Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак се пише колонка
     ак се пише колонка ќт ’енриета ’ей - 95-годишна, бивш пилот на спортни коли, сега пише колонка     &
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от малисиди€/чезал
 
—ъседът на моите съседи
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



(малисиди€/чезал)>>—ъседът на моите съседи  
—ъседът на моите съседи
  (малисиди€/чезал)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи  
¬ратата се хлопна зад гърба й, преди здрачът да се вмъкне с не€ в обширни€ партер. »зкуствената светлина на луминесцентните лампи сипеше бл€скав сумрак към т€сното стълбище в дъното.
Ќисък и мек мъжки глас, отдавна загнездил се в гърлото й, се надигна, заобиколи – както обикновено – устата, и се шмугна право в ума й.
“—тълбищата разсейват, ћа€ре€! «атова отб€гвай всичко, което те принуждава да отправ€ш поглед към домове, които не подлежат на оценка.”
 акви ги говориш, рече си ћа€ре€, аз не отивам да оцен€вам имоти. јз се прибирам у дома.
јсансьорът с нищо не обещаваше да стигне достатъчно нагоре. ѕодрънкващата кути€ се движеше бавно и всеки следващ етаж ставаше все по-трудно достижим.
Ќещо се триеше в пръстите й. ѕогледна към т€х и вид€ прегънатата на четири паметна бележка: улица “√рифон є44”.
ўом се озова на сво€ етаж, почувства облекчение.
≈дин-единствен ключ. ¬инаги! ћакар дневно да оцен€ваше поне два имота, никога не носеше друг ключ, освен ключа за сво€ дом.
ќцен€ваше имоти от н€колко години. «а да се наеме да го прави, т€ винаги постав€ше две услови€. ѕърво, имотът да не е опразнен от покъщнината. «а да осмисли разположението на имота и състо€нието му, ћа€ре€ искаше да види натрупалото се минало във вътрешността му. ¬торото й условие беше собственикът сам да отключи имота си и да присъства по време на оценката. »мотът е човекът, който го притежава.
јпартамента в средата; пр€сна син€ бо€, без шпионка и никаква табела. ƒве завъртани€ и бравата се отпусна в ръката й. ѕовдигна крак, а  прагът притъмн€ под чатала й.
» тогава завърт€ очи.
¬л€во – вратата на госпожа ’алеева силно напомн€ше мебел. »мето й, върху възгол€мата табела, бе изписано в готически стил и обшито в едра рамка. —ъщо като къдриците й, които оловно се спускаха по изпъкналото чело и никога не се поклащаха, макар че възрастната дама вс€ка сутрин главоломно се спускаше по стълбището, което все по-мъчно понас€ше катедралната й тежест.  
¬д€сно – доктор »нфантев като че не пропускаше ден, в който да не постави табелка с все по-дълбоко вр€зани букви, където пишеше – ѕ≈ƒ»ј“Џ–. ¬иждаше го събота, когато той позвън€ваше на двете си съседки и ги черпеше с ментовка. ѕоради особено ниски€ му ръст и с€каш вечната зелена течност в ръцете му госпожа ’алеева го наричаше “иноземното”, при което доктор »нфантев се засмиваше поласкано, като на един крак и с наклонени “криле” се прибираше у дома си.
ћа€ре€ си взе дълъг резен сирене, пресече хола, подхвана «ола, който лежеше върху възглавничката на дивана, и излезе на терасата.
«драчът е гледка единствено от дома.
—енките притичваха по стените на сградите, свиваха иззад ъглите им, а после изскачаха ненадейно от нищото. Ќакра€ забав€ха сво€ пробег, с€каш се заглеждаха в нещо новопо€вило се, и забрав€йки, че съдбата им е да лет€т, се сливаха с настъпващата тъмнина.
Ћюлеещи€т се стол и ““ерез –акен” обгърнаха вечерта на ћа€ре€.
“€ отчупи парче от резена сирене, подуши го и с особена сладост го погълна.
Ћоран беше убил  амий, но път€т му към “ерез не бе разчистен докрай. ћъртвото т€ло тр€бваше да бъде открито, за да може “ерез да стане официално вдовица. ¬с€ка сутрин Ћоран ходеше в моргата с надеждата да види извадени€ от реката труп на  амий. «атова Ћоран се взираше през стъклената преграда и изучаваше трудно различимите трупове. ƒните минаваха, мъртвите тела се смен€ха, но  амий не се по€в€ваше…
ћа€ре€ чу шум зад себе си. ќбърна се и вид€ на съседната тераса доктор »нфантев. Ѕеше се качил на стол и се опитваше да сложи крушка. —транно. ¬инаги непроходима, терасата му напомн€ше склад за непотребни медицински книги и журнали. явно сега имаше нужда да открие нещо четено, но забравено.
 рушката светна, а ћа€ре€ с учудване забел€за, че доктор »нфантев не се бе качил на стол. ѕросто беше с тридесетина сантиметра по-висок.  нигите и журналите липсваха.  
“ерасата на съседа беше почистена и почти гола. ¬ далечната й страна имаше ниска масичка, изподраскана в кра€, а върху й куп изписани листи.
»нфантев е изчезнал!     
- ѕри€тно ми е, аз съм ƒамон ќвулар.
-  ой сте?
ћъжът се засм€.
- ≈х, май е в€рно онова, което ми казахте онази вечер.
-  о€ вечер?  акво съм ви казала?
- » това ли не си спомн€те? – той доближи декоративната преграда, ко€то делеше двете тераси; беше едър петдесетгодишен мъж с лице на прероден вълк. –  азахте, че “не помните писателите, но сте способна да възпроизведете творбите им по удивителен начин”.
 огато ћа€ре€ не разбираше, просто преустанов€ваше опитите си да разбере. » все търсеше сиренето. –езенът беше преполовен, уханието му се бе притъпило, а вкусът му проникна в небцето и основата на езика й.
-  ъде е доктор »нфантев?
- ¬ моргата – намигна й ƒамон ќвулар.
ћа€ре€ з€пна.
-  ак така в моргата? «аради н€кой пациент ли?
ћъжът направи знак за търпение. ќбърна се и взе купчината изписани листи от други€ край на терасата си. ƒвижеше се бавно, с€каш не виждаше добре, въпреки че крушката над главата му светеше необичайно силно.
- ≈то как продължава истори€та, ко€то ви четох она€ вечер – но каква е та€ “она€ вечер” и за каква истори€ става дума, й идеше да извика на ћа€ре€, но преди това ƒамон ќвулар зачете. – “√рифонът подаде глава иззад скалата, а златистите люспици на т€лото му се плъзнаха в мрака. ∆еланието му да насилва бе нараснало още повече. —амо една крачка го делеше от света на съществуванието. “ой напомн€ше €йце, на което дълго време не бе позвол€вано да се пропука…”.
 ћа€ре€ не се стърп€ и отново потърси помощ от сиренето. “о беше свършило.
√ласът й прониза собствените й уши.  
- Ќо какво общо, по д€волите, има всичко това с доктор »нфантев?
ƒамон ќвулар € изгледа.
- Ќе правите ли връзка? —игурно не си спомн€те, но вие ми разказахте, как “старата –еверба” обичала да повтар€ истори€та за доктор »нфантев, който ходел в моргата и, според не€, изнасилвал труповете.
-  акво!? – засм€ се, но и изплаши ћа€ре€. –  о€ е тази –еверба?
- јми това е старицата, от ко€то закупих този апартамент преди три години. Ќали вие оценихте имота. “а€ старица ви разправ€ла, че когато била малка, във ваши€ имот живеел н€кой си доктор »нфантев, който бил педиатър и много обичал – нали разбирате – един вид да € преглежда. –азбира се, това едва ли е точно така. –еверба е била “малка” преди поне седемдесет години, а тогава тук е н€мало коопераци€, нито ги е имало нашите два апартамента. —поред не€ доктор »нфантев н€мал работа в моргата – децата, които му били пациенти, за щастие не умирали, – но той вс€ка сутрин ходел там. ≈дин ден го заловили чисто гол върху един от труповете. —тарата –еверба ви казала, как веднъж го сънувала като грифон, който € чака да умре, скрит иззад вратата на моргата.
ћа€ре€ бавно се изправи. » рече:
- ѕреди н€колко дни, в събота сутрин, »нфантев ми донесе шишенце с ментовка.
- ћол€? – беше ред на ƒамон ќвулар да бъде учуден.
- √осподине, аз никога преди не съм ви виждала – добави смело ћа€ре€.
- ≈, това съм го чувал. ¬ие не помните авторите!  акто и не си спомн€те автора на книгата, ко€то старата –еверба не преставала да чете. «аглавието беше “н€каква анатоми€”, нали? јз проверих. —тава дума за “јнатоми€ на човешката деструкци€” от ≈рих ‘ром. “ам се описват случаи на некрофили€.
ћа€ре€  не издържа, обърна се и се прибра в ста€та си.
«драчът отдавна бе отминал. “«ола” се поклащаше върху люлеещи€ се стол на терасата.  
----

Ѕеше малка и много обичаше да усеща как сиренето е готово.
Ѕаба й казваше, че мл€кото си е мл€ко, а сиренето е друга работа – съвсем различна.
- Ќе си мисли, че нещата, защото са били точно определени, са станали такива, каквито ги познаваме. “ова се случва на мандраджиите и в завода на майка ти. «атова чуй какво е казал ћохамед: “л€ ил€ха, илл€ л-лах”, което означава “н€ма Ѕог, има Ѕог”. «апомни го, друго не ти е нужно да помниш. ¬сичко истинско се получава, щом познаваш та€ формула.
- Ќо ти, бабо – казваше ћа€ре€, – правиш сиренето все от мл€ко.
- —амо така ти изглежда, дете мое – казваше баба й, – само така ти изглежда – и после добав€ше. – ј пък ти изглежда така, защото твърде много з€паш жестовете на майка си.
¬се по-често ћа€ре€ дотичваше при баба си и питаше:
- √отово ли е сиренето, бабо?
ј баба й отвръщаше:
- √отово е. —иренето винаги е готово. ћирисът, а после вкусът му отнас€т съзнанието в един друг св€т, където нещата са преплетени, не както тук се плетат. ќчите се отвар€т, а душата узнава. Ќо затова е нужно да усетиш сиренето.
- јз нищо не усещам, бабо?
- «ащото мислиш за мл€кото, дете мое, защото мислиш за мл€кото.
----

¬лажната ръка на кмета превърна ръкостискането в непри€тно изжив€ване.
- —ъжал€вам, че ви повиках в тази ранна събота, но през ц€лото друго време съм особено зает.
√ол€мата къща изглеждаше прекрасно. ’ладната утрин и игривата светлина на изгрева пораждаха чувство за блаженство.  метът представ€ше сво€ дворец.
- Ѕих ви предоставил възможност да оцените къщата в друг ден, но купувачът пожела задължително да присъствам на огледа. —транно, сами€т той отказа да дойде.
ќгромното писалище на горни€ етаж бе обсипано с н€колко купчини книжа. ћа€ре€ се приближи и прокара пръсти по повърхността му. ¬ едини€ ъгъл имаше н€колко резки, вдълбани в иначе безупречно гладкото лакирано дърво.
- “ова писалище го закупих на търг в Ћатинска јмерика. Ѕило е собственост на известен местен писател. ќслеп€л след злополука.  азват, че силна светлина се отразила в огледалото срещу писалището му и това повредило безвъзвратно очите му. —транна истори€, а? Ќо това не му попречило да пише. —€дал на това писалище, вземал н€колко празни листи, и със ситни, и равни букви изписвал десетки напълно прави редове. ј докато пишел, с л€вата си ръка докосвал тези н€колко резки в кра€ на писалището, които сам издълбал. –азглеждал съм ги стотици пъти, струва ми се, н€мат никакво значение.
ћа€ре€ доближи прозорците. ќгледа дълги€ и добре почистен път в покрайнините на града. –азтърка рамене, кожата й бе настръхнала.
 метът забел€за това и плъзна длан по мазната си коса.
- ќ, радиаторите! —мъкнах ги, наложи се. Ќикак не подхождаха на стилната мебелировка в къщата. Ќаправих грешка с т€х, закупих ги… как да кажа… от модернизъм. Ќали ме разбирате?
¬ъпросът “защо” беше много важен в професи€та на ћа€ре€. “€ добре знаеше, че човек се привързва към почти всичко, което прави, и най-вече към всичко, което притежава. ќсобено към дома, в който живее. “ћо€т дом е мо€та крепост”. «атова винаги имаше една много основателна причина, ко€то караше хората да напуснат крепостта, за да € замен€т с друга. «адачата на ћа€ре€ беше да открие та€ причина.
ћл€кото! ѕродавачите кри€т мл€кото си.
- јз съм уверен, че вашата оценка ще надвиши цената, на ко€то предлагам къщата. Ќо имам н€кои дългове, които тр€бва да погас€. Ќали, един кмет не може да има забавени дългове. “ова е лош пример.
ћа€ре€ извади малка пластмасова кутийка. ќтвори €. ¬ътре имаше резен сирене. ѕодуши го. јроматът беше силен. ћиризмите в къщата веднага се отнесоха към миризмата на пр€сното сирене.
 метът се опули, непривична влага имаше в очите му.
Ќе е потен. ¬ никакъв случай не е потен. ѕодушвам всичко, паркета, писалището, тревата в двора. Ќо не подушвам пот. ¬ същото време ръката му е влажна, тук е студено, а очите му плуват.
- “ази пролет направих основен ремонт. “огава не възнамер€вах да продавам. Ќо, нали… кандидатирах се, спечелих, налегнаха ме н€кои нужди… е, аз вече казах ти€ неща…
 ћа€ре€ погледна към пр€сно бо€дисаните стени; съвсем пр€сно бо€дисаните стени. ¬дигна очи към тавана. Ќиско разположеното осветление и плътните пердета правеха гредите на тавана почти неразличими.
ќтхапа от кра€ на резена сирене.
» разбра всичко.
—амо час по-късно кметът намали желаната цена наполовина. ѕосле още наполовина. Ќо сделка н€маше. —едмица по-късно къщата се срути.
¬ода. Ќавс€къде имаше вода. √редите на тавана б€ха изгнили, стените б€ха попили всички дъждове. ѕоправката беше невъзможна, къщата е била обречена.
 метът чувал как н€кой крачи по тавана му. Ќ€кой, който крачи и дращи стените. ¬еднъж се качил, за да направи проверка. √оре било тихо, но последни€т дъжд повредил н€кои греди. —лед два дни отново н€кой крачел и дращел, чул се говор.  метът направил повторна проверка. Ќищо. Ќе минала седмица и отново крачене, дращене и ужасен говор. “рета проверка.
ƒокторът му казал, че е реверберант – провер€ващ, за да се увери. ј иска да се увери, за да се успокои. «а реверберантите светът е притеснително неспокоен.
“ака и не прекратил проверките след всеки шум. ¬ъпреки че не установил нищо, освен тишината на тавана. –еверберациите му съвсем пренебрегнали просмукващата се навс€къде вода.
ѕреди да си иде, ћа€ре€ отново прокара пръсти по резките на писалището. √ласът, който идеше от гърлото й, но не търсеше устата, рече:
“»зкусната тайна отвлича съзнанието от съвършената тайна. ƒнес, ћа€ре€, ти направи чудесна оценка, и макар да доказа, че не си сл€па, се оказа заслепена.”
----

ƒебелото томче на ÷вайг, което разказваше живота на “ћари€ јнтоанета”, се оказа чудесна възглавница, ала нещо твърде настойчиво € притискаше в дланта. ќтвори очи. ѕарче харти€, грубо сгънато на топка.
“”лица “√рифон” є44”.
–азтърка очи, изправи се. ѕогледна през прозореца, спускаше се здрач. ƒвете й обувки сто€ха пред вратата; едната беше паднала настрана. ’ладилната чанта чинно бе опр€на в стената. ѕровери €. ≈дин ц€л резен сирене. ќбу се, наметна се с жълтото палто и излезе.
Ќа стълбището стоеше момиченце и си играеше с едно шише.
- «дравей, аз съм јвид€. ¬ъпреки че ти не обичаш това име.
ћа€ре€ се усмихна, погали момичето по русите коси и € попита:
- ¬иждали ли сме се преди?
ƒетето поклати глава, с€каш очакваше този въпрос.
- ƒа, вс€ка сутрин. јз ти нос€ мл€кото.
ћа€ре€ се вгледа в сините му очи. ћл€кото!?
- “и в този вход ли живееш?
- ƒа, ето там – момичето посочи вратата, ко€то се намираше вл€во от тази на ћа€ре€.
- ” госпожа ’алеева? Ќе може да бъде! » откога?
- ќткакто си родена.
ћа€ре€ отстъпи крачка назад. ѕовдигна очи и погледна към дома на госпожа ’алеева. „ервеникава олющена врата и никакво готическо излъчване. —ъс син флумастер пишеше: јвид€.
-  ъде е госпожа ’алеева?
ћомичето разклати русите си плитки, повдигна брадичка и изгледа ћа€ре€ с учудени сини очи.
- Ќ€ма €. √оспожата с къдрите не иде често. ј аз искам въобще да не минава.
-  ак така не иде често? “€ не живее ли тук?
—иньото в очите на момичето притъмн€. ƒоближи към ћа€ре€. ѕодаде й шишето, с което си играеше и каза:
- “о беше зелено, но аз вс€ка сутрин го пълних с мл€ко и сега вече не е зелено.  огато госпожа ’алеева дойде отново, н€ма да познае, че в шишето е имало нещо друго, освен мл€ко.
ћа€ре€ пое празното шише от ръката на јвид€. Ѕели петна покриваха вътрешността му. ѕомириса гърлото. ћл€ко. ћл€ко и още нещо. ћентовка.
ћъжки€т глас, който тръгваше от гърлото й и прескачаше устата, рече:
“ћа€ре€, ти кое предпочиташ? «емното или иноземното?”
-  акво е това в ръката ти? – попита русото момиче.
- “воето шише.
- Ќе, в другата.
- ј! ≈дин адрес за оценка.
- «а оценка?
- ƒа. јз мога да разбирам дали едно м€сто става за дом.
ћомичето се замисли:
- ј аз не мога.
ќбърна се и седна на стълбището, като се заигра с плитките си.
----

Ќ€къде във вътрешността на парка започваше улица “√рифон”. “ам здрачът беше тъмнина.
ƒано собственикът си е у дома.
¬иенското колело, съвсем неподвижно, се бе надвесило над стъпките на ћа€ре€ и спеше сво€та заслужена почивка.
ѕритича през н€колко алеи. „увстваше се като ћари€ јнтоанета, б€гайки към Ѕелги€. Ѕогата кал€ска е издала кралицата, а революци€та е догонила жената.
јз не б€гам от нищо и от никого.
“√рифон 40” – съборетина, с мъждукаща светлина.
«авал€, косите й бързо се намокриха. Ќа два пъти се пързулна и за малко щеше да падне.
“√рифон 42” – приют за стари хора. Ўирок двор, никаква светлина.
ќт другата страна на улицата вид€ н€колко уле€, а в т€х множество застинали детски автомобила.
“√рифон 44” – кръгла, едноетажна сграда. » много светлина. ќпределено вътре имаше движение.
Ќе откри звънец и почука на порта от две широки врати. ƒочуха се стъпки, но отминаха. ѕочука отново. Ќови стъпки, които също отминаха. ќбърна се и отстъпи н€колко крачки. ѕомаха от разсто€ние, но едва ли н€кой € вид€, когато…
… портата се отвори.
ћа€ре€ влезе в сградата на улица “√рифон є44”.
≈дин-единствен етаж, овално помещение, толкова силна светлина, че в началото ћа€ре€ се заслепи. » изведнъж един любезен глас рече:
-  акво носите в та€ хладилна чанта?
ƒве тежки букли б€ха първото, което ћа€ре€ разпозна.
- √оспожа ’алеева!? Ќо какво правите тук?
- „акам те, дете мое.
- „акате ли ме? Ќе знаех, че вече живеете на този адрес?
ќт едната страна на ћа€ре€ се по€ви фигура, но в първи€ момент т€ не можа да € различи; все още светлината, ко€то струеше отвс€къде в овалното помещение, € заслеп€ваше.
- ј?! ƒамон ќвулар, вие също сте тук?
- ≈то! – възкликна мъжът с усмивка на осъзнат хищник. – ¬ие най-сетне си спомнихте името ми.
ѕрез това време госпожа ’алеева се беше навела и разглеждаше съдържанието на хладилната чанта.
- Ќо това шише ми е познато. ƒамон, можеш ли да познаеш какво е имало в него?
ѕисател€т повдигна вежди, задраска с върхът на обувката си по пода, тъй все едно мислеше, чукна се с показалец по носа и каза:
- ¬ шишето е било скритото мл€ко на нашата гостенка.
- Ќе, не – възпротиви се ћа€ре€, – това шишенце го взех от едно момиче, което ми е съсед, то не е мое.
»зведнъж едно усмихнато лице изскочи пред ћа€ре€.
- ќ, но вие сте изпили ментовката ми. Ѕраво! Ќад€вам се, ви се е усладила?
- ƒоктор »нфантев! – изблещи се ћа€ре€. – Ќе мога да пов€рвам! » вие ли сте тук?
- Ќе, не е изпила ментовката – дочу се наблизо старчески глас. – »зл€ла € е.
≈дна белокоса старица, силно приведена и доста смръщена, сочеше обвинително с пръст към ћа€ре€.
- јз съм старата –еверба, сигурно не си ме спомн€ш.  
—ветлината в залата започна да става поносима. ћа€ре€ започна да улав€ същинските й измерени€. ѕосегна към хладилната си чанта и взе резена сирене. ѕодуши го.
ћл€ко. —амо мл€ко.
» преди да го опита, точно пред себе си вид€ малкото момиче с руси плитки, което си играеше на стълбището пред дома й.
- јвид€?!  ак така и ти си тук? Ќе може да си дошла по-бързо от мен.
- ћога – отвърна детето. – јз мога доста неща. —амо не мога да оцен€вам разните неща. Ќо, питам се, ти можеш ли да оцениш това м€сто, след като виждаш всичките му собственици.
- ¬сичките му собственици ли? – глухо рече ћа€ре€.
- ƒа, всичките му собственици. ј сега ще видиш и покъщнината на наши€ дом. ќгледай се зад мен, огледай се навс€къде.
ћа€ре€ отдели очи от момичето, отпусна ръката, в ко€то държеше резена сирене и отправи поглед към стените на овалното помещение.
ќгледала. Ќавс€къде имаше огледала.
¬ едно от т€х вид€ госпожа ’алеева, тежко стъпваща, идеща и отиваща си. ¬ друго вид€ ƒамон ќвулар гледаше към не€, но с€каш не € виждаше. Ѕеше сл€п.  ак не беше забел€зала това досега. ¬ трето огледало вид€ доктор »нфантев. ÷ели€т беше зелен. » махаше приветливо с ръце. ¬ едно от страничните огледала вид€ кмета, чи€то къща се срути. Ѕеше плувнал във вода. ј право пред не€ стоеше старата –еверба, ко€то имаше две руси плитки. » много сини момичешки очи.
-  аква е оценката ти за нашата огледална зала? – попита т€.
ћа€ре€ падна на колене, раменете й се разтресоха, главата клюмна. ќт жълтото й палто се стичаха капки дъждовна вода. » тогава вид€ пода. ќгромно огледало.
ј от огледалото € гледаше, широко разперил крилата си, огромен грифон. «латистите му пера, подобни на люспици, съвсем мокри, светеха злокобно.
≈дин мъжки глас, прободе гърлото й, но този път не стигна до ума й. ј рече с нейната уста:
- ≈, ћа€ре€, харесваш ли наши€ дом?
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2007-08-20

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3866  ќтзиви: 14
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
29-06 ÷ената на емигранта
29-06 ѕостинги за поези€та
29-06 –ибен буквар /1824 г/.
29-06 »грата
28-06 –ибен буквар /1824 г/.
ѕълен списък