Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «ащита на авторското право и на сродните му права
  ƒ€л трети «ащита на авторското право и на сродните му права √лава дванадесета √ражданскоправна защита
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от kambanka
 
ќчи
ѕриказка за Ѕлатната жена
√робарска истори€
ѕръстенът на ѕетра —лавовица
ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор
–Џ∆ƒј¬»Ў ј“ј ¬ƒќ¬»÷ј
¬енециански€ шал
≈лена
ѕриказка за досадника
ƒонеси ми шоколад
Ѕитие
 ладенецът
јнатоми€ на едно пътуване
ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’
Ѕаба ми, √ъркин€та
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—тефка √руева ¬енчева(kambanka)>>ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор  
ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор
  —тефка √руева ¬енчева (kambanka)
  –аздел: –ј« ј«»  
Ћоша поличба - силен град се стелеше над лоз€та. «ърната, черни едри и лъскави, пробл€сваха и падаха като брулени орехи. Ќебето - притъмн€ло и глухо, стелеше ледени прокл€ти€, а човешки€ дъх замираше в очакване на нещо още по-лошо. √роздето остана неприбрано. «а втори път от осемдесет и четири години насам. Ќ€маше да има вино, раки€ и стафиди. ¬ърху стари€ дъб на ѕросовската пол€на падна гръм и сцепи се стволът до дъно. ќтшелникът беше клекнал пред входа на колибата си и гледаше големите бели топчета. –ъцете му вис€ха отпуснати между колената и старческите му рамене потрепваха всеки път, когато гръм разтърсваше небето. √олите му стъпала потъваха във влажната пръст. ќчите му недовиждаха, но той цели€т беше в слух. ќчакваше последни€ час от живота си. –оди се на път€, между магарешки тръни и пов€хнал татул.ќсвен кръвта, шурнала между мургавите бедра на майка му, бе познал и п€съка - бодлив, сипкав и твърд. ќстрите му частици се впиваха в новородената плът и сега, в последни€ миг на усамотение, той още ги помнеше. ћ€тал се бе дълго и упорито под лъчите на обедното слънце, докато онази, ко€то го беше родила, преминаваше моста на реката и освободена от живи€ товар на утробата си, поздрави усмихнато попади€та. Ќамери го старата јлипиевица. ћаран€та люлееше цели€ кър, когато освен съскането и цвърченето на хил€ди твари, полусл€пата циганка чу немощни€ глас на детето. “ръгнала бе да сбира билки още рано заранта, но по ручок** задр€мала под ранозрейката круша на ƒренето. ѕрисъни и се, че е млада като внучката си и играе с дружките си в реката. ”сети студената бистра вода, косата и - черна и гъста, реже като сърп течението, гърдите и се спускат и се издигат, спускат се и се издигат ... като любеници, оставени да изстинат за об€да.... ќбтегна се лениво и стана. “оплината € задушаваше. Ѕеше гладна, а н€маше нищо в торбата си. “очно тогава и се стори, че н€къде наблизо плаче дете. “ръгна към лютичкови€ геран и го намери. Ќаведе се над каф€вото телце, овал€но в п€съка, лепнещо от слуз и съсирена кръв. — плюнка изтри личицето му и го повдигна с кльощавите си ръце. ¬ последни€ ден от горещниците. —ледобед завал€ дъжд и не спр€ до средата на август.Ќивите изгниха от влага. ∆итото окапа и мухл€са. ¬ последни€ ден от гол€мото валене падна и град. “ой довърши това , което небесната вода беше започнала. Ќай-много пострадаха лоз€та. јлипиевица приюти нещастното, но н€маше сили да го гледа. ѕрекалено немощна и самотна бе. “ри дни преди “одоровден умр€ и никой не забел€за. Ќамериха € вкоравена, а над отворената и уста кръжеше ро€к мухи. Ќамереничето бе седнало на зем€та и си играеше с едно вретено.  огато влезе съседката, то изпитателно се вторачи в не€, после обърна поглед към посин€лото т€ло на мъртвата. ћладата жена, дошла да и ба€т, нададе писък и изтича навън. ¬ колибата се събра почти цели€т катун. ƒетето мълчеше. “о н€маше и година. Ќ€маше име и не можеше да говори. ћлада циганка се приближи до него, обхвана го в шала си и го изнесе насред селото. ’ората още б€ха на служба за “одоровден.ћегданът беше безлюден. ќстави го досами вратата на Ѕожи€ храм. - “ука седи, чоджум, се некой ке те земе... ¬зеха детето за дрипаво цигане, седнало на проси€, и му хвърл€ха петачета за добър хаир.  упчината монети растеше, но никой не понечи да вземе сами€ и притежател. ѕоследен излезе попът. «аключи вратата на черковни€ двор и за малко не настъпи детето. ¬ид€ го едва когато остави ключа между двата мъхнати камъка на зида. ѕриведе се бавно и присви очи. -  ак те викат, бе? ћомченцето гледаше уплашено и стискаше н€колко парички в шепичките си. -  ак те викат, пресрами се и кажи на д€да си поп, а той ще ти даде нещо благичко. ƒетето продължаваше да го гледа стреснато. -  ъде живееш , кажи ми? ѕопът се почеса по врата. ѕрехапа устни и се зачуди. —труваше му се, че н€къде е виждал ти€ очи. ќстави в скута на детенцето две - три курабии и тръгна към дома си. ќчите на бездомното не му даваха мира. Ѕ€ха дълбоки и черни.  расиви очи. ѕрибра се угрижен. «а об€д имаше всичко, което разрешаваше за празника велики€ пост. Ћанското вино изстиваше спуснато в кладенеца, а дебелата б€ла погача бе току-що извадена от фурната. Ќа масата б€ха струпани още туршии, печени €бълки, тиква и ошав. ѕопади€та щъкаше като млада булка и се радваше на доброто здраве и апетита на мъжа си. Ѕ€ха надошли гости от  остур и ќмоцко, че даже и от ѕреспа, но именникът беше угрижен. ѕо средата на гощавката старецът напусна софрата. «акрачи бързо, доколкото му позвол€ваха патравите крака, и както очакваше, завари пред черквата детето. “о беше из€ло курабиите и си мърмореше нещо. “ози път се усмихна дружелюбно и оскуба попа по брадата. “ой се засм€, повдигна хлапето и го понесе към дома си. √остите още не б€ха се вдигнали от масата. „акаха стопанина, който на никого не спомена, че има намерение да излиза от къщата, забави се дълго и чак тогава се сетиха, че сигурно не е отишъл по нужда. ¬лезе в ста€та, носейки непознатото. ѕо€вата на чуждото не ги смути, познаваха попа от време оно и знаеха, че има труден характер. - Ѕоже, човече, ти н€маш акъл - по средата на €денето да се сприпнеш да прибираш циганета по пътищата - промърмори попади€та - баш на “одоровден. - “ова дете си нема дом, жено. ¬еке у нас ке му е къщата. ¬сички се спогледаха сащисано, но по Ѕожи€ промисъл попът и попади€та б€ха бездетни. - Ќе е цигане. Ќе видите ли, че на ши€та му виси кръст. ќт нашата в€ра е, пък дойде си и с името, “одор ще се казва като мен. “ака попадна в дома на попа. .......... Ѕеше се вече почувствал силен, когато пастрокът му се спомина. ќбичаше да ходи на гроба му и да си говори с мъртви€. —помн€ше си как заедно почистваха пангара и чет€ха јпостола. “огава реши да иде в манастир. ѕопади€та го заведе в  остурски€ метох и той сума време сед€ там като послушник. Ќа втори€ ¬еликден от послушанието му в черквата влезе ≈лисавета.  ато видение, облечена в красива атлазена рокл€, сресана на път, с две големи руси плитки. ¬одеше € мъжът и.¬иден чорбаджи€, дебел, богат и вли€телен. “ъргуваше с кожи.  огато жената целуваше ръката на архимандрита за прошка, повдигна клепките си и се загледа за миг в “одор. ќт то€ момент нататък вече не можеше да мисли за нищо друго. Ќе € вид€ никога повече. «апочна да € изписва нощем, когато другите заспиваха. »згар€ше чамовите кори, защото знаеше, че да рисуваш нещо друго освен образите на светиите, това е смъртен гр€х. ¬еднъж € нарисува толкова хубаво, че сам не пов€рва. “€ го гледаше като жива от корицата на ѕсалтира, така че той не посм€ да € скъса. «аспа призори, прегърнал св€тата книга подобно на любима жена.  огато намериха рисунката, при€телите му го предадоха на игумена ¬икентий. ќчакваха, че ще го изгон€т, но още на други€ ден го вид€ха подмишил гол€ма орехова дъска, влизащ в параклиса "—вети  онстантин". “р€бваше да се нарисува една гол€ма икона на светеца по вол€та на ктитора. ќсвен стари€ зограф  лимент, никой друг в града н€маше дарбата да рисува. «апочна бавно, но никога не забрави думите на отец ¬икарий: "“и си от Ѕога орисан. ќще утре заран за изкупление почни новата икона за параклиса. ј за та€ жена забрави. Ќ€ма нищо по-коварно от д€вола, обл€къл женска фуста. Ќе веди себе си в изкушение".  огато завърши иконата му възложиха да изрисува една стена в черквата на село »рмица. ƒълго време ходи по  остурските църкви и параклиси, гледа едно - друго и най - сетне се зае с работа. «ограф  лимент беше с него навс€къде, поучваше го злобно, караше му се ако сгрешеше и най-вече го хокаше, когато светиците приличаха на самодиви, а не на спаружени и изпити мъченици. Ѕеше пролетно време, рисуваха тавана на черквата в —трелци. “одор се беше излегнал отгоре на скелето и оправ€ше мазилката, защото бо€та не хващаше. „у долу , н€къде в основата на скованите груби дъски, женски глас. Ќаведе глава и вид€ младата пастирка, ко€то всеки ден караше добитъка на баща си на паша, но винаги покрай черквата. - —лез, искам да ти кажа нещо. “одор остави мистри€та, изтърси ръцете си от замазката и се промуши до отвора със стълбата.  огато слезе долу, т€ му пол€ да се измие. -  ак те викат? - € попита. - ћари€. - ћари€. ’убаво име. «ащо ме търсиш? - Ќе знам, дойдох да погледам, казаха, че много хубаво зографисваш и ... много хубав си бил. ¬€рно е. “€ наведе глава и почервен€. «ографът € погледна този път като мъж. ќще беше слабоватичка, че даже и кльощава. - ћного хубаво рисуваш, майсторе - това усп€ да му каже и побегна навънка. “одор пак се качи на скелето и продължи да оправ€ замазката. ќт главата му не излизаха сините очи на ћари€, а в просъница с€каш чуваше гласа на ¬икентий "Ќе веди себе си в изкушение...". ... √радушката като че поотмина. ѕо окапалата от не€ шума чу стъпки - горещи стъпки. ќтшелникът поклати глава, за да се освободи от заблудата, но т€ не искаше да го остави. —помни си т€лото на ћари€ в она€ августовска вечер, първа в общи€ им живот. √остите от сватбата си б€ха тръгнали, в съседната ода€ майка и нещо гълчеше. ѕосле се чуваше само щурецът, забравил гласа си под прозореца. ¬ ста€та влезе светулка, гол€ма колкото птица.  ацна на рамото на жена му и свети през ц€лата нощ. —тори му се, че е безсмъртен, по-силен от сами€ Ѕог. Ѕеше захвърлил боите и четките, расото и живееше само заради ћари€. “очно три дни само заради ћари€. Ќа четвърти€ разбра, че н€ма да може без боите, без миризмата им, без ома€та, ко€то изпитваше, когато ги правеше без височината на сводовете и стенописите. ѕрез нощта събра в бохча всичките си вещи и ведно с грешната си душа ги понесе към ќрешче. ƒори не € целуна, страхуваше се , че светулката може да се върне. ... ѕреди четирийсет години нещо му подсказа, че тази жена е майка му. Ѕеше мургава и сбабичосана. Ќа д€сната си ръка носеше осем сребърни гривни. —помни си , че е чувал н€къде този звън. Ѕеше нейно пълно повторение. Ћичеше си, че на младини е била много красива. –исуваше църквата в ќмоцко. “оку що беше седнал да об€два и мислеше за ћари€, когато т€ влезе. ѕозна € веднага и с вс€ка следваща крачка, ко€то правеше, за да се доближи към него, се убеждаваше в това. - ўе ми дадеш ли н€колко залъка, гладна съм? -  о€ си, не съм те срещал в то€ край? - ћинавах веднъж , отдавна, преди години... - беше впила погледа си в комата - ¬земи го - той го побутна към не€. “€ го сграбчи и лакомо го загриза. «ъбите и б€ха поопадали и т€ ронеше много трохи, които събираше в шепа под брадата си. “ой € гледаше отвратен, отча€н от сво€ първообраз. - »маш ли нещо друго да ми дадеш за из път - молещи€т и поглед му приличаше на две огромни дълбоки пещери. ѕо - късно му каза. Ѕратът на попа, който го взе, бил баща му. “€ била тогава ратайкин€, на шестнайсет години.  огато му казала, че е бременна, той € изгонил... ќстаналото т€ не го знаеше, знаеше го той. »маше син от ћари€, виждаше го р€дко, т€ се беше поженила. ћайка му умр€ в лето господне осемстотин четирийсет и осмо. ѕогреба € с почести и плака на гроба и. ... «наеше , че синът му го мрази. «наеше и защо. «аради ћари€. “ой € обичаше много и не познаваше баща си така добре, както не€.  ъм “одор изпитваше н€каква привързаност, принадлежност, но не и любов. Ѕеше сигурен , че е създаден, за да му отмъсти н€кой ден. Ќо осъзнаваше, че не може да се отмъщава на нещастните и това го изпълваше с още по - силна привързаност и омраза. „увстваше, че не е свободен и н€ма да бъде свободен, докато баща му е изправен като скала пред него. ќпита се да разхлаби скелето, на което тр€бваше |“одор да се качи, но стана така, че сам падна от него и умр€, защото разби главата си на плочника в черквата. ѕреди повече от двайсет и пет години. ... “ридневните ласки. “оплите устни. Ќежността. Ќедоизказаните думи. “ова беше за него ћари€. ѕазеше още неутоленото си желание и знаеше, че ако сега тр€бваше да избира, пак би избрал четките, а не ћари€. ÷енеше свободата, ко€то те му даваха. ”сещаше, че чрез т€х е нещо много повече от другите. Ѕеше съвършен. ¬ греховете и в свободата си. “€ беше най - големи€т му гр€х и това, че € беше пожелал. ... —тъпките се засилваха, приближаваха и той вид€ образа на ћариа.“€ идваше да го прибере при себе си. ќт шумата, от плесента, от всички живи, които б€ха около него. Ќаведе се. ÷елуна го за първи път така силно и го поведе след себе си по мократа от градушката зем€. —тефка ¬енчева * ручок /диал./- около 10 часа преди об€д Ѕ.ј.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —тефка √руева ¬енчева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-04-09

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4037  ќтзиви: 2
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
18-10 —транна жена
18-10 »грата
18-10 ѕроза 2015
18-10 ѕроза 2015
18-10 ѕроза 2015
ѕълен списък