Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «акон за авторското право и сродните му права - част III
  ƒ€л втори ѕрава, сродни на авторското право и други особени права
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от чезал
 
ѕансион
»мето
—ќћќЌ≈∆ј - ќтражение I
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



≈дуард  ехецик€н(чезал)>>»мето  
»мето
  ≈дуард  ехецик€н (чезал)
  –аздел: –ј« ј«»  
“«вездата, ко€то върви пред т€х, е тво€та звезда”
                                             из гностическо евангелие

 остта му беше тънка, лицето много нежно. ѕристъпеше ли, спираше се, отправеше ли взор на нейде, виждаше добре, но и зле пропускаше. Ћичеше, че има мисъл, но и се усещаше как сърцето на та€ мисъл му уб€гва.
- » казвате, че сте на път, защото търсите името си, така ли?
¬ъпросът на посребрени€ богослов достигна ума му и той усети умората в гласа на този човек. ѕосрещна питане, което отдавна не питаше, а само тежеше от мъртви знани€.
- —трува ми се, че не се изразих подход€що, мъдри. јз не търс€ нищо. ¬същност аз сто€ посред света и чакам открит да бъда. «ащото чувствам, че търсен съм – наситено зелени€т поглед на човека-без-име се отправи към черната влага в очите на богослова. —вежест и топлина на пролетни треви обл€ха духа на учени€ мъж. јла за кратко.
- «начи вие сте некръстен, ах – простена невръстната монахин€, ко€то поиска да постави ръка върху неговата. Ќо не посм€.
„овекът-без-име се засм€; тънките му, неоформени уста заиграха неловко по лицето.
- ћисл€, дори уверен съм, във вода са топени косите ми. “ака че, Ќевинна, аз съм пов€рвал, че утрешни€т ден не ще го има. Ќо макар пока€н, аз не знам кой съм и затуй кой е пока€н не мога да изрека. » щом дойде съдни€т час, когато ’одата€т от д€сно на Ѕога тр€бва да рече името ми и да оповести пока€нието ми, мисл€, н€ма да успее да го стори.
“ози път момичето го докосна с пръсти и долови живата кръв у него. Ќо не погледна лицето му, страх имаше в сърцето й. «атова пък монахин€ и богослов се спогледаха. ¬ невинните очи имаше доверие, в мъдрите – мнителност и дори досада.
- «наете ли – тихо рече човекът-без-име, – това м€сто ми прилича на нива…
------------
 огато преди по-малко от час лекци€та на  иф ѕетор, старши асистент към катедрата по богословие, беше прекъсната от прот€жно скърцащата врата на аулата, той бе готов да изкрещи анатема. ƒве съображени€ възпр€ха справедливи€ му гн€в.
ѕърво, тема на лекци€та му беше разказа на …оан, в който ћари€ от ¬итани€ помазва с миро нозете на »сус, а сетне с косите си ги отрива.  иф толкова обичаше този момент!
- ¬никвате ли в онова, което се е случило – пламенно по€сн€ваше асистент ѕетор. – ћъжете били слепи, те никак не допускали какво предстои. Ќо жената усещала! “€ ћу поднас€ вечер€, после го помазва. Ќали в него ден “ой е при т€х, а утре може и да √о н€ма. ћари€ от ¬итани€ разбира това и ћу отдава почитта си.
» второ,  иф ѕетор си припомни гостуващата в университета – сестра ѕарадидома. “€ внимателно го слушаше от първи€ ред в аулата. ј никак не желаеше младата монахин€ да бъде свидетел на сприхави€ му и невъздържан нрав.
Ќоводошли€т забрави да затвори вратата зад себе си. Ќо пък кимна учтиво. Ќастани се на предпоследни€ ред, в далечното дъно на аулата, и доби вид на човек силно заинтересован от провежданата лекци€.
- ¬ратата, ако обичате! – с благоволителен жест рече  иф ѕетор.
- Ќе ¬и разбрах – отзивчиво изпъна гръб млади€т човек, а веждата му озадачено се повдигна. – ¬ратата?
- ƒа, вратата. Ѕихте ли € затворили.
ћъжът се изчерви. «елените му очи помътн€ха, а устата доста мъчно рече:
- јз търс€ своето име. «атова съм тук – почуди се нещо в себе си и добави. – Ќе знам къде се намира… вратата. Ќали ще ми простите това!?
 иф ѕетор преглътна тежко и замълча. ј когато лекци€та свърши и аулата се опразни, асистентът ласкаво попита монахин€та за нейните впечатлени€ от така подбраната тема. Ќо сестра ѕарадидома се беше извърнала и гледаше към млади€ мъж, който €вно не беше разбрал, че лекци€ вече н€ма. » поради тази причина продължаваше внимателно да слуша. Ќо какво!?
------------
- Ќа нива ли? –  иф ѕетор се огледа, за да се увери, че все още се намира в познатата му аула. » подхвърли, по-скоро подразнено, отколкото закачливо – “върде наклонена ще да е тази нива, не мислите ли?
Ќо мъжът-без-име вече крачеше далеч напред в своите мисли. » попита:
- “ази нива си има име, нали? јз дори го знам. Ќо за жалост не си го спомн€м. “р€бва да си го припомн€.
- ћоже би е по-добре да си припомните своето собствено име – плахо рече невръстната ѕарадидома.
- ќ, Ќевинна, името е вход към тайната. „овек знае много имена, както и забрав€ много имена. » едното, и другото е лесно да се случи. “айни се узнават и тайни се погребват. Ќо собственото име е вход към най-гол€мата тайна. ѕреминеш ли през него, тр€бва да знаеш, че път назад н€ма.
ћладата монахин€ толкова много не разбираше, че € болеше. “огава човекът-без-име даде зрънце €снота:
- Ќикой не може да забрави собственото си име, затова и не му се налага да си го припомн€. ѕросто твоето име те търси, докато ти така и си живееш – без име. » в един момент то те открива…
 иф ѕетор не издържа и избухна:
- ќ-о, това са глупости! ћоето име, твоето име!  аква е разликата? јко н€маш име, ще ти измислим н€кое и толкова. ѕримерно – Ќенайден. ’аресва ли ти?
ћъжът-без-име се вгледа в  иф ѕетор тъй надълбоко, че старши€т асистент пожела да се отмести, но не можа.
- ¬ие, мъдри, сте любопитен човек – рече накра€ млади€т мъж. – јз ви чух да повтар€те много пъти как ћари€ помазала ’ристос с миро и долових възхита в гласа ви. ј сега казвате, че н€ма разлика. ћирото е разликата! »ли вие не разбирате това?
 иф ѕетор изпуфт€. “ози младеж не само редуваше безсмислените си приумици с непри€тна увереност, но и си позвол€ваше да намесва евангелието в т€х.
- ¬ижте, млади ми Ќенайдене, вие не знаете името си и в същото време знаете твърде много. Ќе ви ли се струва, че в това състо€ние има нещо, което е, как да кажа, не особено наред?
—естра ѕарадидома повдигна ръка. Ѕрадичката й леко потрепери.
- јз май разбирам… о, да. ¬с€ко чуждо име може да се изговори от мен, но аз самата съм неспособна да изговор€ своето собствено име, а само да го чу€. “ова ли е? – нетърпеливо запита монахин€та.
„овекът-без-име не отговори. Ќо с глас, идещ отдалеч, зададе свой въпрос:
-  ак е вашето име, Ќевинна?
ћонахин€та понечи да каже името си, но то не се по€ви в гърлото й. ”мът й обърна ц€лото моминско минало, вид€ радости и сълзи, цветове и здрачини, изрече десетки имена, но сред всичкото, което € посети, нейното собствено име категорично липсваше.
- »мето й е ѕарадидома, сестра ѕарадидома – провикна се раздразнено  иф ѕетор. – “ова е божието й име.
”стните на младата жена безгласно прошепнаха това име. —ветлина озари очите й.
„овекът-без-име стоеше изненадан.
-  олко странно! ѕарадидома! ќнази-ко€то-отвежда-далеч! Ќаистина, колко странно!
- —транно ли?  ое му е странното, Ќенайдене? –  иф ѕетор отдавна искаше да се за€жда и вече не можеше да контролира това свое желание. » тогава, насред €да си, се досети, че ѕарадидома значи не точно това, което този изгубил не името, а ума си човек изрече.
ћъжът-без-име се усмихна и една тъжна мечта проб€гна през лицето му.
- —транно е, че помазвайки с миро т€лото на ’ристос, ћари€ от ¬итани€ не само изрича името ћу, не само предрича съдбата ћу, но и н€как € предизвиква. ќтвежда √о към тази съдба. ’м, ѕарадидома!
 “огава нещо в недрата на  иф ѕетор щеше да се разкъса, даже да го погуби. “ой скочи върху банките на последни€ ред в празната аула, разтвори широко едрите си ръце и даде вол€ на гръмки€ си глас:
- ƒа-а, аз разбрах, Ќенайдене-безумнико, откъде си ти, как са се пръкнали в душата ти всички нечисти мисли. “и си чел ѕисанието не сред просвета, а сред черна самота.
„овекът-без-име опита да се оправдае:
- Ќо аз все съм бил по пътищата. «а да може с по-малко усилие да ме търси моето име. ƒа ми се рече и аз да го чу€.
- »менно, именно – задъхан, но още по-високогласен се провикна  иф ѕетор. – Ѕил си в пътищата на тъмнината и никога не си бил в средищата на светлината, като това тук, университета. “и, Ќенайдене-безумнико, си отникъде и се носиш в мрак. «атова го н€ма твоето име.
- »скаш да кажеш, че аз се кри€ от своето име.  ри€ се, докато то ме търси, така ли? – не тъй уплашен, колкото непри€тно стъписан беше странни€т човек-без-име.
- ƒа, безумнико! »мето ти не те търси, то те преследва.  ато с€нка, като заник, като… като примка.
» тогава сестра ѕарадидома, ко€то косо и недоволно гледаше старши€ асистент, рече с ужасен глас:
- ћоето име също ме преследваше. ƒълго време.
„овекът-без-име, който за малко бе унил, погледна към невръстната монахин€ и съчувствено отрони:
- Ќима?
- Ќови глупости, повече глупости – махна с ръка  иф ѕетор. –  ое име те преследва, жено? ћирското, което си изоставила? Ќатежа ти монашески€ живот ли?
ћладата ѕарадидома също се качи върху банките, тези от предпоследни€ ред. ќбърна се към старши€ асистент и с ръжен глас му отвърна:
- ћоето светско име е ћари€. Ќо аз вече съм го забравила. “ъй както се забрав€ чуждо име. Ќе то, а новото, божието име ме преследва.
» чак сега  иф ѕетор изригна в анатема:
- Ѕожието име никого не преследва, нещастна девойко. ћоже би твърде малко пост е имало за теб в манастира!
јла монахин€та не се уплаши от чутите думи, напротив, отвърна все едно замахна с чук:
- ћанастирът е м€сто, където живееш преследван. Ќо може би университетът е нива, където се живее страхливо укрит.
ћъжът-без-име стоеше ниско между издигащите се над него мъж и жена. „увстваше се като дете, което е довело страшна бур€ само от един свой незначителен каприз.
- » защо те преследва »мето? – попита сардонично  иф ѕетор. – ќт истина ли н€каква се пазиш?
- Ќе себе си, паз€ теб – като ненадеен лъч в зеница сестра ѕарадидома прониза асистента  иф ѕетор.
- ѕолуд€ ли, жено? – настръхна все по-освиреп€ващи€т мъж. – “ози безумен-Ќенайден ли те зарази? ѕогледни се и пази себе си, аз и сам мога да се паз€.
Ќевръстната ѕарадидома се усмихна жестоко, насмешка се понесе от очите й.
- ћоето име иде зад мен, то гони мен, но никога н€ма да ме достигне. “акова е моето божие име, то винаги достига другите!
 иф ѕетор позелен€.  ракът му отстъпи, но увисна във въздуха. —лед последни€ ред на аулата и в този следобед н€маше друг.  ракът се върна на м€стото си, за да не изпадне.
- ѕарадидома не значи онази-ко€то-отвежда-далеч. ѕарадидома означава предателство. —ега вече разбирам защо си станала монахин€… да-а. “и си предала ћари€. «атова и си дошла тук, в университета. „ула си, че ще чета лекци€ за сцената с помазването на ’ристос. »скала си да се надсмееш.
“ънката като розено стебло девойка се изви напред така, че засводи онемели€ човек-без-име. ƒумите й се пресегнаха и бутнаха  иф ѕетор.
- ћари€ от ¬итани€ не усеща! “€ √о предава! Ќейното скъпоценно миро е не почит, а изричане на името ћу – ’ристос. ƒа бъдеш именован е да бъдеш предречен. ј пророчеството е нищо друго, освен предателство. «атова и моето име ме преследва. ѕарадидома! јз съм тази, ко€то дар€ва имена и предостав€ човеците на т€хната съдба.
Ѕогословът се строполи иззад последни€ ред. »зхърка свит в основата му.
- Ќе, не, не-е… Ќе изричай моето име. ћол€ те!
Ќо ћари€ прекрачи през главата на човека-без-име, съзр€ събрани€ на топка, стенещ старши асистент и безпощадно отвори девичите си уста:
- “воето име е на ќтрекли€ се, по-низък от тебе н€ма. “и, три пъти се отрече от Ќего и н€маше силата да √о предадеш. “очно този си ти!
 иф ѕетор поиска да побегне, но краката и душата му б€ха омекнали.
“огава човекът-без-име вдигна ръка. » светът спр€.
- —етих се. —етих се!
-  акво се сети – попита ѕарадидома, – своето име ли?
- Ќе. «а какво служи та€ нива.
- Ќива, н€ма никаква нива тук. Ќикаква – глухо нареждаше богословът, погубен в обширната аула. – “ова е просто един университет. ј аз съм един беден старши асистент.
- ¬ тази нива се погребват хора! – осенен от божествена светлина шепнеше човекът-без-име. – ѕогребват се хора, които най-сетне минават през входа на своето истинско име и научават тайната за себе си. » тази нива… н€кога… съм € купувал аз. »мето й е на езика ми, ах!
ћъжът-без-име скочи на крака, завърт€ се и огледа ц€лата аула. —едалките по всички редове затракаха. “олкова силно и толкова страшно.
- ¬сички погребани тук, са погребани от мен. “е б€ха мои при€тели и аз ги отведох в зем€та. “ази нива е кръвна, а името й е…
„овекът-без-име се завърт€ и вид€ входа на аулата.
-  ой е затворил вратата към нивата?
- —тудентите, кой? – простена  иф ѕетор. – “е напуснаха мо€та лекци€, а аз сглупих и останах в не€.
„овекът-без-име повдигна очи и вид€ тавана на аулата.
-  ъде са звездите над нивата? » по време на ден, кръвната нива има звезди, къде са?
- “ова не е нива, човеко-без-име – освестила се отвърна сестра ѕарадидома. – “ук звезди н€ма. —амо ние сме, трима човека, които малко се поувл€коха.
Ќо мъжът, дошъл от път и преследван от своето име, точно сега навлизаше в своето най-бесовно безумство.
- ”влечени, вие се узнахте. «вездите са имената на всички погребани. «атова, сестро, и ти, премъдри, готови ли сте да бъдете отведени в зем€та?
ћладата девойка се сепна, старши€т асистент изхърка тежко.
- «ащо? – попитаха те.
- «ащото се намираме насред јкелдама – нивата, където узнатите имена се изписват.
- Ќе сме готови – рекоха глухо мъжът и жената.
- Ќапротив, готови сте, вашите имена ви догониха.
„овекът-без-име се отдели от своите жертви. ƒоближи вратата на аулата, отвори €. Ќо преди да излезе, обърна се и каза:
- –азбрах, вие се досетихте за моето име, но знам, че н€ма да ми го кажете. ќстав€м ви с вашите имена. ¬идно е, че моето ще продължава да ме преследва.
 иф ѕетор извика без глас, сестра ѕарадидома повдигна ниско ръка, но бързо € сне.
„овекът-без-име напусна аулата, като остави вратата зад себе си отворена. ј човеците в не€ погребани.
 ------------

-  ой беше този човек, —ине мой?
- “ой е звездата, ко€то иде преди всички звезди.
- Ќо той не в€рва, че “и ще споменеш името му пред мен. “ака че възможно ли е той да е първата звезда, ко€то иде?
- јз съм тук, за да ходатайствам. “и, отче мой, си този, кой ще отсъди. ј мо€та дума е, че този човек не позна своето име, но винаги стоеше готов, за да бъде открит от него. ¬сички други изостав€ха след тази най-предна звезда.
- ƒобре, щом е така. Ќо кое е името на този човек, първи€т, за когото ще отсъд€ в този тъй дългоочакван съден ден?
- »мето, което толкова дълго преследва този свети€, аз добре знам. “о е ёда.






ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© ≈дуард  ехецик€н ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2007-03-05

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 3918  ќтзиви: 9
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
29-06 ÷ената на емигранта
29-06 ѕостинги за поези€та
29-06 –ибен буквар /1824 г/.
29-06 »грата
28-06 –ибен буквар /1824 г/.
ѕълен списък