Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  10 съвета за по-добро писане на къси разкази
  - „етете ћЌќ√ќ! "„етете много „ехов. ѕосле го препрочитайте. „етете –еймънд  арвър, Џрнест ’емингуей, јлис ћънроу и “обиас ”лф. јко н€мате време за всеки от тези автори, придържайте се
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от Ћудетино
 
ѕритча за котката
„етири истории от н€къде
Ѕели€т гълъб
ѕриказка за цар€ и кучето
ƒа свириш на пиано
—тъпки към безкра€ - едно претенциозно четиво
”тре
ћъдрецът
—ветовната река
ќбещание
Ќе съм
ѕът€т
’върчило
¬секи помисъл
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»ван ћилтонов Ќиколов(Ћудетино)>>Ѕели€т гълъб  
Ѕели€т гълъб
  »ван ћилтонов Ќиколов (Ћудетино)
  –аздел: –ј« ј«»  

 ”морен съм, вече не помн€ от кога не съм спал нормално. ќглеждам се, вече и аз не знам къде ход€, просто върв€, пон€кога заспивам и продължавам, но всичко вече е навл€зло в един такъв ритъм, че вече спирам и да мисл€. ѕревърнал съм се в машина, всичко е инстинкт, скрил съм се нейде дълбоко вътре в себе си и само смехът ми излиза от време на време за да ми докаже, че съм жив и е остнало нещо от онзи предишни€т аз. ј кой беше той, не помн€ добре. ¬ече не мога и да помн€ просто съм тук, светлините размазано ме следват в мо€т ход и нощта ме смазва със сво€та тишина. „увствам се малък, гледам другите нормално сресани с дори доволен вид излезнали, тръганали и знаещи или може би заблуждаващи се относно това кои са. ƒа, може би, но те поне имат сво€та илюзи€, а аз съм останал без не€ и се озъртам диво, озъртам поне да вид€ нещо познато, нещо за което да се захвана и започна мо€т разказ. »де€та да напиша всичко това се роди, наистина внезапно и все още се чуд€ защо го направи. Ќо нека не пиша за това и губ€ своето време, а то вече се изчисл€ва във времето което ще ми остане за сън. ¬ момента е 22 46, а утре тр€бва да стана в 4 32. «начи имам точно 5 часа и 46 минути, ни повече, ни по малко. ћисл€ си за иде€та да напиша всичко това, до гол€ма степен е повли€но от отчайващата нужда да изб€гам от монотоноста, страха и от борбата за сън, всичко се измерва в сън. “ова ще бъде едно доказателство, че още съм човек и намирам смисъл и в други неща, че мога дори да се  пожертвам, че мога да направ€ избор и основно че мога...
Ѕ€гството не беше лесно, но сега те са навс€къде и непрекъснато усещам техните слухт€щи носове, за това и не мога да сп€, винаги тр€бва да съм нащрек и да бързам. Ѕързам иначе ще ме хванат със своите лепнещи ръце и миришеща на зеле и хапчета зловонна паст...
“ишината ме настъпва по краката, а колите преминават безметежно, винаги съм се чудел къде отиват всичките тези така бързащи коли, сигурно има н€кое изключително важно м€сто за където бързат. ћного ми се иска да вид€ това м€сто. «амечтан продължавам нататък.  акво ли представл€ва това м€сто и дали то ще може да побере всичките тези коли, дали н€ма да остане н€ко€ за ко€то н€ма да може да се намери местенце и унило ще тръгне бавно по обратни€т път. Ќо стига...
Ќ€каква музика звучи, не знам дали звуците идват от мо€та глава или нейде из околноста, гайди, барабани и отново тишина. Ќай-прекрасната музика това е тишината, толкова много звуци може да побере в себе си, т€ е като б€лото, което не е липсата на цв€т, а съчетание на всичките цветове взети заедно. ƒали и тишината не е същото и дали накра€ н€ма т€ да победи и залее цели€т св€т със сво€та вечна и прекрасна приказна мелоди€. «амечтах се. јх, един св€т изпълнен с тишина и светлина, защо пък светлина, светлината е преходна, мракът е вечен. “ишина и мрак, и едно приказно местенце, което да побере не само всички коли, но и всички хора, да побере и мен...
Ќо кога, кога ще се случи всичко това, не искам да чакам, изведнъж всичко ми се стори много бавно и се улових да мисл€ колко прекрасно е да стоиш на едно м€сто, а не само да вървиш. ¬секи ще стигне до там където е тръгнал и после ще спре, ще почине и скоро ще тръгне отново на н€къде другаде. Ќа къде върв€т всички, дали и те не отиват в крайна сметка към едно и също м€сто, като колите, не отиват към м€стото където ще пристигнат и повече н€ма да им се налага да тръгват отново. —пр€х, това е моето м€сто излегнах се на тротоара. Ѕеше студено...
¬сичката тази топлина от ден€, т€, т€ просто прекалено се раздава и нищо не получава... “€ един ден ще се отдаде изц€ло и превърне в студ, смраз€ващ, леден студ, които ще властва над този св€т. ƒокоснах пръста, от пръст и на пръст. ”хилих се. —ега съм н€кой друг и този друг знае какво прави. Ќо има време, нека не бързам и развал€м всичко. Ќаистина неудобно ми е, но всичко е преходно и нищо н€ма смисъл, кра€т на нещата и на преходноста идва, но той се €в€ва и началото на моето бленуване. ƒали всичко това не е породено от липсата на сън?
Ћежа и гледам звездите от известно време, чувал съм, че н€кои от звездите, които виждаме вече не съществуват, но ги виждаме просто заради прекалено бавната скорост на светлината. ¬сичко е илюзи€, те са там, но наистина ги н€ма. »стина, н€ма истина, всичко е игра с истината за да усещаме, че живеем, да си казваме там е истината, тук е истината, да бъдем значими, да се заблуждаваме, че нещо зависи от нас.  ое зависи от нас, може би единствено смъртта ни, единствено т€ може да бъде променена от нас и да и се притечем на помощ и да станем ведно с не€ в по-кратък срок. Ѕоже, моливът лети по листа, това за срока см€там да го задраскам, но по-късно. ƒали и кра€т вече не е дошъл, но ние както със звездите да не го виждаме, а да виждаме предшествениците му, топлината, действието, цветовете, светлината. ƒали...
“ук съм си лежа, малцината минувачи ме заобикал€т или се прав€т, че не ме виждат, дали вече не съм изчезнал, не просто им се иска да б€х вече изчезнал. »де€та се оформ€ в главата ми. Ќо за да изчезна тр€бва да направ€ последни усили€, надигам се сбогом покой и се отправ€м надолу по улицата. ƒа тук е морето, но тук е и п€съкът. ’а, колко е смел п€съкът просто тук е, до всемогъщото сега море и му казва, ето ме и ти ще се превърнеш в мен. јз ще остана, а теб дори н€ма да те помн€т, ще стри€ на прах всичко, което притежаваш, а теб ще превърна в пара. ѕрииска ми се да отида и да го ободр€ за тази негова смелост, коленичих на п€съка и го погалих. »скам и мен да ме превърнеш в п€сък. “ака останах галейки го...
—ъвзех се след десетина минути, последен допир. ј ти бушувай си, бушувай, но ще се превърнеш в част от нас море. ¬ какво се превръщаме всички ние преди да отидем на онова м€сто, което е за колите, но не само, а е и за нас хората. ѕомн€ веднъж б€х влизал в църква, като малък, когато мама ме водеше още пон€кога с не€. » там помн€ красиво беше, вид€х точно по средата там горе където е таван ли как му се вика, беше нарисувана една б€ла птица. ѕопитах € за не€, но т€ започна да ми говори за н€каква троица, троица глупости, мисл€ си това си е чиста двоица това сме ние като умрем, б€лата птица това сме ние запътили се към кра€.  расиво беше. »скам да бъда тази птица...
Ќикога и не се научих да плувам. Ѕушувай си море, а аз идвам. ќстав€м ви тук молив и теб тефтер и ще се видим, когато се превърнем на п€сък.

”ф, усп€х най-накра€ пак да се добера до теб. ¬ началото не ми позвол€ваха, защото се опас€ваха, че ще се наръгам с теб моливчо. ѕредстав€ш ли си да се наръгам с теб... », и да станем едно, хм... Ќо, не трудно ще е, тук непрекъснато ме наблюдават дори и в този миг внимателно ме гледа един от надзирателите, но те не зна€т, не зна€т... ¬ече всичко съм измислил макар, че с тези хапчета дето ме тъпчат всичко ми е едно така мътно, че трудно съобраз€вам и само ме кара на сън. “о това със сън€ не е лошо но... ƒа измислил съм... √овор€т че съм патологичен случай с десетки опити за самоубийство и ми се хил€т в лицето, като споменават н€кои от т€х. Ќапример първи€т ми изобщо опит, този с морето, казват ми никой не може да умре така, имаш инстинкти за самосъхранение, не можеш казват просто да нагазиш в морето и да се потопиш очаквайки да се удавиш. »нстинкти мраз€ ви инстинкти, чухте ли, мраз€ ви.  ой ни ги е сложил тези инстинкти, само и само да ни пречат да отидем и се превърнем в птици. »змислил съм... ’ей пусни ме, чакай да си допиша пусни ме ей..

 азват подобр€вал съм се. Ќе знам, щом те така мисл€т. ≈дин ден през решетките на ста€та ми съзр€х, да ви кажа първоначално не можах да пов€рвам на очите си, та съзр€х б€лата птица, беше гълъб веднага се почудих кой ли е този късметли€, който вече се отправил към кра€. —ед€х и го наблюдавах, оказа се, че е на градинар€, който го намерил със счупено крило под една липа. ќпитаха се да ме преметнат и ми говореха глупости, че това била най-обикновена птица, най-обикновена птица представ€те ли си?! Ќо сега, сега вече ми позвол€ват да го гал€ и да пиша, казват това много ми помагало, даже тук започнаха на мен да ми викат Ѕели€т гълъб, то и с тези бели дрехи. ѕон€кога си мисл€, че надзирателите са луди, а не ние. “а гал€ си бели€т гълъб и го мол€ да ме изчака, та да отлетим заедно. —амо да намер€ начин и ще отлетим двамата един до друг, говор€ му, а той само гъргълука и ме гледа. «нам че всичко разбира.

ќнзи ден б€х се развихрил даже на охраната се метнах, а а з какъвто съм слабичък за нула време пометоха с мен ста€та. ¬сичко стана заради птицата, оздрав€ и отлет€, така плаках, а после откачих помислих си, ето той е свободен, а аз ще остана и изгни€ тук. Ќо знаете ли какво, не никога н€ма да се сетите. Ќе можете нали, днес той се върна направо не можах да си намер€ м€сто от радост. ¬ърнал се е заради мен, за първи път н€кой прави такова нещо заради мен и го направи най-чистото създание и то когато би могло да остане и бъде с другите на най-прекрасното чисто, тихо и спокойно м€сто на света.

¬ече ми позвол€ват да сед€ в градината. “а и сега седнал съм на една пейка, гушнал съм го, още не съм му измислил име, а тр€бва казват ми и го гал€, и разпитвам за там и си мечта€. Ќо и тук в момента се чувствам толкова добре, та той се върна от там, та може и да не е кой знае колко хубаво. ѕросто съм го гушнал и съм се вгледал в безупречно б€лата му перушина. „увствам се толкова добре, чувствам се отпочинал. ¬ече не съм така сигурен дали искам да отлет€.       

ћисл€ си, че преди да полет€ първо тр€бва да се науча да ход€. ƒнес ме изписват.

                 

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© »ван ћилтонов Ќиколов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-07-15

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3953  ќтзиви: 1
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
18-08 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
18-08 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
ѕълен списък