|
|
 |
| |
|
|
| |
|
|
| |
Постой така - да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой така - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.
Постой така! Китара будна
шепне приказка за влюбен сън -
и как безмилостно, безумно
как пронизващо вали навън
Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струно
и безбожно луд по тебе мъж?!
|
|
| |
 Прочети |
 Изтегли |
| Забележка: Четенето на книгата иска инсталиран Acrobat Reader на вашият
компютър, версия поне 5.1. |
|
