своята творба, писателят винаги трябва да се съобразява с истината, че във всяко правило има изключения. Книга, адресирана единствено към тийнейджъри, може да се хареса и на хора в средна възраст. Произведение, насочено към женската четяща аудитория, нищо чудно да допадне и на много мъже.

Както в щастливия дългогодишен брак, литературната любов между читател и творец изисква усилия и от двете страни. Нужно е постоянство, разнообразие, защо не и смяна на ролите, провокации, изненади, но преди всичко взаимно уважение и приемане на факта, че никой от двете страни на диалога не е съвършен и идеален.

Когато читателите не приемат дадена книга, безумно е авторът да заяви: „Ами те са тъпи и не разгадават моите дълбоки мисли…“  И обратно – произведение, неразбираемо и скучно за един, е съкровище и любов от пръв поглед за друг – като в живота.

Простичкият извод е, че всеки читател би трябвало старателно да избира своя любим автор, за да има щастлива литературна връзка. А творецът, създаващ художествено произведение, да подбира внимателно мястото и групата, в която да търси, за да намери читатели приятели за цял живот.

Дълга, красива, топла и смислена литературна любов между автор и читател е възможна, стига и двете страни да приемат отношенията си вместо като битка на барикада, като словесен танц, който да продължи във времето, докато изкуството съществува.