Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
   ак да подготвим книгата си за издаване?
  –ешили сме вече твърдо - ще издаваме книга! Ќамирате издател и му казвате - „»скам да издам книга, какво да направ€?". “ова е най-чести€т въпрос, който получаваме на мейла си и се нал
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от kambanka
 
ѕриказка за Ѕлатната жена
Ѕаба ми, √ъркин€та
ќчи
√робарска истори€
ѕръстенът на ѕетра —лавовица
јнатоми€ на едно пътуване
≈лена
ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор
–Џ∆ƒј¬»Ў ј“ј ¬ƒќ¬»÷ј
ѕриказка за досадника
ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’
 ладенецът
Ѕитие
¬енециански€ шал
ƒонеси ми шоколад
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—тефка √руева ¬енчева(kambanka)>>√робарска истори€  
√робарска истори€
  —тефка √руева ¬енчева (kambanka)
  –аздел: –ј« ј«»  
∆ивееше в гол€ма хубава къща. Ќа петстотин метра от гробището. “ам работеше. «ариваше всички мъртъвци от градчето. Ѕеше виждал погребени€ и погребени€, но в крайна сметка всички потъваха на два метра под морското равнище. «аконно отреденото им м€сто за вечно пребиваване /ако са си платили/. Ѕез значение какви са били приживе или в какъв ковчег са ги докарали. “оку що се беше прибрал след поредни€ обред. Ѕеше събота, 21 август. Ќосеше си ориз с пилешко. “ова б€ха готвили близките на покойната. ќбичай беше, след като изпрат€т умр€лото да се съберат, за да се напи€т и нахран€т. Ќикога не оставаше да ги гледа как го прав€т. —труваше му се, че истинска скръб н€ма и има нещо пошло в това да се подуеш от €дене, след като твой близък е починал... “ази жена например беше деветдесет годишна. ƒо преди ден - два € гледаше как ходи за хл€б подпирайки се на бастуна си. «а разлика от други свои връстници беше с акъла си и често се чуваше как дава наставлени€ на снаха си - пенсионирана учителка. ”мр€ла както си сто€ла на дивана. ”мислена за нещо свое си. ѕритворила очи, а последните и думи били - Ујз ще подремна, за вечер€ ми се €де печено пиле...Ф —наха и наготвила, а като отишла да € вика за масата вид€ла, че е мъртва... и така. «абел€зал беше, че като умрат хората се смал€ват, а може би само така му се струваше, защото б€ха заринати с цвет€ и не мърдаха. ƒнес беше ужасна жега и ц€л ро€к мухи кръжаха около устата на баба —тавровица. “€ така си и умр€ла, с отворена уста, пък като € намерили била седнала и вкочанена. ∆ените дето € къпали, рекоха, че едвам € изпружили в ковчега. ÷€л живот беше гробар.  ато стана на петнайсет, почна да б€га от училище. Ќе, че по-рано не беше го правил, но тогава реши, че школото не му е много по сърце. »маше си н€какви момчешки причини.  араше тежък пубертет, ама това го разбра доста по-късно. ѕо онова време за пубери никой не говореше. “ака си остана, със завършен осми клас. ѕосле започна да си търси работа. ѕоработваше тук - там, колкото да не му прав€т досие като на пройдоха. –одителите му не б€ха особено упорити и не му правеха проблем. ѕовтар€ха непрекъснато, че тр€бва да вземе н€какъв зана€т, обаче той предпочиташе да се прави, че не е чул. ћладежка щуроти€. Ѕеше на седемнайсет, когато чичо му се разбол€, а беше гробар. Ќ€маше кой да зарие √енко  омара. √рехота беше да викат роднините му, за да копа€т дупка. “огава √енчо свърши та€ работа. ќттогава все това прави. ¬ече тридесет и толкоз години. — две години прекъсване. «аради казармата... ќт години живееше сам в къщата палат. — десет стаи. ѕрозорците и б€ха обърнати към –одопа. ¬ечер гледаше как премигваха лампите на чуждите домове. ѕосле всичко угасваше и мракът скръстваше крака над града. ѕо ц€ла нощ светеше единствено лампата на сиропиталището отсреща. ѕон€кога нощната възпитателка € гасеше. «а икономи€. „увстваше се като вълк единак. Ќо с много спомени, които вдигаха нагоре клепачите му вс€ка нощ. ≈динствени€т му верен другар бе градската камбанари€ с часовник, който не беше спирал от 1928 г. насам.  ъщата бе строена през 1966 г. ќще си спомн€ше старата, ко€то беше в двора на м€стото на сегашната л€тна кухн€. ѕомагаше от първи€ до последни€ ден. ѕо това време баба му √енчовица бе още жива. ўураше се по двора с всичките си сто и петдесет килограма и следеше майсторите да не почиват повече, от колкото е необходимо. «а друго не ставаше, беше изпълнила своите 84 години и всеки ден повтар€ше: - ∆ива ли ке бъда, кога дигнете покрива? Ѕаба му като повечето хора от града бе потомка на преселници от ћакедони€. “е се вдигнали от родните си места още през 1845 г., след гол€мо турско нашествие в  остурско.  акто останалите старци и т€ още ползваше старовремски изрази.  огато доведе жена си в този дом, баба √енчовица € посрещна от дворната порта вместо с добре дошла с друго: - Ќе бой се, снахо, влези у двора, веке ти ке го метиш. Ќа ти метлата, на ти и каци€та. ћарина се стъписа, но баба му дойде до не€ и властно и подаде ръката си: ÷елувай ръка, като черка ке те имам... ЕЕ.. Ќо това беше много, много отдавна. ќстави чини€та с €денето на масата. ќще беше топло и с черен пипер, както го обичаше. ѕусна бойлера, защото имаше чувството, че го е полазило нещо гадно, лепкаво и гнусно. „увстваше се така след вс€ко погребение. ¬ключи телевизора, не защото имаше желание да го гледа, а защото беше начин да не се чувства самотен. ќставаха н€колко часа до централните новини. ƒаваха н€какъв детски филм. —вали дрехите си и ги натрупа върху пералн€та. ѕомота се по гащи, жегата беше непоносима. ѕо-рано носеше хасени с крачоли, сега беше минал на слипове, защото хасените ги спр€ха от производство. Ѕойлерът се беше изключил. ƒокато стоеше под душа си мислеше за времето, в което ще се пенсионира. Ќе му оставаше много. —амо пет месеца. “огава щеше да отиде на екскурзи€. Ѕеше събрал и пари. ѕестеше вече двадесет години. √ол€мата му мечта беше да види ¬енеци€. Ѕеше сигурен, че това е възможно. ѕърви€т път, когато сподели това с покойната си вече жена, т€ го прие като шега и прихна: -“и луд ли си?  ой ще те пусне да идеш в »тали€? —амо големците ход€т зад граница, че кой ще те пусне тебе... гробар?! ћного му домъчн€ тогава, обаче вътре в себе си бе убеден, че един ден това ще се случи. «апочна всеки месец да си внас€ пари в една тайна спестовна книжка. ћислеше, че един ден ще се изправи пред ћина и ще каже: -ћино, утре тръгваме. ѕак според плановете му /или мечтите по-точно/, т€ щеше да отвърне: - ъде? -¬ъв ¬енеци€. ќбаче ћина не дочака този ден. ”мр€. ѕреди единайсет години. ј они€ пари отидоха за сватбата на дъщер€ му. ѕосле дойде демокраци€та и се започна един танц на курсовете, не ти е работа. »зведнъж се оказа, че спест€вани€та му са нищо в сравнение с необходимата сума. —ледващи€т му опит пак се оказа неуспешен, защото банката, в ко€то вложи парите си фалира и той се подреди на опашката на кредиторите и. Ќо сега нещата б€ха по-различни. »маше осемстотин долара на влог в ќЅЅ. Ќикой не знаеше за ти€ пари. ¬зе си очилата и пак се вторачи в об€вите за екскурзии, отбел€за си две-три подход€щи оферти, изр€за ги с ножицата и ги сложи в папката. —лед пет месеца ще звъни пак да пита. ѕосле чукна чашката в бутилката и бодна един домат от салатата. »зпусна го върху покривката и той остави гол€мо мазно петно. Ћапна го лакомо и замл€ска. ѕравеше това с истинско удоволствие, просто н€маше кой да му прави забележка за нецензурните шумове, които произвеждаше. ”станови, че да си сам не е чак толкова страшно. ћожеш да си правиш всичко, което ти душа сака. —амо дето и това дот€га. ¬се едно, че живееш в клозет. ћожеш да правиш всичко там, но при условие, че отвън никой не чака за нужника. ѕо новините съобщиха, че бутат мавзоле€. » какво? √ол€ма работа. “о в нещата си има ред. “е и в гробищата бутат паметниците, ама мъртвите не могат да ги бутнат. “е все са си мъртви, пък и живите като че не могат да проуме€т простичката истина, че н€ма значение къде ще те заринат. «нае ли н€кой къде е гробът на ќрфей? »ли гробът на Ћевски? Ќе. ќбаче т€х ги има. ≈, значи като срут€т мавзоле€, какво ще стане? ўе забрав€т ли хората, че е имало социализъм? Ќ€ма да забрав€т. “о просто си е било. Ќ€кои го помн€т с добро и с въздишка, други го пустосват откак са се пръкнали на то€ св€т. Ќо все едно - имало го е и скоро н€ма да го забравим.  ому беше нужна та€ демонстраци€, на н€кои, които не могат да прост€т, че е имало лагери и бащите им са гнили в т€х? ƒа, ама къде б€ха ти€ хора тогава? ћалко ли са они€ с двойните биографии дето тогава лапаха по майчина лини€, а сега реституират по бащина? ”сети, че пак се €досва и то искрено. Ќикога не беше членувал в  омсомола, нито в Ѕ ѕ. «а разлика от брат си, но това беше друга истори€.  ато напусна училището идваха да го викат да се запише в ƒ—Ќћ. ќтказа и най-демонстративно обърна гръб на комсомолката —тойна ѕенчева. ќт узурлук. Ѕаща му беше потомствен земеделец, който в последствие се записа в ѕарти€та. “ой обаче си остана извън обществени€ живот. √робар, кой ще го вика на партийни събрани€, пък и то не можеше човек да встъпи непроверен в не€. Ќе го направи и заради брат си, който пое учкома и го молеше да се запише в  омсомола, за да не му прави кал. Ќ€мало да го приемат в Ѕ ѕ... ќбзе го отмала от раки€та. ћай пи повече от редовните сто грама. „ерно - бели€т му телевизор пак зажум€, с което даде знак, че тр€бва да го смен€. ќбаче това щеше да стане чак след екскурзи€та. јко останат пари, ще си вземе един гол€м, цветен.  огато носи този за последен път на поправка миналата седмица, майсторът му каза, че е по трудно да го оправ€, защото вече н€мало части за ти€. ¬ъпреки всичко му се искаше да запази антиката, както го наричаше дъщер€ му. Ќовото време го плашеше с резките си промени, за които той не беше подготвен. Ќе се чувстваше в свои води и см€таше, че животът му се свежда само до едно единствено нещо - оцел€ване на вс€ка цена. Ѕоцкаше ориза и небрежно го прем€таше из устата си. »маше нужда от зъболекар. √оре вл€во пак го отр€за. Ќапсува наум. Ќикога не го правеше гласно. Ѕеше му станало навик. Ќавремето, заедно с всички деца от квартала, се обучи на хамалски€ език. Ѕащата на един при€тел от съседната махала купуваше карамел-лакта и го караше да псува. ¬секи път като ¬анката пуснеше н€ко€ опашата ругатн€, баща му ƒанчо „ервото му даваше бонбон. ј за по-засуканите отпускаше шоколад. ѕо та€ причина и той реши да се пробва, обаче на баба си √енчовица. “€ вместо с шоколад му натри езика с люта чушка и гасена вар. ¬ътрешностите му изгор€ха, от зор €де п€сък. Ќасетне никога не повтори на глас попръжн€та.  ато спр€ да ходи на училище почувства, че му е мъчно, понеже другите все знаеха нещо повече от него. «аписа се в библиотеката и по ц€л ден, докато се изпъваше на тревата в гробищата, четеше сума работи. ј това за ¬енеци€ го реши след Ућостът на въздишкитеУ и У¬енеци€ през зиматаФ. ќбтегна се на фотьойла и избърса устата си с опакото на ръката. Ѕеше пре€л, Ѕог да прости баба —тавровица. ≈два днес беше научил, че се казва √еновева. √ледай какво нещо е, н€кои хора ц€л живот € карат като незнайни€ воин. Ѕабичката беше попул€рна като —тавровица, защото така се казвал мъжът и. “ой пък бил убит нейде по фронтовете в ”нгари€. Ќа гроба му беше писано, че е награден посмъртно с орден за храброст. ѕреди десет години синовете му донесоха костите и ги погребаха тука. ќбаче онези дето се върнаха от фронта разправ€ха съвсем друго. ј то не беше особено ласкаво за паметта на убити€. «агинал от вражи куршум докато мародерствал, обирал часовници и други ценни вещи от мъртвите войници. Ѕез значение дали са наши или противници... —помн€ше си още как баща му се върна от фронта. “огава беше на четири годинки и когато стрина  ата съобщи благата вест, че фронтоваците идат, ц€лото градче се втурна към Ўирок път. » тогава ги вид€ха. »дваха нестройно - хроми, бинтовани и мръсни. Ѕаща му беше здрав и читав, но пълен с бълхи, въшки и гниди. Ѕаба √енчовица го накара да се съблече чисто гол на двора и докато не го хигиенизираха не престъпи къщни€ праг. ћайка му пра шинела и униформата в казана, в който вар€ха компот. ÷€л пръст въшки се събраха отгоре... Ћеглото на родителите му скърцаше през ц€лата нощ, а след девет месеца се роди брат му - ѕетър. ЕЕЕ.. —амо дето ѕетър се изучи и сега живее в къща, в ƒрагалевци. »мат ћерцедес, куче и още много работи. ѕреди време седнаха с него тука, на та€ маса и брат му вика: - Ѕате, та€ къща да остане на тебе. Ќищо не ща от не€. ќт нивите също нищо. »скам десетте декара гора. ¬се ще ги върнат н€кой ден... —игурно. Ќивите вече ги продаде. ѕарите са в банката, заедно със спест€вани€та му. —коро след като излезе законът, брат му идвал да пита в кметството за гората на д€до им. ¬къщи не се отби. «нае се защо. «аради жена му - Ќеда. ѕо-точно, случа€т е такъв, преди три месеца пристига ѕетър и носи три чувала носени дрехи, две печки с изгорели реотани и други вехтории и казва: - ƒа ми дадеш бате, на мама иконостаса... јз не, че насто€вам, ама Ќеда много го харесва... “а т€, дъщер€ ти - Ќиколета , Е отиде в друг род. –едно е синовете ми да го наслед€т, защото те ще продължат рода ни. ћного се разсърди тогава. Ќеверо€тна мъка го раздра отвътре. ќще докато б€ха живи родителите им, брат му изнесе всички старовремски мебели и домъкна талашитени. ”ж тр€бвало да се изхвърл€т боклуците, а после точно те се озоваха в къщата в ƒрагалевци. ќстана само сребърни€т иконостас. — иконата на —вета Ѕогородица. Ѕеше на баба им, а т€ го донесла чеиз. - ќсвен това, бате, продължи тогава ѕетър, ти не си в€рващ. «а какво ти е то€ иконостас? - ƒобре, брат ми, му отвърна. ¬земете го като умра. ќще съм жив. ћоже би и свещ да ми се допали... —еднаха и се напиха. ѕетър, защото Ќеда щеше да го из€де с парцалите, а √енчо, защото не можеше да се съгласи с алчността на снаха си. Ќито пък с отношението им към дъщер€ му. ѕосле посещени€та на брат му се разредиха, а Ќеда повече не стъпи тука. “€ още отпреди не искаше. Ѕ€ха се харесали с брат му докато студентстваха. “ой учеше ћеждународни отношени€ в »кономически€, а т€ архитектура. Ѕеше дъщер€ на н€какъв партиен секретар от висшите кръгове. —ама на майка и баща, разглезена и богата. ќбаче ѕетър беше ерген един път, синеок, русол€в, висок и строен. ƒа, ама гражданин от селски тип.  огато за пръв път дойдоха сватовете с черната си волга, майката на Ќеда щеше да си счупи токчето по калдърмата на двора.  ъсно вечерта двете изл€зоха да пушат на чердака. √енчо ги беше изпреварил. ј те не знаеха, че в десни€ ъгъл ц€ло л€то спеше д€до му, който страдаше от старческо безсъние и броеше звездите. Ѕеше стигнал до милион и двеста. - «а хубост, хубав е - започна майка и - за ум, умен е, обаче роднините му - н€мам думи. “ука повече не идвай. —игурно имат и паразити в завивките... Ќикога не съм си представ€ла, че ще се влюбиш в такъв мъж, от град от селски тип... - —ват€, ти не знаеш ли, че любов и диари€ спиране н€мат? - обади се д€до му от десни€ край. ј ти, булка на жълтите плочки ли си раждана? ќни€ двете се скумросаха, а √енчо едва се сдържа да не извие като койот. —ват€та беше родом от Ѕорован, ¬рачанско. Ѕеше се уредила със софийско жителство и диплома за висше образование благодарение на баща си, активен борец. —тана да смени програмата. »маше само първа и втора. Ќе му се даваха пари да се върже на кабелната телевизи€, а брат му обеща да сложи сателитна чини€, ама след случката с иконостаса всичко пропадна. “елефонът го сепна. - Ѕате √енчо, такова, ƒимчо ћутов съм, тате почина... такова, да се разберем за утре, да такова... - ”тре в десет на гробището, да ми покажеш парцела, моите съболезновани€... “ова последното го казваше всеки път по инерци€. Ѕеше се превърнало в отвратителен навик. ƒаже пон€кога го употреб€ваше и не съвсем на м€сто.  ато он€ ден. ќтиде в магазина и като му дойде реда си каза поръчката. ƒенка, продавачката му се падаше втора братовчедка и като плати, т€ му рече: - Ѕате √енчо, ¬ерчето се сгоди /а т€ беше дъщер€ и, стара госпожица/Е ¬место да € поздрави той рече по навик - Ућоите съболезновани€Ф. Ќе му се случваше за пръв път да го безпоко€т вечер за такива неща. ј на ƒимо ћутов баща му беше негов набор. Ќе беше лош човек, но обичаше да се подиграва. ƒон€къде зарад него напусна училище. ¬ малките класове той му лепна пр€кора - √енчо ћаймунчето. ѕосле... ћного го беше €д на това име. ѕети номер - √енчо —то€нов ƒангов. » това ако е име, тури му пепел. ¬сички даскалици падаха от см€х.  ато му правиха паспорта му казаха, че ако иска може да го смени. ƒа, бе. Ўестнайсет години ти викат √енчо, а после - измисли си друго име. ј беше кръстен на д€до си, който много обичаше и уважаваше. «аради това не си смени името. „есто се шегуваше, че ко€то мома го вземе ще е от истинска любов. Ѕеше казал на дъщер€ си, че не желае да именува внуче на него. ѕоради това малки€т внук стана √ригор. ѕротегна се и усети, че е уморен. ”естърнът току що беше свършил. ¬ъпреки всичко не му се спеше. —ложи чини€та и чашата в мивката. ”тре щеше да се погрижи за т€х. ќбикновено се занимаваше с домакинстване само сутрин. ќблече си €кето и реши да се поразтъпче. «а разлика от много хора не го беше страх от тъмното. „есто ходеше среднощ и до гробищата. Ќе за друго - влизаше му в задължени€та. “ака се б€ха условили с кмета, н€маше пари за пазач. ѕреди седмица беше заварил пи€на тайфа в гробището. Ѕ€ха се изтегнали върху тревата и пиеха. Ќ€какво момче с китара виеше като на умр€ло. „у ги от дома си. Ќад притихнали€ град не се усещаше никакъв друг признак на живот. √рабна чифтето и право там.  ато излезе пред т€х те офейкаха. Ѕ€ха го взели за призрак. ƒруг път пак така ненадейно реши да навести УклиентитеУ си. ƒобре че отиде, местни цигани обираха цвет€та от гробовете и на други€ ден щ€ха да ги продават, защото беше „ерешова задушница. Ќапълни им задниците с английска сол. Ќ€маше пари за сачми, а и можеше н€ко€ порази€ да стане. ƒокато вървеше бавно в хладината си припомни и друга истори€. “ова се случи преди повече от двадесет и пет години. —ъвсем в началото на УкариератаФ му. ќще беше луда глава. Ќ€какви иман€ри б€ха започнали да разрав€т един стар гроб. ѕошушнали им местните, че заедно с трупа в гроба било зарито и имане. ¬с€ка вечер ходеха и разрав€ха гроба до половината, а сутрин √енчо го зарав€ше. ≈дин ден влезе в мазето, взе едно гърне и го напълни с кравешки изпражнени€.  ато притъмн€ го зарови в разровени€ гроб. —лед това се скри наблизо и зачака.  ато излезе пълнолунието онези дойдоха. ћълчаливо взеха да разрав€т, защото имаше поверие, че колкото повече се говори докато търсиш имане, толкова по на дълбоко потъва. “ака тихомълком те стигнаха до гърнето и като се започна една препирн€, кой го бил докопал пръв и кой повече от съдържанието му да вземе. √енчо стискаше носа си и за малко да се издаде. Ќай-накра€ они€ се споразум€ха и едини€т бръкна, за да извади шепа лайна. ѕовече не се по€виха. ќще не можеше да проумее кой ги беше излъгал. √робищата б€ха кажи - речи Учисто новиФ. ѕървите УзаселнициФ датираха от 1949 г. ƒаже скоро дойде ћинчо ÷ифката с един нотариален акт и вика, виж половината гробища са на д€до ми. “ака си беше. ¬ърху документът имаше дата 12 юли 1910 г. —амо дето след девети септември м€стото било национализирано за нуждите на народната власт. “очно в половината на ÷ифката лежаха повечето €таци и партизани от града. »рони€ на съдбата. ƒълго време се влачи он€ по съдилищата и най-сетне го овъзмездиха с н€каква друга нива в противоположни€ край на селището. ћного го беше €д понеже същи€ то€ д€до, на чието име бе издаден нотариални€ акт беше лежал в Ѕелене. ѕо та€ причина много му се искаше на ћинчо да си вземе наследството точно на същото м€сто, където си е било винаги. —труваше му се, че по този начин ще овъзмезди починали€, който не се върнал жив от заточението си. ѕоловината чарши€ беше т€хна. ƒаваха под наем две бакалници и фризьорски салон и едно ателие за поправка на дюшеци, пред което висеше странен надпис - У»звършваме услуги на стари и нови дюшециФ. Ќад вратата си стоеше една ръждива табела, ко€то гласеше - Уќтдел - креватенФ. Ќа времето там опъваха провиснали пружини, а помещението се водеше собственост на Ѕитови€ комбинат...  ато че ли напоследък умираха по-млади хора. „укнат петдесетте и могат да си поръчат ковчега. ƒъртите по-тра€т. ќт стреса ли, от недохранване ли, от „ернобил ли? ≈дин √оспод знае, всичко е писалка. Ѕеше се убедил в това. »маше пръст и он€ отгоре. ќще навремето баба му така казваше - човек издържа толкова, колкото му е отредено. »наче н€маше едни да си тръгнат на осемнайсе, а други да изкарат до сто и две. “о сине, за едните и за другите толкова е полезно. ≈дни идват, за да си учат урока за малко време, а на други и сто години не им стигат. Ќо не ние - Ѕог така се е разпоредил. Ќе беше в€рващ. —труваше му се, че е несправедливо да умират пет годишни, от глад, от болести и недоимък. Ќо знае ли човек? Ѕаба му беше много религиозна.  ато б€ха деца, ги водеше заедно с ѕетър по параклисите и манастирите на всеки черковен празник. —помн€ше си, че беше навършил дванадесет години, когато на —в.—пас имаше курбан. ѕараклисът беше на два километра от градчето и баба им ги поведе заедно с брат му. “ъкмо седнаха да €дат и ѕетър реши да се премести от другата страна на стрина му Ѕосилка. ƒобре ама стъпи точно в гол€мата паница с курбана, от ко€то тр€бваше да разле€т на всички. Ќай-много от мазната чорба пострада той. ≈динствени€т му нов панталон, никога вече н€маше да може да се обуе. –азплака се и омразата, ко€то таеше към малки€ си брат избухна. Ѕез да се замисл€ изръси - ѕовече с ѕетър на параклис - н€ма да отивам. ≈два усп€ха да го успоко€т, а баба му уши нов панталон от габардин. Ѕутна жел€зната врата и т€ проскърца. “р€бва пак да € смаже.  акто винаги вл€во го посрещна мраморни€т портрет на цигулар€ бай ¬асил ÷ойков. Ѕеше първи€т гроб в цели€ парк. ¬ първите години на √енчовата кариера свиреше в погребални€ оркестър. “огава градчето н€маше катафалка и караха мъртвите с каруца, обвита в черен креп. ѕред не€ вървеше погребални€т оркестър. ≈стествено свиреха траурни€ марш.  огато умрели€т живееше в долни€ край на града, се налагаше да карат и носталгични мелодии на ¬ивалди и —ен - —анс. “и€ неща ги знаеше от бай ¬асил. —лед оркестъра вървеше н€кой от внуците на починали€ и на червена възглавничка носеше ордените или медалите му. —ледваше друг роднина с пирамидка върху, ко€то се изписваше името на покойника. „ак тогава идваше ред на каруцата. ѕоп н€маше, защото всички починали б€ха атеисти. ¬същност това не беше така. Ќо опело се правеше тайно, обикновено в навечерието на погребението. Ѕаба му √енчовица беше върл противник на атеизма - какво лошо има в това дето ни учи черквата, често повтар€ше т€, има ли по-св€то нещо от десетте Ѕожи заповеди? јко всички ги спазваха н€маше да има работа за милици€та и съдилищата.  ато се замисл€ше над това установ€ваше, че е права... Ѕай ¬асил си отиде един ден преди седемнайсе години. “огава гробището не беше толкова гол€мо, понеже беше преди Ќова година, а н€маше свободни парцели кметът разреши да сложат гроба до входа. -«дравей, бай ¬аск...Е - все така си го поздрав€ваше вече толкова време. ѕродължи по централната але€. ѕреди две години, точно за парламентарните избори местни€т кандидат-депутат усп€ да уреди да € постел€т с асфалт. »наче през зимата катафалката боксуваше в калта и опечалените начело с гробар€ бутаха ∆ука докато св€т им се завие... ¬сички мъртъвци живееха в главата му. »маше чувството, че ги познава и всеки от т€х му беше малко или повече близък, заради това, че беше участвал в последното, което им се случваше докато б€ха на бели€ св€т. ќсновното, което го отличаваше от останалите се състоеше в това, че знаеше как изглежда отвътре един гроб.  ъде има троскот, какъв е цветът на пръстта на две педи под повърхността. “ова близките не го знаеха, защото не го забел€зваха, понеже плачеха или симулираха плач. ѕрез зимата изкопаването на един гроб съвсем не беше лека работа. «ем€та се вкорав€ваше и кирката, както и правата лопата отскачаха, с€каш се мъчеше да пробие бетон. “ака беше в първите двадесет санти. —етне ставаше лесно. «ем€та издигаше пара, като току що извадена от фурната баница. Ѕеше рохка и се стриваше като трохи под пръстите. »наче беше тежка. ¬еднъж го затрупа, защото беше хвърл€л много близо до дупката. »маше чувството, че никога не е усещал по-гол€ма тежест върху гърба си... ¬лезеш ли под не€ н€ма излизане. ¬о веки вековЕѕовечето от хората не плачеха за умрелите, а от самосъжаление и страх, че н€ма да се справ€т без близките си. —ъщо така беше забел€зал, че партийни€т секретар и председател€т на низовата ќ‘ - организаци€ чет€ха едно и също надгробно слово за съпартийците си, само смен€ха имената. —лед пет години служба вече знаеше наизуст речите. јко можеше би ги забранил, защото н€маше по - гол€ма гавра с един труп от тази. ѕръв умр€ партийни€т секретар. Ќегови€т заместник продължи традици€та, а ќ‘-то изкара същото надгробно слово. —вежа нотка отвреме навреме вкарваха самодейци, които в средата на това, което искаха да кажат избухваха в ридани€ или се случваше още преди да започнат. —лед демокраци€та речите спр€ха. ћоже би защото тепърва щ€ха да се раждат и изграждат нови партийни секретари. ѕодмина гроба на “ошко. Ѕеше един от любимците му. ”мр€ на дванадесет години. ”дави се в €зовира. ќбичаше да седи на пейката до него, защото преди да стане нещастието, момчето често се спираше при него и си говореха за разни неща. ƒен преди това, той дойде тука и му рече: - „ичо, абе хората като умрат, може ли пак да ги виждаме пон€кога? - Ќе може, му каза. ќтиват н€къде. «ащо питаш? - «ащото сънувах баба, махаше ми да ида при не€, а т€ беше на една пол€на... ћного гол€ма и много хубава... “огава не му обърна внимание. Ѕ€ха закопали баба му месец по-рано. Ќа други€ ден като се научи за станалото, с€каш изтръпна. “ова, което му каза детето звучеше почти като пророчество. Ќепон€тно за сами€ него изпитваше чувство за вина. —€каш можеше да предотврати злополуката?!  рай малки€ обсипан с цвет€ гроб имаше пейка. ѕон€кога с€даше на не€ и си мислеше за своите мъртви. “е също б€ха тук. Ѕаба му, майка му, баща му, д€до му, жена му, стрина му, чичо му... ¬сичките. ≈дин ден и той щеше да легне при т€х. ѕод тежката пръст. ¬ своите два кубически метра пустин€. “ука вд€сно е първата му любов. ѕлатоническа естествено. Ѕеше влюбен в не€ в пети клас. »маше големи руси плитки, сини ококорени очи и чип нос. ѕо-късно сложи очила и стана много хубава мадама. ќбаче отиде да учи в —офи€ и само като си идваше през ваканциите усп€ваше да € види. √овореха си за разни книги. «аради не€ се беше записал тогава в библиотеката. “€ пишеше стихове. ѕосле чак разбра, че не е ≈мили ƒикенсън, но за него беше гениална. ќще пазеше първите куплети, които му подари. ¬ последната година на следването си спр€ да се връща в градчето. ѕосле научи, че ще се сгод€ва. ћина и сватбата и. ¬ид€ € с детето, но не можеше да се примири с това, че нищо не стана между т€х. „увстваше € много, много близка. ѕродължи да се интересува от живота и. ¬еднъж дори се спр€ха и говореха повече от час насред улицата.  аза му, че е учителка. ѕосле срещна ћарина. “€ страшно приличаше на —тефана, но в не€ имаше нещо друго. —трашно ината и упорита бе...  огато научи, че погребението на неосъществената му любов ще е тука, плака като дете. Ѕеше се скрил в килера на старата къща. “€ бе загинала при катастрофа. ћъжът и по чудо оцел€л, а детето не било с т€х. Ќе умр€ла веднага, а в болницата.  ато дошла в съзнание пожелала да бъде погребана в родни€ си град, ако не издържи... ¬сичко това го разправ€ше майка и... Ќикога не беше допускал, че на гробището могат да се научат толкова много подробности за живите и за онези, които са мъртви. —ъвсем не беше в€рна поговорката - У«а мъртвите или добро, или - нищоФ. —лушал бе такива неща, че косата му стоеше като наелектризирана. ќбикновено ги сподел€ха близки на починалите. Ќапример преди две седмици, докато оправ€ше бащини€ си гроб пристигна баба  ъдел€. -  акво правиш, му вика?  опаш ли?  опай, копай... » аз прекопах мо€... Ћош човек беше, Ѕог да го прости. ѕиеше, биеше, псуваше ме...  ъсмет извадих, че √оспод го прибра. √рехота е, ама така беше... √анкини€т ћихаил беше същи€. „уд€ и се като се изправи и като зареве... ¬се едно истина го жали. –езил си беше нейни€т ћихаил. ј и чужди фусти задир€ше...  азват, виждали го на младини с “ина  алуфарката. ƒолу в дерето, при фасула... јма и т€ си отиде. √рехота е да вдигам мъртвите, е айде ще си отивам, а и ти как € караш? -  ато всички... - Ќ€ма ли друга жена да вземеш? Ќе, че нещо, ама сам как се оправ€ш? - ќправ€м се н€как си... - јма още си млад. јз дето има една дума, ако ме иска н€кой ще ида, нищо ми на 78 - те години... ј разбра ли за ƒенка? -  о€ ƒенка? - Ѕратовчедка ти, бе... ƒъщер€ и се задоми. Ќе, че нещо, обаче аз не в€рвах, че н€кой ще € вземе. “€ е толкова дебела, че на нищо не прилича, аз, не, че нещо, ама... ѕък е и грозничка, а и ба€ годинки навърт€... “и вид€ ли мъжа и? ≈дин слаб, слаб и черен, черен. Ќа циганин прилича.  азаха, че бил от едно село в —еверна Ѕългари€. ѕък какво дири чак тука. Ќещо ми се струва, че не му е много читава работата? јма ти нищо ли не знаеш? ’убава работа, ами нали ти е първа братовчедка, хайде холан? - искрено се €досваше бабичката. - ј яню дето умр€ миналата седмица, аз не дойдох на погребението, че от жега щ€х да ба€лдисам, той... абе от сърце нали умр€л? - —тига вече...  акво ми влиза на мен в работата кой от какво е умр€л? ”мр€л е и толкова... - ƒа де, ама аз не, че нещо... исках да питам балдъза му дойде ли? “е щото б€ха много скарани и т€ още преди пет-шест години му вика, аз щото чух, и да знаеш вика, като умреш на погребението ти н€ма да стъп€... «а √алина те питам, бе... “€ дойде ли? - очите и се б€ха ококорили с€каш това беше топ-новината на ден€. - ƒойде, чичо му ’ристо и той дойде. ƒруго какво искаш да знаеш? - јма аз не, че нещо... ѕитам. ќт мен н€ма да излезе. ј знаеш ли ƒона ѕаламудката какво ми вика вчера? - не го дочака да и каже нещо и продължи - ¬ика, како  ъдельо, т€ е десет години по-млада, вика на ћика Ўишкова дъщер€ и отишла в јмерика, вика с едно дето, абе карта там н€каква вика и сега щ€ла да отива и сестра и...  ъде ги дават ти€ карти, бе √енчо? - “ова е лотари€, бе жена... Ќе ти € дават. ѕечелиш. «елена карта се казва. - ≈, аз мога ли дида там и да спечел€? ћога ли? - Ќе можеш. “е младите не могат, та ти ли? - ≈, то щом е като лотари€ значи мога да си зема един билет и какво? - “ръгвай си сега, че имам работа. - ќще нещо, де, √енчо, имам една нива на »малник, сега като ми € дадоха, мога ли да € продам? - ћожеш. - ≈, а колко пара да искам? -  олко ти е гол€ма нивата? - ƒва декара... - ѕо хил€да лева на квадратен метър. - » колко прави? - ƒве хил€ди нови лева. - ј стари? - ƒва милиона. - » адвоката така ми каза... -  ато ти е казал, защо ме питаш? - ƒа знам, бе... јдвокатът не е тукашен, той от къде да знае мойта нива колко чини? - ∆ено, не ми губи времето... “ръгвай вече, че мръкна... - „е ти закъде бързаш?  ой те чака? —едиш като бухал у вас.  ата нали ми каза, по ц€ла нощ вика седи и гледа телевизор на тъмно... - —трашна работа сте... - «нам що седиш на тъмно. ƒа не харчиш ток... ѕак го увеличиха... √енка Ѕучката каза, че платила четиресе хил€ди за юли. ѕредстав€ш ли си? јз имам осем хил€ди. ј ти€ все едно, че го €дат то€ ток... Ўироки са им пръстите.  ъп€т се всеки ден по два пъти. “€ готви на ток вместо да си стъкне оджака, представ€ш ли си?... “ака беше всеки ден. ¬се се намираше н€ко€ да му разправ€ къде какво е се е случило. Ќ€маше нужда да излиза из града. «а н€кои неща научаваше много преди да са станали факт. ѕон€кога изключваше и докато бъбривките намилаха, той си мислеше за нещо свое. —тигна до гроба на родителите си. Ѕ€ха мъртви от десет години. ѕоминаха се един подир друг. ѕърво баща му, сетне и майка му.  ато че от мъка. “€ ц€л живот се бе уповавала на —то€н и когато изтекоха дните му се почувства предадена. —пр€ да се храни. —ърцето и правеше проблеми все по-често и в един момент съвсем спр€.  огато € намери беше рано сутринта. »скаше да € пита къде е триона. ѕредни€ ден, т€ го беше преместила н€къде, а той тр€бваше да реже гредите за сайванта.  ато влезе в ста€та € завари с€каш спеше. —покойно затворила очи и усмихната. “ака си отиде. —игурно баща му чу молитвите и и дойде да си € прибере. “огава се размисли сериозно. јми ако прераждането съществува? ћоже би наистина умираше само т€лото... ћоже би душата, когато усещаме липсата и отново се връща, за да ни успокои и да ни даде надежда? ¬еднъж сънува майка си. “€ ходеше боса върху кърваво червен покрив. ћахаше му с ръка и се усмихваше.  азваше му, не тъжи синко. «емни€т живот е само едно изпитание, което всеки преодол€ва както може... јко се справиш добре със задачата си, значи напредваш... “ърси път€ по ръба на този покрив... јз не тъгувам за теб, защото отново ще бъдем заедно... Ќе страдай и ти за мене сине, аз винаги съм с теб и ти го знаеш... «наеше го. ¬същност по-скоро го усещаше. ¬инаги, когато мислено € призовеше чувстваше присъствието и. ¬ шум, за който н€маше об€снение или в мисъл, ко€то ненадейно се раждаше в главата му... –одната му майчица. «наеше, че никога н€ма да го изостави, защото беше отговорна за него. Ѕеше го родила и страдаше, заедно с него... ѕон€кога му се струваше, че човек се ражда, за да изпита определена доза страдание. –адостта и щастието н€маха толкова гол€м смисъл, колкото страданието. „овек се пречиства чрез него, защото осъзнава неща непон€тни от преди. УЌе думата, а опитът е учител за глупецаФ - това беше златното изречение на един древногръцки материалист.  олкото по-малко слушаме останалите, толкова повече грешим. »стината н€ма алтернатива, но е трудно пон€кога да установим каква е истината... Ќа следващи€ ден реши да иде да се прегледа. “и€ цветни сънища никак не му се нравиха. ѕомисли, че е откачил.  ачи се на раздрънкани€ си москвич и хвана път€ към ѕазарджик. ѕред кабинета на доктора имаше опашка. ћисълта, че има и други го успокои до известна степен.  ато му дойде реда не знаеше как да започне. ќт дума на дума стигнаха до сън€. “огава доктор ћарин му пусна една рецепта с успокоителни, потупа го по рамото и му каза, че ако сън€ се повтори е хубаво да се вид€т отново... ƒаже не си купи лекарствата. ясно беше, че го см€таха за прекалено уморен и психически натоварен. ЕЕЕ.. ќчите му се наливаха със сълзи като се сетеше за мъката, ко€то цареше тук. Ѕолка, свършек, отча€ние. Ќа това миришеше в гробището. “ук б€ха заровени и тайни. —ети се за това като спр€ при ћито  риви€. “ой не беше сакат по рождение, обаче работеше на банциг. ќтр€за си стъпалото. ќт тогава му викаха ћито  риви€. ≈дна вечер пак беше дошъл да види какво става и на гроба вид€ жена му. ћислеше, че е сама. –еши да не и се обажда, защото щеше да € стресне. —амо след минута забел€за и мъжки€ силует до не€. ќн€ € обарваше по задника. ƒойде по близо до него и позна —тойчо √угалов.  огато съвсем ги наближи чу и разговорът им: - Ќе мога да € понас€м. ¬сичко, което прави не струва. ≈дна манджа не може да сготви като хората... - —тига си приказвал, направи нещо... Ќали вид€ с мо€ какво стана... —ега съм свободна. јко не ти стиска да € убиеш, се разведи. - ќпазил √оспод. Ќали парите са на тъста. јко се разведа, с та€ мижава заплата как ще € караме. - ѕоне имаш късмет, че н€мате деца... - » как да € уби€? - јз как утрепах мо€? ћито  риви€ се беше пребил ката паднал по стълбите. ¬ този момент му идеше да изскочи и да се развика. —ърцето му удр€ше като барабан. –еши да седи и да не мърда. Ќеволно беше научил нещо, което можеше да затрие и него. ÷ели€ град съчувстваше на вдовицата и всички € жалеха, че сама тр€бва да очува двете си деца. ќще по-странно бе това, че никой не подозираше за връзката и със —тойчо. “ой беше касиер в тукашната банка. «а никой не беше странно, че тъст му - бизнесмен в ѕазарджик го беше уредил. ∆ена му беше много слабичка и затворена в себе си. “акава € правеше бездетството и. ¬сички знаеха, че на н€колко пъти ходи в —офи€ да се лекува, а накра€ се отказа. √енчо и съчувстваше, защото знаеше какво изпитва. Ќе разбираше обаче мъжът и, който бе уважаван човек и н€маше вид на любовчи€. —тори му се смешен - с олис€лата си глава и изпъкналото шкембе. Ќ€маше повече от тридесет и пет, а приличаше на петдесет годишен. ћалко преди да се раздел€т онзи извади пари от джоба си и ги даде на ћагдалена. “€ го прегърна и се целуваха сума ти време... «апази тайната им. Ќе защото се страхуваше от това, че тр€бва да бъде единствени€т свидетел в съда, а защото знаеше, че със сигурност ще € прати в затвора. ƒецата и тр€бваше да попаднат в сиропиталища и от т€х нищо н€маше да излезе. —игурен беше, защото пансиона беше срещу дома му. ¬иждаше ги. »дваха деца и си тръгваха... ѕовечето от т€х се замом€ваха още преди да станат седмокласнички. ¬лачеха се с изметта на града подлъгани, че намират топлина. ѕред дома му имаше пейка. „есто ги слушаше как се изпращат. —етне чуваше и мъжките разговори. ÷инични до безумие. —традаше по-скоро подсъзнателно, отколкото наистина. ћъка му беше за момичетата, които раст€ха без амбиции и майчина грижа. Е..ќбикновено нощем, когато останеше сам чуваше гласът на н€каква кукум€вка.  ацаше на покрива на църквата. —помн€ше си и приказката, ко€то баба √енчовица му разправ€ше вечер.  огато беше на пет годинки, майка му забремен€ с ѕетър. “ой тр€бваше да спи при баба си и понеже не искаше, т€ му обещаваше приказка... ¬ н€каква зимна нощ, когато се чуваше как в€търът щурмува прозорците и ги замер€ със сн€г чу и притчата за птицата „ух. Ќ€кога много отдавна т€ живеела в пещерата на —еменлика. »мала три птиченца, за които ден и нощ се грижела. Ќосела им мушички, тревички и вода. Ќе сп€ла когато н€кое от птичетата било болно и като вс€ка майчица го загръщала с крилцата да го топли... ¬ една студена зимна нощ птицата „ух изл€зла, за да донесе водица на едно от децата си. »звила бур€, виелицата прекършила едното и крило и майката едва се добрала до пещерата. «абрала душа и помолила едно от пилетата да иде да и донесе вода от целебни€ извор в гората. “о се направило, че спи. ѕомолила второто, то също се сгушило и не отговорило. ѕомолила третото, а то рекло: - »зчакай до сутринта. ћного е тъмно и може да се преби€. „асовете минавали, а силите все повече и повече напускали птицата „ух.  огато усетила, че настъпва сетни€т и час т€ проклела децата си - ƒано да ослепеете, да се викате, да се чувате и никога да не се намерите, защото майката е най - св€тото нещо на света, а вие не € послушахте... - сетне издъхнала. ћайчината прокоба се сбъднала. ѕтичетата ослепели и като излезли от пещерата се разлетели в различни посоки. ќт тогава се чува гласът им, но те никога не могат да се срещнат и вид€т. .. Ѕаба √енчовица преправ€ше гласа си и викаше: „ух, а майку вода не дадууух...чух, а майку вода не дадууух...  огато му € разказа за първи път той се сгуши в не€ и дълго време не заспа. —ега, толкова години по-късно тази приказка му изглеждаше още по-жална... ѕрез тази нощ никой н€маше намерение да прави каквото и да било в гробището. ¬се още не му се спеше, но реши да се прибира. ќгледа за последно и тръгна. ЕЕЕЕЕ ѕрибра се и пусна райбера на входната пътна врата. ќт както умр€ кучето залостваше задължително. Ќе, че н€кой се беше опитвал да влезе, но му беше навик. ќще от едно време, когато дворът съвсем не изглеждаше по този начин... “огава къщата беше опасана от чемшири. «ад т€х баба √енчовица садеше хризантеми или както им викаха тук - димитровчета. Ќе от любов към √еорги ƒимитров, а защото цъфт€ха по ƒимитровден. —етне следваха домати и люти чушки. ƒ€до му много ги обичаше.  акто винаги вд€сно до стената си беше гол€мата смокин€. Ќе€ € б€ха донесли роднини от Ѕеломорието. ѕо време на войната се б€ха евакуирали тук. “огава € насадили и той, и дъщер€ му, освен т€х всички съседски деца идваха да се люле€т на люлката, вързана на времето от баща му. ѕак тогава отн€къде излизаше една костенурка. ѕъплеше бавно по камъните под смокин€та и се шмугваше в градината. Ќа н€колко пъти € беше хващал, а т€ от страх се скриваше в корубата си и заприличваше на гол€ма буца пръст. ƒълго гледаше петната по черупката и. Ѕ€ха с€каш восъчни. ¬еднъж € пол€ с вода, а т€ се стичаше на едри капки, който се сливаха една с друга... ѕостепенно животинката сама започна да идва при него, но стоеше на разсто€ние. ѕриличаше на кутре, което се бои от стопанина си. —етне изчезна. ѕо€ви се отново, но много по-късно.  огато Ќиколета бе на седем години. ¬ първи€ и учебен ден. ћоже би тогава не беше същата костенурка. ќнази от неговото детство, но страшно приличаше на не€. ј може би само така му се струваше. Ѕаба му му разправ€ше, че костенурките живе€т по триста години. «нае ли човек, може би беше същата? ќсвен костенурката, други€т му любим при€тел беше таралежът. ≈дин такъв, мъничък с шарени бодли и н€мащ нищо общо с това животинче, което рисуваха по книжките. —тоеше под смокин€та на едно чердже. ƒ€лкаше си нещо с едно ножче, когато чу зад сабе си тежки стъпки. ќбърна се, а н€маше никой. “ъкмо си помисли , че му се е сторило и пак го чу. «аслуша се внимателно и чак тогава го забел€за. ѕосегна с ръка да го хване, а ежкото се сви на кълбо. »глите му се напериха, но √енчо внимателно го хвана. —поменът му причини н€каква носталгична болка, а в същото време с€каш усети бодлите по пръстите си. ¬инаги ставаше така.  ато че ли възпри€ти€та в детството са много по-силни. ѕодхвърл€ше си го от ръка в ръка бавно като топче. ∆ивотното не се отвар€ше. ≈два когато го остави на зем€та и клекна до него, вид€ как постепенно се подаде едно черно влажно носле и лапички, които приличаха на миниатюрна човешка ръка. — неподозирана бързина тарлюто се промъкна в н€каква дупка в стената. “ой го последва и вид€, че той, всъщност е т€. “аралежът беше женски, а в дупката имаше слама и три малки. “е б€ха голи и слепи. ѕобърза да ги извади, защото му се искаше да поиграе с т€х, но те се свиваха и издаваха н€какви много странни звуци. ќстави ги в леговището им и хукна да се похвали на останалите деца от махалата.  огато дойдоха заедно вид€ха, че от таралежчетата н€ма и следа. «ащо ни излъга, бе? - »зобщо не съм ви лъгал, тука б€ха. “ри малки и една майка. ќтидоха си и му казаха, че повече н€ма да игра€т с него. —тана му много тежко и се оплака на баба си. јма, че си глупав - не е тр€бвало да ги пипаш, рече т€. “е не обичат човек да ги докосва. “ука са, н€къде в двора... —амо че на такова м€сто, което ние не можем да стигнем. ћайката ги е принесла, за да запази потеклото си... “ова въобще не му подейства успокоително и се разплака съвсем искрено. - ≈, добре, де... “ръгвай да ги намерим... ќбиколиха цели€ двор. ѕреровиха всички кьошета, но от семейството на “аралежката н€маше и следа. ¬ид€ ли, н€ма ги... - “ука са. Ќе са далеч... - мърмореше баба му. - “ука са... ¬инаги са живели у нас... - ј аз защо не съм ги виждал? - “е не обичат да се показват. - ј ти от къде знаеш, че живе€т у нас? - „увала съм ги - нощем.  ато си легнем с д€до ти на чердака на старата къща и аз го бутам - —то€не, —“о€не... човек ходи по двора, а той ми вика: - ћълчи, ма, не чуваш ли, че е таралеж? „овек не стъпва тъй тежко, а и не си влачи така краката... » верно стана да вид€ и по стъпките, по стъпките - право при него. ј той се свие на кълбо и чака да се махна... “ака че, тука е... ўе излезем н€ко€ вечер, може да имаме късмет и майката да ги изведе... ¬ид€ ги след години. ≈дна много гол€ма и стара таралежка премина бавно от едини€ до други€ край на двора, а след не€ като нанизани на броеница върв€ха пет малки. ѕушеше и ги гледаше как прекос€ват територи€та на неговата малка - гол€ма ¬селена, в ко€то се раждаха и умираха спомени и мечти... Е.Ќа м€стото на тази смешно малка врата с размери 90х180 и половината от дувара достолепно стоеше старовремска порта. ѕравена от широки чамови дъски. ¬исочината и надхвърл€ше два метра /или поне на него така му се струваше/, а коаото € отвореха в двора влизаше ц€ла каруца със сено или дърва. Ќай-силно впечатление му правеше резето.  огато го свалиха го притегли от любопитство. “ежеше осем килограма. Ќад портата б€ха наредени турски керемиди. Ѕеше си направил едно скривалище между гредата и кирпичите на зида. “ам с детската си ръчичка пъхаше какви ли не съкровища - ръждиви гвоздеи, стъкълца, дървени лодки. ѕо-късно, когато ѕетър порасна си остав€ха бележки. — всевъзможно съдържание. —етне забрави за скривалището и когато събар€ха старата къща намери в него едно метално топче. ѕритежаваше го, когато беше на десет години и си беше въобразил, че му носи късмет. ѕосле помисли, че го е загубил... ¬зе го и до ден днешен го пазеше. ќт време - на време го изваждаше и го гледаше както се гледа сакрална магическа топка. —амо дето в неговата н€маше никакво бъдеще, но се виждаше миналото. јко не ц€лото, то поне това, което беше останало в паметта му. .. ѕак по онова време с брат му мечтаеха да намер€т съкровище. јма гол€мо съкровище. ќт д€до си знаеха, че край града има една крепост. ќт времето на »ванко, убиецът на јсен€. ¬икаха и ∆аб€ крепост. “€ без друго бе обхождана стотици пъти от жадни иман€ри, но те с ѕетър решиха също да € обикол€т. » вместо на училище, точно на пети май 1952 г. отидоха там. Ќ€маше нищо за намиране. —амо зидове и големи дупки. —игурно от диви прасета, каза √енчо. Ќе, бе, бате - виж тука има следи от търнокоп. “е б€ха въоръжени с по едно джобно ножче. „овъркаха ц€л ден, а като се прибраха отнесоха гол€м пердах от баща си. — това се изпари ц€лото им желание да се занимават с археологи€... ЕЕ. ¬лезе в спалн€та. ќтвори прозореца, за да става течение. Ѕеше толкова жега, а въздухът не помръдваше. ѕод прозореца му живееше щурец. ¬ ъгъла на ста€та - светулка. ¬ъобще - идили€. «а самотен мъж и транзистор. ѕревърт€ копчето и намери н€каква станци€. “ранзисторчето бе марка У—околФ и го получи в колет от ћосква.  ато беше пионерче си пишеше с √ребельникова Ќаташа. √ол€ма хубавица, ко€то все напираше да го кани у т€х на гости. ѕишеше, че ще му прати приглашение и той ще крачи заедно с не€ по „ервени€ площад. ўе идат в музеите, мавзоле€ и ще хапват сладолед до припадък... ѕращаха си колети. Ќе много често, но редовно. “ака за рождени€ си ден се сдоби с този транзистор, който не се отказваше от живот, стига да го напълниш с батерии.  огато го получи бе особено горд и го показваше на д€до си, който за първи път виждаше подобен уред и не можеше да си представи, че това чудо работи без жица. ”морен женски глас разправ€ше н€каква истори€... —пр€ транзистора и се протегна. ѕрез прозореца вече се процеждаха първите слънчеви лъчи... —“≈‘ ј ¬≈Ќ„≈¬ј
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —тефка √руева ¬енчева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-03-26

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4086  ќтзиви: 5
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
20-08 ѕоези€ 2015
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 13 черни котки
ѕълен списък