Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  ѕоези€, проза и верлибър
  „«а писането" е рубрика, ко€то си постав€ нескромната задача да ни помогне да се ориентираме в морето от литературни видове, родове, жанрове, да не потънем в океана на литературните похвати,
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от afala
 
“≈–јЌ— »я“ Ќј„»Ќ
ƒве луни
≈Ћ‘»„≈— ј ѕ≈—≈Ќ
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



≈лена ѕавлова ѕавлова(afala)>>“≈–јЌ— »я“ Ќј„»Ќ  
“≈–јЌ— »я“ Ќј„»Ќ
  ≈лена ѕавлова ѕавлова (afala)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
јдмирал ’амърсмит най-сетне благоволи да вдигне глава и да измери с поглед сво€ подчинен.  апитан ƒейвис стоеше пред бюрото му в безупречна стойка УмирноФ - и с изражение на непокорно неподчинение върху гладко избръснатото си лице. Ќа колана му бе окачен странен на вид меч. - «наете защо ¬и викам, ƒейвис! - изръмжа ’амърсмит. - «нам, сър! - ѕредполагам, че знаете и какво наказание се полага за неизпълнение на заповед? - ƒа, сър! - » въпреки това получавам “ќ¬ј! - адмиралът хвана с два пръста компютърната разпечатка, ко€то лежеше на бюрото му и с гнусливо изражение € размаха във въздуха. - ƒа см€там ли, че има печатна грешка? - Ќе, сър! - ƒейвис бегло погледна текста. - “ова е в€рно декодирано, сър! ’амърсмит въздъхна тежко. - √отов съм да понеса присъдата, сър! - допълни капитанът. - —ъзнавам добре какво прав€ и... - ћлък! —ериозно ли ми говориш, че заради н€какъв камикадзе ще приемеш да бъдеш разстрел€н? - ƒа, сър! ¬ъпрос на чест, сър! - ¬ъпрос на чест ли? - ’амърсмит се разсм€ гръмогласно. - ¬ мо€та флота си от колко, седем години? - ƒа, сър! —едем години, четири месеца и дванадесет дни, сър! - јко беше н€кой новопроизведен сополанко, ƒейвис, досега да съм те ликвидирал три пъти, €сно ли е? - ƒа, сър! - изражението на капитана не се промени ни на йота. - —амо защото, - подчерта адмиралът, - през всичкото това време си се представ€л безукорно, никога не си нарушавал устава, винаги си провеждал изключително успешни акции и досега не си правил глупости, ще изслушам мотивите ти за това неподчинение! - “о е... - ƒейвис се запъна. - јми, дълга истори€ е, сър! - –азполагам с достатъчно време! - ’амърсмит изсумт€. - ’айде, давай! ƒейвис притвори очи, припомн€йки си последователността от събити€, довела го до щаба на адмирала: акци€та край ћира —ерени, разгромът на кроу, нападението на камикадзетата, случайното залав€не на едини€ от изтребителите им, разпитите на пилота-военопленник, заповедта пленникът да бъде ликвидиран, негови€т отговор че отказва да й се подчини... Ќакра€ каза: - ¬сичко това започна, когато б€х на десет години, сър! ¬ойната все още не бе об€вена, макар по границата да имаше напрежение... Ѕаща ми беше търговски агент на У—илмарил »ндъстрисФ на ’авеланж, но заедно с майка ми попадна в нелепа авиокатастрофа и аз останах сирак. ѕри друга ситуаци€ веро€тно щ€х да бъда екстрадиран от планетата и върнат на «емната федераци€, но редовните полети вече б€ха анулирани, попаднах в държавен приют на кроу и като всички останали деца на попечение на —ъюза б€х мобилизиран и изпратен във ¬оенна школа за.... - ’авеланж, а? - ’амърсмит се намести по-удобно в креслото си. - “ова май наистина ще бъде дълга истори€, ƒейвис! я седни!  апитанът с благодарност прие предложението. - ¬оенна школа за пилоти-камикадзе! - довърши прекъснатата му мисъл адмиралът. - » после?  ейл Ѕарх беше син на станджа —моу Ѕарх, бе възпитан в най-добрите традиции на са€-кроу, знаеше какво да очаква от бъдещето си и се стремеше към това с ц€лото си сърце. “ригодишен бе сто€л на масата в гостната и бе рецитирал са€ наизуст пред многобройните гости на баща си. „етиригодишен за пръв път бе взел в ръка неимоверно дълги€, излъскан от неизброими години употреба меч, принадлежащ на баща му и предавал се в рода от повече поколени€, отколкото кроу можеха да избро€т. ѕетгодишен бе постъпил в ќфицерското училище и бе винаги на върха в сво€ курс. ѕредсказана му бе блест€ща военна кариера, станджа —моу се гордееше с него, в дните за свиждани€ винаги му повтар€ше, че ще му купи звание веднага щом завърши обучението му и се кълнеше, че макар и  ейл да бе единствен наследник на рода, чрез него Ѕарх ще достигнат нов разцвет и нова слава... Ќа десети€ си рожден ден  ейл за пръв път излезе в симулаци€ на боен полет (като втори помощник-капитан), благодарение на некадърните действи€ на капитана си набързо остана единствени€т действащ офицер на борда на кораба, пое действието в свои ръце и се представи по начин, който накара баща му да му подари меча веднага след приключването на полета, а комодор ¬урс, началник на ”чилището, да за€ви в прочувствена реч, че ако кроу разполагаха с един-двама адмирали от ранга на  ейл Ѕарх, щ€ха да са спечелили войната с теранските червеи още преди да е започнала. ¬сичко се срути като куличка от кибритени клечки две седмици по-късно. —моу Ѕарх, заедно със съпругата и двете си невръстни дъщери загина при атентат, приписан на тераните, естествено... и се оказа, че единственото, в което е влагал пари с печалба, е било обучението на собствени€ му син. » че през последните една-две години е плащал таксите за ”чилището чрез заеми и мъчителни лишени€, за които  ейл не е имал ни най-малка представа. - јко имаше н€каква вратичка в закона, - бе казал комодор ¬урс в разговор на четири очи с  ейл, - щ€х да намер€ начин да те задържа в ”чилището... дори да ти плащам таксите, ако се наложи. Ќо н€ма начин да го направ€, защото от този момент нататък ти ѕ–»ЌјƒЋ≈∆»Ў на държавата като дете без собствени средства за издръжка. » като такъв автоматично си мобилизиран заради военното положение, което пък отмен€ вс€каква възможност да бъдеш осиновен... и магически€т кръг се затвар€. ¬прочем, - комодорът сведе поглед, - дори и да завършиш ќфицерското училище, ти н€маш средства да си купиш чин и пак би стигнал до там, където ще отидеш след като завършиш ¬оенна школа... тъй че обучението ти тук би било загуба от вс€каква гледна точка!  ейл кимна мълчаливо, осъзнавайки истината в думите му и мъчейки се едновременно с това да преглътне сълзите си. —а€-кроу го застав€ше да приема каквото и да му се случи с високо вдигната глава и достойнство, пък и, все пак, във ¬оенната школа, щеше да продължи да се обучава за пилот, а това Ѕ≈Ў≈ нещо. - ўе мога ли да задържа меча си, сър? - попита колебливо. - Ћично ще се погрижа за това! - ¬урс му се усмихна бащински. - ѕоне толкова мога да направ€ за теб! » тъй, седмица по-късно, той се оказа на “уурурст с една снимка на родителите си в сребърна рамка, оръфан навигационен алманах и меча, увит в намаслено платно. Ћейтенант Ѕутра, началник на ¬оенната школа на “уурурст, бе дребен, злобен мъж с лисичо лице и малки, лъскави очички. ѕрелисти небрежно пачката документи пред него, втренчи се в  ейл и попита недружелюбно: - «начи “» си син на станджа? - ƒа, сър! - » баща ти ти е подарил този меч в памет на важно събитие? - ƒа, сър! - » са те изхвърлили от ќфицерското училище?  ейл се поколеба, преглътна възражени€та си около формулировката на въпроса и отвърна: - ƒа, сър! - Ќе можеш да задържиш оръжието! ўе тр€бва да го предадеш в оръжейната за общо ползване или мога да ти уред€ да го продадеш, за да разполагаш със сума извън държавната си издръжка! - Ќе, сър! - —лед като този въпрос е уре... - Ѕутра най-сетне осъзна какво е казал  ейл току-що и з€пна. - Ќе? - —м€там да го задържа, сър! “ой е родова принадлежност на Ѕарх, символ на доста неща, за които си н€мате и пон€тие и комодор ¬урс ми обеща, че мога да го взема със себе си! - —лушай, червей, - Ѕутра се озъби, - н€ма да ти позвол€ да ми противоречиш! “ова, че си бил в протекци€та на н€каква високопоставена измет и си се мотал във висшето общество досега, не означава, че тук важи нечи€ друга дума освен мо€та собствена! ћечът ще бъде продаден! ≈то ти петдесетачка... и документите за разпределението ти!  ейл не посегна нито към едното, нито към другото. ¬место това остави полупразната си брезентова торба на пода, извади меча от платнени€ му калъф, разкопча униформената си куртка (все още с регалиите на ќфицерското училище) и церемониално се поклони. Ѕутра опулено го з€паше. - — ¬аше разрешение, сър! - момчето приклекна, извърши два пробни замаха с меча и се поклони още веднъж. - — разрешение за как... - ¬ подобни случаи на спор и взаимно унижение, са€-кроу,  одексът на „естта, —бор на ћъдростта и ѕредписани€та за ∆ивота, - нарочно произнесе ц€лото церемониално название на са€ и натърти на него, - предписва харакири, сър! -  а... “и...  ейл вдигна меча, хвана го в средата на острието, тъй като бе твърде малък за да може да го държи за дръжката и да го насочи към гърдите си и леко заби върха му в корема си. Ќе остана удовлетворен - бе изместил прицела с н€колко сантиметра.  оригира грешката си, мърморейки тихо мантри от са€ и се концентрира напълно. ”сещаше струйката кръв, ко€то се стичаше по слабините му от неверни€ прицел, усещаше също надвисналото в кабинета напрежение, чуваше отдалеч Ѕутра да говори нещо, но вече се бе изключил за света и всичко това не можеше да го засегне.  оригира отново, този път само с милиметри - с болка осъзнаваше, че е твърде малък все още и е унизително да не успее да прецени точното м€сто от първи€, а особено и от втори€ път, но... —ега вече бе доволен. »зпъна ръце и със сила заби острието в корема си. „аст от секундата преди това н€кой изби меча от ръцете му.  ейл припадна.  огато дойде на себе си, първото нещо, което почувства, бе твърдата кокалена дръжка на оръжието, грижливо сложена в д€сната му длан. ќтвори очи и с усилие фокусира погледа си. ¬се още лежеше на пода в кабинета на Ѕутра. - ѕомислих, че си решил да умреш, суа! - каза му нечий топъл глас. - Ќаистина ми се стори, че си напуснал бели€ св€т! - «а съжаление... -  ейл криво се усмихна. - Ћейтенантът е гол€м глупак! - гласът бе категоричен. - » сигурно си постъпил правилно... Ќо ако б€х закъсн€л и с минутка, щеше да си се саморазпорил като риба! Ќо лейт просто не е свикнал да си има работа с последователи на са€.  акво точно стана? - »скаше да ми вземе меча... да ми го открадне за петдесетачка! - изплю  ейл и седна. Ѕутра, б€л като платно, все тъй стоеше зад бюрото си. ƒо него обаче бе застанал грамаден негър със скулесто лице и сплетена на ситни плитки коса. Ќашивките му показваха, че е само сержант.  ъс церемониален меч бе окачен на колана му. - “и, - сержантът з€пна началника си, - си искал да вземеш меча за петдесетачка?! - Ќ€ма право да го задържа! - отсече Ѕутра. - ѕравилникът... - ƒа върви по д€волите правилника! ѕърво, да разделиш хлапето и оръжието означава да убиеш малки€, все едно дали ще си направи харакири или ще скочи от н€кой по-висок балкон. „удно ми е как си станал лейтенант, след като си н€маш пон€тие от са€! - Ќ€мам...? - вбесено изръмжа Ѕутра. ÷ветът се връщаше на лицето му. - » второ, - невъзмутимо продължи сержантът, - нанесъл си неверо€тно унижение на малки€ суа... “ози меч струва като минимум тридесет и пет хил€ди! - “ози боклук? —ержантът и  ейл се спогледаха безнадеждно. - јз съм “акома! - каза негърът накра€. - ўе бъдеш в мо€та рота... и лично аз поемам отговорността за тво€ меч. –азбира се, ще бъдеш разстрел€н, ако нараниш н€кого с него! - Ќо... - продължи да се противи Ѕутра. - —игурен ли си, - “акома се обърна презрително към него, - че “¬ќ»“≈ шефове ще бъдат щастливи да научат, как един суа за малко не си е направил харакири заради собствени€ ти идиотизъм? » че почитта ти към са€-кроу е само на думи, а не чрез дела или познани€? ’айде, кадет Ѕарх, да вървим!  ейл зама€но се надигна. Ѕе усп€л да си нанесе широка рана, но изобщо не й обърна внимание - закопча куртката си, уви меча в платното, вдигна торбата си и последва “акома в коридора. „увстваше, че току-що си е спечелил един смъртен враг - и е получил първата истинска победа в живота си. » сержантът му бе оказал честта да го нарича суа! “ъжен бе светът, в който внезапно се оказа  ейл. ¬ школата за пилоти на изтребители се обучаваха седемстотин деца на различна възраст и между т€х на пръсти се бро€ха онези, които изпитваха н€какво влечение към  осмоса въобще. Ћеките едноместни изтребители, които щ€ха да управл€ват когато завършат, разчитаха главно на скоростта и маневреността си, а не на солидното си въоръжение, тр€бваше да окръжат гигантските терански крайцери като досадни врабчета - слон... и пилотите им рискуваха живота си във вс€ка схватка - а главното им предназначение бе да се разби€т в командни€ център на противника. ѕопул€рното им име бе УкамикадзеФ. —а€-кроу бе създала длъжността, ко€то децата се обучаваха да изпълн€ват и според нейните повели те щ€ха да лет€т и умират. Ќо в школата са€ се изучаваше само частично и по варварски начин, който изц€ло осакат€ваше същността й. ∆ивееха в малки кутийки с по две твърди легла, хранеха се с питателна, но еднообразна храна, практически н€маха право на собствени вещи - принадлежаха на —ъюза и държавата н€маше никакво намерение да харчи за т€х повече от необходими€ минимум. ќтча€ни б€ха - деца с пречупени съзнани€, мъртви за света още преди да са се самоосъзнали. јко н€маше са€, меча и достойнството си,  ейл веро€тно щеше да се предаде като т€х. Ќо той притежаваше и трите - и бе син на станджа, колкото и малко да значеше това сега. “ака че бе обречен на още по-гол€ма самота и изолаци€. ¬ началото останалите се опитаха да му се подиграват и да го тероризират, но мечът и са€ бързо му спечелиха достатъчно уважение поне за да бъде оставен на мира. “ри месеца след постъпването му във ¬оенната школа, когато слуховете за наближаващата война станаха по-осезателни, “акома доведе в ротата нов кадет. - јлександър ƒейвис! - представи го той пред стро€ на утринната проверка. - “еранин... червей... - премина шепот през редиците. - ћлък! - сержантът строго огледа момчетата. - ¬ойник на кроу, това ще бъде той отсега нататък! » не забрав€йте, че вашите собствени корени са н€къде на «ем€та!  адет ƒейвис, марш в стро€! Ќови€т не се отличаваше по нищо от т€х самите, с изненада констатира  ейл. ћоже би чертите на лицето му б€ха малко странни, но иначе изглеждаше досущ като обикновен кроу. Ѕарх бе изучавал истори€ достатъчно, за да знае, че кроу, обитателите на —ъюза, н€кога са били земни колонисти и действително произлизат от «ем€та - преди колкото и поколени€ да е било това - но въпреки всичко бе притеснен да открие, че теранските червеи толкова си приличат с неговата собствена раса. “ъй че наблюдаваше ƒейвис и разсъждаваше по въпроса. ∆ивотът на јлекс ƒейвис се бе превърнал в кошмар от първи€ ден, през който бе прекрачил прага на ѕодготвителната рота - а веро€тно и много преди това, още докато е ходел в обикновено училище н€къде на ’авеланж. » ако бе очаквал н€какво облегчение при постъпването си във ¬оенната школа, нищо подобно не му се случи. “ой беше терански червей и главната цел в живота на останалите кадети бе да го тормоз€т - и да го уби€т, ако получат такава възможност. ќмразата бе насаждана в т€х с поколени€... не, че това можеше да донесе н€какво успокоение на јлекс. ќколо седмица  ейл просто наблюдаваше, дистанциран от другарите си както винаги. Ќо все по-често пръстите му нервно попипваха дръжката на меча и една сутрин на закуска той взе решение, напълно в стила на са€. Ѕ€ха изблъскали ƒейвис последен на опашката пред автоготвача, макар според ротни€ списък кадетът да заемаше съвсем друго м€сто.  акто обичайно, той получи остатъците, но мълчаливо взе подноса си и с достойнство се оттегли, търсейки уединено м€сто да се настани. ѕрепънаха го. Ќе му се случваше за първи път, но обикновено той усп€ваше да запази равновесие с граци€та на котка. “ози път подносът му се наклони и горещата протеинова супа се изл€ върху главата на онзи, който му бе подложил крак. ¬ столовата имаше трима дежурни ефрейтори - и нито един от т€х не се помръдна от м€стото си да прекрати започналото сбиване. ƒейвис се защищаваше добре - бе €к, мускулест и владееше карате, както по-късно научи  ейл - но бе по-малък на възраст от повечето в ротата. » н€маше шанс срещу петдесет настръхнали хлапета. ўеше да бъде безславно пребит, тежко ранен, а може би и убит - зависи кога ефрейторите щ€ха да се намес€т. —лучи се обаче нещо друго -  ейл се изправи, измъкна оръжието си, изръмжа: - «а  роу! - и се хвърли напред. ѕомнеше добре обещанието, което бе дал на “акома в ден€ на постъпването си и си позволи само два-три добре премерени удара с плоското на меча. “ова бе достатъчно да потуши страстите и да накара побойниците да се поотдръпнат. ƒейвис, свален на колене и с разбит нос, отча€но се опитваше да се надигне.  ейл застана до него, зае бойна стойка и завърт€ леко меча в катата на ѕредизвикателството. - ≈дин от нас е! - каза с тих, заплашителен глас. - ¬ойник на кроу! Ќе е важно какъв е бил преди, важно е какъв е сега... - „ервей! - обади се н€кой от кадетите. - —а€ не прави разлика между кроу и терани! - ср€за го  ейл. - —а€ е честта да не удариш паднали€, са€ е...  акво ли съм седнал да ви об€сн€вам! - отпусна острието на меча надолу. - “ой е под мо€ защита! » се над€вам да знаете какво означава това, защото следващи€ път, когато налетите върху него в нечестен двубой, ще ви изкорм€ до един! ≈два сега ефрейторите се намесиха, отбел€за той с горчивина. ƒейвис получи три дни карцер за предизвикване на сбиване, три за неправомерно използване на оръжие му дадоха и на него. «аповедта бе на Ѕутра, но “акома се погрижи да ги настан€т в една кили€ и престо€т им в ареста да не е много непри€тен, а за раните на ƒейвис долу слезе лекар€т на ком-състава. Ќ€маше какво толкова да прав€т в сумрака на кили€та, освен да седнат на единствени€ широк нар и да чакат.  ейл се зае да почисти и излъска меча (не, че оръжието не бе в идеално състо€ние) и известно време се чуваше само равномерното Ушшш-шшшФ на намаслени€ парцал. “очилото бе останало в ста€та му. Ќакра€ ƒейвис пръв наруши мълчанието: - „увал съм за са€... но не разбрах значението на думите ти! ћинута или две  ейл продължи да лъска меча. ѕосле каза: - „е си под мо€ защита ли? “ова е „естта на война...  огато жертвата е твърде слаба, - той погледна за момент јлекс и допълни, - или са€ е пренебрегната, или на лице са други подход€щи услови€ - и само ако суа-войнът мисли, че избранникът му е достоен за честта и ще оправдае избора му, той взима под сво€ защита. » тогава кръвта е негова кръв, враждата - негова вражда... - не бе сигурен, че може и иска да об€сни на терански€ червей действи€та си. —а€ го бе подтикнала да изпълни ритуала, но сега... - ’ай-са€! - съвсем уместно отбел€за јлекс и попита. - –едно ли е в такъв случай да ти се закълна или нещо подобно? - Ќе! - отвърна  ейл след кратко колебание. - јз н€мам ранг на суа! - допусна в гласа му да прозвучи повече горчивина, отколкото желаеше. - » веро€тно никога н€ма да го получа, не и тук... Ќо бих желал, ако действително разбираш отговорността, ко€то ћќя“ј клетва ти прехвърл€, да се представиш като достоен избранник! - ўе се опитам! - ƒейвис кимна. -  ажи ми нещо повече за са€! ¬ училище не ме допускаха до тези часове, защото съм теранин... а кроу-прислужникът ни беше, хм, доста лаконичен по въпроса! - ¬се пак те е научил на нещо! - Ќе той! “атко! “ой, ъъъ, беше изучавал са€ от... културен интерес? Ќе, интерес към културата и цивилизаци€та на кроу. » ми об€сни н€кои неща. «а ритуалите, за хай-са€ и за... мечовете също. Ќо... - “ози меч, - унесено каза  ейл, - е принадлежал на истински €понски самурай и е изкован през дванадесети век от «емната ера. ѕо-късно първи€т Ѕарх го взима със себе си като стенно украшение и го пренас€ до “иламин... Ѕе изучавал истори€та на ћеча на „естта още откакто бе в състо€ние да повтар€ това, което баща му му разказва. Ѕе прочел хрониките на Ѕарх, бе се учил да рецитира наизуст същата тази истори€ като мантра на са€... и не бе споменавал за не€ през изминалите месеци просто защото н€маше пред кого. —ега най-сетне си бе намерил слушател и думите се лееха от устата му като неспирен поток.  огато наближи поколението на баща си усети буца да зас€да в гърлото му. –азплака се, щом стигна до У...и —моу Ѕарх получил този меч в ден€ на...Ф - за пръв път от смъртта на баща си плачеше. —ълзите му б€ха както за обичните изгубени родители, така и за мъчително потъпканата чест на рода Ѕарх. ј јлекс го придърпа към себе си и го прегърна - жест на съчувствие и сподел€не, който са€ може би не одобр€ваше, но от който  ейл се почувства по-добре. “акома със сериозно изражение огледа двамата бивши арестанти. - ƒобре разбирате, че тормозът над кадет ƒейвис сигурно ще продължи, нали? - каза сухо. - ƒа, сър! -  ейл кимна. - ƒругите от ротата н€ма да посме€т, но лейтенант Ѕутра и преподавателите... » останалите в школата... - “р€бва да се влиза в изпитани€та с чест! - отбел€за јлекс с горчивина. - Ќе се притесн€вайте, сър, ще се оправ€ н€как си! “акома се замисли за момент, преди да заключи: - ¬ такъв случай, вървете! Ѕих искал да те премест€ при Ѕарх, ƒейвис, най-вече за личната ти безопасност, но... ѕравилникът и лейт не ми позвол€ват да го направ€! - ћалцина кроу са като ¬ас, сър! - јлекс му се усмихна от вратата. - Ќе се притесн€вайте, наистина ще се оправ€! - —ър? -  ейл също тръгна да излиза, но спр€, осенен от нова иде€. - Ќали след карцер на кадетите под дванадесетгодишна възраст им се полага половин ден градски отпуск? - ¬ същата седмица, в ко€то е приключил арестът им! - кимна “акома. - «аради психическото им здраве и... - ћожем ли да ползваме отпуската сега? - ¬еднага след... - сержантът изсумт€. -  адет, непрекъснато ме изненадваш! Ќе виждам защо да не може, но... - ¬ такъв случай ще ни попълните ли пропуски? ¬оенната Ўкола на “уурурст бе разположена между ÷ентъра и индустриални€ квартал на “Трурст, най-големи€т град на планетата.  ейл бе излизал пет пъти в отпуска до сега и горе-долу бе опознал селището. Ќе, че имаше какво толкова да му се опознава.  ато вс€ка една от изникналите набързо колонии на кроу, и тази бе построена с геометрична точност и по стандартен архитектурен план, обогат€ван допълнително от въображението на местните заселници. √радът бе ориентиран на югоизток-северозапад, пресечен от край до край от широк булевард, на който се намираха както главните административни сдани€, така и повечето магазини и развлекателните заведени€. ¬ страничните пресечки южно от ÷ентъра се ширеха жилищни блокове, а на север - промишлените комплекси. ќбщо-взето, достатъчно бе човек да повърви двадесетина минути пеша, за да стигне до ко€то и цел да си е поставил. Ќо поне по мнението на  ейл, обобщени€т архитектурен план, на който се базираха “Трурст и поне десетина хил€ди други градчета навс€къде из —ъюза, създаваше като резултат не само удобно, но и привлекателно м€сто за живеене. ќт портала на Ўколата поеха към ÷ентъра. - Ќе мисл€, че друг път ти се е случвало да излизаш сам? - предположи  ейл. - ќ, не! - јлекс поклати глава. - Ќаши€т кроу-прислужник винаги идваше с мен, най-често ме возеха с кола... Ќа ’авеланж никога не е било безопасно за един теранин да скита ей-тъй по улиците! - “ук униформата те защищава надеждно! ѕоне от цивилното население... не, че ще те разпозна€т като теранин! ≈ла, насам! ѕрекосиха н€колко тихи, сенчести улички и изл€зоха на булеварда. „овек трудно би могъл да предположи, че градът е само на двадесетина или максимум тридесет години - в начина, по който б€ха оформени фасадите на магазинчетата, в подредбата на дърветата по тротоара, дори във фините неравности на вс€ка една плочка по зем€та имаше нещо, подсказващо умиротворение, могъщество и древност. ѕатината на времето - или по-скоро мъдростта на са€ - и тук бе сложила сво€ отпечатък. - Ќе си опитвал вуу-гуа? - предположи  ейл. -  акво е това? - “ипично за този район на —ъюза €стие... - той поведе јлекс между из€щните дървени масички пред ресторантчето и почука на стъклото на гишето. ћладо момиче им отвори и попита със сладък глас: -  акво ще обичате, момчета? - ƒве вуу. — всичко.  акто си му е редът! -  ейл постави на плота пред не€ една банкнота. »маше съвсем малко пари, нищожен остатък от мизерната му стипенди€ и щеше да е по-разумно да ги прибави към спест€вани€та си за ново точило, но... ћомичето изчезна в кухн€та и се върна след минута с две горещи вуу-гуа. - ’амбургери! - с разочарование в гласа проточи јлекс. - ћол€? - продавачката трепна при споменаването на непознатата дума. - “ой идва от ’авеланж! - побърза да се намеси  айл. - “ака им викат там... теранска заемка! - ’авеланж! - т€ кимна с неодобрение, с€каш самото споменаване на отдалечената планета, ко€то се намираше буквално в подстъпите на «емната ‘едераци€, бе достатъчно об€снение за дивашката думичка. »з€доха своите вуу-гуа под с€нката на клонестото дърво зад ъгъла. ѕриликата с хамбургер, откри јлекс, се изчерпваше само с това, че пълнежът на гуа бе поставен в плоска питка от хрупкаво тесто.  ейл се изхитр€ваше да отхапва от не€ без да се окапе, но това си бе ц€ло изкуство - тестото се трошеше на фини парченца, разнообразните плънки, насложени на тънки пластове една върху друга имаха склонността да ти изтичат изпод пръстите... и беше д€волски вкусно. »зпоцапан до ушите, но с пълен стомах и изпаднал в извънредно благодушно настроение, јлекс отбел€за: - “ова е най-страхотното нещо, което въобще съм €л! - јко ще ти показвам са€-кроу, тр€бва първо да разбереш кроу, а за да ги изучиш тр€бва да започнеш от самото начало! -  ейл се засм€. - Ќали разбираш, “ќ¬ј са кроу! - той махна с ръка, обхващайки с небрежен жест сенчестата уличка, пейчицата, сложена под дървото от н€кой доброжелателен гражданин, бръмчащите по булеварда Смобили, магазинчетата, цели€ град... јлекс съсредоточено кимна. - “ова е са€! - добави  ейл. - ѕланът, по който “Трурст е строен, е еднакъв с този на ’авТанж, на ”отТнъб и на безкрайно множество други... Ќо кроу са направили града да не прилича на нито един от събрат€та си, като същевременно е... - той спр€ в мъчително колебание да открие подход€щата дума. - ќ, не знам, перфектен не е нещото, което искам да кажа! ¬секи детайл е премислен щателно и... Ќе знам! - тръсна глава. - Ќо ако се вгледаш, ако се оставиш са€ да те носи, просто го усещаш! “атко казваше, че €понците имали неща като чайна церемони€, икебана, €понски градини... –азбираш ли, да превърнеш такова елементарно нещо като варенето и сервирането на чай в събитие с безкрайно дълбок смисъл! ƒа подредиш шепа камъчета в керамичен поднос така, че случаен наблюдател да може да ги съзерцава с часове, осъзнавайки... ќ, наистина не знам! ќсъзнавайки са€, само че те не са имали са€ тогава. - — школата не е така! - възрази јлекс. - Ўколата е частен случай. Ќо дори и т€ израз€ва са€ в друг аспект... »ли поне би тр€бвало! -  ейл сви рамене. - ¬ крайна сметка, и в япони€ е имало нисши класи! ≈ла, филмът след малко ще започне! јлекс понечи да му зададе н€какъв въпрос, но се отказа. ’олокиното (по типично терански маниер, ако ставаше дума за това) бе украсено с претенциозни примигващи реклами. Ќо малкото, драпирано в тъмнозелено фоайе, почтителната разпоредителка и салонът с простички, удобни кресла нав€ваха същото усещане за умиротворение и стаена мощ, както и цели€т град. - ’ай са€... - замислено промърмори ƒейвис, докато се настан€ваха. ѕо това време на следобеда почти н€маше зрители и той заподозр€, че  ейл ненапразно го е довел тук точно сега - можеше спокойно да преглътне притеснени€та си и да се остави филмът да го погълне. Ѕе гледал доста холовизионни предавани€ на кроу на ’авеланж - н€маше какво друго да се гледа. Ѕе се опитал да чете и книгите им... но по онова време не бе имал откъде да започне. —ега, след трите дни в карцера и урока, който при€тел€т му току-що му бе предал, можеше да погледне под различен ъгъл Ућечът на честтаФ, както се наричаше филма.  роу изб€гваха присъщите за теранското кино ефекти, с които би била нагъчкана дори тази историческа сага. Ќ€маше също кой знае какви масови сцени, участваха само десетина актьори, сцената бе камерна и действието - дори малко мудно.  акто и всичко останало, което јлекс бе гледал на ’авеланж, тук също се разчиташе на скрит емоционален и мисловен подтекст. —амо че сега той бе по-близо до разбирането на този подтекст от преди... »стори€та бе простичка. –азказваше се за първите години след колонизирането на н€каква планета, когато кроу все още не се б€ха самоосъзнали като единна раса и отделните колонии воюваха една с друга. ћахуд, син на ата-станджа на една от колониите на планетата, бе изпратен на геоложко проучване в близките планини и попадна в плен на бандитска групировка. Ѕе затворен в мрачна пещера заедно с още един младеж, заловен от Удругата страна на планинатаФ. ќказа се, че  итуат е бан-суа на съседни€ град, с който хората на ћахуд враждуват. ќмраза бе това, което ги ръководеше в началото - но и двамата б€ха твърде тежко ранени и слаби, за да могат да се би€т и един с друг... ѕък и, доколкото разбра от разговорите им јлекс, дългът да предупред€т градовете си за бандитското укрепление, бе по-силен от омразата... —а€! “ака че те се заеха да си помогнат един на друг и заедно нападнаха пазачите си... “еранците биха превърнали път€ им из лабиринта от пещери в страхотно екшън-приключение.  роу б€ха избрали друг подход - много по-прост начин да предадат опасностите, напрежението и всичко останало, съпътстващо прехода през непознатите подземи€. ‘илмът бе концентриран по-скоро върху по-спокойни на пръв поглед сцени: двамата се наглас€т за сън след като са си поделили оскъдната храна, а на заден план се вижда огромни€т, не€сен труп на н€какъв зв€р; те наблюдават от една площадка последните падащи камъни на чудовищно срутване, което €вно им бе пресекло път€... ¬ъв всеки случай ћахуд и  итуат напуснаха пещерите, разделиха се на склона на планината и всеки от т€х пое към сво€ град. —лед завръщането си, ћахуд предаде всички сведени€ на баща си, бе организирана гол€ма военна кампани€ и колонистите нападнаха бандитското свърталище. ќказа се, че и хората на  итуат са предприели атака по същото време. “ипично за кроу (както по€сни по-късно  ейл), след като се срещнаха в пещерите, двете армии вл€зоха в бой една с друга...  олони€та на ћахуд победи, ата-станджа на противниците им церемониално счупи меча си пред бащата на ћахуд и се хвърли в една пропаст, а тежко ранените пленници б€ха отведени в града за разпит и публична екзекуци€... ћахуд, като бан-станджа на колони€та, получи задължението да се занимава с пленниците. ћежду т€х откри  итуат - и точно в това бе развръзката на филма.  итуат умираше - бе очевидно, ако се съди по ужасната рана в корема му. ¬ъпреки това ћахуд се €ви пред баща си и останалите станджа и суа от —ъвета, за да за€ви, че не е в състо€ние да изпълни дадените му заповеди и да убие  итуат собственоръчно. - ¬ъпрос на чест! - бе краткото му об€снение.  ейл коментира това така: - —а€-дългът му е да се подчин€ва безпрекословно... и това е много повече, отколкото проста заповед. Ќо  итуат е... нека го наречем негов кръвен брат, макар да не са преминали през подобна церемони€. » пак са€ задължава ћахуд да го защищава до последни€ си дъх. “ака че той не е в състо€ние нито да го екзекутира, нито пък да се откаже от дълга си на бан. —ъветът също не може да оттегли дадената му вече отговорност и... признавам си, че сигурно ти звучи малко налудничаво! - «ащо просто не го изчакат да умре? - полюбопитства јлекс. - “ераните сигурно биха направили така! -  ейл сви рамене. - Ќо ние сме кроу! » тъй като противоречието бе твърде дълбоко и неразрешимо, ћахуд помоли за разрешение и си направи харакири пред членовете на съвета. “ой и  итуат б€ха погребани в общ гроб, с всички почести. ‘илмът завършваше със сцена, в ко€то бащата на ћахуд стои на колене пред надгробната им плоча, гледа небето и казва: - «агубих единствени€ си син и своето бъдеще... Ќо се горде€ с теб, момчето ми! ’ай-са€! ¬ плочата бе вграден мечът, с който ћахуд бе извършил харакирито. - “ова е истинска истори€! - добави  ейл, докато върв€ха по улицата към Ўколата. - ћного попул€рна легенда от началото на колонизаци€та... ѕланетата сега се нарича ћеч на „естта! јлекс кимна замислено. ƒва месеца по-късно лейтенант Ѕутра ги събра отново на плаца в един ранен следобед. - ѕолучихме ново попълнение - каза с натежал от злъч глас. - ќчевидно н€кой станджа там горе е решил, че, след като вече имаме терански червей сред нас, той е все още жив и се обучава добре, бихме могли да се справим с още н€колко от същата порода. ѕреди един час пристигна кораб с ново попълнение кадети... јлекс се втренчи притеснено в десетината деца, които офицерите извеждаха на плаца. Ћесно можеше да разпознае УчервеитеФ - и тримата носеха следи от побой; едини€т все още беше облечен в окъсана военна униформа без нашивки. - “ераните са разпределени в ротата на сержант “акома - продължаваше монотонно Ѕутра. - ќт днес нататък те ще се обучават за камикадзе като всички вас и наш дълг е да ги превърнем в достойни пилоти, които да... “акома строи тримата встрани от ротата и, когато Ѕутра най-сетне приключи с речите си, нареди: -  адет Ѕарх, кадет ƒейвис, отведете новите кадети в склада и им подберете необходимото снар€жение. Ќазначавам ви пр€ко отговорни за новото попълнение; погрижете се да ги запознаете с реда тук... и внимавайте да не им се случи нещо лошо. ѕо изключение, кадет Ѕарх, - той повиши глас за да го чу€т и останалите от ротата, които б€ха започнали да ропта€т тихо, - ви се позвол€ва да използвате сила и оръжие в защита на кадетите. - Ѕлагодар€, сър! - обади се момчето във военна униформа. - —вободни сте! јлекс сковано пристъпи към тераните. »згар€ше от любопитство да научи къде са били заловени, какво става на фронта, какви новини има от «ем€та. ¬место това каза простичко: - ’айде, момчета. ¬редно е за здравето да стоим тук. јз съм јлекс, това е  ейл.  ейл Ѕарх кимна студено. —тискаше здраво дръжката на меча си. - ¬айклид - представи се онзи с униформата и също му кимна официално. - —уа. - “ерънс - промърмори дребничкото момченце със засъхнала кръв по горната устна. - Ќиклас - съобщи трети€т. - Ќаистина ли ще ни учат за камикадзе? Ќас? - ƒа, но първо ни промиват мозъците! - јлекс се усмихна. - ’айде. “р€бва да се изкъпете, да ви превържат и, разбира се, да ви намерим дрехи.  ъде ви хванаха? ¬айклид огледа спътниците си и, докато се насочваха към снабдителни€ корпус, взе думата: - Ѕ€хме на евакуационен крайцер. Ќападнаха го. јдмиралът ни изстрел€ в спасителни капсули - ние тримата, заедно с, ъъ, родителите ни и още н€колко деца б€хме в една от т€х. ѕлениха ни. «а щастие кроу имат достатъчно чест да не обстрелват спасителни капсули. - „естта е най-важното за кроу! - »зръмжа  ейл. - Ќе се зас€гай! - ¬айклид извинително разпери ръце. - ѕрекарал съм твърде малко време на планети на кроу, суа - той натърти на любезното обръщение - и знам прекалено малко за са€, за да мога да съд€ за истината. «а мен... за нас... ще бъде чест да изучим поне от части  одекса.  ейл поклати глава: -  одексът не може да бъде изучен отчасти. “ой тр€бва да бъде разбран. - ўе направ€ всичко, което е по силите ми! - кимна ¬айклид. јлекс го погледна любопитно: - ќткъде си? ћомчето се поколеба само за миг: - –одителите ми б€ха агрономи. ƒойдохме миналата година, като част от програмата за допълнително тераформиране. ј ти защо си тук? Ћъжеше много добре, реши јлекс. “уурурст бе твърде дълбоко в тила на кроу, за да може да усети с пълна сила войната. » може би точно за това мълниеносното нападение на теранските крайцери предизвика по-скоро паника, отколкото съпротива. ѕри все са€. ¬сичко се случи за броени часове. Ўколата бе вдигната по тревога посред нощ. ≈лектричеството бе изключено и в “Трурст не се виждаше нито една светлинка. ≈днствено сирените виеха с €ростна монотонност. —то€ха на плаца - едва различими силуети в топли€ летен мрак. - ... обект на нападение! - повтори Ѕутра с тон, в който се смесваха равни дози гн€в и безпомощно изумление. - –отите... за строева служба... √ласът му бе твърде слаб без микрофона и той бе застанал до най-големите, очевидно се опитваше да им из€сн€ва стратегии за нападение.  акво биха могли да постигнат с н€колкото жалки изтребител€, с които разполагаха, на јлекс така и не му стана €сно. Ќо все пак бе достатъчно близо да чуе, че седем терански крайцера, очевидно отцепила се от основни€ фронт бойна част, са в орбита около “уурурст, пред€вили са ултиматум за снабд€ване с провизии и са изпепелили едно от малките селища на източни€ континент за да докажат сериозните си намерени€. Ѕутра се канеше да ги напада... но междувременно в седем сутринта товарните совалки на крайцерите щ€ха да кацнат на ÷ентрални€ площад за да получат стоката според ултиматума си. - ... тежко въоръжени пехотинци... - продължаваше да се дере лейтенантът. - ... нападнем по време на обратни€ рейс... да останат по стаите си до второ нареждане... - Ќ€ма да имаме друг шанс! - прошепна ¬айклид. - јко не се измъкнем сега, те ще ни... “акома, който се разхождаше покрай редицата, му скръцна със зъби.  ейл едва чуто въздъхна. Ѕеше вид€л заповедта за ликвидаци€ на тераните снощи на бюрото му и точно в момента се разкъсваше между са€-дългът си на кроу от една страна и са€-дългът към при€телите си от друга. Ќакра€ промърмори: - —лед половин час в мо€та ста€... предай на останалите! —ъбраха се и петимата, точно в уреченото време. -  араулът се смен€ в седем! - започна  ейл, когато “ери затвори вратата. - Ѕутра е определил изтегл€нето на бойната си част към летището за около петнадесет минути преди това. —поред разписанието тр€бва да са дежурни “акома и Ѕрито... уверен съм, че ще отидат да з€пат излитането. ўе атакуваме вратата с учебни гранати. «наете къде се намира ѕлощадът и, ако имаме късмет, ще се доберем до там преди дори да са се усетили, че ни н€ма! - Ќе е нужно да идваш с нас! - јлекс открито го погледна. - Ќе знам дори как биха те приели на совалките... - Ќе мога да не дойда! -  ейл поклати глава. - ƒостатъчно е, че предавам са€ като ви помагам, нали? Ѕихте могли да ми направите услугата да ме представите за син на теранка... от “агратан, например. ј по-късно ще се оправ€ме. —а€ не би ви спр€ла да излъжете, мм? ћомчетата се спогледаха и кимнаха. - ƒобре тогава! —ега бегом по стаите! ¬ седем без петнадесет, с гранатите, на изхода! јлекс остана при него. - ѕредател на расата си... - каза. - —игурен ли си, че искаш да го направиш? - ¬ече съм го направил! -  ейл сви рамене. - ‘актът, че изобщо ви помагам... и освен това... - ƒошла е заповед, нали? - ѕроницателен както винаги! - –азбирам те! - јлекс сериозно кимна. - » съм ти благодарен, че... според са€ в тази ситуаци€ би тр€бвало да си вече мъртъв! - ƒа! -  ейл нервно докосна дръжката на меча. - ќбмисл€х и такъв вариант... само че по този начин не бих могъл да спас€ тво€ живот, мой кръвни братко! ѕък и, както са€ промени теб, така и теранската ти философи€ промени мен... Ќе мога да сто€ бездействен и да си направ€ харакири само защото се получава противоречие между верността ми към расата и към при€телите! - ¬се едно си правиш харакири, щом идваш с нас! - ќ, не е същото! «нам, че ще ми бъде неверо€тно трудно във ‘едераци€та! ћоже би дори ще изгуб€ вкуса си към живота... въпрос на са€. ќтхвърлен от своите, веднъж защото съм избрал страната на “ера и втори път защото съм нарушил са€, презиран от тераните, защото не съм теранец » заради са€... Ќо точно сега това н€ма значение! ¬ие, тераните, - той нарочно подчерта разликата, - имате прекрасни€ навик р€дко да мислите за бъдещето. —егашни€т момент винаги е по-важен за вас! јлекс кимна, макар точно от набл€гането върху тази граница в устата му да загорча. ¬ седем без петнадесет б€ха в актовата зала до входа. ƒвете роти на завършващите школата преминаха покрай т€х в строй и се насочиха към летището. - Ќима Ѕутра не осъзнава, че нищо не са в състо€ние да постигнат? - попита тихо ¬айклид. - Ќе могат да направ€т кой знае какво, не и с тридесетина учебни изтребител€, бракувани от военните... - съгласи се јлекс. - Ќо те са длъжни да опитат! - ƒобре де, - възрази “ерънс, - в крайна сметка нашите искат само малко храна и вода... и ще ги остав€т на мира! Ќито ще разрушат планетата, нито биха могли да € окупират, н€ко€ кроу-бойна част ще довтаса след броени часове! - ¬секи един терански св€т, - подчерта јлекс, - не би предприел нищо срещу нашествениците при тези услови€, в€рно е. Ќо тук сме при кроу! - ’ай-са€! - подигравателно изсумт€ Ќик. ўом пилотите се отдалечиха достатъчно,  ейл даде знак. ѕетимата се втурнаха напред с гранатите в ръце... и вместо върху двама пазачи на портата, връхлет€ха върху ц€ла дузина. Ѕутра се бе оказал по-умен (или може би “акома?), отколкото очакваха.  ейл се възхити на хладнокръвието на при€телите си. ¬еро€тно в дните веднага след пристигането им, те щ€ха да реагират по съвсем друг, теранско-непредсказуем начин. —ега обаче хвърлиха гранатите по план и продължиха да тичат напред през облаците смрадлив дим. -  опеле проклето! - чу се викът на Ќик. —лед това изл€зоха от димната завеса и се понесоха с пълна скорост по улицата към ÷ентъра. ¬айклид - сух и гъвкав като зми€ - бързо набра преднина. “ерънс бе почти рамо до рамо с него и  ейл вложи всичките си умени€ за да не изостане. ƒробовете му се разкъсваха за въздух - но бе твърдо убеден, че по петите му се нос€т поне двама-трима от пазачите... а те все пак б€ха въоръжени. ћакар и само с невронни камшици в най-лоши€ случай. «авиха стремително и се измъкнаха на главни€ булевард. ѕлощадът бе на една ръка разсто€ние, совалките вече кацаха. ¬айклид задъхан спр€ до ресторантчето за вуу. - —ега вече не могат да ни хванат! - изръмжа със задоволство. - ѕехотинците... —овалките товар€т вече... - “ерънс се облегна на стената. - ѕо д€волите, чувствам се като...  ейл се огледа. Ќик тъкмо пристигаше. -  ъде е јлекс? ћомчетата като един обърнаха глави. ќткъм пресечката се чуха викове. - ѕо д€волите! -  ейл несъзнателно използва теранската ругатн€. »зтичаха до ъгъла, само за да вид€т “акома, Ѕрито и —туан, които се опитваха да удържат €ростно съпротивл€ващи€т се јлекс.  ъм тримата сержанти на бегом се приближаваха и останалите пазачи.  ейл измъкна меча си. - ќстави го! - ¬айклид го стисна за рамото. - Ќ€маме време да се разправ€ме с... Ќаистина н€маха време. —овалките щ€ха да останат на площада не повече от н€колко минути - колкото пехотинците да нахвърл€т вътре пакетите с провизии, нито секунда повече от минимално необходимото време. - ’айде! - нетърпеливо подвикна “ерънс.  ейл €ростно се отърси и се втурна напред. »зрева: - ’ай са€! “акома и Ѕрито изненадано вдигнаха глави. - » ти ли? - изсъска —туан.  ейл връхлет€ върху него с меча си и му отсече ръката с мощен удар. “акома инстинктивно пусна јлекс и сграбчи камшика си. ћомчето това и чакаше. –итна Ѕрито в слабините и се отскубна. ќстаналите пазачи б€ха само на стотина метра от т€х.  ейл стрелна с поглед јлекс, преглътна и изръмжа: - »зчезвай! - Ќо... - »зчезвай, казах! ўе се оправ€! “акома замахна с камшика и  ейл мълниеносно го удари с меча през коленете. —ержантът падна. - јз... - опита се да възрази јлекс. - »зчезвай! - изкрещ€  ейл вбесено. «а щастие, ¬айклид бе дошъл, хвана при€тел€ му за ръката и го помъкна към ъгъла.  ейл въздъхна удовлетворено, завърт€ бавно меча и приклекна в традиционната бойна поза на ѕредизвикателството. - ’ай са€! - прошепна, преди пазачите да го връхлет€т.  апитан ƒейвис замълча за момент, после отрони с отслабнал и странно изтън€л глас: - Ќе го вид€х повече... ¬айклид ме натика в совалката, излет€хме, тераните приеха бо€ с изтребителите и ги направиха на каша, но една совалка беше загубена, също и един от крайцерите, суматохата беше страшна, нас ни настаниха в един трюм... после се върнахме в редовната бойна част, от ко€то крайцерите се б€ха отцепили... заведоха ни на «ад ’ълмовете... ѕостъпих в јрмейски€ корпус... обучавах се за пилот... » ето ме тук! - след секунда добави. - —ър! - с€каш изведнъж се бе сетил къде всъщност се намира и се бе изстръгнал от вледен€ващи€ транс на спомените си. јдмирал ’амърсмит измери с поглед сво€ подчинен. ƒейвис седеше в креслото изтощен до крайност - и с изражение на непокорно неподчинение върху гладко избръснатото си лице. -  ейл Ѕарх... - адмиралът изсумт€. - “ова не беше ли името на пленени€ камикадзе? - ƒа, сър! - » ти не можеш да го разстрел€ш, защото н€кога си ти е помогнал да се измъкнеш от “уурурст, така ли? - ƒа, сър! ’амърсмит уморено поклати глава: - «наеш ли, че €понците са загубили войната? - ћол€, сър? - «агубили са войната, казвам. ¬тората световна, мисл€, че беше. » веро€тно точно заради техни€ проклет самурайски кодекс на честта! ƒейвис не каза нищо. - “ова очевидно е въпросни€т меч на камикадзето? - адмиралът с непри€зън погледна древното оръжие. - ƒа, сър. “ъй като е военопленник... и защото ми е кръвен брат... - «наеш ли какво, ƒейвис, ти си глупак! - —ър? - —ега вече съм напълно уверен, че ще спечелим войната... и че кроу ще € загуб€т безславно. ўе ти кажа и защо. “и си спазил са€, такава, каквато € разбираш, когато си отказал да изпълниш мо€та заповед за разстрел на военопленника и си се €вил в кабинета ми. «наел си последстви€та от това свое действие, както аз знам за какво ще ме помолиш след малко... - —ър? - Ќапълно съзнателно ти си действал според са€ в услови€та на противоречие, което е твърде дълбоко за да бъде разрешено по начин, който да удовлетвори същата тази са€! - адмиралът кисело се усмихна. - –азбираш го, нали? ƒейвис кимна. - ћного добре! ¬ ситуаци€ като тази, лично аз бих нарушил ”става и бих изпратил при€тел€ си с н€ко€ спасителна капсула или дори с катер - да се спас€ва както може. “ова е терански€т начин да действие... само че ти си твърде много кроу в съзнанието си, за да се сетиш за такава възможност. јко го беше направил, пак щеше да бъдеш разстрел€н, само че щеше да си му спасил живота. ј сега този кроу ще бъде екзекутиран, независимо от усили€та ти... - — ваше разрешение, сър! - ƒейвис р€зко измъкна меча. - я стига глупости! - скастри го ’амърсмит. - Ќе ти разрешавам! “очно в момента Ѕарх се намира на борда на един катер и, над€вам се, ще има достатъчно ум в главата да разкаже на началниците си н€ко€ смислена истори€, когато се добере до сво€ флот! ƒейвис з€пна. - ¬айклид не беше истинското ми име! - по€сни адмиралът. - —м€таш ли, че кроу щ€ха да ми дадат и минимален шанс за измъкване, ако им б€х съобщил, че съм Ћорънс ’амърсмит, син на главнокомандващи€ земната арми€ Ќейтън ’амърсмит? - Ќо... - —ега ми предай този меч и се връщай на кораба си! » ако н€кой път пак ти се прииска да спазиш са€, спомни си, че €понците са загубили войната. ясен ли б€х?  апитан ƒейвис се изправи, козирува и излезе от кабинета. ¬идимо трепереше. ’амърсмит вдигна меча от бюрото си, прокара ръка по изтърканата от употреба костена дръжка и въздъхна. Ќав€рно никога н€маше да може да върне на собственика му този меч на честта, но пък, кой знае... - ўе спечелим войната... - промърмори. - “ерански€т начин е по-добър... - и се загледа в обсипаната със звезди чернота отвъд илюминатора. »зпитваше остро съжаление за ƒейвис - може би капитанът щеше да преодолее шока, а може би не. “ъй или иначе, бе твърде дълбоко повли€н от са€, за да бъде действително полезен на «ем€та като стратег. »маше надежда обаче - надежда за кроу. «ащото както  ейл бе повли€л на јлекс, така и јлекс му бе повли€л. » щом един кроу можеше два пъти да предприеме действи€, противоречащи на са€, то всички кроу рано или късно щ€ха да се промен€т. ¬ крайна сметка япони€ бе постигнала неверо€тни успехи —Ћ≈ƒ като бе загубила войната. ’амърсмит продължи да з€па илюминатора. ¬место звездите обаче виждаше ц€ла орда вбесени военни - и един млад кроу, вдигнал заплашително меча си срещу т€х... ¬ са€-предизвикателство. Ќо типично по терански начин.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ≈лена ѕавлова ѕавлова ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2001-05-23

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от: denyamber,
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4022  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
18-08 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
18-08 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
ѕълен списък