Ћитературен сайт јвторски
център
 нижарница
 Ќ»√»“≈
≈лектронни
книги
»здателство "Ѕуквите"
¬ход
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
 
»«ƒј“≈Ћ—“¬ќ Ѕ” ¬»“≈   .
  »здателство "Ѕуквите" е специализирано в издаване на българска литература. „рез него много автори са издали своите първи книги.
»«ƒј…“≈ ћ≈„“»“≈ —»!
  «а битието, съзнанието или защо не могат да се издават само качествени книги
  Ќа ѕанаира се срещнах различни познати, желаещи да се потоп€т в дълбоките дебри на професионалното писане и книгоиздаване. » всичките имаха една блест€ща иде€ - „ще издаваме само много качест
.
.
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
 
ѕрепоръчваме
от kambanka
 
јнатоми€ на едно пътуване
≈лена
Ѕитие
Ѕаба ми, √ъркин€та
ƒонеси ми шоколад
¬енециански€ шал
ѕ – » “ „ ј « ј ѕ “ » ÷ ј “ ј „ ” ’
√робарска истори€
 ладенецът
ѕриказка за Ѕлатната жена
ѕоследни€т ден на „ерни€ “одор
–Џ∆ƒј¬»Ў ј“ј ¬ƒќ¬»÷ј
ѕриказка за досадника
ѕръстенът на ѕетра —лавовица
ќчи
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



—тефка √руева ¬енчева(kambanka)>>ѕръстенът на ѕетра —лавовица  
ѕръстенът на ѕетра —лавовица
  —тефка √руева ¬енчева (kambanka)
  –аздел: –ј« ј«»  
ќт л€то на л€то, черните дрехи в селото намал€ваха. ѕаметниците и пирамидите се сгъст€ваха в бурен€салото гробище, а езерото вл€во от него, си оставаше все едно и също. “о беше свързано с местните от незапомнени времена. “ака разправ€ше ѕетра —лавовица. Ќо и т€ се спомина миналата година и сега къщата и приличаше на разкъсана книга.  ирпичът се зъбеше под олющената мазилка, а плетът почти лежеше на улицата. ќт пъстрите цветни лехи н€маше и следа. Ѕъзунек и щир б€ха превзели м€стото на шибо€ и калдаръмчето. Ќ€кой беше счупил стъклото на малкото прозорче и за стопанката на дома напомн€ше само тензухеното б€ло перденце. ¬ двора крушата скърцаше от старост, поклащайки тромавото си т€ло, като задухаше студени€т есенен в€тър. ƒоплака ми се. Ќе ми се тръгваше. —елото бе обсебило душата ми. »мах чувството, че съм жив€ла само и единствено тук. √ледах малката порцеланова снимка на мраморни€ паметник и с€каш не можех да пов€рвам, че т€ н€кога е имала нормална фамили€. —вещицата, ко€то б€х запалила на могилката и, посто€нно гаснеше. ѕогледът ми непрекъснато се плъзгаше към средата на езерото, т€ блестеше като дъното на калайдисан тиган, а зад него се виждаше ’ълмът на поробените. ¬ основата му преди пет-шест години се по€виха лоз€та. Ќо от стройните редове, се набиваха на очи дървените колове, б€ха като набола мъжка брада. ÷€ло ’раново се виждаше от върха на хълма.  ъщурките изглеждаха като разхвърл€ни калъпи сапун. Ќапролет като нацъфт€т овошките, бе най-красиво. ѕостепенно като гъби наоколо накацаха вили и дървени бараки. “е определено развал€ха настроението на красивата пустош обвита с къпини и камъни. —ами€т хълм бе пълен с малки пещери, чийто входове б€ха препречени от плъзналите наоколо храсталаци. ѕетра —лавовица разправ€ше, че по турско, там се криели хората, за да не плащат данъци на султанските пратеници. “€ беше странна жена, така и не научих много за не€. »маше син, който бе женен в –усе. Ћ€тото само при не€ не идваха внуци. “е б€ха по-големи от мен, едини€т бе заминал със семейството си в јмерика, а други€т в јнгли€. ¬секи от т€х имаше деца, но старата жена ги бе виждала само на снимки. “е крас€ха кухненски€ и шкаф.  огато искаше да ги види, т€ почти се долепваше до т€х, а сетне ги отдалечаваше, докато ги фокусира. ћоже би защото √оспод не бе € дарил с дъщер€, ме прие като родно дете и сега, докато гледах порцелановата и снимка ми се струваше, че пак ми говори. ’л€бът, казаваше т€, тр€бва да се меси с чувство. јко го претупаш набързо ще е клисав. Ќ€ма да бухне. јко го месиш с любов, тогава ще е друго. ’л€б се меси бавно и с търпение. ѕризнавам, че по-вкусен хл€б от нейни€ никога не съм опитвала. «а първи път попаднах в ’раново, докато б€х студентка. ƒоведоха ме при€тели, които си падаха по риболова. Ѕеше н€какъв юли, не помн€ кой. ƒойдохме с две палатки. ¬ечерта бе много романтична, край огън€, под открито небе, но сутринта ни събуди порой от дъжд, който изглежда н€маше намерение да спре. √аджето ми реши, че ще е по-разумно да потърсим къща за пренощуване. ќбитаемите в селото не б€ха много. “ака се озовахме у ѕетра —лавовица. “€ ни приюти в ста€ с дървени греди на тавана. ћалка, но много уютна. - Ћ€гайте, това е брачното ми легло, сутринта мекици ли да ви направ€ за закуска или катми? ƒъждът блъскаше по керемидите и аз имах чувството, че ще пробие покрива. Ќо нощта бе незабравима. ¬ селото едва ли имаше повече от двадесет старци. ќт години тук н€маше магазин и никой не купуваше хл€б. “е сами си го месеха. ¬еднъж в месеца ходеха пешком до съседното село, за да пазаруват. ƒва километра насам и два на обратно. Ќаскоро бе умр€л единствени€т мъж, който имал кон и каруца. »наче той ги карал до там. ѕетра —лавовица бе дребна жена. —ъсухрена, но много жилава. ¬ онзи юли, ние повече не се върнахме в палатката. “€ не искаше да ни пусне. ѕържеше €йца и чушки на дворното огнище за об€д, а вечер€та бе пържена риба. ¬ началото присъствието и в нашата компани€ ни изглеждаше странно, но после се превърна в нещо естествено, като дишането. Ќай-често ни питаше за —офи€, където никога не бе ходила. “елевизорът и отдавна не работеше. “€ все чакаше сина си, за да € забере и да занесат телевизора на поправка. Ќо –усе, бе на двеста километра от тук. ’ранехме се под асмата. ќтвреме на време идваше н€ко€ комшийка да каже Ун€ко€ новинаФ. «а вестници в затънтени€ край и дума не можеше да става. - Ќие сме за гробищата, повтар€ше баба ≈ленка, ко€то живееше отсреща. ћного ме е страх да не остана само аз в ’раново. — десет години съм по-малка от другите, кахъреше се т€. ≈дна сутрин се събудих по-рано от обичайното. —етих се, че от къщата се виждаше хълмът на поробените, а от него излизало слънцето, разправ€ха бабите. ћислех, че ц€лото село спи, когато в здрача чух тътренето на чехли по двора. —лавовица се изненада от по€вата ми. -  ъде си тръгнала, още е рано, не съм омесила тестото за мекиците. ≈два тогава забел€зах, че престилката и е обрашнена. - ≈ленка ми донесе мл€ко от кравата, ще го свар€. —еднах до не€ и € гледах как меси. »мах чувството, че това е най-пълноценно прекараното време от досегашни€ ми живот. Ќикога не б€х виждала толкова красиво нещо. “естото се извиваше в ръцете и, а т€ го осукваше и удр€ше в дъсчената кръгла подница. “огава ми разказа за мъжа си. ”били го във войната. -  огато тръгваше, бех бременна. Ќа четири месеца. —ъщата нощ месех и плачех, но нали бех най-малката снаха, никой не се сети да ме отмени и аз ц€лата нощ да съм до мъжа си. ’л€бът омесих не с вода, а със сълзи. “ръгна и повече не го видех. ”мр€ при —оболч. »сках после да ида в ”нгари€, да вид€ м€стото, но така и не усп€х. ќт него ми остана годежни€ пръстен и часовника му. “ака е жив€ла. —ама със сина си и пълна къща с уж близки, а всъщност далечни хора, които един подир друг си отивали и в дома останала т€. - «атри се селото, а какво село беше. — „италище, кино имаше, училище, детска градина. —ега - само старци. “ака си беше. —ините и очи се пълнеха със сълзи, които т€ обра с опакото на ръката си, а от гърдите и се откъртваше въздишка. - Ќощем като легна не мога да засп€. ¬ърт€ се, слушам в€търа как вие в комина, кучето, че лае. “ака се зарадвах, че дойдохте, б€х отвикнала да се грижа за друг, направо ме стоплихте душата.  огато отново дойдохме на следващото л€то, синът и все още не бе поправил телевизора. Ќито пък бе намерил време да навести майка си. - “ой е зает човек, хирург е.  акво да го притесн€вам аз. Ќито съм болна, нито съм се залежала, че чак толковаЕ ѕък ако и това л€то не дойде, ще взема да ида аз до там. ’ем да ги вид€, хем и да попътувам за последно. ¬ремето си вървеше. ј т€ продължаваше да ни посреща, както би приела внуците си. ћиналото л€то, точно преди да си тръгнем ме дръпна в стаичката си. Ѕръкна в джоба на везаната си черна престилка и измъкна от там едно вързопче. - Ќ€ма да съм жива сигурно догодина. ¬ече съм на 91. ¬земи ги. Ѕ€х ги приготвила за правнучката, ама т€ е в јмерика и дали изобщо се сеща, че съм жива. ј не ща като умра, н€кой да ги задигне от тука. ’айде, върви и в —офи€ да ги отвориш. Ќабрала ми бе огромен букет от дворните си цвет€, а една кошница, ко€то от години и казвах, че харесвам бе напълнила с домати и едри праскови и круши. - Ќека да €дат децата ви, добре, че идвате вие. »злезе на прага и дълго махаше след колата ни. Ќе го бе правила друг път.  огато разгърнах кърпичката вид€х в не€ годежни€т пръстен на ѕетра —лавовица и джобни€т часовник на мъжа и.
ѕредлагаме ¬и книги от обновената книжарница " нигите"  



¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© —тефка √руева ¬енчева ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-03-25

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл:
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
 
  ѕосещени€: 4033  ќтзиви: 3
  print ѕечат  
   
   
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
18-11 ясновидката
18-11 ÷иганска любов
18-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
18-11 ÷ената на емигранта
17-11 ѕровинциална сцена, том 5
ѕълен списък