Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  —илаботоническо стихосложение: двусрични и трисрични размери
  Ќай-разпространеното стихосложение в българската поези€ (за разлика от фолклора) е силаботоническото. Ќаложено още в зората на нашата нова литература под вли€ние на класическа
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от kambanka
 
ƒонеси ми шоколад
ѕриказка за Ѕлатната жена
ќчи
ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’
јнатоми€ на едно пътуване
–Џ∆ƒј¬»Ў ј“ј ¬ƒќ¬»÷ј
 ладенецът
ѕръстенът на ѕетра —лавовица
Ѕаба ми, √ъркин€та
ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор
¬енециански€ шал
ѕриказка за досадника
≈лена
Ѕитие
√робарска истори€
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—тефка √руева ¬енчева(kambanka)>>ѕриказка за досадника  
ѕриказка за досадника
  —тефка √руева ¬енчева (kambanka)
  –аздел: –ј« ј«»  
"ўе определим досаждането като наклонност да се дот€га на хората, без да им се вреди..." “еофраст, "’арактери" »маше едно време един град. Ќито много гол€м, нито много малък, стана град, защото имаше заслуги към отечеството през 1876. —ел€ните захвърлиха потурите на тавана, но облечени в черни прави панталони и бели ризи, с колосани €ки се чувстваха неловко. ƒесетина години б€ха "ни риба, ни рак", но после всичко потръгна. —лед войните най-гол€мото събитие бе земетресението от 1928 и съпътстващата го чума. ќт земетресението камбанари€та на църквата едва не се срути, в не€ имаше вграден часовник, който дълго време вършеше работата на тези, които н€маха пари за будилници, защото отбро€ваше всеки кръгъл час с метални€ си звън. ¬секи половин час отбро€ваше с един удар. ѕрез л€тото на 1928 часовникът млъкна за пет дни и това предизвика смут и паника сред населението. ѕазариха часовникар от близки€ околийски град и той поправи машинката. ѕоложи € в туловището на камбанари€та, ко€то бе строена пет години преди френски€ инженер јйфел да започне чертежите на прочутата си кула, изникнала в центъра на световната столица през 1889г. Ќа главната улица, извеждаща до чарши€та се намираха бакалски€т магазин, фурната, бръснарницата, кафенето, терзийницата, шкембеджийницата, пощенската станци€, а в първата пр€ка до не€, бе книжарницата на  анди  алаферов. ќсвен това той притежаваше гол€ма къща, файтон докаран от јвстрийско, чифт бели коне, млада жена и три ниви, пръснати в три различни местности. ћечтаеше да получи къщата на баща си в съседни€ град ѕ., неговите лоз€, нивите насадени с маслодайна роза, тепавицата му и мащехата си. “ези мисли си оставаха само видени€, нахлуващи в главата, когато се напиеше дотолкова, че луната му приличаше на тиква. Ѕе ходил в странство и това го издигна в очите на чорбаджи јсен —тавров, чи€то дъщер€ взе за жена. ’върли и мерак на шести май, в манастира "—в.√еорги". “огава т€ едва бе изпълнила осемнадесет години и много пищно изпълваше модната рокл€ от кенар, шита в терзийницата на господин ≈лефтеров по парижки терк. Ќа осми май започна да € сънува. Ќай-често € виждаше в ливадите край ƒр€новски€ параклис, макар че никога не бе ходил там, друг път си € представ€ше б€гаща през горичката на «вр€вската кори€, огр€на от пречупените в шумата слънчеви лъчи. ƒвадесет и осем годишни€ мъж се влюби за стотен път като хлапак. Ѕеше му се случвало да харесва много жени, да ги ухажва, да упорства и винаги в крайна сметка постигаше целта си. Ѕеше се търкал€л с т€х в младите ниви, но нито една не държеше на зестрата, ко€то √оспод бе поставил между краката и. ћилица се оказа костелив орех. ¬ началото бе съвършено безразлична към  анди. ќсвен него имаше и други ухажори - нови€ пристав, пощенски€т чиновник, доктор –идолов, адвокатът Ѕанков, че даже и общински€ писар. “ова € ласкаеше, но в същото време се отвар€ше богата възможност за избор и сравнение. —  алаферов никога не скучаеше. “ой умееше да € разсмива, да разказва такива неща, които другите сигурно не знаеха. Ќа вс€ка среща той и даваше по едно писмо. “о топлеше душата на девойката и в същото време  анди присъстваше в живота и дори и когато не беше с не€. ¬еднъж и т€ го сънува, сън€т бе чудат и весел. √осподин  алаферов € среща на улицата, €хнал велосипеда на разсилни€, облечен в чиновническата манта и ръкавелите на пощенски€ служител, в едната си ръка държи н€какви джунджории от кабинета на доктора, а в другата - раздиплил като облигации ц€ло снопче писма. ѕодхвърл€ ги към ћилица, н€кои от т€х се превръщат в птици, други падат на зем€та, полепват в прах и в т€х н€ма нищо написано. Ќа следващи€ ден  анди € поиска. √одежът стана на  ръстовден, а сватбата чак след ¬еликден.  ъщата доби нов вид. »зписаха мебели от ¬иена и броиха за т€х около сто златни минца. ¬ книжарницата сложиха нови рафтове, витринки, вито канапе, тежка дъбова маса с резба и три стола. „есто идваха хора, не толкова да купуват, колкото да гледат. —топанката на  алаферови€ имот бе скромна, човечлива и разбрана. “акава € правеше може би младостта. Ќе хокаше даже кучето. ¬еднъж като се връщаше от пазара със слугин€та «латина, след т€х тръгна едно дрипаво цигане. “е ускориха крачка, а то не изоставаше. ћилица спр€ и го загледа в очите. - Ќе се сърди, много си хубава, ма, госпожа - тихичко каза то и пъхна палеца си в устата. ∆ената прихна и погледна корема си. ¬ече беше бременна в седми€ месец. ƒаде му бонбони. ќт тогава  арим често идваше в книжарницата. “€ го посрещаше както скъп гост. “ой опипваше меките столове, галеше лъскавите витрини, погледът му пресметливо се плъзгаше нагоре-надолу, но никога не крадеше, за да може да дойде пак. «апочна да се мие редовно, а дрехите му не миришеха на мърша, а на мента.  огато се роди синът на  анди,  арим спр€ да идва. ƒве години след сватбата  анди не беше сигурен, че обича жена си. “очно тогава в града пристигна висока, снажна, слаба жена. азваше се Ќели ћаринова. ”чила бе философи€ в —орбоната и имаше собствен автомобил, шофираше из€щно и бавно. –ъцете и винаги б€ха пъхнати в елегантни черни кожени ръкавички.  алаферов € срещна за пръв път в кафенето. Ќикога до тогава в него не беше влизала жена. “€ не само влезе, не само седна с чаша абсент в ръцете си, но запали и цигара, пъхната в дълго сребърно цигаре.  ръвта на мъжете забушува, съдбата им предлагаше нова стръв. ≈стествено печеливши€т бе  анди. ѕредаде се на Ќели ћаринова и т€ направи от него образцов любовник. Ѕеше омъжена, но скучаеше, защото съпругът и заминал на бани в ’исар€, придружен от най-близката и при€телка. “€ не го ревнуваше, защото см€таше, че н€ма смисъл. „етеше много, интересуваше се от политика, одумваше ћушанов и правителството му. –азказваше за цар€ и столични€ светски живот. ¬илата на ћаринови беше в сами€ край на градеца и  анди не се криеше, по ц€л ден лежеше полугол в градината. ¬ръзката им се превърна в основна тема на всеки махленски разговор. ¬същност Ќели дори не бе влюбена в него. ƒа не говорим за н€какво по-дълбоко чувство. “€ имаше нужда от човек, когото да изненадва с дълбоките си познани€ и интелекта си. ¬ъпреки че  анди упорито твърдеше, че е имал вземане-даване с една австрийска баронеса, ко€то му цитирала –ембо и ¬ерлен в оригинал, Ќели стоеше доста по-горе от не€. “€ притежаваше скрит чар, какъвто имат малко жени и беше много, много умна.  анди примал€ше, защото имаше усещането, че т€ е единствената ценност, ко€то н€кога е притежавал. Ѕеше най-гол€мата му любов с всички възможни нюанси. Ќо той грешеше, че е взаимна. Ќели често го караше да стои с часове в градината, докато т€ реши как точно да се накипри. Ќай-гол€мата и слабост б€ха плюшените играчки. –азполагаше с ц€ла колекци€ от животинки, донесени от ∆енева, където мъжът и - висш държавен чиновник, ходи в командировка.  анди и беше подарил каф€во кученце, на чийто врат беше вързана червена панделка. Ќели го беше сложила в редицата от останалите играчки и от време на време му показваше, че много харесва животинката. “€ го търпеше, защото в малки€ градец беше единствени€ мъж, който говореше френски, беше що годе добре възпитан и знаеше къде се намира  опенхаген. “ова беше част от теста и за бъдещи любовници. ќнези, които отговар€ха, че не зна€т или че се намира в јнгли€, –уси€ или –умъни€ не чуваха и дума повече от не€. «а съжаление на  анди, Ќели имаше още ц€л списък с претенции, а той беше далеч от удовлетворението им. Ћюбимата му го намираше за наивен бонвиван, за който т€ щеше да разправ€ на при€телките си в —офи€ с ирони€ и гол€ма доза сърказъм. «а "глупавата" му женичка, както той се израз€ваше, за файтона и белите му коне, за диалекта, който пон€кога изплуваше в речника му най-ненадейно, за раки€та ко€то предпочиташе пред изисканите питиета и още Ѕог знае за какво щ€ха да си клюкар€т. “€ вече предвкусваше удоволствието, което щеше да изпита, когато при€телките започнат да и завиждат, че е покорила мъж поне с осем години по-млад от не€. “ой пон€кога направо € изнерв€ше с ревността си, с глупавите си въпроси: "јко продам нивите ще мога да ти куп€ къща в столицата, ще оставиш ли мъжа си заради мен." “€ умираше от см€х всеки път когато и зададеше този въпрос. Ќамираше, че е най-гол€мата щуроти€ в съвместни€ им роман. - ўо за дивоти€ си намислил любезни? —м€таш, че ще изостав€ плешивеца си, само защото ти си се влюбил тъй безумно в мен?! “ова е най-неразумното ти предложение. - Ќо аз съм готов всички да направ€ за теб! ¬сичко!!! - »злишно е,  анди, н€ма смисъл да правиш каквото и да било. Ќищо не ни пречи да се обичаме. јз там, ти - тук. ¬същност, защо не дойдеш по-насам?! ќбикновено след това следваше страстна любовна сцена.  огато се върнеше в къщи,  анди не знаеше какво да прави. —трахуваше се, че ц€лата му любов с Ќели ще се разпадне и за това вина има ћилица, ко€то вече чувстваше като натрапница в сво€ живот. Ћ€тото мина и досадата все по-€рко се изписваше по лицето на Ќели.  анди вече € дразнеше с присъствието си. „рез тази провинциална любов, т€ се бе откъснала от цивилизованите салони. ¬ средата на август Ќели вече не криеше отегчението си към  анди. Ќа н€колко пъти т€ го остави да чака ц€л ден пред заключената порта на вилата си.“ой обикал€ше като улично коте и час по час гледаше часовника си, с надежда, че т€ е отишла до съседни€ град на пазарувка. ѕосле започна да го изб€гва и в кръчмата. »ли не отиваше на уречените срещи или нищо не казваше, докато б€ха заедно. ѕон€кога ходеше сама на кино, за да гледа сантименталните драми на ∆ерар ‘илип, защото за разлика от  анди беше убедена, че любовта е лудост, затова предпочиташе да плаче в салона пред екранa, вместо заради собствените си неволи. “ръгна си в началото на септември, обеща да не се връща никога.  огато колата и зави към Ўирок път, дамата махна отегчено с ръка, с€каш слагаше кръст на трите летни месеца. ≈динствено ћилица не бе запозната със случа€, имаше много работа в книжарницата,  анди остави всичко в ръцете и, детето, нивите, къщата. ∆ената подозираше, че нещо не е наред, но никога не можеше да допусне, че е точно това.  анди беше мил, но вече дори не и правеше бележка за неща, които по-рано искаше да промени у не€, даже не и крещеше. ≈дна вечер ћилица слизаше от втори€ етаж в книжарницата, за да € заключи, когато, се чу част от женски разговор: - ј т€ не знае... - јми не знае, така и е по-лесно. ÷ели€т град ги разнас€, как он€ ходел у т€х, как мърсували в ливадите, гледай... √ледай - къща палат, жена-царица и взел с чуждата пачавра да ходи... ¬ първи€ момент не разбра за какво става дума, но постепенно в съзнанието и се разкри ц€лата същност на разговора. »деше и да заплаче, а не можеше.  ато че вече го бе чувала н€къде и бе плакала, много бе плакала. —игурно насън. —лезе в книжарницата. ƒвете жени € изгледаха състрадателно.  упиха перца и калеми за децата си. «аключи след т€х вратата и седна да чака мъжа си. “ой се върна късно. ¬лезе на пръсти. ћислеше, че т€ спи, както обикновено. - ћен ли чакаш? - попита виновно. - “еб чакам... Ќ€как странен си от известно време, заприличал си на с€нка. Ќе те интересува детето, къщата, нивите... - т€ си пое дъх - «апустил си всичко....  о€ е т€? - ’убава е. — това разговорът приключи. ћилица не му каза нищо друго, дори и това, че ще имат второ дете. ¬ кра€ на септември на гости пристигна мащехата на  анди - ћаргарита. Ѕаща му - ћихаил € бе пратил за билки, които снаха му приготв€ше за облекчаване на €звата. ћарга бе на възрастта на ћилица, омъжи се по сметка за двойно по-стари€ от не€ вдовец и имаше нужда не от него, а от парите му.  анди бе опи€нен от Ќели и всички други жени му изглеждаха скучновати и безинтересни. ћилица беше бременна и не го пускаше при себе си, защото от она€ вечер насам нещо в не€ се пречупи. Ќощем мислеше за онова благословено л€то, в което мъжът и още и принадлежеше изц€ло и изтерзан от любов пращаше писмата си. ¬последствие откри, че всички са преписани дословно от писмовника, но това бе без значение. —лед вечер€ мащехата и завареникът играеха скамбил. “€ се опитваше да му покаже всичко, което можеше да предизвика мъжкото у него. “у се навеждаше през масата, за да оправи ланеца на часовника му и да се осведоми за часа, а междувременно  анди се осведом€ваше за съдържанието на деколтето и. “у оголваше невинно охранените си бедра, уж без т€ самата да забележи. «аварени€т и син в началото си мислеше, че всичко това е случайно, но повторението на ти€ случайности го наведе към мисълта за закономерност. “ака че съвсем закономерно ћаргото се озова в едни и същи постели с  анди. ÷€ла седмица никой в къщата не разбра за възникналата близост. ¬ недел€ ћаргарита тр€бваше да си върви.  анди щеше да € закара с файтона. ћилица напълни три кошници с плодове, сложи тикви, фасул и орехи за свекъра си. —богува се сърдечно с връстницата си и се сети, че е забравила за билките.  ачи се на тавана да ги вземе и от малкото кръгло прозорче съвсем случайно погледна към двора, където двамата се целуваха така страстно, че белите кокошки, които щъкаха в краката им можеха да почервене€т от срам. “ози път заплака. ƒетето се роди мъртво. . . . —лед погребението  анди се напи. Ќ€кой му каза, че Ќели била пристигнала същи€ ден следобед.  алаферов отиде да € види. “€ не беше сама, а с един млад и представителен господин, с изискани обноски и модни дрехи. Ќели го въведе в съседната ста€ и още щом затвори вратата засъска насреща му: - Ќещастник! “и си един досадник, ти си гнусен досадник, върви си и не ме търси повече! ћахай се чучело такова! ¬ърви си! ¬ън! ћахай се! —богом!  анди седеше объркан в средата на ста€та, чудеше се какво да прави. „увстваше се сам и безпомощен. Ќели се нахвърли с острите си червени нокти отгоре му, драскаше красивото му лице и го хапеше. “ой мълчеше и усещаше как вътре в него се заражда н€каква €рост. „ас по-късно в полицейски€ участък служител€т педантично записваше в протокола. - »ме, презиме, фамили€? -  анди ћихалев  алаферов. - √одини? - “ридесет и три. - —емейно положение? - ∆енен. - ѕрофеси€? - ƒосадник... - каза  анди и се разплака от срам. . . . ѕогребаха удушената след два дни в —офи€. √осподинът, син на известен университетски професор, беше единствени€т свидетел на процеса. ќсъдиха  анди на десет години затвор. . . . »маше едно време един град, нито много гол€м, нито много малък. —игурно още го има. „ухте ли, камбаната удари три пъти . . . —тефка ¬енчева
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —тефка √руева ¬енчева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-04-09

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4196  ќтзиви: 5
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
20-08 ѕоези€ 2015
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 13 черни котки
ѕълен списък