Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Електронен журнал  
  Най-нови (0)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
 
Когато гръм удари...  
832. За автора и името му

"Някогашната роза остава само в името; 

ние запазваме само името" 
У.Еко, "Името на розата"

 

Кой трябва да се грижи за създаване име на автора?

Това е един от основните спорове при издаването на български автори. Авторите са на мнение, че те са написали един текст и са си свършили работата, останалото е работа на издателството.

Издателите, от друга страна, предпочитат да работят с вече доказали се автори, с известно име, като се занимават само с рекламата на самата книга, а не със създаване на име на автора от нулата.

Всъщност и двете страни са прави. Но първо ще обясня защо се налага всичко това.

Българската литература са продава основно от известността на автора, а не от качествата на текста!

Причините за това са няколко:

На първо място – дълбоко вкорененото недоверия към българските автори. Корените на това се крият още в началото на издаването през 90-те, когато масово се издаваха какви ли не глупости. За жалост този процес продължава, а никой така и не се нае да отделя сеното от сламата. Литературна критика няма (на никакво ниво), а няколкото изявяващи се блогери, пишат в стил Куельо, за читателки с мозъчния потенциал на манекенки.

На второ – масова нелоялност на авторите. Аз лично съм направил десетина души много известни, а на повечето първата им работа беше да си вирнат носа и да тръгнат да се оправят сами. Допълнение  е и масовия непрофесионализъм. Авторите пишат когато и каквото им се пише, без спазване на какъвто и да е било план. Вероятността авторът да не завърши книгата в нужния срок и качество е над 50%, а вероятността да не напише следваща книга (първа книга рядко се изплаща) или да отиде с нея при конкуренцията е над 80%.

Именно затова в България масово се издават десетина имена и най-вече – масово се купуват само те. Това са автори, които са се доказали във времето и най-вече – успели са да направят име. Вероятно излизащата утре книга на Калин Терзийски е слаба, сравнена с Йовков и Елин Пелин, но гарантирано е на нива над средното за България. Затова и ще се купуват. Читателите имат някаква представа какво купуват, а не „котка в чувал“ както при повечето автори. Имайте предвид, че много малка част от читателите могат да оценят реалното ниво на една книга. Повечето са на етапа – „харесва ми/не ми харесва“.

Кой все пак трябва да създаде това име на авторите?

На Запад това се прави от литературните агенти. Такова нещо в България няма, не защото няма обучени хора, а защото при оборотите на продаваните книги, на тях просто няма откъде да им се плаща. Един среден български автор в най-добрия случай да получи 2-3000 лв годишно за книгите си. Какво точно може да свърши литературния агент с полагащите му се десетина процента?

В България това остава в ръцете на авторите. Досега, въпреки два проведени конкурса „Търся издател“ съм видял много малко автори, които имат някаква представа и план какво да правят.

Повечето са на етапа – пратих ръкописи до всички издателства и чакам.

Подчертавам дебело – не е работа на автора сам да рекламира книгата си. С издателства от типа – ето ви едни книги и се оправяйте, не ви препоръчваме да работите.

Авторът има важно място в маркетинговия микс по продажбата на една книга – среща с читатели, премиери, поддържане на обратна връзка и много още. Но всяко едно нормално издателство си има хора които разработват и координират рекламните стратегии. Авторите е необходимо само да изпълняват задачите си.

Но за да стигнете до този етап е нужно да си изградите на можещ и лоялен автор. И-то не е случайно. Как да стане това – писано е много по темата, позаинтересувайте се. Интернет и социалните мрежи дават много възможности, стига да не ги ползвате основно за вдигане на самочувствието си и лафмухабет с други автори като вас.

10 000 лайка не са 10 000 продажби!

 

В следващата колонка ще развием темата защо повечето автори се купуват само от приятели и роднини и доколко за това е виновна нагласата на самия автор.

 

  2913-10-17
 

 

Сподели във Facebook
Предишнa колонка     Следваща колонка
Кога се употребява пълен член? Код: не харесвам българското.
 
Коментари
За да можете да въвеждате коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Connect with Facebook".