Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  "«а писането: ћемоари на зана€та" - —тивън  инг
   нигата ще ви хареса ако:- се опитвате да пишете и искате да чуете немалко добри съвети- сте от върлите фенове на  инг и четете всичко негово- сте се опитвали да
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от kambanka
 
 ладенецът
ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор
√робарска истори€
¬енециански€ шал
ѕриказка за досадника
Ѕитие
јнатоми€ на едно пътуване
ѕръстенът на ѕетра —лавовица
≈лена
ѕриказка за Ѕлатната жена
ќчи
ƒонеси ми шоколад
–Џ∆ƒј¬»Ў ј“ј ¬ƒќ¬»÷ј
Ѕаба ми, √ъркин€та
ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—тефка √руева ¬енчева(kambanka)>>ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’  
ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’
  —тефка √руева ¬енчева (kambanka)
  –аздел: –ј« ј«»  

»мената са истински, но животът е измислен… —лучайно… √ласът на птицата „ух е толкова тъжен, че ти иде да плачеш продължително и безутешно, чак докато усетиш душата си чиста и празна откъм отча€ние.  огато за пръв път € чу, ∆ел€на бе дете. «аплака, защото гласът бе прот€жен и безкраен, покъртващо топъл и жален. Ѕезгрижно наивна тогава, не знаеше, че този вопъл ще € съпътства през цели€ й живот. ј в него т€ изпита само любов и болка - две пи€вици, вплетени една в друга и смучещи една и съща кръв … Ѕеше на петнайсет години, когато се влюби в ƒрагано —оре. “ой бе по-стар от не€ с десет лета, но това н€маше никакво значение. Ѕлагонравието изискваше вс€ка мома да си седи дома, но на тази възраст т€ още не беше мома с момите. ѕета поред бе от чел€дта на баща си , по ц€л ден тичаше по къра с по-големите си брат€. “е € вардеха от зло, а т€ познаваше всичките им при€тели. ƒрагано —оре бе сред т€х. «атъваше до кръста в сини€т му поглед. — часове седеше и го гледаше, без да му казва нищо. “ой усещаше какво става от л€во под сукмана и, но се правеше, че не вижда дори руменината, ко€то избиваше при вс€ка среща по бузите и. 

    Ѕеше следобед в последни€ петък на август. ѕас€ха овцете край «ер€вски€ хълм. ѕриходи и се по нужда и докато се навираше между храсталаците вид€ един съвсем малък проход към недрата на хълма. —влачище бе срутило н€колко големи камъка надолу, а пръстта под т€х още беше влажна. ѕролуката бе точно като за не€, вмъкна се вътре и усети влажен мирис на мухъл и жабун€к. —тъпките и отекваха, а н€къде се чуваше ромон на ручей. ѕещерата бе гол€ма. “€ извика името си, а от н€къде и отвърна ехото. “∆е - л€ - на -на - на“. ¬ърна се бързо при ƒрагано —оре и му показа находката си. “ой разрука пръстта около входа, за да влезе вътре. Ќа следващи€ ден нарочно докараха стадата си пак там. “ой бе донесъл суха борина, прахан и мермерни камъни. ¬л€зоха вътре и осветиха пещерата. Ѕеше приказно красива, по стените имаше мъх и лишеи, в едини€т и край имаше н€какво малко езеро, в което обаче не влизаше нова вода. ћоже би на пролет, когато се топ€ха снеговете по хладните и хлъзгави стени към него се стичаше пр€сна вода. ¬ противоположни€т и ъгъл минаваше малко поточе, което се скриваше изведнъж в зем€та, а извираше н€къде отгоре.  огато извърнаха главн€та към средата на каменната кухина, вид€ха че там имаше каменен мъж, но без глава. “€лото беше застинало така, с€каш преди това се бе гърчило от болка с молитва н€кой да му помогне. 

- ƒа се махаме, това м€сто не ми харесва - бе казал тогава ƒрагано —оре. „увал съм, че н€кога в хълма имало пещера, в ко€то се събирали богомили, но по нареждане на бол€рина вхъдът и бил зазидан, заедно с двеста павлик€ни, манихеи и масалини вътре. ћоже би е това м€сто. ƒа се махаме, пещерата е прокълната … 

   ¬ същи€ ден той и каза, че € обича, че € желае, че нито за миг не е спирал да € мисли. Ѕеше най-щастливото момиче. »деше и да припка по цели€ кър от ќрешче до ќмоцко и да скочи чак до върха на «ер€вски€ хълм. —помн€ше си, че той € погали по главата тогава, прегърна €, но не € целуна. —трах го беше от Ѕога, а на не€ и се искаше да € вземе и на ръце да € отнесе в дома си, и до заника на живота си да не се разлъчват един от друг. “ой обеща, че ще стане така, но тр€бвало всичко да е по реда си. 

   —лед две седмици, като мина  ръстовден проводи годежници да искат момата. “е дойдоха с павурче раки€ и седнаха заедно с баща и —тойо на наровете под прозореца в гостната соба. ўом чу за какво са дошли, той махна с ръка към вратата. 

- –ано е още за не€. ѕък и кой е ƒрагано —оре? ƒругар на синовете ми в дивотиите им, но безимотен и невеж.  ак ще стане зет в къщата ми? јз съм проводил най-големи€ си син да се изучи в  онстантинопол и дето е речено бол€рите не ги е гнус да седнат с мен на една маса. –ечете му още, че немам дъщер€ за омъжване. Ќека си дири жена от равните нему.      √одежарите си тръгнаха помръкнали. ÷€ла нощ не мигна и ∆ел€на. ¬ърт€ се като вретено на чекрък и плака толкова много, че възглавницата и подгизна. —етне си мисли как да изб€га заедно с ƒрагано —оре н€къде далече оттук, може би във ¬изанти€.  азваха, че ромеите не били лоши люде, идвали б€ха по ти€ места по търгови€. “ам щ€ха да си намер€т дом и постел€ и там да изживе€т дните си. 

  “ази мисъл € успокои и т€ реши да € осъществи. —лед като баща и върна годежарите, вече не € пускаха да ходи по кърищата с брат€та си, нито да играе на челик, нито на други мъжки игри.≈дна вечер се престраши и попита баща си защо. ј той и отговори така: 

- «ащото, ако кучката не си вирне опашката, песът н€ма да тръгне по не€. Ќегови€т мерак към тебе не е случаен, щерко. ј щом един мъж те е поискал, значи вече си гол€ма и не ти прилича да скиташ по баирите с мъжете. 

  ƒумите му € изгориха като ръжен и от тогава насетне сърцето и се свиваше на топка, когато се сетеше за т€х. „ак след два месеца, посред зима една от при€телките и дойде на гости. ¬лезе в собата и още не престъпила прага и пошушна, че ƒрагано —оре страда за не€. ѕак по дружката си прати хабер, че ще го чака в пещерата в полунощ. »змъкна се лесно от къщи и почти тичешком се добра до подножието на «ер€вски€ хълм. √ол€м студ беше свил, но сн€г още н€маше. Ѕеше се заметнала с овчи€ кожух на трети€ си брат. Ћюбими€т и € чакаше в пещерата. ћъртъв. ƒо трупа му седеше втори€т и брат: 

- ¬ърни се у дома и си л€гай. јз ще се погрижа никой да не разбере, а ти също мълчи, защото инак ще го последваш - заплашително прокънт€ гласът му в пещерата. 

  “€ н€маше избор, върна се като в сън, изнемощ€ла и нев€рваща в нищо. —ега и се искаше тогава брат и да бе пробол и не€. . . . 

  »зб€га още веднъж. Ѕеше през следващото л€то.“ръгна пак посреднощ. Ќи - жива, ни - умр€ла бе откак вид€ т€лото на ƒрагано —оре, обезглавено от братовата и ръка. ћислила бе за това месеци наред, как ще прекрачи прага и повече н€ма да се обърне. ќтиде в пещерата. ќт баба си научи, че € наричали ѕещерата на птицата „ух. “ам се била €в€вала за последен път преди петстотин години. “орсът в пещерата бил на виден богомил от този край. ¬каменила го птицата „ух. “огава бол€ринът »ваница запов€дал в пещерата да бъдат събрани семействата от общините на всички богомили и павлик€нии още манихеи и масалини. ƒа ги вкарат вътре и да зазидат входа. √одини наред никой не минавал покрай м€стото, тъй като го см€тали за прокълнато и анатемосано от местните духовници. ѕредани€ разказвали, че птицата „ух продължила да живее в пещерата. » още казваха, че сам —атаната бил сл€зъл да прибере душите на еретиците… Ќамери м€стото, където бе лежало т€лото на ƒрагано —оре, като че ли пръстта там бе по - тъмна. —ложи бохчата под главата си и заспа. ѕтица подобна на бухал кацна до не€, но вместо глава, т€ имаше човешко лице - лицето на ƒрагано —оре. —трашна студенина и красота пропълз€ваше от сини€ му поглед. 

-  ой си ти?- попита.

 - јз съм мъжът, който ти обичаше. 

- “и ли си ƒрагано —оре, душата ти това ли е ? 

- јз съм јдам, јвраам,  аин и ёда, аз съм всеки мъж, който ти ще срещнеш. ќще не ти е съдено да знаеш кой съм.

ќбещай ми, че ще ме закрил€ш, сама съм на този св€т. . . 

- „уй ме внимателно, ще ти разкри€ една тайна. ¬ърни се в дома си и ела тук след седмица. ўе те дар€ със знание, ти ще можеш да прогледнеш за писаното слово. Ќе издавай никому умени€та си, а сега тр€бва да върв€, след седмица дойди тук в полунощ, ще бъде пълнолуние. » никога не забрав€й, че ти доброволно пожела да те закрил€м, а това означава, че ми повери душата си… 

—ъбуди € силно разтърсване по рамото. ќт входа се процеждаше мътна светлина. Ќад себе си в кръг вид€ баща си и четиримата си брат€. Ќе знаеше дали е будна. Ќе сънуваше. ¬ърнаха € вкъщи. «аключиха с пет резета вратата отвън, за да не понечи да изб€га отново.“ака се проточиха дните на нейното затворничество. Ќосеха й храна в ста€та, а вън излизаше само по нужда. «агуби представа за времето. ≈дна вечер дойде баща и. 

- —лез долу - и каза - ще €деш с нас. —върши се вече заключеничеството ти. ¬€рвам н€ма да мислиш пак да б€гаш … —лезе мълчешком. Ќавела глава, тромава и бавна като мечка стръвница. ’ранеше се едва - едва. Ќай-много скръб тогава прочете в погледа на баба си. ќбичаше € много. ќще от дете се държеше за полите и и все € караше да им разправ€ приказки … 

¬ една зимна нощ научи и злокобната истори€ за птицата „ух. √ърне боб къкреше на огнището в слугинската ста€, дърветата се пукаха, пращ€ха и хвърчаха искри - малки светещи частици от н€каква загиваща матери€ или може би възраждаща се за нов живот. “ази птица, казваха, приличала на сова, но никой не € знаеше точно как изглежда.ќще казваха, че онзи, който € види ослеп€ва. —трашна птица била т€. — крака и перушина на сова и лице на мъж или жена. „удна хубост излъчвала, но била продала душата си на ƒ€вола.„уеш ли гласът и докато те гледа със сини€ си поглед, вкамен€ваш до коленете, чуеш ли втори път гласът и докато те гледа се вкамен€ваш до по€с, чуеш ли трети път гласът и гледайки € в очите окамен€ваш до мишци, а четвърти път т€ никога не вика и умираш вкаменен до раменете, прокълнат от Ѕога, защото птицата „ух е част от —атаната… 

   ¬ онази нощ снегът навънка падаше тежко, като малки стъклени прашинки, трупащи се една върху друга , чак до кръста. Ќа другата сутрин намериха кучето мътрво, вкочанено от студ, а през нощта три пъти се чу гласът на птицата „ух. . . . —лед като се навечер€ха баща и € прати да донесе ¬ехти€ завет.  ачи се до братовата си ста€ за писанието. Ѕрат й го бе донесъл чак от  онстантинопол, където бе проводен да се изучи на четмо и писмо в дома на бащини€м им при€тел Ќиколас. “ам той изучи ќмира и геометри€та, освен това диалектиката и всички философски науки, а освен т€х риторика и аритметика. “ой се бе върнал, но все по често говореше, че ще отиде в ѕреслав да помага на ѕрезвитера в неговите добродетелни духовни дела. ≈динствен първи€т и брат можеше да чете писаното слово. Ќищо не разбираха от прочетеното, защото то беше на гръцки.  огато разгърна свитъка потръпна втрещена и ужасена, т€ знаеше смисъла на тези малки и смешни завъртулки - сън€т и се сбъдваше. Ќикой от домашните не разбра за дарбата й, а и т€ н€маше желание да € сподел€. «а пръв път от много време насам заспа тихо и спокойно. Ќа границата между нощта и ден€ отвори клепачи. ¬ид€ птицата „ух на прозореца си. ѕомамена от тръпката на приключението, т€ се облече, а сетне тръгна след не€.  огато стигнаха входа на пещерата птицата мина зад гърба и: 

- Ќе се обръщай, не ме гледай, иди там където преди година беше заспала и копай. –ъцете и се разтрепераха, а по гърба и полазиха мравки. “ова което търсеше не беше дълбоко заровено - дървен съндък, влажен и тежък. ќбърна се , за да попита какво да прави с него, но птицата € н€маше. ќтвори го. Ѕеше пълен с кожени свитъци. ¬зе този, който беше най-отгоре. ƒен€т напираше да се разпука и т€ усещаше, че н€ма време. “р€бваше да реши да остане или да се върне. «атвори сандъка, бутна го в дупката и го зарови.¬зе свитъка и поб€гна към къщи. Ѕеше съвсем зазорило, когато се пъхна под завивките и го разтвори. Ѕеше тайната книга на богомилите . «асрича : “ …„ети и се просвещавай человеко, защото сл€п е онзи, който тъне в неведение… —атанаил беше подражател на бога, той слизаше от небето в преизподн€та и от преизподн€та възлизаше до престола на невидими€ отец ….. не Ѕог, а —атаната създаде «ем€та и пъвите хора по свое подобие ...” 

—тресна € гласът на птицата: 

- —крий кожата и € чети довечера, аз пак ще дойда и ще ти разкажа какво е твоето назначение и най-странната приказка, ко€то си чула н€кога. “€ потърси „ух с поглед, но не € вид€. —кри свитъка под нара си. ѕрез цели€ ден € измъчваше желанието да отиде и да го открехне, но знаеше, че ако н€кой открие тайната и ще загуби в€рата на птицата, а не и се искаше това да се случи… . . . 

Ќощта дойде с приспивна песен на щурец. јромат на окосено сено, прибрано в плевника, тихо пръхтене на крави в обора и самотен лай на куче н€къде.“ишина - девственица стократно обезчест€вана и въстанов€ваща химена си вс€ка нощ. ћесечината огр€ двора, даде живот на храстите и те придобиха причудливи форми на демони. ѕостепенно лунната светлина влезе в ста€та, а на прозореца кацна черни€ силует на птицата „ух. —помн€ше си този миг. 

- ¬реме е - каза - тр€бва да поговорим.- —витъкът, който държиш в ръцете си е много важен за миси€та, ко€то ти тр€бва да изпълниш. “ова писание е тайна, каквито са и другите кожи в сандъка. » още птицата и разкри следните неща, че јдам и ≈ва били сътворени от —атанаил телесно, но той - паднал јнгел помислил се за Ѕог, не могъл да им вдъхне душа. √оспод —авааот се смилил над безнадеждните му опити да ги съживи и им дал дух. ќт там насетне те носели д€воловото т€ло, но божи€та мисъл ги водела. јко надвиел —атанаил ставали зли и безочливи до ден€ в който ƒоброто у т€х надделее.“ова пропов€двал ересиархът Ѕогомил. » още и каза, че в –а€ имало две забранени за човека и жена му дървета. ƒървото на ѕознанието, което те вкусили и дървото на ∆ивота, чийто плодове давали безсмъртие. «арад него √оспод ги прогонил от –а€ и сложил ’ерувим с пламенен меч в ръка да ги пази. јко човекът бил вкусил от тези забранени плодове, щ€л още повече да се доближи до Ѕога —ътворител. ѕо - сетне обаче —атаната с хитрост проникнал в –айската градина и откраднал един от плодовете на дървото на ∆ивота, издълбал черупката и го пригодил на чаша, а сокът му изпил.—атана станал безсмъртен. Ѕог се разгневил, но гневът му се умножил хил€дократно, когато разбрал, че ƒ€волът знае, че капки от кръвта на негови€ земен син, попаднали в тази чаша, ще нос€т безсмъртие на всеки, който пие от не€, каквато си ще течност.Ќад шест иома по хил€да години чакал —атана да се роди и да бъде разпнат »сус Ќазарет€нина и дочакал. ѕод кръста на √олгота един от римските войници с исопова тръст, на ко€то било над€нато острие, пробол т€лото ’ристово и събрал н€колко капки кръв в чашата. “ози войник бил сами€т ƒ€вол. Ќад 5 иома по сто години —амаил влад€л чашата , сетне станало така, че т€ била открадната. ¬ тези свитъци бе указан път€т, по който тр€бваше да стигне до не€. ѕтицата „ух каза, че навс€къде ще бъде до ∆ел€на, а всичко, което се изпречи пред т€х ще бъде пометено. ¬с€ка любов, под каквато и да е форма - към човек, животно или растение ще бъде съпроводена с дълбока болка. «ащото бе поверила душата си на д€вола и свързала се бе с него навеки. - Ќе се страхувай от преизподн€та, јдът е пълен с красиви неща. —богом. —коро ще тръгнеш и си обречена да успееш. ѕотр€бвам ли ти - повикай ме. ѕочувства се измамена и предадена. ќграбена и осквернена. Ѕе продала душата си на ƒ€вола, без да го е виждала, без да го е искала. Ќещо в не€ се сгромол€са. »звика и изпита неописуема болка. “€ се затлачи у не€ и като краста се разнесе по ц€лото и т€ло. Ѕолеше € всичко, понечи да се прекръсти, но ръката и увисна във въздуха, като пречупен клон от дърво. — часове сто€ парализирана от ужаса. ѕетлите проп€ха за трети път и едва тогава усп€ да извади кожени€ свитък , за да продължи да чете.  ожата вече не беше страшна. —пр€, когато слънцето пръсна първите си лъчи. Ќамисли да пита баба си какво да прави.  огато отиде в ста€та и , т€ береше душа. ¬ гърлото и клокочеше нещо, д€вол знае какво. - ”мирам, баби … ƒойде и мо€т час. ќстави кожата, сине, писана е от —атаната, това не е истинската книга на богомилите. »стинската завършва с победата на √оспод над «лото. “ази е измислена, за да те отвлече от Ѕожи€та промисъл и за да изпълниш козните на ƒ€вола. … - гласът и се задави и т€ отпусна главата си назад … ”сп€ да промълви само. - ¬ сандъка ми има златна гривна и три златни пари, за тебе са … ќнази сутрин беше кошмарна. ƒори и след години споменът не избледн€ваше. “ова бе първата жертва на птицата „ух. Ќе послуша съвета на баба си, не се пока€, не поиска покой за душата си. ћислеше , че има време за това, искаше и се да преживее своето приключение. ј то продължи доживотно. Ќощ след нощ ∆ел€на влизаше в пещерата. ¬ече не носеше книгите си у дома, а ги четеше там на светлината на огън€. . . . “е всички б€ха писани от незнайна мъжка ръка. ¬ т€х се казваше, че душата влиза в т€лото през очите и че човеците, у които преобладава божи€та промисъл нос€т кафеви очи. “акива били очите на ћойсей, ѕетър и ѕавел, на …оан, ћарко, »сус, ƒева ћари€, а онези, чието лукавство било орисано от ƒ€вола носели светъл поглед. “ака и —атана по-лесно различавал подвластните нему, казваше се още, че един от ƒ€воловите синове след девет иома от сто години ще възтържествува над този край на света. Ќегови€т поглед също ще бъде €рко син, а мечтата му ще бъде да изтреби всички каф€вооки, за да остане на света само расата на д€вола. ѕечатът му ще бъде пречупен кръст, ко€то ще бъде изр€зана дори върху зъбите му. ёда също бил светлоок и зарад това още в най-древните писани€ било пророкувано, че светлоок апостол ще предаде »сус от Ќазорей. » още пишеше, че вс€ка буква от името на јдам на староеврейски означавало четирите посоки на света, а като ц€ло означавало “мисъл”, а името на ≈ва значело “живот”. —атаната е вездесъщ, както и —ътворител€т. “ой носи много имена - Ўайтан, јриман, —атана, Ћюцифер и —амаил.  акто и да бъде наречен, той е застинало добро. “ой обсебва всеки, който му пов€рва, защото в€рата открива познанието за незнайното, а и защото човек не е честит в своето земно битие.  ъсче по късче планът се оформ€ше в главата и и след година време бе готова да тръгне. ѕтицата „ух € споходи само веднъж. —лед като изчетеше поредни€ кожен свитък, той изчезваше в дън зем€. ћоже би изгар€ше н€къде в огън€ на ада. ќт последни€ свитък разбра, че —атана можел да се сдобива с плът веднъж на десет оима от сто години, както щ€л пак да стори това след девет иома по сто години. —поред тайната книга през 858г. от рожденито на ’риста, той обитавал заможен дом в  онстантинопол, тогава родната и държава била в разцвета си, а тукашните младежи били провождани да се изучават там. ћъж на име јврам от ќрешче - далечен неин родственик, бил по това време там и станал чирак на ƒ€вола. “ой му имал гол€мо доверие и му се разкрил. јврам откраднал чашата и € донесъл в дома си в лето 880, но го било страх да пие от не€ , защото се опас€вал, че може да му се случи нещо лошо. «аради това € донесъл в пещерата, където € скрил, обвита в кожа на овца в дървен сандък. —коро след това се разбол€л и не усп€л да се върне да € прибере, защото го отнесъл на он€ св€т един от войните на арахангел ћихаил.ѕреди да издъхне, той се изпов€дал на духовника, който жаден за безсмъртие дошъл в пещерата. ѕтицата „ух вече € обитавала и в мига, в който попът се навел да гребне вода от потока, се по€вила. “ой се изправил и започналл да € гледа втрещено, а т€ три пъти извикала , гледайки го, и го вкаменила. аменни€т торс бил негов. „ашата паднала на зем€та, още докато птицата го парализирала до коленете. ѕо това време т€ била обикновен сикрибус, но в тъмнината, ко€то паднала веднага след смъртта на духовника не открила чашата. ѕрез нощта в пещерата вл€зли да се подслон€т мъж и жена, които не били от този край. “е взели съдинката . «аради това, че не усп€л да опази чашата сикрибусът бил превърнат завинаги в птица. “€ полет€ла след странниците и ги следвала чак до ќдрин, там изгубили дирите им. —поред един от писачите, чашата била намерена от богомилите и в едно от братствата всички станали безсмъртни.“е щели да разнесат учението си далеч зад пределите на Ѕългари€, където щели да ги именуват бугри, катари и албигойци. ћного от т€х щели да се пържат на клада като магьосници, но щели да оцел€ват, защото пили от чашата. ѕоследното им местонахождение, било н€къде в околностите на ќхрид, където имало един отшелник - стар, но не остар€ващ. ћоже би от него тр€бваше да започне, защото писани€та б€ха твърде объркани и от различни иоми. ≈два навършила седемнадесет години, т€ се стегна за път. Ќай - напред взе една по една два ката дрехи на най-малки€ си четвърти брат. ѕо ръст и тежест си приличаха. “ой бе твърде хилав за своите 22 години. —ложи в бохчата и три златни пари и златната гривна от сандъка на баба си, една остра кама, гол€м самун хл€б и похлупци със сол и пипер. »зчака да мръкне, да изгас€твсички кандилници в дома и тръгна. “огава проп€ха и първи петли. Ћуната беше зад спусната завеса на облаците. ќбърна се назад, когато изкачи върха на «ер€вски€ хълм. ќчите и се насълзиха от гледката, огр€на от изплувалата месечина.  ъщата им бе най - високата в ќрешче. »маха имоти за чудf и приказ, имане - с крина да го мериш, но т€ вече се чувстваше далече от бащиното си огнище. Ќе беше ги т€ събирала ни нивите, ни макар и една вещ в къщата, за да претендира, че ги иска. ќнази част от душата и , ко€то милееше за бащин дом, остана да витае над него като нощна птица, черна с€нка - птицата „ух. »збърса едното си око с опакото на ръката, а другата сълза остави на спокойствие да се отрлепи от бузата и. . . . ƒа бе отишла тогава да прелее за последно гроба на мъртвата си баба. . . . ѕо тесни пътеки ли не мина, по каменни римски пътища ли не върв€, за да се добере до ќхрид. Ќа трети€ ден от заминаването и , пожар изпепели бащини€т и дом. ѕрез нощта димът бе задушил най-близките и .Ќо това т€ научи много по-късно. —едмица след като кракът и за последно стъпи в пещерата, насред планината в местността “ъмара, т€ срещна майка-кърмачка с едро мъжко дете на гърдите. - “ози - рече и жената - ще е ћарко  ралевичи, “урци ще вилне€т по тези земи и ƒ€волите на  орана - …еджуз, ћеджуз и «юлкарнейна ще искат да погуб€т детето ми, но то ще ги побеждава. ѕанос —тато€нис ще пише за него.»стина ти казвам . -  о€ си ти жено и как да продължа, за да стигна до ќхрид. - Ќаричат ме ћари€ и едни казват, че съм македонка, други, че съм българка, трети, че съм сръбкин€, четвърти, че съм византийка, но аз знам, че ти€ народи ще закрил€ мо€ син -  рали ћарко.”пъти € през сложен лабиринт от горски пътеки и ∆ел€на хвана правилната посока. . . . ƒва дни преди ќхрид, се подслони у бедно семейство. Ќощта идваше с гласа на кукум€вка и ц€лото и същество усещаше, че тр€бва да намери покрив , за да пренощува. ќсвен всички други несгоди, тр€бваше да понас€ и тегобите на женското т€ло. »маше чувството, че поток се бе отворил в не€, тъй като алена река потече между бедрата и. ќт баба си знаеше, че има нужда от овча къдел€ , за да събира кръвта. ѕочука на първата врата, ко€то се изпрачи пред погледа и. ќтвори и н€каква сбръчкана женица, ко€то щом чу , че не хортува точно като тукашните хора, € покани да влезе. »маха над десет гърла за изхранване, обаче € прие.  азаха и че човекът който търси се нарича ¬оймир. Ѕил много стар, но се движел като младеж. Ќ€мал нужда от патерици, а всичките му зъби си стоели по местата. ¬зорът му се бил запазил като у двадесет годишен мъж. ќсвен, че стран€л от хората, можел да гадае, че дори синът на комит Ќикола - ƒавид, го канел неколкократно в  остур, за да му предскаже бъдещето, но ¬оймир отказал.» още и об€сниха, че живеел в хралупата на вековен бук, на едн ден път от тука. ¬ечер€ха хл€б и печен лук. Ѕеше по времето на –оман —копецът - син на цар ѕетър, който бе син на —имеон ¬елики. —ъщата нощ тр€бваше да спи в мъжката ста€, защото € б€ха взели за мъж. Ќавс€къде, където тр€бваше да говори с н€кого , преправ€ше гласът си, за да наподоб€ва юношески€ тембър. ќт пръв поглед се влюби във ¬ълчан. »маше топли черни очи с дълги мигли. ”сещаше, че в него се крие н€каква странна мъжественост. „ертите му б€ха изсечени като в камък, а устните му б€ха €рко изразени.  огато дойде време за сън, той € отведе с главн€та до т€хната соба. –ече и да се съблича и да л€га на сламеника до вратата. “€ прест€гаше гърдите си с широк платнен по€с, за да не личи, че е жена. Ќе искаше да свал€ и бартовата си горна дреха, защото освен ,че щ€ха да вид€т по€са и, щ€ха да вид€т че ръкавите на кенарената риза липсват, защото т€ ги откъсна , за да сбира кръвта си. ¬ърт€ се и не мигна докато не усети, че тишината легна над селото. ќще докато €д€ха, вида къде бабата остав€ хурката си . Ќа пръсти се добра до ста€та и усп€ да смъкне ц€лата къдел€. Ћегна, но не усп€ да заспи, защото € €доха дървеници . ћира не и даваше мисълта за мъжа, който събуди женското у не€. —трахуваше се, че ще му причини зло, защото птицата и рече, че всичко, към което изпитва любов ще бъде поломено по път€ и. —утринта още преди изгрев стана и започна да се подготв€. - »скаш ли да те отведа при ¬оймир ? «нам къде е хралупата му - застигна € глъса на ¬ълчан преди да излезе от дворната врата. - Ќемаш ли друга работа? Ќищо не и отговори, влезе вътре и излезе с една брадва и торба с горещ, пресно опечен хл€б. ¬ърв€ха дълго време мълчешком. —етне той и разправ€ше за живота по ти€ места, пълни с легенди. ћалко преди свечер€ване наближиха м€стото. ¬икаха му ѕросовската пол€на. ¬ дъното между две скали се издигаше стволът на вековно дърво. ћежду оголените му корени бе хралупата на ¬оймир, но от него н€маше ни следа. -  азват, че денем ходел за билки в планината или да си налее вода от »рмица. “€ извира ей тук, по-нагоре - каза ¬ълчан. „акаха повече от час, стана тъмно и студено. Ќе посм€ха да вл€зат в хралупата, защото н€маха позволението на ¬оймир. «абуха бухал гората. “огава анахоретът се по€ви, натоварен с наръч дърва.Ќа по€сът му висеше връзка билки. - ƒа остане само жената - каза ¬оймир - ти си върви , м€стото ти не е тука. - ∆ената ли! Ќие и двамата сме мъже - рече му иронично ¬ълчан. - ћъж си ти , т€ е жената, ко€то чакам от седемдесет години. - ∆ел€на му кимна да върви, а той и отвърна , че ще € чака на м€стото където днес следобед почиваха. “€ не знаеше какво ще се случи тук, но кимна в знак на съгласие. ¬оймир € поведе към хралупата. ’върли дървата на зем€та и опипом намери праханта и мермерните камъни, за да запали огън€. “€ мълчеше, той също не отвар€ше дума и това продължи повече от час.  огато огън€т се разгор€, т€ започна да оглежда лицето му. “о беше опасано от б€ла брада и б€ла коса. “ук - там имаше н€какви зачатъци на бръчки. “ой топлеше ръцете си на огън€ и продължаваше да мълчи. —етне влезе в хралупата и извади от там дървена тръбичка, ко€то имаше две малки дупчици в едини€ си край и напомн€ше музикален инструмент. — помощта на тънка пръчица затъпка навътре н€каква трева и сетне с въгленче от огнището запали тревата. –азнесе се непознат мирис, а пушекът, който той изпусна от устатат си след като всмука от тръбичката, € зама€. -  акво правиш - попита т€. - “ова е д€волска трева, момиче. »скаш ли да опиташ? ћного е при€тно. ≈дин дервиш ме научи, как да € откривам измежду билките. “ова е най- обикновен коноп. “€ с€каш усещаше удоволствието, което той изпитва и ома€та , ко€то се настан€ваше в съзнанието му. - «на€ заради каво си дошла. Ќе си първата, ко€то идва за свещената чаша, но аз н€ма да ти € дам. Ќека сами€т —атана дойде да ми се поклони за не€. јз съм по-велик от —атана, защото не в€рвам в силата му. “ой н€ма власт над мен, защото не в€рвам в хулните му дела и не искам да му помагам. јз пих, но разбрах, че ¬ечността е отредена за Ѕога.  акво значение има дали си пил от чашата, щом виждаш как умират децата ти, при€телите ти , а ти оставаш сам. — мислите си от преди сто и осем години, неспособен да се влюбиш, да обичаш, да създадеш потомство, защото и то ще си иде, а ти ще останеш, и пак, и пак…. » все едно и също. ўом за тези, които идват ще си нещо заварено и ненормално, самотник без име и род. Ќе, не ни тр€бва безсмъртие. ¬секи тр€бва да умре, за да вкуси възкресение. «ащото √оспод —авааот е наши€ —ъздател. Ќе ƒ€волът, а Ѕог е “ворецът. “ой тъй е измислил всичко, че доброто, да става по-добро, най-добро, съвършенно. ƒревните елини търсели калокагати€та, но не знаели, че в мига, в който € постигне, човечеството ще изчезне в този си вид, в който сега съществува. Ќо до тогава има много време. Ќ€ма истинско зло. »ма добро, което все още не е започнало да става по-добро, а е замръзнало на м€стото си. “ова е —атана, той е безсмъртен, но е полезен, защото иначе н€ма да има стимул ƒоброто да върви по възход€щата си спирала. Ќикъде в своите десет заповеди, √оспод не е рекъл, че задължава човекът да бъде добър. “ой го задължава да не убива, да не краде, да не лъже, но не казва “„овек тр€бва да бъде добър”, защото човекът е добър. “ой тр€бва да става по-добър, още по-добър, най-добър. ј как би могъл, ако е безсмъртен?  ак би могъл ако не се роди отново и отново сто хил€ди пъти , за да стане нов и по-добър. ћалцина са избраните, защото най-трудно се промен€ мисълта, а аз знам че творецът определ€ кога и как да живеем, той е отредил и бро€ на дните ни. —атана иска „ашата, за да дар€ва безсмъртие и с това да стане по-гол€м от сво€ творец. јз съм само човек и не мога да предам ќтца си … 

“ук той спр€ и подръпна от тръбичката. ќтново се разнесе миризмата на ома€. ∆ел€на гледаше уплашено и объркано. “очно в този момент вид€ силуета на птицата „ух върху голи€ клон над входа на хралупата. 

- ћол€ те , дай ми чашата, иначе и аз ще умра като всички, които са идвали при теб, мол€ те …! 

- ƒа ти дам чашата!?, Ќе. ѕо-добре е да умреш само ти, вместо да страдат още нещастници, обладани от ƒ€вола. ¬ърви си и умри ако тр€бва … Ќо преди това се покай …    » точно тогава птицата „ух прелет€ и застана срещу него. —ега вместо лицето на ƒрагано —оре, т€ имаше лицето на беловласа жена. 

- ћайко , √оспод ли те прати? ћайчице, мила мо€, вземи ме с теб отвъд, майчинко - тихо прошепт€ ¬оймир. 

- јз съм сине, отвърна му т€ с кротък женски глас. 

∆ел€на искаше да извика, да го предупреди, обаче не можеше. √ласът и беше заседнал н€къде дълбоко в гърлото. ¬ този миг птицата извика веднъж и ¬оймир окамен€ до колене, гледайки €, сетне т€ извика още три пъти. «а пъви път откакто съществуваше, т€ вкамени н€кой изц€ло. ∆енското лице се стопи и на негово м€сто изплува ликът на ƒрагано —оре. 

- —ега влез в хралупата и вземи чашата - запов€да и той.

 ∆ел€на се подчини, въпреки вол€та си. ¬зе главн€ от огън€ и влезе в корубата. ¬ътре н€маше почти нищо. —амо сламеник и купища билки. “€ разбута всичко, като внимаваше да не подпали нещо.  огато размести и последното купче, в краката и се претърколи овална, огромна орехова черупка. “€ не можеше да се побере в шепата и, затова остави главн€та на пода и всичко около не€ пламна. ¬ миг си помисли да хвърли чашата, но през пламъците вид€ очите на „ух. »зскочи навън полузадушена от дима на кантариона, ригана, дил€нката и опиума. … ¬ълчан € чакаше на м€стото, където почиваха следоб€д. “€ дойде трепереща от страх. —ълзите и се спускаха като ручей по б€лото лице. 

-  акво стана? - попита той.

 - Ќищо … Ќищо не е станало. ƒа се махаме, да вървим н€къде далеч от тука.

 ¬ълчан € хвана за ръката. ќсмели се да го погледне, доближи лицето си до неговото и го целуна. “ой € обърна и притисна към себе си. —илно, с любов, каквато не тр€бваше да изпитва към непознатата. “€ го погали нежно по лицето. «а пъри път откакто умр€ ƒрагано —оре, искаше да има до себе си близък, с който да сподел€ съдбата си. –ъцете и още по-силно се сплетоха с неговите и той и отвърна. ¬ърв€ха прегърнати през гората, ко€то миришеше на л€то.»згревът ги завари в подножието на планината. Ѕ€ха капнали от умора. Ћегнаха на малка закътана пол€нка и се предадоха на сън€. . . . 

ѕтицата „ух следваше двойката навс€къде.“€ поиска от момичето да тръгне обратно, защото след месец „ашата тр€бвало да бъде оставена в пещерата. “огава входът сам щ€л да се зазида и да се открие, когато дойде ден€т на јнтихриста, след повече от десет иома от по сто години. ¬ълчан бе влюбен в ∆ел€на, а т€ се страхуваше да изрази своите чувства към него, защото знаеше, че вс€ка любов по път€ и загива. “ой сплиташе обръчи от цвет€ и ги постав€ше като венчелни венци над главите им. аза й, че ще € направи сво€ нев€ста. ¬ една топла нощ, на седмица път от ќрешче, т€ му се отдаде като жена на мъжа си.“ой обсипваше с целувки ц€лото и т€ло, галеше € нежно като крило на пеперуда и не можеше да и се насити. «наеше че т€ го иска, но не усещаше живец в ласките и, те б€ха с€каш зад повърхността на н€каква невидима преграда. Ѕолеше го, но не знаеше как да € промени, а и т€ като че ли му н€маше доверие, не му разказа какво е искала от ¬оймар, нито накъде отиват. Ѕеше отнесена и далечна, чужда на гол€мата му любов.  олкото и да се пазеше т€, топлите вълни на чувството € превземаха постепенно и мислеше само за мига, в който ще остави чашата в пещерата и ще бъде свободна за обичта си. —лед като му даде т€лото си, т€ усети че тр€бва да излее и душата си пред ¬ълчан.  огато завърши разказа, извади „ашата и му € подаде: 

- ћожем да пием, ще бъдем безсмъртни - аз и ти. ўе € оставим и ще отидем н€къде, където никой не ни познава … »скаш ли ? 

“ой € гледаше с ужас и страх: -

 Ќие тр€бва да унищожим тази чаша, не разбираш ли това ?!! Ќие се обичаме, а любовта винаги е била по-силна от злото, защото т€ е върховното ƒобро. Ћюбовта прави човека съвършен и той тр€бва да се научи да € задържа, а не да € погубва. ƒай ми тази чаша, аз ще € счуп€. “€ носи само зло на онзи, който € притежава. “ой посегна напред, когато със свистене пред него кацна „ух, с лицето на ∆ел€на. “€ го погледна влюбено - израз€ваше всички онези чувства, които той нито веднъж не бе вид€л върху образа на любимата си и жадуваше да ги види. 

- ƒай ми чашата! - “и не си по-силна от мен! - дръпна той чашата зад гърба си. 

- јз мога всичко, дори да приличам на теб. 

- ћахни се! ќстави ни на мира! “и можеш да убиеш само мен, или само не€, но не и двамата едновременно. 

ѕтицата беше много гневна.“€ извика гледайки го и той окамен€ до колене, сетне още два пъти. ¬ълчан се бе превърнал в купчина камъни. ¬ този момент ∆ел€на усети, че нищо не € задържа при „ух. Ѕеше свидетелка на смъртта на баба си, на първата си любов, на човека който и разкри истината за чашата, ƒоброто и «лото, на ¬ълчановата смърт. … »скаше и се зем€та да се разтвори и да € погълне, но мисълта , че друг н€кой щеше да стане пазител на чашата и пленник на птицата „ух € изпълваше със сила да се бори срещу злото същество. “€ взе падналата на зем€та чаша и вид€, че по краищата си т€ бе налепила горска роса. ћладата жена вдигна нагоре глава и изсипа в устата си н€колкото капки течност. ѕтицата вървеше след не€ , гневно пл€скаше с крила, издаваше нечувани до сега звуци.ѕриемаше ту облика на баба и, ту ликът на баща и и брат€та и, ту на ƒрагано —оре, ту на ¬ълчан. ∆ел€на вървеше и не се обръщаше. «наеше, че не тр€бва да € гледа в лицето. ¬ече беше сигурна, че ще се превърне в камък, ако дори за миг се вслуша в гласа на птицата, гледайки €.  огато вкамени ¬оймир, „ух и каза, че душата му вътре е жива и ще бъде спасена, когато »сус ’ристос дойде да прибере своите след десет иома по сто години. Ќо до тогава, камъкът ще крие духа му. ѕодозираше, че такава ще бъде и нейната съдба. . . . 

—лед пет иома по сто години в местността “ъмара, н€къде в недрата на –одопите никога не стъпи турски крак. ћестни хора разправ€ха, че там бродела странница, много стара, но неостар€ваща. ƒългите й бели коси се влачели върху морените, където т€ живеела. » още казваха , че по н€какъв неведом начин т€ превръщала турските потери в огромни валчести камъни, преди да стигнат до билото на «ер€вски€ хълм. “върд€ха също, че освен не€ единстевн по ти€ места можел да броди  рали ћарко.

ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —тефка √руева ¬енчева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-03-26

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4025  ќтзиви: 6
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
29-06 ÷ената на емигранта
29-06 ѕостинги за поези€та
29-06 –ибен буквар /1824 г/.
29-06 »грата
28-06 –ибен буквар /1824 г/.
ѕълен списък